Митов: Западните Балкани трябва да бъдат третирани сякаш вече са членки на ЕС

Аделина Марини, May 17, 2016

Разширяването се нуждае от промяна и то сериозна. Около това мнение се обединиха в Загреб външните министри на България и Хърватия. Българският Даниел Митов беше доста по-смел във визията си, докато хърватският му колега беше концентриран повече върху изпращане на послания към определени съседни държави. Двамата се срещнаха в хърватската столица в началото на май, но говориха за разширяването поотделно. Миро Ковач говори на кръгла маса, на която се обсъждаше как да изглежда новата външна политика на ЕС, а Даниел Митов говори пред широка аудитория в къщата на ЕС в Загреб по време на двудневното му посещение, а след това в интервю за euinside разясни някои от позициите си.

Хърватия и България искат повече Европа и повече Съюз

Разширяването все още е важно, нищо че за някои европейският проект може би е изгубил привлекателността си, каза Миро Ковач в края на април. Не го спомена изрично, но имаше предвид сръбския премиер Александър Вучич, който наскоро обяви, че Европейският съюз вече няма същата привлекателност, както преди. Хърватският дипломат номер едно изрази надежда, че повечето европейци искат повече Европа в Съюза и повече съюз в Европа. "Хърватия е сред онези, които се стремят към повече, а не по-малко Европа", каза той. Младият му български колега Даниел Митов също признава, че европейският проект може и да е позагубил привлекателността си, но нарече "клише" приказките за предстояща дезинтеграция. Той смята, че ЕС се е изправил изведнъж пред няколко проблема едновременно - обратната страна на глобализацията, която води със себе си повече интеграция, нови мерки за сигурност, подновена политическа и социална нестабилност.

В добавка към това са и последиците от непълната интеграция в зоната на общата валута или в сферата на свободата, сигурността и правосъдието. Даниел Митов вярва, че по подобие на кризата в еврозоната, която излезе по-интегрирана, бежанската криза ще ускори интеграцията и в други сфери. Пред публика, която се интересуваше повече за ставащото в Македония, Сърбия и бъдещето на разширяването българският външен министър говореше за повече политическа интеграция. По-късно в интервю за euinside той обясни, че ЕС е живял в продължение на няколко десетилетия много комфортно. "Либералните демокрации бяха решили, че някак-си естествено дневният ред на либералната демокрация ще надделее и дори ще принуди авторитарните режими да се огънат и постепенно да започнат да либерализират икономиките си и социалната си архитектура. Проблемът обаче е, че авторитаризмите отвърнаха и тъй като ЕС и демокрациите като цяло спряха да правят история - да спреш да правиш история, някой друг започва да я прави вместо теб - и в момента ЕС има проблем именно с това".

Според Даниел Митов невъзможността на 28 демокрации да отговорят на предизвикателствата е основната причина за усещането за колебливост и за не чак толкова голяма привлекателност и сила. Затова е нужна по-голяма интеграция. "И трябва да започнем от неща като Фронтекс, Европол, общи политики за убежище, промяна на Дъблинския регламент", изброява той сферите, по които вече има конкретни предложения, а по някои дори вече се работи. "ЕС може да работи много по-добре, само ако бъде много по-силно политически интегриран", довърши министърът.

Загреб и София заедно срещу/за Сърбия

Българският външен министър дойде в Загреб в много труден за Хърватия момент - когато страната освен в тежка вътрешнополитическа криза е и напълно изолирана в Съвета на министрите, заради едноличното си решение да блокира отварянето на глава 23 от преговорите със Сърбия, което щеше да бъде още един диамант в короната на сръбския премиер Александър Вучич, след като спечели поредните предсрочни избори. Хърватия смята, че Сърбия не е заслужила още отварянето на ключовата глава 23, която покрива съдебната система и основните права. За Загреб определящо за решението се оказа отказа на Белград да върне в Хага Воислав Шешель, за да изслуша присъдата по делото срещу него за военни престъпления и геноцид. Шешель впоследствие беше оправдан в негово отсъствие. Загреб реши да постави този въпрос в пакет с още две условия - правата на малцинствата в Сърбия и спорния закон за универсалната юрисдикция, който позволява на Сърбия да преследва за военни престъпления, извършени и извън нейната територия.

