euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В годината, когато падна в Германия забраната върху "Моята борба", в която Адолф Хитлер излага своята нацистка идеология и плановете си за бъдещето на Германия; когато в Европа за първи път от края на Втората световна война насам речта на омраза, ксенофобията и национализма, провокирани от бежанската криза, започнаха да се превръщат в новата (стара) нормалност, Международният трибунал за престъпленията в бивша Югославия обяви на практика всякакви подобни идеологии и говора на омраза за просто политика. Свобода на словото, ако щете. Това става ясно от оправдателната присъда, която съдия Жан-Клод Антонети (Франция) прочете на 31 март на живо от Хага по делото срещу един от най-големите говорители на омраза - идеологът на проекта Велика Сърбия Воислав Шешель.

Оправдаването на Шешель с доводи, които шокираха цяла бивша Югославия и отвъд нея, стана само седмица, след като същият трибунал, но в друг съдебен състав осъди бившия президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Радован Караджич на 40 години затвор по няколко обвинения, едно от които за геноцид в Сребреница. Изричането на присъдата стана и в средата на предизборната кампания за предсрочните избори в Сърбия, насрочени за 24 април. Обстоятелствата по делото доведоха до поредна порция обтягане на отношенията между Сърбия и Хърватия, след като преди година и половина трибуналът в Хага напълно неразбираемо за мнозина реши да пусне Воислав Шешель на свобода по здравословни причини без никакви условия. Още с прибирането си в Белград той поднови провокаторските си действия, речта на омразата и изобщо се завърна изцяло към реториката от "славните" си времена. 

Заради възмутителните му изяви, главният обвинител на трибунала Серж Брамерц поиска връщането на Шешель в ареста в Шевенинген, но сръбските власти не оказаха необходимото съдействие за залавянето и връщането му в ареста. В резултат трибуналът взе безпрецедентното решение да произнесе присъдата в негово отсъствие. Тя е приета не с единодушие, а с мнозинство от съдебния състав, тъй като съдия Флавия Латанци (Италия) се въздържа и изнесе свое мнение по делото. Съдия Антонети отдели много време от четенето в критики към прокуратурата и обвинителния акт, който, по неговите думи, съдържа много противоречия и обърква. Обяснява се надълго и нашироко кои доказателства са взети предвид и кои не са. Сериозно внимание е обърнато на защитата на Шешель. На моменти изглежда сякаш съдебният състав се съгласява с нея и със самия Шешель. 

Съдът не си поставя за цел да установи цялата истина за събитията от онова време, нито пък да даде сметка за сложната история на конфликта, пише в решението. Неговата роля, според съдия Антонети, е да даде правен отговор на твърденията на прокуратурата. "С други думи, това решение е зависимо от ограничената истина, която може или не може да бъде установена от фактите, представени пред този състав". Прокуратурата обвинява политика Воислав Шешель в качеството му на председател на Сръбската радикална партия, на която той е и основател, заедно със сегашния президент на Сърбия Томислав Николич и Любиша Петкович, както и в качеството му на член на сръбския парламент по времето на извършването на престъпленията, в които прокуратурата смята, че той е замесен и е бил пряк участник. Става дума за периода от август 1991-а година до септември 1993-а година, когато Шешель е участвал в организирана престъпна група. 

Обвиненията на прокуратурата, според съдия Антонети, се базират на идеологията за Велика Сърбия. Освен военната пропаганда и подбуждането на омраза срещу несръбското население, Воислав Шешель е обвинен и за вербуването на доброволци, които да бъдат изпратени на терен в подкрепа на сръбските части, които са извършвали нападения в няколко общини в Хърватия и Босна и Херцеговина. Обвинителният акт съдържа общо девет обвинения за гонения, депортация и нечовешко отношение, шест обвинения във военни престъпления, сред които мъчения, жестоко отношение, унищожение на населени места, плячкосване. 

Съдебният състав обаче, с изключение на съдия Латанци, отхвърля всички обвинения и ги смята за неоснователни. Нещо повече, мнозинството от състава смята, че планът за Велика Сърбия е като цяло политически, а не престъпен. Съдебният състав не открива никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че има престъпна организираност при обявяването на автономия от сръбския народ в Хърватия и Босна и Херцеговина. Точно обратното, налице е възможност изпращането на доброволци да е било с цел защита на сърбите. "Доказателствата показват, че вербуването и разполагането на доброволци от Воислав Шешель и неговата партия, в сътрудничество с други сръбски сили, включително Югославската народна армия и Югославската войска, МВР и силите за отбрана, както и други паравоенни формирования, не представляват незаконна дейност. Напротив, те може да бъдат просто оправдани в контекста на войната", се казва в решението на съда. 

