euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европа не е най-важната тема в британския предизборен дебат, но определено е сред темите, които се обсъждат. Според измерителя [на английски език] на обсъжданията в социалните мрежи, Европа заема 7-мо място. Тя е горе-долу на същото ниво, на което се намира и темата за образованието. Топ-темите в социалните мрежи във Великобритания са Шотландия, имиграцията, икономиката и социалните помощи. Европа обаче присъства на видимо място в предизборните програми на водещите политически партии и беше един от няколкото въпроса, които бяха зададени по време на първия предизборен дебат на лидерите на 2 април. Тогава всички се обърнаха срещу Найджъл Фараж и Дейвид Камерън и ясно заявиха, че са за оставане в ЕС, но със значителни нюанси. Фараж ги провокира като заяви, че и шестимата лидери подкрепят ЕС и отварянето на вратите за имиграция.

Лидерката на Шотландската национална партия (SNP), която в момента е топ-темата в британското публично пространство, Никола Стърджън, заяви по време на дебата, че Фараж иска да изкара Великобритания от Европа, а Камерън приближава страната опасно към изхода. Тя хвърли и голямата бомба в целия дебат като поиска гласовете от евентуален референдум за напускането или оставането на Обединеното кралство да се броят във всяка една от страните, които формират кралството. Това, каза тя, ще гарантира, че нито една от нациите няма да бъде изкарана против волята си от ЕС. Лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибънд, който през цялото време се опитваше да вкара битката в старото и вече невалидно русло на двупартийната борба между торите и лейбъристите, обяви, че Европа не му е приоритет. "Има по-добри приоритети за тази страна", заяви той по време на дебата на 2 април.

Какво все пак пише в предизборните платформи?

Макар да казва, че не му е приоритет, в програмата [на английски език] на лейбъристите темата за ЕС заема достойно място. В нея се казва, че консерваторите вредят на интересите на страната като обръщат гръб на Европа и изолират Великобритания в международен план. Лейбъристите вярват, че членството в ЕС е в сърцевината на британския просперитет и сигурност. Но тъй като темата вече е отворена, партията на Ед Милибънд също е убедена, че трябва да се работи за промяна на ЕС, "така че той [Съюзът] да работи максимално в наш интерес". Ако спечелят изборите, лейбъристите ще се концентрират върху завършването на единния пазар и по-строгата бюджетна дисциплина, включително и по отношение на онези политики, по които разходите на европейско ниво може да спестят пари на национално ниво. Това означава реформа на Общата селскостопанска политика и преглед на разходите за европейските агенции, изготвен от ЕК, с цел намаляване на прахосването и неефективността. 

Лейбъристите се застъпват още за отваряне на процеса на взимане на решения на ЕС и за институционални реформи, които да възстановят доверието на европейските граждани. Това включва и засилване на влиянието на националните парламенти върху европейското законодателство чрез въвеждането на системата "червен картон" за страните, които имат силен парламентарен контрол. 

Позицията на Консервативната партия (КП) е добре известна и не е претърпяла никакви промени в предизборната програма [на английски език]. Торите обещават на избирателите освен референдум през 2017-а година и връщане на правомощия, защита на британските интереси на единния пазар, завършване на амбициозните търговски споразумения на ЕС с трети страни, намаляване на административното бреме. Торите са убедени, че са единствените, които могат да осигурят промяна в Европа. Обещават, че още в първата сесия на следващия парламент ще предложат закона за референдума през 2017-а и ще договорят нови отношения с ЕС. Ще "защитават британската икономика от по-нататъшна интеграция в еврозоната". За КП също е важно да се проведе нова реформа на Общата селскостопанска политика и на структурните фондове, така че парите на ЕС да се концентрират върху заетостта и растежа. 