Точно когато изолацията на Хърватия заплашваше с лоши последици, Даниел Митов изненадващо даде рамо като именно от Загреб, по време на пресконференцията с хърватския му домакин заяви, че хърватските искания са съвсем основателни и че България също има очаквания към Сърбия. По-късно в интервю за този сайт г-н Митов не беше много сигурен дали думите му трябва да се тълкуват точно като категорична подкрепа. Все пак той подчерта, че отварянето на всяка глава отваря и въпроси, които трябва да бъдат изчистени - дали със съседите или с целия ЕС. "Съвсем легитимно е да бъдат поставяни въпроси, които са от някак си проблемно естество или деликатно естество, така че те да бъдат решени и да бъде създадена рамка на дългосрочни отношения, които няма да позволяват повече изобщо повдигането на този тип въпроси за вбъдеще. А ние знаем колко е деликатна ситуацията след разпада на бивша Югославия и след войните, които имаше в продължение на години", каза министърът.

Той призова тези въпроси да се изчистват хладнокръвно, без никакви емоции и в синхрон с всички добри практики, норми и ценности, на които стъпва ЕС. Същевременно натърти за пореден път, че България също има нерешени проблеми със Сърбия. "Има законови постановки в сръбското законодателство, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на българското национално малцинство и ние тези въпроси ги поставяме непрекъснато. Затова смятам, че в рамките на преговорния процес България трябва да постави и този свой въпрос също толкова ясно, както го е артикулирала и поставила до момента, но в крайна сметка и той да бъде урегулиран и решен, така че повече никога да не трябва да поставяме такъв тип отношения на масата".

Даниел Митов нарече "въпрос на технология" въпроса дали проблема със Сърбия да се решава чрез неотварянето на глава 23 или в рамките на преговорите по тази глава. Каза, че няма проблем тези въпроси да се решават и в рамките на преговорния процес. "Но, трябва да е ясно, че ще бъде поет категоричен ангажимент въпросите да бъдат изчистени. И аз съм убеден, че сръбската страна и нашите колеги в Белград си дават сметка за това и могат съвсем спокойно, и имат волята да направят всички необходими усилия, така че да урегулират въпросите. Те не са толкова сложни за урегулиране. Просто трябва да има политическата воля за това".

България не за първи път се притичва на помощ на Хърватия, с която няма отворени проблеми. София и Загреб се обединиха (отново срещу Сърбия) за признаването на Косово. Към тях тогава се присъедини и Будапеща. Трите страни признаха новата постюгославска държава в обща декларация. Историята помни и други подобни случаи, когато България и Хърватия се обединяват срещу Сърбия. И двете обаче заявяват, че за тях присъединяването на Сърбия и изобщо на страните от Западните Балкани е основен приоритет. Засега България няма да налага вето върху отварянето на определена глава от преговорите със Сърбия, но е много възможно и да направи това, ако се налага. Освен България, подкрепа за Хърватия вече идва и от други страни в ЕС, с което ще бъде сложен край на хърватската изолация по този въпрос. Това със сигурност няма да се хареса на големите играчи на европейската сцена, но би било грешно, ако хърватските условия се възприемат като чисто двустранен въпрос, тъй като става дума за много по-широк контекст и дори цивилизационна ориентация.

Разширяване за всички, малцина за разширяването

Що се отнася до разширяването по принцип Хърватия и България са на мнение, че то трябва да продължи. Различават се обаче във възприятията си за него. Наскоро хърватският топ дипломат заяви, че в ЕС вече никой не се вълнува от разширяването, освен 1-2 централноевропейски държави. При едно от изказванията си напоследък той заяви, че много страни от "това, което Ръмсфелд наричаше 'стара Европа'" нямат истински интерес в разширяването. За Хърватия обаче това е национален интерес, а би следвало да бъде и за Европа. Затова Хърватия ще се бори за разширяването и срещу умората от разширяването, зарече се министърът. Разширяването е това, което превърна Европа в континент на мир, демокрация, уважение към върховенството на закона и човешките права и точно затова ЕС получи Нобеловата награда за мир, каза в лекция пред дипломати Миро Ковач в края на април. Разширяването има трансформираща сила и това се вижда много добре по страните в Югоизточна Европа.

Разширяването е важно и за сигурността на целия Съюз. "Нашата собствена стабилност и сигурност зависят от нашите непосредствени съседи. Инвестиция в тяхната издръжливост е инвестиция в нашата собствена издръжливост", каза министър Ковач. Няколко дена по-късно българският му колега обяви, че Югоизточна Европа спешно се нуждае от сближаване и интеграция. "Трябва да намерим нов политически импулс и нова динамика, дори и нов подход в усилията ни да завършим процеса на европейската интеграция. Знаем каква е цената на нерешителността и бездействието в ЮИЕ. Тези страни не бива да остават в състояние на безтегловност, в състояние на несигурност и отслабващи връзки в Европа. Дължим го на себе си и на бъдещите поколения", заяви Даниел Митов по време на своята лекция в Загреб.

