Една дългоочаквана среща - много неочаквани резултати
Аделина Марини, August 20, 2010
След близо десет години усилия Европейският съюз да заприлича на единица, която да има водеща роля в света, се стигна до влизането в сила на Лисабонския договор, чиято амбиция е да направи така, че да улесни общуването с 27-те страни-членки. Или, казано по-популярно - да създаде един телефонен номер, на който всеки да може да се обади и да потърси Европейския съюз. Дали изтощени от чакането или неудовлетворени от резултата, Съединените щати не откликнаха така, както навремето бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър очакваше - да знае на кого да се обади в Европейския съюз.
Всичко започна още от ноември миналата година, когато, съгласно трансатлантическия дневен ред, се състоя срещата на върха ЕС-САЩ във Вашингтон. Събитието премина вяло, с повече ентусиазъм откъм Европа и повече, сякаш, безраличие откъм САЩ. Големият удар обаче дойде в началото на 2010 година, когато от Белия дом отмениха редовната планирана втора среща, която трябваше да се състои в Европа - в Мадрид. Основният аргумент беше - пак не сме сигурни с кого да си говорим. Аз (президентът Барак Обама) идвам сам, а вие сте трима (председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и президентът или премиерът на страната-ротационен председател на съюза). И пак - с кого от тримата да говоря?
Дипломатическата ситуация беше повече от неловка, особено на фона на 
високите очаквания на ЕС, че ето - вече си имаме президент (Херман ван Ромпой), а също и външен министър (Катрин Аштън).
Какво отново не е наред?
Кризата с Гърция, предизвикала сериозни сътресения в еврозоната, а също и в целия Европейски съюз, отново обърна съюза навътре. До 17 август, когато най-изненадващо, насред августовските отпуски и жега, получихме съобщение, че среща ЕС-САЩ в Европа ще се състои. Датата е 20 ноември, а мястото - Лисабон.
Разбира се, първата ми мисъл беше какво ще си говорят. Ето и официалните съобщения от Брюксел и Вашингтон, от които следва, че протоколът и на двете страни е действал в синхрон. В съобщението от Европейския съвет се казва, че президентът Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще приветстват американския държавен глава Барак Обама на среща на върха в Лисабон на 20 ноември. Срещата е по покана на европейските лидери, като (много важна подробност) двете страни са се договорили за взаимно удобни дата и място. По-нататък следват няколко изречения, обясняващи как ЕС и САЩ работят заедно по целия свят, за да осигурят напредък на общия им дневен ред, базиран на споделената история, култура и ценности.
В съобщението от Белия дом се казва почти същото, но с малко по-различен акцент - Съединените щати нямат по-силен партньор от Европа в разпространяването на сигурност и просперитет по целия свят. САЩ и ЕС продължават да работят заедно, за да постигнат широката си програма, базирана на обща история, споделени ценности и устойчиви връзки.
Открийте разликите
Независимо, че стилът на писане се различава леко в двете съобщения, на практика се казва едно и също - че и двете страни са ангажирани с устойчивото развитие на икономиките си, че обединяват усилия в борбата с тероризма, предотвратяването на разпространението на оръжия за масово унищожение и за разпространяване на идеалите на демокрацията и човешките права. Разликата е единствено в подредбата на приоритетите. Ако европейците започват с демокрацията и човешките права, в американското съобщение те са на последно място. За САЩ икономическото сътрудничество с Европа е на първо място, докато за ЕС е в края. Вторият американски приоритет е борбата с тероризма и оръжията за масово унищожение, следван от демокрацията и човешките права.
Не знам дали е вложена умисъл в подредбата на прес-съобщенията и дали можем със сигурност да кажем, че тази подредба издава по някакъв начин приоритетите на двете страни, но със сигурност това, което липсва в съобщението е поне схематизиран дневен ред на срещата.
Второто нещо, което кара човек да се замисли е, споменаването, че САЩ и ЕС са договорили взаимноизгодни дата и място на срещата. На 19 и 20 ноември в Лисабон ще се състои срещата на върха на НАТО, именно в рамките на която ще се състои и срещата на високо равнище ЕС-САЩ. Разбира се, нормално е по време на криза да се пести керосин за трансатлантически полети, така че съвсем очаквано е Белият дом да се опита да свърши максимално много работа с един полет. От друга страна, желанието на администрацията на Барак Обама да компенсира отказа си да дойде в Европа през пролетта показва, че независимо от тромавостта на взимането на решения, ЕС наистина си остава най-силният икономически партньор.
Дали обаче на Обама това му е достатъчно, след като, отново по причини на икономиката, на него му се иска да приключи колкото се може по-бързо ангажиментите на американската армия в Ирак, както и да намали тежестта в Афганистан. ЕС обаче не се вълнува толкова много от тези военни проблеми, най-малкото защото на ниво Европейски съюз няма обща армия и решенията за изпращане на военни сили се взима от всяка страна-членка поотделно. За Брюксел много по-важно е задвижването на тромавата европейска икономика, ако може в една посока, а не в 27.
Разделени заедно
Чисто статистически и външната политика, и икономиката показват, че презокеанските отношения са твърде добри. Икономическото партньорство възлиза на 4.28 трилиона долара и е ключово за глобалния икономически просперитет. По тази причина трансатлантическите партньори съставляват половината от глобалната икономика. По отношение на външната политика, САЩ и ЕС си сътрудничат на много места, като Близкия изток, Афганистан/Пакистан, регионални конфликти и други сфери, но по различен начин.
Прави впечатление също, че сред участниците в срещата на върха в Лисабон не е споменато белгийското председателство. Обикновено тези срещи стават с участието задължително на лидера на страната, председателстваща съюза в съответния момент. През пролетта, домакин на срещата, ако тя се беше състояла, щеше да бъде испанският премиер Хосе Родригес Сапатеро. Според двете прес-съобщения обаче, единствените домакини в Лисабон ще бъдат господата Барозу и Ван Ромпой.
Ново начало или началото на края?
На 20 ноември ще бъде първата среща в този формат от влизането в сила 
на Лисабонския договор. Какво ще произтече от това обаче, предстои да видим. Още повече в рамките на срещата на върха на НАТО - важна подробност, тъй като за САЩ не е проблем да сложат икономиката и финансите си в ред, но за ЕС това тепърва предстои. В края на октомври в Брюксел ще се състои извънреден Европейски съвет (срещата на лидерите на страните-членки), по време на който трябва да бъде постигнато съгласие за икономическото управление на съюза, поставянето на основите на обща бюджетна политика и, евентуално, започването на дискусия за въвеждането на общи европейски данъци.
През есента се очаква и новата Европейска служба за външни действия, оглавявана от баронеса Катрин Аштън, да бъде завършена и да започне работа. Твърде много неизвестни, за да прогнозираме в какъв контекст ще протече срещата ЕС-САЩ в Лисабон и дали администрацията на Белия дом ще намери за необходимо да продължи тази форма на общуване с Европа или ще чака отново удобен момент да се види насаме с "най-силния си партньор".