Либералните демократи (ЛД) са изключително кратки в своята платформа [на английски език], включително и по-въпроса за Европа. Те категорично заявяват, че искат Великобритания да остане в ЕС, тъй като това означава по-силна икономика и работни места. Освен това членството в ЕС осигурява мощ в глобален план, когато се преговаря за климата, по търговските споразумения и за въвеждането на санкции срещу Русия. ЛД също са на мнение, че ЕС се нуждае от реформа, насочена към създаването на работни места, борба с промените в климата и презграничната престъпност. 

Британските зелени (ЗП) също отделят значително място в своята платформа [на английски език] на Европа като заявяват, че Обединеното кралство е част от Европа. "Не можем да се откъснем от нашата география или нашите политически реалности", пише в платформата. Според зелените, много от европейските действия са прогресивни: опазване на основните права, мир и сигурност чрез взаимно разбирателство, защита на околната среда, разпространение на култура и идеи, регулиране на финансовата система. И все пак ЗП предпочитат страните-членки да разчитат повече на себе си, отколкото на "неустойчивата икономика на ЕС". Еврото не работи като хората, защото липсва по-дълбока политическа интеграция, което пък е в разрез със субсидиарността, смятат зелените. Те ще подкрепят евентуален референдум през 2017-а година, не защото искат Обединеното кралство да напусне ЕС, а защото вярват, че хората трябва да си кажат. И още, защото много се промени от присъединяването на Великобритания към общия пазар през 1974-а. 

"Безкрайните дебати за членството отклоняват вниманието от по-важни въпроси, като прекратяване на неравенството и приемане на нашата икономическа логика Една Планета за Живот. Така че, да за Европа, да на реформата на ЕС, но също и да на референдума", е позицията на зелените.

SNP иска да се заложи изискването за двойно мнозинство на референдума, така че всяка от конституционните нации в Обединеното кралство да може да гласува за изтегляне преди Обединеното кралство като цяло да се изтегли от ЕС. Шотландските националисти са против напускане на ЕС по принцип, защото това означава загуба на 330 000 шотландски работни места, тоест едно от всеки седем работни места зависи от членството в единния пазар. SNP вярват също, че трябва да се осигури по-съществена роля на автономните администрации в Съвета на министрите на ЕС и по-прякото им участие в европейските институции. Освен това, по примера на референдума за независимостта на Шотландия миналата година, националистите искат 16- и 17-годишните да могат да гласуват на парламентарни избори във Великобритания и на изборите за Европейския парламент. И нещо важно и различно - SNP са против изтегляне от Европейската конвенция на правата на човека. 

Главата, която засяга отношенията с Европа в платформата на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP) е озаглавена "Бризход". Тяхната позиция също е добре позната. В програмата си обаче, евроскептиците се опитват да обяснят, че е несправедливо и подвеждащо да бъдат наричани антиевропейска партия. "Ние не сме против Европа, но сме твърдо против политическа интеграция в рамките на Европа". Освен това евроскептиците вярват, че реформата на ЕС е невъзможна. Европейският парламент не е гаранция за демокрацията, а е само имитация на демокрация. На евродепутатите не се позволява да генерират или да се връщат към съществуващо законодателство. Те могат само да гласуват по решения, взети от неизбрани комисари или пък гласът им се пренебрегва. "Истинска реформа е невъзможна: поредица президенти на ЕС, високопоставени представители и европейски премиери потвърдиха, че няма надежда Великобритания да преговаря по каквито и да е изключения или специално отношение", твърдят хората на Найджъл Фараж. 

Митове и легенди

Някои от твърденията в предизборните платформи, особено на евроскептиците и на консерваторите, са най-малкото неточни и подвеждащи. Така например торите на Камерън твърдят, че искат повече правомощия за националните парламенти, но същевременно проучване [на английски език] на британския проевропейски аналитичен Център за европейска реформа (CER) показва, че макар и сега националните парламенти да имат влияние върху европейската политика, те не се възползват от него. В британския парламент има специална комисия, която се занимава с преглед на европейското законодателство. Комисията се оплаква, според проучването на CER, че е поискала шест пленарни дебата по европейски теми, които обаче не са се състояли.

