ЕС-САЩ или САЩ-ЕС?

Аделина Марини, October 1, 2010

Хуморът във висшата дипломация не е смешен. Той обикновено е начин да се каже нещо важно, без да се поставя акцент върху него. Използва се наистина между другото там, където знаеш, че ще бъде оценен подобаващо. Такъв, например, беше случаят със съвместната пресконференция на американския държавен секретар Хилари Клинтън и Върховния представител на Европейския съюз за външната политика баронеса Катрин Аштън във Вашингтон на 29 септември. Тогава г-жа Клинтън заяви, малко преди да даде думата на Катрин Аштън, че Съединените щати очакват с нетърпение срещата на върха САЩ-ЕС, "както я наричаме ние, тя [Катрин Аштън] я нарича среща на върха ЕС-САЩ".

Действаме поединично, но координирано

Тази реплика, предизвикала усмивки и смях в залата, показва нещо много важно. В момент, когато текат бързи и непредсказуеми процеси на глобално политическо и икономическо разместване, ЕС и САЩ имат нужда един от друг повече от всякога. Това се осъзнава и от двете страни на Атлантическия океан, а възможността да се реализира на практика беше дадена от влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември миналата година. Нещо, което Хилари Клинтън не пропусна да спомене: "След-Лисабонският ЕС разширява своята роля в световните въпроси и Съединените щати ценят нашето нарастващо партньорство с ЕС и го разглеждаме като крайъгълен камък на глобалния мир и сигурност".

Същевременно обаче, всяка страна продължава да действа според собствените си разбирания, но в координация с партньорите. Пред Гьоте институт във Франкфурт, американският помощник секретар на финансите, отговарящ за международните въпроси Лаел Брейнард, също заяви, че в момента Америка и Европа започват да изпълняват обещанията за фундаментално засилване на финансовата безопасност и стабилност. И макар тя да посочва изрично, че и ЕС, и САЩ са действали напълно координирано, всяка една от страните предприе собствени действия в областта на финансовата регулация.

Приемането на новия закон за финансовата регулация, известен като Дод-Франк, ограничава рисковете, предприемани от най-големите и взаимосвързани финансови фирми; предоставя на правителството съвършено нови инструменти за отговор на финансови кризи, докато същевременно предпазва данъкоплатците и икономиката; гарантира, че повечето деривати са изчистени чрез централни надзорници; създава най-силната институция за финансова защита на потребителите в американската история.

В Европа, институциите на ЕС предприеха подобни мерки, макар и с известно закъснение в сравнение със САЩ, въпреки че миналата година беше точно обратното - Вашингтон изоставаше значително, докато в Брюксел вече бяха готови идеите за финансовата регулация и надзора.

Дори заедно, ЕС и САЩ не могат сами

Независимо от засилването на трансатлантическото пантньорство и координация по основни теми от дневния ред на Г20, както призна и Лаел Брейнард, вътрешната финансова реформа нито в Америка, нито в Европа е достатъчна. Финансовите фирми, пазарите и транзакциите са по-взаимосвързани от всякога досега, а широчината и дълбочината на тези връзки изискват презгранична координация. "Без създаването на международни стандарти, големите финансови фирми ще се опитват все повече да изместват дейността си в юрисдикции, където стандартите са по-хлабави и очакванията за правителствена подкрепа са по-силни. Това може да засили риска в цялата система. Финансовата реформа няма да бъде завършена, докато не постигнем глобално ниво на висококачествени стандарти, които да важат за най-големите световни финансови центрове, покриващи почти целия свят - като капитала и дериватите".

Същевременно, но в Брюксел, още един помощник секретар на финансите говори за евро-американското сътрудничество. Междудругото и двете говориха на две много важни места. Брейнард - пред Гьоте институт в Германия, не само защото е от германски произход, а заради ролята на Берлин като двигател на ЕС и основен застъпник в момента на по-строгата финансова регулация и надзора, както и противник на спасяването на закъсали с пари на данъкоплатците. Мариса Лаго, която отговаря за международните пазари и развитието, говори пред Юрофи, европейски мозъчен тръст, оглавяван не от кого да е, а от Жак дьо Ларозиер, французинът, чийто доклад доведе до началото на финансовата реформа в ЕС.

Освен това, Мариса Лаго участва в конференция на Юрофи, посветена изцяло на предстоящата среща на върха на Г20 в Южна Корея. Тя също прибегна до хумора, като цитира статия във "Файненшъл таймс", в която се посочва, че е крайно време да се премине от префърцунени блюда към "месо и два зеленчука" или, "както ние американците бихме казали - месо и картофи, тоест основните въпроси, които са тежки, но в крайна сметка са по-хранителни". Според нея, основните "ястия в менюто" ще бъдат капиталът, важните системни финансови институции, спасяване на банки, пазарът на деривати. По всички тези ястия, ЕС и САЩ готвиха поотделно, но са си споделяли общи рецепти.

След като припомни накратко какво е свършено по тези основни ястия в Америка и Европа, в заключение Мариса Лаго на практика повтори изцяло думите на своя колега Лаел Брейнард: "Нашата основна цел си остава непроменена: да повишим глобално финансовите регулаторни стандарти, за да изравним правилата на играта. Без международно договорени стандарти, големи финансови фирми може да бъдат изкушени да изместят дейностите си в юрисдикции, където стандартите са по-хлабави, а очакванията за правителствена подкрепа са по-силни".

Да сготвиш месо с картофи без месо

Общо взето така звучи обикновената манджа, която засега се подготвя за "вечерята" на Г20. Както пише Джилиян Тет във "Файненшъл таймс", най-големите спорове преди срещата на върха в Сеул се въртят около режимите за спасяване на банки. Темата е особено актуална на фона на новината, че ирландското правителство подготвя пакет от 50 млрд. евро за спасяването на три ирландски банки. И, докато политиците през последната година предимно говориха за банков капитал, деривати или заплатите на банкерите, въпросът със спасяването на застрашени от фалит банки остава. А именно този въпрос е "месото" в яденето.

Той е и в основата на сериозните различия между ЕС и САЩ. В пакета, който Конгресът одобри по-рано тази година и президентът Обама подписа, се предвижда ясна схема за предотвратяване на спасяването на твърде големи банки от фалит с пари на данъкоплатците. Тази схема, впрочем, досега се отнасяше само до по-малките банки, но вече включва и големите заради фалита на "Лимън брадърс". В Европа подобна схема няма. Джилиян Тет пише, че правителствата не могат да си позволят да пренебрегнат темата. Глобалните банкови неволи все още не са отминали, нито пък склонността на инвеститорите да изпадат в паника за сметка на подкрепяни от държавата спасителни операции. Той дава за пример Anglo Irish Bank. "Ако не нещо друго, то по-ясен режим за спасяване на банките е необходим - както за големите, така и за средните по размер банки".

Въпросът е от особено значение за най-развитите индустриализирани държави-членки на Г20, в които и демокрацията има дебели корени. Защото, както казва Джилиян Тет, "ако правителствата не могат да си позволят да оставят банките да фалират, когато банкерите (и инвеститорите) са взели глупави решения, а винаги се налага да бъдат спасявани, тогава нямаме финансов капитализъм". А липсата на финансов капитализъм означава сериозна държавна намеса и тогава кой ще каже коя е разумната граница, която не бива да бъде прекрачвана от държавата?

Трансатлантически отношения