Париж и Берлин: политически санкции, но само в еврозоната
Ралица Ковачева, July 23, 2010
За пореден път важен въпрос за Европейския съюз е на път да се реши през призмата на френско-германските отношения. Те никога не са били прости, но в последните месеци по срещите (кога проведени, кога отложени) между Никола Саркози и Ангела Меркел се мери температурата в Съюза. Една от спорните точки беше дали еврозоната трябва да се „отдели” от останалите страни-членки със свое собствено икономическо управление. Идеята беше на Франция и медиите сочеха президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой за фаворит да оглави това повече или по-малко институционализирано управление.
Самият Ван Ромпой в момента ръководи Работната група, която изработва принципите на икономическото управление на ЕС, от които ясно се вижда намерението за различно третиране на еврозоната спрямо останалите страни- членки. Допреди два дни Германия беше основният застъпник на тезата, че Съюзът не бива да се разделя на еврозоната и останалите. Франция, от своя страна, не подкрепяше германската идея да се налагат политически санкции на страните-нарушителки на Пакта за стабилност, като лишаване от право на глас в Съвета на министрите.
Но се случи така, че германският финансов министър Волфганг Шойбле присъства (за първи път в историята на отношенията между двете страни) на заседание на френското правителство. Няколко месеца по-рано подобен прецедент сътвори колегата му Кристин Лагард, която на свой ред за първи път присъства на заседание на германкото правителство. В резулт двете страни излязоха с общо предложение до президента Ван Ромпой за по-строги и по-ефективни санкции в рамките на Пакта за стабилност.
Още в първото изречение на съвместното писмо става ясно, че крайната цел е запазването на „стабилността, единството и целостта на еврозоната”. Двете страни иразяват намерение да направят „конкретни и подробни предложения” за „надеждни и ефективни промени по отношение на това как да управляваме заедно икономическите си политики”, при това без да се налагат прмени в Договора от Лисабон. Защото „единната валута просто не работи правилно без засилена координация на икономическите политики”.
Като полезно средство за това, Париж и Берлин твърдо подкрепят т.нар. „Европейски семестър”, който да се провежда в „гъвкави срокове”, съобразно националните бюджетни процедури (както знаете, един от аргументите на Великобритания срещу Семестъра беше именно, че страната готви бюджета си през пролетта, а не през есента както останалите страни). Според Франция и Германия „от страните-членки ще се очаква да приемат национални закони, които да формализират пътя за възстановяване на публичните финанси и да поставят бюджетни цели, съвместими със средносрочните цели в Пакта за стабилност”.
Според писмото, освен финансовата стабилност, наблюдението трябва да обхваща разликите в конкурентоспособността, структурните реформи и частната задлъжнялост. Но забележете, отново с акцент върху общата валута: „За да сме по-конкретни, имаме нужда от начини да откриваме и да се справяме с държави-членки с неустойчиви макроикономически стратегии, особено тези, които показват ниска конкуретоспособност и застрашават гладкото функциониране на валутния съюз. Също така, трябва да сме в позиция да даваме ясни и задължителни препоръки”.
Що се отнася до санкциите, във финансов план Франция и Германия подкрепят идеята (предложена от ЕК) за временно налагане на лихвоносещ депозит на страните от еврозоната, които отбелязват недостатъчен прогрес в бюджетната си консолидация. Както и използването на европейските фондове (по-скоро на тяхното спиране) като финансови санкции спрямо всички страни- членки. Но „санкциите трябва да са пропорционални на размера на отклонението от изискванията на Пакта за стабилност. Те трябва да са свързани с Кохезионната политика (структурните и регионалните фондове)”. Има съществена разлика спрямо предложението на Комисията, в което са включени и субсидиите за фермерите и рибарите.
Ключовото предложение в писмото, обаче, е за налагането и на политически санкции върху страните, които съществено или многократно не спазват ангажиментите си. Това, обаче, ще се случи (евентуално) само за страните от еврозоната, които, подписвайки политическо споразумение, ще могат да лишават страна-членка от участие в определени гласувания и дори обсъждания или пък вотът й няма да се взима пред вид. Френско-германското писмо уточнява, че правната основа за това трябва внимателно да се проучи, а механизмът за политически санкции срещу страните-членки трябва да залегне във всяка евентуална ревизия на Договора в бъдеще.
Макар че нуждата от по-силна координация и по-строги санкции в Съюза е очевидна, от морална гледна точка, има голяма доза лицемерие във френско –германския поход срещу нарушителите. Както припомни президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, именно тези две страни проправиха пътя на дълговата криза в Европа, нарушавайки Пакта за стабилност още през 2004 година, като така дадоха лош пример и позволиха отпускане на бюджетната дисциплина. Сега, обаче, цената на компромиса се оказа твърде висока.
А се задава нов - минаването на еврозоната „на специален режим”, за да бъде спасена общата валута. На брифинг след срещата си с Лагард, Волфганг Шойбле не изключва и „засилено сътрудничество” между страните от еврозоната, пише изданието EurActiv. Според Лисабонския договор, най-малко 9 държави могат да установят засилено сътрудничество в определена област, като останалите могат да не се присъединят или да направят това по-късно. „Ако имаме нужда от допълнителни правила за 16-те (страни от еврозоната), другите държави не могат да ни спрат”, казва Шойбле.
По-големият проблем е, че не се и опитват. Досега единствено Полша 
заяви открито несъгласието си с разделянето на Европа на еврозоната и останалите. euinside нееднократно е изразявал учудването си от липсата на ясна и твърдо заявена българска позиция по въпроса. Разликите в конкурентоспособността се оказаха ключовия проблем на еврозоната, а липсата на обща икономическа политика беше отчетена като грешка. Сега тази грешка ще се повтори отново, но на ниво ЕС-27. Ако еврозоната се втренчи в собствените си проблеми и се изолира, скоро разликата между 16-те (от 2011 - 17-те) страни в нея и останалите 10 в Съюза може да се окаже пропаст.
Доколко необратима е тенденцията, ще стане ясно на Европейския съвет през есента, когато се очаква решенията за икономическото управление на съюза да бъдат подкрепени от лидерите, за да започнат да се прилагат още от следващата година.