euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия пое предизвикателството на Полша и обяви, че ще се заеме да изследва дали досегашният шампион на Източна Европа в прехода от тоталитарна към демократична система прави обратен завой. ЕС започна 2016-а година с навлизане в полски режим, което ще постави на изпитание младия механизъм за върховенство на закона, деградиран още по време на изграждането му до "рамка за върховенството на закона". Рамката ще бъде използвана за първи път, както euinside писа. Освен че предстои да видим дали рамката наистина е неспособна да решава сериозни проблеми с една от най-важните ценности на ЕС - върховенството на закона - но и дали за ЕК всички са равни пред нея и европейското право. 

Полският казус беше основна тема в дневния ред на първото за новата година заседание на Колежа на еврокомисарите, като основният фокус е бил върху промените, свързани с Конституционния съд. След парламентарните избори в Полша миналата година новите управляващи създадоха впечатление, че са избрали авторитарния път на унгарския премиер Виктор Орбан, който започна управлението си от радикални промени на законите, свързани с медиите, съдебната система, като посегна и на независимостта на централната банка. Тогава ЕС все още не разполагаше дори и с толкова хилав инструмент като рамката за върховенство на закона, но Комисията реагира с медийни критики, размяна на писма и консултации. Европарламентът пък организира изслушвания, на някои от които се яви лично и премиерът Орбан. Резултатът е спорен. Според едни (самата ЕК е сред тях), резултат има, тъй като проблемните решения са били значително смекчени или оттеглени. 

Според други обаче, премиерът Орбан се е измъкнал безнаказано. Дотолкова, че да обяви няколко години по-късно курс към нелиберална демокрация, което беше подминато от европейския политически естаблишмънт като политическа ексцентричност. ЕК досега има само един успешен случай с решаването на проблеми с върховенството на закона в новите страни-членки, повечето от които са с тоталитарно минало. Това е Румъния, която беше разтърсена през 2012-а година от тежка политическа криза, която също включваше опити за оказване на влияние върху Конституционния съд. Трябва да се отбележи, че Румъния влезе в ЕС с Механизъм за сътрудничество и проверка, който наблюдава съдебната реформа в страната и борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Именно този механизъм вдъхнови тогавашната заместник-председателка на ЕК Вивиан Рединг (Люксембург, ЕНП) да създаде общоевропейски механизъм, който да се бори с нарушенията на върховенството на закона във всички страни-членки. Както този сайт писа подробно, механизмът беше значително орязан, заради страх, че страните-членки ще то отхвърлят. Но дори и орязаната му версия беше допълнително обезсилена от Съвета, които го сведоха до ежегоден диалог в Съвета по общи въпроси. 

Първата стъпка по новата рамка предвижда провеждането на първоначална оценка. Точно това обяви, че ще направи ЕК след обсъждането на казуса от еврокомисарите. Според първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), в Колежа е имало пълно единодушие за започването на процедурата. Оценката ще се концентрира върху Конституционния съд, тъй като ЕК вижда именно там опасност за върховенството на закона, въпреки че се признава, че медиите са основен стълб на демокрацията и следователно - на върховенството на закона. Причините са спорните действия на новото полско мнозинство около избора на нови членове на Конституционния съд след изтичането на мандата им. Според информацията, с която ЕК разполага, парламентът е предложил на президента преди парламентарните избори на 25 октомври (на 8 октомври) да назначи петима съдии. Трима от тях е трябвало да заемат местата си по време на предишния парламент, а двама е трябвало да заемат местата си в новия мандат на парламента, който започна на 12 ноември. 

На 19 ноември новият Сейм гласува чрез ускорена процедура поправки в Закона за Конституционния съд, с които се дава възможност за анулиране на номинациите, направени от предишния парламент, и се съкращава мандата на председателя и заместник-председателя на съда от 9 на 3 години. На 25 ноември новият Сейм анулира петте номинации, а на 2 декември номинира нови петима съдии. На 3 декември Съдът отсъди, че предишният парламент е имал право да номинира трима съдии за освободените по време на неговия мандат места, но не е имал право да прави номинации за местата, които се овакантяват по време на новия парламент. На 9 декември съдът излиза с ново решение, според което новият парламент не е имал правото да анулира първите три назначения, но е имал право да направи вторите две. Междувременно обаче, президентът е приел клетвите на всички петима съдии, номинирани от новия парламент. 

Историята не свършва тук. На 28 декември са гласувани нови правила за работата на Конституционния съд, които, според тълкуванието на ЕК, затрудняват Съда да проверява конституционността на новоприетите закони чрез увеличаване на броя на съдиите по разглежданите случаи и чрез увеличаване на необходимото мнозинство от обикновено към две трети. ЕК се самосезира незабавно и изпрати две писма с искане за повече информация от полските власти. Едното за поправките, свързани с Конституционния съд, а другото - свързано с медийния закон. Полският министър на правосъдието Збигнев Зиобро публикува в профила си в Туитър съдържанието на отговора си на първото писмо на Франс Тимерманс, което съдържа остри критики и обвинения в левичарство. 