Съставът се позовава на тогавашната правна рамка на Съюзна Федеративна Република Югославия (СФРЮ). Освен това, Шешель не е бил началник в йерархичен смисъл на доброволците, тоест не е могъл да отговаря за техните действия. "Целостта на доказателствата подкрепя факта, че целта на изпращането на доброволци не е била да се извършат престъпления, а в подкрепа на военните усилия", пише в съдебното решение. Това, което шокира още повече в него е, че се твърди, че по това време, освен местните сърби в Хърватия и Босна и Херцеговина, е имало равно по мащаб въоръжение на цивилни хървати и мюсюлмани. "По мнението на мнозинството тази глобална картина подкрепя реалната възможност за сценарий, при който враждуващите фракции да са се подготвяли за неизбежни враждебни действия с цел запазване на териториите, които са смятали за свои, вместо за единични и едностранни действия на сръбските окупатори, водени от престъпни цели за прогонване на мирното население от други етнически групи". 

С това твърдение съдебният състав, без съдия Латанци, на практика поставя под съмнение досега изречените присъди, включително и тази срещу Радован Караджич. Съдебният състав съвсем директно заявява, че целта е била запазване на Югославия, а не извършване на престъпления. Съдът приема, че пропагандата на националистична идеология не е престъпление само по себе си. Още по-скандалното в присъдата е твърдението, че речите на Воислав Шешель във Вуковар са били просто насочени към повдигане на бойния дух, а не са били призив за убийства. Речите му, призоваващи към етническо прочистване на "екскрементите" в Босна и Херцеговина са всъщност стимулиране на сръбските сили. 

Съдия Латанци има точно обратното мнение [на английски език]. Според нея, мнозинството в съдебния състав не е взело предвид климата на заплаха, който Воислав Шешель е създал за свидетелите. Останалите съдии са разчитали на нерелевантни разсъждения, за да изключат Воислав Шешель от отговорност. Тя смята, че решението е пълно с разсъждения, базирани на правото на война (ius ad bellum) и на конституционното право на бивша Югославия, вместо на законите на войната (ius in bello), както би трябвало да бъде. Съдия Латанци пише още, че Шешель е подчинявал свидетелите с поведението си в съдебната зала, а по този начин и неговите сподвижници извън залата, което е довело до нарушаване на процеса. Някои от свидетелите са оттеглили свидетелските си показания в резултат на сплашване от страна на Шешель. Факти, които не са взети предвид от мнозинството в съдебния състав. 

Латанци смята, че има предостатъчно доказателства, за да се заключи, че Шешель наистина е отговорен за престъпленията, съдържащи се в обвинителния акт с изключение на плячкосване, чрез провокаторските му речи, ясното призоваване за прогонване на несръбското население в допълнение към речите му на унижаване и дехуманизиране на хърватите, които е сравнявал с "примати" и "вампири", а също и унизителните му думи спрямо босненските мюсюлмани. Доказателствата показват също, че доброволците и техните семейства са били финансово, медицински и психологически подкрепяни от Воислав Шешель и неговото четническо движение и партия през целия период на службата им и дори след това, което е било и причина за записването им за доброволци. Те са го смятали за техен "господ" и "върховен командир". 

Съдия Латанци не е съгласна и с определението, че прокуратурата не е свършила добре работата си. "Човек винаги може и по-добре, така както и тройният съдебен състав е могъл да се справи по-добре от самото начало в този случай, без значение какви трудности е срещнал по време на процеса". Заключителните думи на съдийката са особено силни: "Докато четях решението на мнозинството се чувствах хвърлена във времето, в период на човешката история, преди векове, когато някой е казал - и това са били римляните, които често са казвали за оправдение на кървавите си завоевания и убийства на политически опоненти в граждански войни: 'във време на война законите мълчат'". 

Реакциите от присъдата бяха на шок и недоумение в Хърватия, Босна и Херцеговина и дори в Сърбия. Присъдата свари хърватския премиер Тихомир Орешкович на посещение именно във Вуковар, откъдето той заяви, че присъдата е срамна. Заместникът му Божо Петров добави, че Хажкият трибунал с тази присъда е изгубил доверие, "а жертвите на великосръбската политика и агресия са изгубили всякаква надежда, че ръката на справедливостта ще застигне най-отговорните, онези, които са били единомишленици на Шешель, одобрявали са го и са следвали великосръбската агресия в Хърватия и БиХ". Бившата първа вицепремиерка и министърка на външните работи на Хърватия и кандидатка за генерален секретар на ООН Весна Пусич, обяви, че присъдата е шокираща. "Трябва да кажа, че съм абсолютно шокирана и изненадана, не съм очаквала освобождаваща присъда за някого, който е бил пример на доказателство, че говорът на омраза произвежда смърт, че това не е просто някаква неприятна проява, а има за последица човешки жертви и унищожение", каза тя в изявление. 

