Хърватия - частица от европейския хуманизъм

Аделина Марини, September 17, 2015

Първият сблъсък на Хърватия със западнобалканския бежански поток на 16 септември разкри пълната противоположност на лицето на ЕС, което бежанците видяха в съседна Унгария. Докато на затворената унгарско-сръбска граница растеше напрежението между стотиците блокирани бежанци и полицията, първите пристигащи на сръбско-хърватската граница Шид-Товарник бяха посрещнати топло и цивилизовано. На фона на кадрите от използването на сълзотворен газ от унгарската полиция, барикадирана зад солидна телена ограда, в социалните мрежи и телевизионния обмен популярност доби снимката на хърватски полицай, който държи на ръце бебе на бежанци. Хърватия стана част от маршрута на бежанците, след като по-рано тази седмица в Унгария влязоха в сила нови, по-строги мерки за охрана на границата, включваща арести и масово връщане на бежанци в Сърбия.

Хърватия се готвеше за този сценарий отдавна. Въпреки това обаче, реалността много бързо надвиши първоначалните прогнози. Хърватските власти очакваха в първия ден около 500 души, но до тази сутрин те са вече близо шест хиляди. С първите пристигащи бежанци дойдоха и първите позитивни сигнали от политици, медии и граждани. В сабора (хърватския парламент) премиерът Зоран Миланович, който отдавна има благосклонна позиция по темата, отправи ясен сигнал към обществото и бежанците: "Готови сме да приемем тези хора, а ако искате, и да ги пренасочим, без значение каква вяра и националност са, какъв е цветът на кожата им, към страните, в които искат да отидат. Тези хора са тук, искат да работят, да създават. Не искат да дойдат в Хърватия, не искат и в Унгария. Може да минат през Хърватия. Мислим и за сигурността, но да не забравяме, че сме хора. Политиката на Будапеща е опасна и жестока. Телта в 21-ви век не е отговор, а заплаха", каза той по време на редовния парламентарен контрол.

Предната вечер, в предаването "Отворено" на хърватската национална телевизия вицепремиерът и министър на вътрешните работи Ранко Остоич също демонстрира човечност и разбиране към бежанците. Нещо повече, той обвърза това пряко с европейството: "Не приемам тезата, че мултикултурализмът не може да успее, защото това би означавало Хърватия да се отрече да е част от Европа". В отговор на въпросите защо Германия първо е отворила вратите си, а след това е въвела строг контрол по границите си г-н Остоич обясни, че причината е много проста. След решението да приветства бежанците свободно по границата с Австрия са се струпали хиляди хора, чиято обработка изисква време. Той отказа да "се хване" и на провокациите в някои сръбски медии, които навеждаха на мисълта, че Сърбия умишлено насочва бежанския поток към Хърватия. Призова да се дискутират само и единствено факти и заяви, че всяка дума трябва да се мери.

През вчерашния ден, докато медиите брояха влизащите в страната бежанци, журналисти и анализатори припомняха историята от 20-ти век, когато на няколко пъти Хърватия (тогава в състава на бивша Югославия) е приемала бежанци - от Втората световна война, от Унгарската и Пражката пролет, от войните съпроводили разпада на бивша Югославия. Всички поставяха акцент върху унгарците, десетки хиляди от които са били приютени в Хърватия и цяла Югославия, въпреки че точно в този момент бившата федерация е била в процес на затопляне на отношенията с Москва. Някои колумнисти завършваха с думите: "Ето как се отплащат за това". Мнозина припомняха и друго, което в последните седмици често се споменаваше в хърватското публично пространство. Именно по време на югославските войни Хърватия, с население от четири милиона и половина души, е приютила близо милион бежанци.

Още вечерта, по време на преките включвания по телевизиите, стана ясно, че очакванията за само 500 бежанци през първия ден бяха надминати почти тройно. Въпреки това обаче, нагласите на медии, политици и местни граждани останаха позитивни. Много от анкетиранте жители на малкото селце Товарник, което се намира на границата със Сърбия и беше превърнато в първия приемен център за бежанци, проявяваха разбиране и си припомняха как не толкова отдавна и те са имали нужда от помощ. Ако трябва, и последния краешник хляб ще си поделим, но тези хора не бягат от хубаво, казваха. Министерството на вътрешните работи създаде стройна организация за информиране. На страницата на министерството се обявяват данни за влезлите на всеки няколко часа. Туитър-профилът на правителството постоянно предоставя информация, включително и на английски език.

Медийното отразяване беше балансирано, без паника и истерия. Важно е да се отбележи, че в преобладаващите случаи журналистите говореха за граници на ЕС, както в случая на Унгария, така и на Хърватия. Балансираното и човечно медийно поведение изненада дори самите журналисти, които изразяваха гордост от начина, по който бежанците са били посрещнати. Задоволството може да се прочете днес в много от хърватските медии. Положителен отзвук дойде и от чужбина. Освен от международни медии Хърватия беше похвалена и от посланика на Швеция в Загреб Ларс Шмид, който в Туитър пусна снимка на телевизионен кадър от изказването на премиера Миланович в сабора, съпроводена с една-единствена дума "Водачество!". Още в началото на деня във фейсбук беше създадена страница за подпомагане на бежанците по време на престоя и пътуването им през Хърватия. Страницата се нарича "Драги бежанци, добре дошли в Хърватия" и предоставя информация на английски, хърватски и арабски. Беше публикувана и карта с безопасните маршрути и с предупреждение, че встрани от официалните пътища все още има непочистени мини от войната.