Според правосъдния министър, с поправките си новото мнозинство иска всъщност да върне плурализма в Конституционния съд и да възстанови правовата държава. Той обвинява заместник-председателя на ЕК, че не е обърнал внимание на сериозните нарушения, направени от предишния парламент. Предишният парламент не е спазил установената практика и набързо е назначил петима нови съдии, с което е лишил "новата и демократично избрана Долна камара от полагащото й се решение". Само петима от общо 15 съдии в Конституционния съд са номинирани от сегашното парламентарно мнозинство, пише още в писмото. Министърът заявява също, че партията Право и справедливост не се е опитвала да прави нещо в своя полза или да променя политическия баланс в Конституционния съд, тъй като мнозинството съдии са назначени от предишни коалиции. 

По-нататък в писмото си г-н Зиобро обвинява председателя на съда професор Анджей Жеплински в политически пристрастия. Писмото завършва със следния призив: "Полша е суверенна и демократична държава. Затова, може ли да Ви помоля в бъдеще да упражнявате повече сдържаност в поучаването и предупреждаването на парламента и правителството на суверенна и демократична държава, въпреки идеологическите различия, които може да съществуват помежду ни, тъй като Вие сте с леви убеждения". 

По време на пресконференцията след заседанието на Колежа Франс Тимерманс категорично заяви, че Комисията няма политически мотиви. Вътрешната политика нито ме интересува, нито искам да знам за нея, каза той и изрази убеденост, че диалогът с полските власти ще бъде успешен. Полша е изключително важна за ЕС, каза той, с което махна знака за равенство между всичките 28 страни-членки. Той не успя да отговори на въпроса защо ЕК не е реагирала на неизпълнение на решения на Конституционния съд от страна на предишното полско правителство. И друг отговор на важен въпрос не беше в полза на ЕК. Става дума за въпроса защо ЕК не е реагирала и на нарушения в други държави. Кореспондентът на британския The Times попита конкретно за поредното изгонване на роми от Франция. Именно този казус беше посочен от предшественичката на Франс Тимерманс Вивиан Рединг като способен да провокира въпроси за върховенството на закона.

Франс Тимерманс препоръча да не се отклонява вниманието от сегашния въпрос. В момента не обсъждаме други държави, а Полша, каза той. За да успее срещу Полша обаче, ЕК трябва да докаже, че е безкомпромисна към всякакви удари по върховенството на закона независимо дали става дума за нови или стари членки на ЕС. Но дори и да беше последователна, ЕК е безсилна да наложи европейското право, тъй като най-силното оръжие срещу страна-членка, която системно потъпква върховенството на закона, е Съветът да гласува активирането на член 7 от Договора за функционирането на ЕС, който предвижда лишаването на виновната държава от право на глас в Съвета.

Проблемът е, че такова решение изисква единодушие (без гласа на виновната членка), а при сегашната политическа конюнктура в ЕС е ясно, че такова единодушие е невъзможно. Едни ще го тълкуват като брутална намеса във вътрешните работи на суверенна държава, други ще блокират, защото самите те са "виновни", а трети защото очакват подкрепа от виновните страни по важни за тях европейски законодателни или политически инициативи. Нещо повече, шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) вече обяви, че не вярва, че ще се стигне до член 7. Така че, много е вероятно битката на Комисията да завърши в полза на Полша, което ще бъде обявено като голяма победа за евроскептицизма в Европа. С други думи аз бих заложила на резултат от двубоя 1:0 за евроскептиците. 

Ситуацията в Полша ще бъде тема на дебати по време на пленарното заседание на Европейския парламент следващата седмица. Полското обществено радио съобщи, че премиерката Беата Шидло е обявила, че ще участва в него. Основните политически групи вече заявиха позициите си. Най-голямата ЕНП обяви в Туитър, че подходът на ЕК е правилен. Лидерът на втората по големина група на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) също похвали ЕК за "бързите и основателни действия". "Ние сме на страната на хилядите поляци, които излязоха по улиците, за да изразят притесненията си и критиките си относно рисковете, пред които е изправена Полша, ако правителството върне обратно часовника на напредъка, който постигна страната", се казва в изявлението на групата. 

Аплодисменти дойдоха и от групата на либералите. "ЕК досега винаги е обръщала глава, когато националните правителства са се опълчвали на върховенството на закона и са стъпквали основните права. Днешното решение е положителен сигнал за уважение на върховенството на закона, демократичните правила и основните права", каза в изявление заместничката на групата София ин т'Велд (Холандия). Тя обаче напомни, че на ЕК са били нужни "само малко над два месеца", за да договори мерки срещу полското правителство, а унгарският премиер Виктор Орбан е бил оставен да подкопава върховенството на закона с години. "Защитата на върховенството на закона, демокрацията и основните права не трябва да бъдат обект на спонтанни решения, а трябва да се правят системно, обективно и на базата на доказателства", каза тя.