Присъдата на Шешель беше един от редките случаи, които напълно обединиха хърватския народ. Повечето изказвания на бивши и настоящи политици призоваваха за остра реакция от страна на Сърбия и сърбите в Хърватия. В Босна и Херцеговина реакциите също бяха силни. От Черна гора обаче дойде спорна реакция. Премиерът Мило Джуканович обяви, че се радва, че Шешель е свободен човек. "Приятно ми е, когато всеки човек е свободен", каза той. "Що се отнася до мен, информиран съм и честитя свободата на Шешель", допълни той. Джуканович беше премиер и по времето на кървавия разпад на бивша Югославия, когато Черна гора беше още част от все по-свиващата се бивша Югославия. 

Сърбия не реагира веднага. Премиерът Александър Вучич обяви, че ще свика специална пресконференция по темата за работата на трибунала и за отношенията в региона на следващия ден. В петък на обяд след извънредно заседание на правителството (такова се проведе и след присъдата на Караджич) Вучич обяви, че не споделя идеята за Велика Сърбия и че докато може, ще се бори против нея. "Политиката на Шешель никога няма да бъде приемлива. Тя бута Сърбия в миналото. Това е политика, която ще ни изолира от всички страни на Балканите и европейските страни. Докато е това правителство на власт, а и след това, жестоко ще се съпротивляваме на такава политика", каза още Александър Вучич. В същото време обаче, сръбският премиер атакува Хърватия, като напомни, че хърватите не са били толкова шокирани от освобождаването на генерал Анте Готовина, както са сега от освобождаването на Шешель. 

Той заяви също, че някои престъпления, извършени по време на операция "Буря", с която Хърватия възстанови териториялната си цялост през 1995-а година, никога няма да бъдат наказани. Изброи и няколко имена на жертви, чиито убийства щели да останат неразкрити, каза. На въпрос на журналистка, която обвини, че някой й е наредил какво да пита, отговори, че онези, които питат къде е бил той преди 23 години, когато е бил една от десните ръце на Воислав Шешель в Сръбската радикална партия, а също и министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич, всъщност точно те се намират в миналото. Той каза, че не е контактувал с Шешель от 8 години. Даде ясно да се разбере, че вече е отворил нова страница в живота си и не му е приятно да го връщат в миналото му, където, настояваше той, отдавна не принадлежи. Вучич освен това заподозря сценарий в обявяването на присъдата. Според него никак не е случайно, че тя се обявява точно в средата на предизборната кампания в Сърбия. Те много добре са знаели кога да обявят присъдата, както са и знаели нейното съдържание, каза той. 

И сърби, и хървати, а също и босанци бяха единодушни, че трибуналът се е провалил и че вместо да донесе помирение, допринася за повторно разпалване на враждите. Силни реакции срещу присъдата имаше и в сръбските медии. В коментар [на сръбски език] за таблоида Blic Веселин-Веса Симонович написа миналата седмица, че Шешель е синоним на арогантност и примитивизъм в политиката, но че има много такива не само при радикалите, но и в други партии, така че не би било честно само той да бъде атакуван. "Няма толкова затвори, че да приемат всички подстрекатели към война и примати в Сърбия", пише още Симонович. Според него, дебатите в сръбския парламент и без радикалния войвода, благодарение на кадрите, които сам е обучил, и сега излизат извън рамките на допустимото. Колумнистът смята, че оправдаването на Шешель ще върне в Скупщината всички онези, които някога са шокирали с изявите си. 

В седмичното политическо списание Vreme Деян Анастасьевич написа [на сръбски език], че съдия Антонети е надминал себе си с присъдата срещу Шешель. "В мига, в който започна да говори за 'сърби от православната, католическата и ислямската вяра', на практика той показа, че е прихванал идеологията на обвиняемия. Съдията не е направил нищо повече от опит да ревизира историята на войната в бивша Югославия". Анастасьевич допълва: "Не е трудно човек да си представи Шешель в компанията на Марин Льо Пен, Херт Вилдерс или Найджъл Фараж, за депутатите на гръцката 'Златна зора', а за унгарския Йобик или българската Атака да не говорим.  В този парламент партиите на екстремната десница имат съвсем солиден блок. Въпреки езиковите бариери, те лесно ще се обединят около това как да постъпят с мюсюлманите, хомосексуалните и т.н. Ако нещо не върви, хърватските депутатки Ружа Томашич и Марияна Петир, също доста десни, ще помогнат. А може в подкрепа да им се хвърли и Доналд Тръмп, пък може да го поканят да гостува и на митингите им. Където и да се заплашва, обижда и крещи, а на инакомислещите и журналистите им разбиват главите, Шешель е у дома си", завършва коментара си Деян Анастасьевич. 