Според него е нужно фокусът да се прехвърли върху развитието на свързаността между икономиките и обществата в региона. Става дума за транспортна, инфраструктурна и енергийна свързаност. Освен това, по някои теми страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани вече като членки на ЕС. Това означава да участват във взимането на решения, които ще ги засегнат пряко. Процесът на разширяване не бива да се свежда само до отваряне и затваряне на глави. Нужно е да се обръща внимание на наследството от миналото и да се поставят основите на бъдещето, каза Даниел Митов, с което даде още една косвена подкрепа на хърватските усилия спрямо Сърбия.

Отговаряйки на въпрос за ситуацията в Македония, Даниел Митов нарисува притеснителна картина. Според него ставащото в Македония има потенциала да прелее в целия регион. "Опасявам се, че сме свидетели на ситуация, при която трябва да започнем да мислим извън кутията и стандартния начин, при който политическите лидери сядат, говорят, договарят се за нещо, което вече е изчерпано. Мисля, че се нуждаем от различен подход", каза той, но призна, че няма готова рецепта. Едно от предложенията му е ЕС да бъде по-ангажиран като внимава обаче да не бъде възприет като външна намеса. "Опасностите са две. Първата е възможна нестабилност в по-голям мащаб на Западните Балкани. Нямаме нужда от това. Трябва да сме наясно с факта, че всякаква нестабилност може да бъде използвана от точно онези страни и сили, които не принадлежат на пространството на ЕС, но които се стремят да използват всеки тип нестабилност в региона, за да създават повече проблемни ситуации. Мисля, че знаете за коя страна, за кой фактор говоря", предупреди българският външен министър, намеквайки за Русия.

Пред euinside той не се съгласи с хърватския си колега, че вече никой не се интересува от разширяването. "Да, вярно е, че разширяването в момента не е най-приоритетната част от дневния ред на ЕС, но в никакъв случай не е изпаднало от дневния ред. В момента за съжаление на нас ни се налага да отговаряме на предизвикателства, които са много интензивни и изискват непосредствена и бърза реакция, затова някак си разширяването е останало малко на по-заден план в дневния ред". Той също пое ангажимент постоянно да повдига въпроса за разширяването на европейско ниво. ЕС продължава да е привлекателен, добави той и даде за пример обществените нагласи в Македония, където все още подкрепата е огромна. "Проблемът е, че трябва да има и политическа воля, за да се извършат определен тип реформи, които да доведат до трансформирането, защото привлекателността е едно нещо, но трябва да има политическа воля, за да се извърши трансформацията. Това България го е минала и ние знаем колко болезнено беше. И Хърватия - също. Така че, това е също голяма част от работата, която трябва да бъде извършена", заключи той.

Върховенство на закона не само на думи

В своите изказвания Миро Ковач често говори за това колко е важно върховенството на закона. Според него именно върховенството на закона е в сърцевината на европейската идентичност. "Ако нашият приоритет е да поставим демокрацията и човешките права в основата на нашата външна политика, тогава трябва да даваме пример и да сменим фокуса на действията ни", заяви хърватският първи дипломат. Нито един от двамата министри не го каза на глас, но витаеше във въздуха усещането, че ЕС вече има доста повече работа по този проблем вътре в самия себе си, което може да постави реални пречки при проповядването на тези ценности към страните-кандидатки за членство. На 24 май Съветът по общи въпроси на ЕС ще проведе редовното си (второ поред) обсъждане на състоянието на върховенството на закона в ЕС. Доколко откровени ще бъдат министрите помежду си ще покаже дали наистина всички смятат, че то е в основата на "европейската идентичност", както вярва Миро Ковач.

И макар че Хърватия с новото си правителство започна да подсеща на полски сценарий на подкопаване на върховенството на закона, българската ситуация е най-сложна, тъй като страната вече близо 10 години е с механизъм именно в тази сфера. Този механизъм се оказа и реална пречка за членството на страната в Шенген. Даниел Митов отдели специално внимание на този проблем по време на лекцията си в Загреб като заяви, че се прави "неприемлива връзка" между Механизма за сътрудничество и проверка и членството в Шенген. В момента България се опитва да убеди партньорите си в ЕС, че такава връзка не трябва да се прави. На Хърватия също й предстои скоро да получи първата оценка на готовността си за членство в Шенген. Миналата година Унгария и Словения поставиха под въпрос нейната готовност, заради начина, по който се справяше с бежанците.

*Цялото интервю с министър Даниел Митов може да видите в прикачения видеофайл

Институционални въпроси на ЕС