Една от темите е била свободата на движение на гражданите на ЕС, която е централна тема в британската политика и в предизборната реторика, пише Агата Гостинска. Един от аргументите, с които правителството е отговорило на критиките на комисията е, че едва малцина британски депутати проявяват интерес към ЕС. Това поставя въпроса как тогава евентуално увеличение на ролята на националните парламенти във взимането на решения на европейско ниво ще подобри сегашната ситуация. 

Друг мит, разпространяван от евроскептиците на Фараж, е, че ЕС не може да бъде реформиран. Това обаче е напълно невярно, особено като се погледнат последните пет години от началото на финансовата и икономическата криза, най-вече в еврозоната. Освен това е силно подвеждащо, че ролята на Европарламента е само да имитира демокрация. След влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009-а година парламентът получи много по-големи правомощия, които досега са били използвани максимално. Европарламентът е съзаконодател по много ключови европейски теми. Евродепутатите изиграха силна роля в преговорите по реформата на шенгенското законодателство, на многогодишния бюджет на Съюза, за банковия съюз, а в момента Европейският парламент се готви за жестока битка със Съвета по друго голямо евродосие - инвестиционния план на Юнкер. 

В своята предизборна платформа UKIP твърдят, че с разширяването на ЕС гласът на Великобритания в Съвета на министрите, в Европарламента и в ЕК се е свил до степен, че вече е незначителен. Да, вярно е, че влиянието на Великобритания рязко се сви, но това е заради политиката на поведение, която избра Дейвид Камерън. В Съвета по някои теми се гласува с квалифицирано мнозинство, което претегля броя на държавите съотнесено с населението, което те представляват. Така че се гарантира максимална справедливост и тежест на гласовете, независимо от разширяването на Съюза. По други въпроси се гласува с единодушие, какъвто беше случаят с фискалния пакт. И макар че по време на управлението на Дейвид Камерън влиянието на Великобритания в ЕС рязко спадна, факт е, че той успя да постигне ефективно намаляване на общия бюджет, което е прецедент досега на фона на последното разширяване през 2013-а, когато към Съюза се присъедини Хърватия. 

Как Европа гледа на изборите във Великобритания?

В седмицата преди изборите euinside разговаря с няколко евродепутати по време на пленарната им сесия в Страсбург 27-30 април. Някои са силно заинтересувани от ставащото на Острова, докато други са по-умерени, но всички са на мнение, че Великобритания трябва да остане в ЕС. euinside отправи покана към всички политически групи в Европарламента, които не са доминирани от евроскептици и консерватори, тъй като тяхната позиция отдавна е добре известна. На поканата се отзоваха единствено депутати от групата на Европейската народна партия и от групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Заместник-председателят на групата на ЕНП Пауло Ранжел (Португалия) сподели, че следи с огромен интерес кампанията в Обединеното кралство, защото един от възможните резултати е лейбъристите да завършат с победа, зависима от шотландските националисти. Ако това стане, тогава отново ще дойде на дневен ред въпросът с независимостта на Шотландия. Това ще се отрази и върху изборите в Каталуня през септември. 

Колегата му от групата Андрей Пленкович (Хърватия), който е заместник-председател на комисията по външни отношения на ЕП и ръководител на делегацията за отношенията на ЕП с Украйна, беше доста сдържан. Според него изборите са важни основно за британския народ. Той е този, който трябва да реши кого да подкрепи на тези избори. Великобритания трябва да остане в ЕС, защото това е важно за политическата и икономическата тежест на ЕС в глобален плана, каза г-н Пленкович. Въпреки това обаче, той припомни, че Лисабонският договор въвежда възможността за напускане. "Ако някой иска да напусне, има такава възможност, но правно това е доста сложно. Не е правено досега. Лично аз не вярвам, че ще се стигне до това", добави хърватският евродепутат. 

