euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След убедително спечелените парламентарни избори през октомври 2015-а година правителството на полската партия "Закон и справедливост" тръгна по същите стъпки, по които вървя Унгария под ръководството на премиера Виктор Орбан, чиято партия "Фидеш" беше спечелила огромна победа, осигурила й конституционно мнозинство. Бившият борец срещу съветския тоталитаризъм Орбан не губи време и въпреки започващото първо ротационно председателство на Унгария в Съвета на ЕС, той започна радикални реформи, орязващи независимостта на медиите и централната банка. Тогава все още мекият му авторитаризъм се превърна в основна тема на унгарското председателство. Темата остана в дневния ред на ЕС и след това, като послужи за вдъхновение за създаването на общоевропейски механизъм за върховенство на закона, заимстван от механизма, с който България и Румъния бяха приети в ЕС на 1 януари 2007-а година без да са изпълнили всички условия за това. 

Въпреки многократните заплахи, процедури за нарушения, дебати и изслушвания в парламента, унгарският премиер се измъкна сух от ситуацията и дори си извоюва последователи в ЕС, въпреки че обяви официално курс към нелиберален режим по примера на Русия, Турция и Китай. Една от основните причини за това, че на Орбан му се размина е, че неговата партия "Фидеш" е член на най-голямата политическа група в Европейския парламент - Европейската народна партия, която вече трети пореден мандат има мнозинство в ЕП и държи председателския пост в Европейската комисия. Освен че на Орбан му се размина, страните-членки значително орязаха предложението на ЕК за общовревропейски механизъм за защита на върховенството на закона, както euinside многократно писа. Механизмът вече се свежда до рамка за върховенството на закона, която предвижда три стъпки от страна на ЕК: оценка, препоръка и проследяване дали препоръката се изпълнява. 

Най-силната част от предложението на ЕК, а именно активирането на член 7 от Договора на ЕС, който предвижда суспендирането на правата на страната в нарушение, беше изрязана от Съвета, който сведе механизма до провеждането на годишни диалози в Съвета по общи въпроси. 

Точно както Унгария, Полша също стресира ЕС като започна радикални промени от медиите в началото на януари. Промени бяха набързо гласувани и за орязване на правомощията на Конституционния съд. За разлика от унгарския случай полската управляваща партия, ръководена от Ярослав Качински, не е член на ЕНП, а на третата по големина политическа групировка в Европарламента - Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), доминирана от британските консерватори на премиера Дейвид Камерън. В момента те са напълно ангажирани с британския въпрос и реагират "евроскептично" на всичко, идващо от омразния Брюксел. Макар че в Европарламента са трета по големина група, ЕКР са слабо представени в Съвета. Техни партии са управляващи във Великобритания, Полша и участват в управлението във Финландия. Това означава, че трудно биха се защитили при масови критики срещу полското правителство.

Според парламентарната група, всяка страна, която прави промени в медиите или съдебната си система, трябва да отговаря на въпроси от ЕК и в това няма нищо необичайно. ЕКР намира за напълно нормално да се провеждат диалози между полското правителство и ЕК. Групата обаче е против провеждането на дебати в Европарламента. Шефът на ЕК  Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и по този изключително важен въпрос доказва, че Комисията му е политическа. По време на официалното представяне на Холандското председателство на Съвета в Амстердам той призова да не се драматизира прекалено много по този въпрос. Подчерта, че Полша е важен и пълноправен член на ЕС и изрази съмнение, че ще се стигне до "атомната бомба" член 7 от Договора на ЕС. "Това е важен въпрос, но ние трябва да имаме приятелски и добри отношения с Полша", каза той. 

Премиерът Марк Рюте, чиято страна спира членството на България и Румъния в Шенген, именно заради нефункциониращо върховенство на закона, беше предпазлив като заяви, че иска да даде шанс на процедурата за опазване на върховенство на закона, "който ще използваме за първи път", каза той. Първият заместник-председател на ЕК, отговарящ именно за върховенството на закона, Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) е изпратил две писма до полското правителство с искания за разяснения по медийните закони и промените в Конституционния съд, но отговори все още няма. Темата ще бъде обсъждана на заседанието на ЕК следващата седмица, но това ще бъде само "ориентационен дебат", както обясниха от Барлемон. Ситуацията в Полша ще бъде тема и на дебати в Европейския парламент по време на първата му пленарна сесия за годината на 18-21 януари. Дебатът ще бъде веднага след обсъждането на резултатите от декемврийската среща на върха на ЕС и ще бъде с участието на ЕК и председателството. 

Медийните закони бяха остро критикувани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в края на миналата година. Представителката на организацията за свободата на медиите Дуня Миятович изрази "дълбока загриженост" от законодателството, което дава на правителството пряк контрол върху ръководните позиции на обществените медии в страната. Допреди гласуването на закона шефовете на държавната телевизия и радиото се назначаваха от Националния електронен съвет. Полското правителство изпрати предложенията си за промени в Конституционния съд на Венецианската комисия за оценка. 

Казусът на Полша поставя ЕС в изключително неловка ситуация, която най-вероятно ще покаже, че механизмът е напълно безполезен. Нещо повече - фактът, че той досега не беше приложен срещу Унгария, въпреки настояванията на групата на либералите в Европарламента, може сериозно да подкопае усилията поне Полша да бъде върната към европейското разбиране за върховенство на закона. Рамката за опазване на върховенството на закона изрично настоява за еднакво третиране на страните-членки. Това дава основание на ЕК да не наказва Полша, тъй като отношението към Унгария беше различно. България също изглежда напълно недосегаема, въпреки че си има собствен механизъм за наблюдение на върховенството на закона. Страната се управлява от правителство, в което мнозинство имат партиите от ЕНП. Въпросът тази година ще бъде дали значително орязаният механизъм за върховенство на закона, създаден заради Унгария, ще бъде подсилен заради Полша и следващите меки диктатори, маскирани като евроскептици, които със сигурност чакат своя ред да поемат властта някъде в ЕС.