Това, че Вучич осъди политиката на Шешель, е чудесна новина. По-важното е обаче дали ще направи нещо, за да спре говора на омразата, който сам призна по време на пресконференцията в петък, че е в период на разцвет в Сърбия и дори се посочи като жертва на говора на омраза. За процеса на разширяване към остатъците от бивша Югославия, които все още не са в ЕС, сътрудничеството с трибунала продължава да е едно от най-важните условия. Въпросът е дали ЕС ще направи цялостна преоценка на работата на този трибунал и въздействието й върху процеса на помирение в района, особено в контекста на най-новите присъди.

Друг фактор, който ще окаже огромно влияние върху Сърбия най-вече, но и останалите стремящи се към членство, ще бъде как самата Европа се справя с говора на омраза. В този смисъл примерът на ЕС не е никак обнадеждаващ. Миналата година по поръчка на Европейския парламент беше публикувано изследване [на английски език] на речта на омразата и борбата с нея на европейско ниво. Уви, изследването е направено на базата на информация, събрана от само седем национални изследвания - Белгия, Германия, Гърция, Франция, Унгария, Холандия, Швеция. На европейско ниво има директива, която би следвало да се бори с това, но проучването показва, че тя не е напълно транспонирана в националното законодателство на страните-членки. Нещо повече, дори и да е, не се прилага изцяло. Изследването е установило, че най-големите дупки в транспонирането на директивата са свързани с наказване на опрощаването, отричането или тривиализацията на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, по-специално нацистки престъпления.

В изследването се препоръчва ЕК да започне процедури за нарушение срещу страните-членки, които не са транспонирали директивата. Изследването откроява и още един много сериозен проблем - няма достатъчно данни за случаите на реч на омраза, тъй като те не се докладват винаги от жертвите. Това пречи да се види мащаба на проблема. Затова се препоръчва страните-членки да работят за поощряване на докладването на подобни случаи чрез осигуряване на анонимност и оказване на подкрепа. Трети проблем е отсъствието на споделено разбиране за прилагането на правните разпоредби и то в глобален план. Изследването изтъква и четвърти проблем - в повечето страни-членки не се повдига въпроса за ненужното ограничаване на свободата на изразяване от законодателството, което се бори с речта на омраза и обратното. Единствено във Франция тече такъв дебат, а той е много важен, тъй като границата между свободата на словото и речта на омразата е много тънка. 

Борбата с речта на омраза, особено в контекста на бежанската криза, се води на европейско ниво почти по същия начин, както и борбата със самата бежанска краза - строго индивидуално. Миналата есен за първи път беше организиран колоквиум [на английски език] от първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, но това остана някак без последствия. 

Нека не забравяме обаче, че за Александър Вучич ЕС отдавна е изгубил онази привлекателна сила, която е имал в началото. Това става и в много важен за Хърватия момент, където речта на омразата започва да набира скорост и остава несанкционирана. Случаите вече са прекалено много, а според някои колеги дори вече дават първите плодове - лозунгът "Готови за родината", смятан за усташки, вече все по-често звучи по футболни мачове, а също и по улиците на хърватската столица Загреб, произнасяни от облечени в черни ризи радикали а осъдения за военни престъпления Бранимир Главаш. Телевизия Z1 беше за кратко спряна, задето в нейно предаване беше допуснат неприемлив говор на омразата срещу сърбите в Хърватия. Това доведе до оставката на шефката на хърватския Съвет за електронни медии, вместо до цялостна ревизия на толерантността към исторически събития, натоварени с тежка политизация.

Миналата седмица в Сплит беше нападнат известният колумнист и писател Анте Томич. Нападението му беше осъдено от противоречивия министър на културата Златко Хасанбегович, но в компанията на предупреждението, че все пак трябва да се внимава какво се пише и коментира. Това беше изтълкувано като отваряне на сезона за лов на неудобни журналисти. А черешката на тортата беше скандалното изказване на кардинал Йосип Бозанич, който по време на великденската меса в загребската катедрала обяви, че медиите са проводник на злото. Това звучи също като да кажем, че Католическата църква е развъдник на педофили в контекста на филма "Спотлайт", който спечели Оскар тази година за своята история, която се основава на действителен случай. 

На този етап ЕС няма много полезни ходове, а помирението в района на бивша Югославия е оставено да зависи само от добрата воля на политиците в региона. Това не е ли твърде малко само 20 години от края на най-кървавата война в Европа след ВСВ и на фона на все по-честите терористични атентати, които носят белезите на целенасочена културна война срещу Европа?

*Част от снимките са от детския фестивал "Сараево 2013", посветен на това как децата виждат трибунала в Хага