Предизборни рискове

Сред въодушевлението от първия ден не липсваха и трезви оценки, а също и навлизане в политическата територия. Някои журналисти, докато изразяваха възторга си от поведението на хърватите, посочваха, че все пак това е само първия ден и бежанците все още не са достигнали онези мащаби, с които се сблъскват Гърция, Сърбия, Македония, Италия, Унгария, Австрия и Германия. В коментарите в медиите и социалните мрежи заедно с похвалите от съседните страни от типа: "Браво, комшии", идваха и предупреждения: "Почакайте да станат хиляди". Има реален риск темата да влезе и в предизборната кампания. Подобни очаквания създаде лидерът на най-голямата опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко. Той и партията му доскоро мълчаха по темата за бежанците. През последните дни мълчанието беше нарушено с фокус върху липсата на правителствена стратегия за справяне с бежанския проблем. На тези критики премиерът Миланович отговаряше, че и ЕС няма обща стратегия и че не може Хърватия да има, преди да е договорен общ подход в Съюза.

След парламентарния контрол в сряда преди обяд г-н Карамарко разкритикува премиера за думите му, че бежанците са добре дошли да останат и работят в Хърватия. Според Томислав Карамарко, това е безотговорно, при положение че хиляди хървати в момента нямат работа.

Критики дойдоха и от шефа на гражданската защита във Вуковарско-срьемската околия Здравко Келич. Той се възмути, че правителството не е изпълнило ангажимента си да осигури достатъчно капацитет за обработката на всички пристигащи. Припомни също така, че областта финансира цялата операция сама. Не скри и страха си от увеличаването на бройките, като се извиняваше за това. На днешното си заседание правителството се очаква да създаде специален щаб за бежанците, за да координира по-добре бежанския поток.

Добрината пред законодателството?

Добрината и човечността на хърватите обаче е едната част на медала. Другата е европейското законодателство. В сряда, докато още бройките бяха ниски, хърватският премиер Миланович предложи създаването на бежански коридор със Словения, така че да се улесни пътуването на бежанците до Австрия, Германия и нататък. По-късно Словения отхвърли идеята. Според Дъблинския регламент, бежанците трябва да бъдат приети в първата страна, в която пристигнат. Там те трябва да бъдат регистрирани и именно там трябва да дочакат да получат убежище или да бъдат върнати. Хърватия казва, че капацитетът й в момента е за настаняването на 3000 души. Имаше съобщения, че за да се осигури максимален капацитет, намиращите се в момента в страната емигранти, очакващи статут, са помолени да напуснат.

Европейското законодателство от години всява раздор в Европейския съюз, особено от Арабската пролет насам, когато държавите по фронтовата линия започнаха да се сблъскват със стотици хиляди бежанци и емигранти годишно. В момента в ЕС няма съгласие нито по предложението за квотно разпределение на постъпилите във фронтовите държави хора, нито пък е започнало обсъждането на промени в Дъблинския регламент.

През това време изнемогващите държави като Гърция, Италия и транзитните страни с изключение на Унгария, започнаха да пропускат свободно бежанците без дори да ги регистрират. На извънредната среща на министрите на вътрешните работи не беше постигнато споразумение за разпределението на 120 000 бежанци от Гърция, Италия и Унгария, което беше остро критикувано от Европейския парламент. На 22 септември предстои нова среща, но люксембургският министър на миграцията и убежището Жан Аселборн беше скептичен. На извънредната пленарна сесия в Брюксел той призна, че това ще бъде много трудна среща. Такава беше и срещата на 14 септември. Междувременно, докато липсва общо решение и напрежението покрай унгарската граница расте, страните-членки една по една се отказват от общностните правила, само и само да облекчат бремето си, а много често и за политически дивиденти. ЕС в момента е разделен на транзитни държави и дестинации.

И все пак, на фона на разпадащото се европейско единство проявите на хуманност, съчувствие и разбиране са единствената светлина на надежда, че европейството не е изчезнало напълно. Въпросът е дали и тази последна светлинка на европейския хуманизъм ще угасне с наближаването на зимата и изтъняването на националните бюджети, а в някои случаи и с приближаването на парламентарни избори. Пред евродепутатите Франс Тимерманс, първият заместник-председател на ЕК, предупреди, че самият ЕС е застрашен. "Онези от вас, които познават 'Игра на тронове' ще се сетят за израза 'Зимата иде'. Тя има и буквално, и метафорично значение. Мисля, че този израз може да се приложи в ситуацията, в която ЕС се намира спрямо бежанците. Зимата иде съвсем буквално. Зимата обаче, може да да идва и метафорично за ЕС, ако сме неспособни на действия в следващите дни и седмици", каза той.

euinside в Хърватия