euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

До 31 декември 2012 г. хърватското правителство ще изпълни 8 от 10-те препоръки, набелязани от Европейската комисия в доклада за напредъка на страната от 10 октомври. Останалите две точки ще са готови до 31 януари, отчете първият вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич на заседание на правителството на 20 декември, когато представи доклада си по Плана за действие, одобрен от кабинета на Зоран Миланович тази есен. След представянето на доклада на ЕК правителството реши, че Весна Пусич трябва да се отчита поне веднъж месечно за работата по оставащите проблемни области. На 20 декември беше представен вторият отчет. По думите на г-жа Пусич от 10-те набелязани мерки 8 са под контрол, така че до пролетта Хърватия ще е изчистила всички забележки на Комисията.

В доклада си ЕК очерта следните 10 проблемни области: приватизацията; увеличаване ефективността на съдебната система; прилагане на съдебните решения; създаване на комисия за конфликт на интереси; закон за достъп до информация; прилагане на полицейския закон; изграждане на контролно-пропускателни пунктове по външните граници; назначаване на нужния брой гранични полицаи; приемане на стратегия за миграцията; увеличаване на капацитета за превод на европейското законодателство.

Докладът, който Весна Пусич представи пред колегите си от правителството, е огромен - 272 страници, които съдържат напредъка на страната по всички глави от европейското законодателство. В него не са очертани конкретно десетте области, затова ще се спра само на някои, които са от особено значение както за ЕК, така и за страните-членки на ЕС, според заключенията от последния Европейски съвет за годината. Както euinside вече писа, в заключенията на лидерите се акцентира особено много на регионалното сътрудничество.

Ефективност на съдебната система

Това е една от особено чувствителните области за всички страни от Югоизточна Европа, които показаха специфична резистентност към реформи. Затова и ЕК, а също и страните-членки, наблюдават с особено внимание мерките, които се взимат за преодоляване на оставащите проблеми, най-вече на фона на провала с контролния механизъм, въведен специално за България и Румъния през 2007-а година, който обаче засега не се предвижда за Хърватия. Сред многото технически мерки в доклада на Пусич се отчита приемането на проектозакон за съдилищата, който вече е внесен в парламента. Основната цел на закона е повишаване ефективността на работата на съда чрез подсилване на отговорностите на председателя на съда, разширяване на правомощията на съдебните съветници, създаване на позиция директор на института за съдебна администрация и подробно описание на работата на съдебния инспекторат.

Хърватия е критикувана в поредица от доклади на ЕК за бавене на дела, което фигурираше като основна критика и за България. Според отчета на Пусич със законопроекта се въвеждат инструменти за осигуряване на правосъдие в разумен срок. Председателите на съдилища ще се отчитат редовно пред висшестоящ съд и пред Министерството на правосъдието за причините, заради които се бави съдопроизводството. Като разумен е дефиниран срок от 6 месеца за произнасяне по делото, освен в случаите на особени обстоятелства, които налагат по-дълъг срок. В случай, че делото не е решено в определения срок, страните могат да се обръщат към висшестоящ съд с искане за изплащане на компенсации, заради нарушени права на правосъдие в разумен срок. Сумата на компенсацията не може да надвишава 35 000 куни (около 4500 евро).

Проектозаконът също така предвижда висшестоящият съд да може да извършва непосредствен надзор над работата на нисшестоящия съд и отделни съдии, както и на председателя на съда поне веднъж годишно. Ще се представя доклад за проведения надзор, който председателят на съда е длъжен да внесе в Държавния съдебен съвет и в Министерството на правосъдието.

Борба с корупцията

Това е друга изключително чувствителна тема, която се превърна в приоритет номер едно в стратегията на ЕК за разширяване. Към Хърватия няма конкретни забележки в тази сфера, но наблюдението над страната за готовността й за членство обхваща всички области. За четвъртото тримесечие на 2013 г. е предвидено хърватското правителство да представи изцяло нова стратегия за борба с корупцията. Очаква се скоро да започне и работата по значителните промени, които бяха направени в Наказателно-процесуалния кодекс. Предстои промените да бъдат хармонизирани с правното становище на Конституционния съд, което се очаква да стане до 15 декември догодина. Предвиждат се и промени и допълнения в Закона за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, които се налагат, според отчeта на Весна Пусич, за да може да се осигури терминологично хармонизиране с други закони.

Изключително кратко в отчета е посочена работата на Министерството на правосъдието по наблюдението на плана за действие на главната прокуратура и Министерството на вътрешните работи по дела за военни престъпления. Записано е само, че двете министерства ще продължат наблюдението си с акцент върху безпристрастното и системно преследване на военни престъпления. Тема, която е особено чувствителна по отношение на регионалното сътрудничество. Според аналитичното издание Osservatorio Balcani e Caucaso преследването [на английски език] на престъпления, извършени по време на операция "Буря", ще бъде голямо изпитание за хърватското правосъдие. Изданието цитира данни на неправителствени организации, сред които основно Центъра за помирение с миналото Documenta, които показват, че хърватските съдилища не използват едни и същи критерии, когато съдят сърби и хървати. Хърватите като цяло получават чувствително по-леки присъди от сърбите, твърди изданието.