Според двамата евродепутати, обещанията на Камерън за реформа на ЕС са нереалистични. Пауло Ранжел каза, че институционални промени може да се правят единствено в контекста на задълбочаване на интеграцията в еврозоната, а Андрей Пленкович заяви, че с Лисабонския договор на практика е въведена пауза на институционалната реформа. Заместник-председателката на групата на Зелените/ЕСА Ска Келер (Германия), която беше кандидат на групата за шеф на ЕК по време на европейските избори, обяви, че Зелените са много за реформа на ЕС, тъй като има много неща, от които не са доволни, но Камерън така и не e обяснил какво точно иска. Да се говори за намаляване на административното бреме може да означава много неща, каза тя. Освен това постоянно се говори за ограничение на имиграцията, което е абсолютна червена линия за Зелените. 

Нито тя, нито португалският й колега виждат проблем с искането за повече права за националните парламенти. Ска Келер обаче предупреди, че не бива националните парламенти да бъдат противопоставяни на Европейския парламент. Ако се мисли за някаква реформа в този смисъл, то тя трябва да е насочена към увеличаване на правомощията на националните парламенти, но за сметка на националните правителства, които играят ключова, но твърде непрозрачна роля на европейско ниво. 

И двамата бяха единодушни, че UKIP не е единствената причина за сегашното напрежение между ЕС и Великобритания. Ска Келер е на мнение, че много по-страшен от Найджъл Фараж е Дейвид Камерън, тъй като именно той постави референдума на масата и той е човекът, който постоянно обвинява ЕС за всичко. Пауло Ранжел пък постави нещата в много по-широк контекст. Ставащото във Великобритания следва очертанията на европейската политика, която вече си има своите UKIP-еквиваленти като Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, Петте звезди на Бепе Грило в Италия и др. Макар да варира интереса и страха от бризход, в Европарламента на неформално ниво вече се работи по подготовката за всички възможни сценарии. Официално се заявява, че няма нужда от план Б в случай на бризход, но неформално това се обсъжда.

Може би, ако се направи подобно наблюдение на водещите теми в европейските социални мрежи, ще се види, че темата за британските избори е на същото място, където е темата за Европа в британския дискурс. Това означава, че сме си важни едни за други. Въпросът е как това може да се промени, ако британците се приближат опасно към бризхода. Засега проучванията се фокусират основно върху икономическите последици, които са и с най-голям мащаб. Бившият британски премиер Тони Блеър (лейбърист) наскоро изнесе специална реч [на английски език] по темата, като предупреди, че Великобритания ще плати твърде висока цена, ако напусне. Според него, останалите в ЕС ще направят всичко възможно Великобритания да не получава специално отношение. 

Ако Великобритания напусне ЕС, това ще отправи сигнал към света, че една авантюристична страна се е превърнала в страхлива; че страна с глобални амбиции е предпочела да бъде безучастен наблюдател отстрани; че страна, известна със своята отвореност към света, затваря най-близката до себе си врата; както и че страна, която е изградила историята си на базата на доверие спрямо останалите, се самоопределя чрез ненавистта си към останалите. Все още няма задълбочени проучвания как евентуален изход ще се отрази на ЕС, но няколкото идеи, циркулиращи в европейското публично пространство, говорят за загуба на ценен светоглед - либерална, отворена, търговска нация с традиции. Според Ска Келер, става дума за силни съдебни и парламентарни традиции, които имат огромно влияние върху ЕС. Има опасност ЕС да се затвори отново вътре в себе си и влиянието на френско-германския мотор опасно да се засили за сметка на по-малките държави.

А дали има опасност за разширяването, тъй като Великобритания винаги е била силен защитник на разширяването на ЕС? Според хърватския евродепутат Пленкович, такава опасност засега няма, тъй като и без друго ситуацията с разширяването значително се промени. И все пак ЕС трябва да разработи своя план Б и своите изчисления на щетите в случай на бризход. Според Пауло Ранжел, подобни разработки се правят, както се правеха за шотландския референдум и за Гърция, но със сигурност ще трябва много повече предвид мащаба на Великобритания за ЕС.