Регионално сътрудничество

Тази тема беше изключително широко застъпена в заключенията на Съвета, където се посочва, че от Хърватия се очаква да продължи да играе активна роля в регионалното сътрудничество в района на Западните Балкани, да има предвид колко са важни добросъседските отношения и прилагането на правнообвързващите международни споразумения. Посочва се, че са нужни допълнителни усилия за справяне с безнаказаността на военните престъпления чрез безпристрастно решаване на текущите дела и чрез продължаване на сътрудничеството с трибунала за бивша Югославия. В заключенията не се посочват поименно конкретни страни, с които Хърватия има проблеми, а те са основно две - Сърбия и Словения.

Отношенията със Сърбия след войната отбелязаха наченки на подобряване по време на президентството на бившия президент Борис Тадич. След изборите в Сърбия тази година обаче отношенията между двете страни охладняха, а през есента се влошиха значително след решението на трибунала за военните престъпления в бивша Югославия да оневини две ключови фигури от войната - генералите Анте Готовина и Младен Маркач. В отчета на г-жа Пусич е посочено, че Хърватия желае по-нататъшно развитие на отношенията със Сърбия. "2012 г. е белязана от значителна стагнация на отношенията между двете страни във връзка с изборните дейности и в двете държави", се казва в отчета като се добавя, че срещите между министрите на външните работи Весна Пусич и Иван Мъркич са отворили перспективите за бъдещо сътрудничество чрез решаване на отворените въпроси, икономическо сътрудничество и европейската интеграция.

Основните приоритети, които Хърватия си поставя, за да постигне това, са общо три: продължаване на подкрепата и предаване на опита на страната във връзка с европейската интеграция; продължаване на работата по отворените въпроси; икономическо сътрудничество. Не се посочва нищо повече. На този етап обаче няма планирани срещи между премиерите на двете страни Ивица Дачич и Зоран Миланович, а още по-малко между президентите Томислав Николич и Иво Йосипович. По време на участието си в Европейския съвет на 13 и 14 декември в Брюксел г-н Миланович беше питан от сръбски журналисти за очакванията Сърбия да получи дата за започване на преговори (решение, което беше отложено за юни), на което хърватският премиер отговори уклончиво като заяви, че за Хърватия е изключително важно бъдещето на Сърбия и че Загреб подкрепя Белград по пътя му към европейско членство. Той обаче избегна по-конкретните въпроси за двустранни срещи.

Друга важна страна от регионалното сътрудничество, с която Хърватия има сериозни проблеми, при това застрашаващи присъединяването й на 1 юли 2013 г., е Словения. Между двете страни има един голям нерешен въпрос и това е изплащането на старите влогове на хърватски граждани във вече несъществуващата Люблянска банка от времето на бивша Югославия. Двете страни назначиха през лятото финансови експерти със задача да намерят решение, което да бъде предложено на правителствата в Загреб и Любляна за одобрение. До момента обаче решение няма, въпреки че и двамата експерти обявиха, че са близо до компромиса. Важно е да се отбележи обаче, че мандатът на словенския експерт Франце Архар първоначално беше срочен (до края на 2012 г.), но наскоро беше удължен безсрочно, а Словения постави решаването на въпроса като условие да ратифицира договора на Хърватия за членство.

Загреб настоява въпроса да се реши от международен посредник като Банката за международни разплащания. В отчета на Весна Пусич е записано, че е важно да се запази позитивния характер в отношенията между Хърватия и Словения "както на политическо, така и на обществено ниво с цел решаване на останалите отворени въпроси". Казва се още, че Хърватия разчита, че Словения ще ратифицира хърватския договор за присъединяване до пролетта на 2013 г. Основните приоритети, които Загреб си поставя в отношенията със съседна Словения са пет: запазване на позитивния тон в сътрудничеството и диалога по решаването на отворените въпроси; прилагане на споразумението за арбитраж; засилване на икономическото сътрудничество; продължаване на разговорите за свързване на енергийната и транспортна инфраструктура, както и защитата на околната среда и водната икономика; засилване на консултациите по въпроси, свързани с ЕС и НАТО, както и стабилизирането на обстановката в Югоизточна Европа.

Външни граници

Една от десетте точки в доклада на Европейската комисия е свързана с управлението на външните граници на Хърватия и по-конкретно с броя на граничните полицаи. Правителството отчита, че през октомври 2012 г. общият брой на служителите на граничната полиция е достигнал 6037 души, от които 4717 са разпределени по бъдещата външна граница на ЕС, а 1320 по бъдещите вътрешни граници. През 2013 г. е планирано да бъдат разпределени към външните граници още 506 души. През 2013 се очаква Хърватия да завърши техническото си оборудване с финансиране от предприсъединителната програма IPA и от шенгенския фонд.

Планът за действие и отчетът бяха одобрени единодушно и без дискусии от правителството. Без коментар мина и отчетът за хармонизирането на хърватското законодателство с европейското. По думите на Весна Пусич остава приемането на още 108 закона и 191 подзаконови акта. Тя посочи обаче, че това е динамичен процес, който ще продължи и занапред, тъй като европейското законодателство също постоянно се променя. Европейската комисия ще публикува последния си доклад по напредъка на Хърватия към членството през пролетта. От този доклад ще зависи дали Германия ще приключи процедурата по ратификацията на договора.

До момента в 13 страни-членки на ЕС е приключила процедурата и ратификационните инструменти са внесени. Това са Австрия, България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словакия. Страните, в които е получено парламентарно одобрение, но все още не са внесени инструментите, са Финландия, Гърция, Люксембург, Полша, Португалия, Испания, Швеция, Великобритания. Страните, в които договорът все още не е ратифициран са: Белгия, Дания, Франция, Германия, Холандия, Словения.