euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 29 септември в ресорните комисии на Европейския парламент започват изслушванията на членовете на новата Европейска комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер. Съставът на Комисията, нейната структура и разпределение на портфейлите са резултат от тежки преговори, лобирания и накрая трудно постигнат баланс. Има нагласи в Европарламента да не се създават излишни пречки при гласуването на новия състав, но има няколко кандидатури, които предизвикват съпротива у отделни евродепутати. За голяма част от хърватските членове на Европарламента проблем е Тибор Наврачич, кандидатът на Унгария, доскоро министър на външните работи. Единственият член на икономическата комисия на Европарламента от Хърватия Ивана Малетич има възражения и срещу френския кандидат Пиер Московиси. А за Дубравка Шуица проблем е и изборът на бившата словенска премиерка Аленка Братушек.

Не може орбанист да бъде еврокомисар

Осем от единайсетте хърватски евродепутати представиха за първи път след евроизборите през май своята работа, разпределението си в парламентарните комисии и позициите си по конкретни теми. В отговор на въпрос на журналист от лявоцентристкия риешки вестник Novi list относно кандидатурата на Тибор Наврачич, повечето се оказаха със смесени чувства. Най-категорична беше Биляна Борзан (Социалисти и демократи), въпреки че и тя сподели, че има дилеми. "Трябва да призная, че имам наистина сериозни дилеми около кандидата на Унгария и мисля, че такава личност, която застава зад такива позиции, не бива да бъде комисар". Проблемът с унгарския кандидат е, че бидейки допреди номинацията си външен министър в правителството на Виктор Орбан, автоматично става съучастник и съмишленик с авторитарните позиции на унгарския премиер. Капката, която прелива чашата на търпението на евродепутатите е обявената от г-н Орбан война на неправителствените организации.

Въпреки вече огромния мащаб на отказа на унгарския лидер от европейските ценности обаче, нямаше единодушие в Европейския парламент точката да влезе в дневния ред на пленарната сесия миналата седмица. Групата на либералите настояваше за изслушване и дебати на ситуацията в Унгария, но не успя да прокара точката и затова проведе отделно изслушване [на английски език] в рамките на групата си. Липсата на категоричност си пролича особено силно сред хърватските евродепутати, разпределени в няколко политически групи - ЕНП, Социалисти и демократи, либерали и дори имат за първи път представител в групата на зелените. 

Бившият външен министър на Хърватия и виден политик в страната, с амбиции да поеме водачеството на управляващата Социалдемократическа партия, Тонино Пицула, заяви, че не е съгласен с политиката на унгарското правителство. "Политиката на Унгария от последните няколко години е доказателство, че дори и в ЕС е възможно да влязат ретроградни сили, които оказват влияние на самите устои, върху които е изграден ЕС", каза той, но призова да се даде шанс на г-н Наврачич, който получи от Жан-Клод Юнкер ресора "Образование, култура, младеж и гражданство". "Нека видим на изслушването дали наистина ще потвърди тези съмнения и ако той наистина не отговори по адекватен начин, тогава няма да мине и това, разбира се, ще вкара г-н Юнкер в доста сложна ситуация", добави г-н Пицула. Изслушването на Тибор Наврачич е планирано за 1 октомври в комисията по култура на Европарламента от 18 часа централноевропейско време (19.00 българско). 

Йозо Радош от групата на либералите също беше категоричен и припомни, че АЛДЕ са предложили резолюция, която осъжда действията на унгарското правителство срещу неправителствените организации. Тя обаче не беше приета от останалите политически семейства и най-вече народняците (към които спада партията на Орбан Fidesz). Г-н Радош предупреди, че либералите ще имат много остра позиция по време на изслушването на г-н Наврачич. Видният хърватски евродепутат от групата на ЕНП Андрей Пленкович, заместник-председател на комисията по външни работи, припомни, че все пак става дума за юрист, съдия, преподавател по европейско право, бивш съветник в унгарското правителство, два пъти депутат в унгарския парламент, министър на правосъдието и доскоро външен министър. Той също призова да се изчака изслушването. 

Всички останали хърватски членове на ЕП, особено от групата на ЕНП, заеха тази позиция - нека не елиминираме никого предварително. Давор Шкърлец от групата на Зелените припомни обаче, че Наврачич не е единствения, активирал червената лампа. Според Дубравка Шуица (ЕНП), бивш кмет на Дубровник, проблемна е и г-жа Аленка Братушек, която получи ключова позиция в новата Комисия - заместник-председател, отговарящ за една от най-чувствителните политики за следващите пет години - изграждането на енергиен съюз. Според г-жа Шуица кандидатурата на Аленка Братушек е проблем заради антиевропейски изказвания. "В европейските институции няма място за хора, които не разбират и не живеят според европейските и човешки ценности", добави Ивана Малетич и припомни, че в икономическата комисия наскоро се проведе двучасов дебат относно кандидатурата на бившия френски министър на финансите Пиер Московиси. 

Московиси също е проблемна фигура

Ако някой не си е свършил добре работата у дома, в собствената си държава, как ще направи това добре за целия ЕС, попита г-жа Малетич в интервю за този сайт. Бившият френски финансов министър не успя да се справи с трудната задача да изпълни поетите ангажименти за намаляване на бюджетния дефицит, въпреки че Франция получи отсрочка (така наречената и силно желана гъвкавост). Той беше отстранен от правителството, именно заради несправяне със задачите. Притеснения в ЕС буди и това, че идва от Франция, която се оказва "лошото момче" в Съюза под управлението на президента Франсоа Оланд - отказва структурни реформи, отказва да се съобразява с договорените с много мъка и под натиска на финансовите пазари и фалиращи една след друга държави-членки правила. 

В интервю [на английски] за The Financial Times г-н Московиси настоя, че не влиза в новата Комисия в качеството си на национален политик и обеща, че ще бъде също толкова строг спрямо Франция, както към всяка друга държава. За него съществуващите фискални правила на ЕС ще бъдат пътеводна светлина, но ще се възползва максимално от наличната гъвкавост. "Гъвкавостта не е снизхождение, не е самодоволство, нито пък слабост. Тя не може да се прилага върху дадена държава само на базата на нейния статус", обясни той. Новата структура на Комисията обаче изглежда така, сякаш Юнкер е взел всички мерки, за да върже ръцете на г-н Московиси, ако все пак се поддаде на националния повик. Над него са двама остерити-ястреби - бившият премиер на Латвия Валдис Домбровскис, който получи мощния ресор "Еврото и социален диалог" и ще отговаря за задълбочаването на интеграцията в еврозоната, и бившия премиер на Финландия Юрки Катайнен, който ще отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността - все сфери, по които Франция се проваля в Европейския семестър. 

Пиер Московиси признава в интервюто си за The Financial Times, че тримата вероятно ще имат различия, но това ще бъде преодоляно, тъй като те ще работят заедно по специален пейпър на ЕК, в който ще бъде точно разяснено какво Комисията на Юнкер разбира под "гъвкавост". Темата е от особено значение и за Хърватия, която също е в процедурата по дисбалансите и прекомерния дефицит. Заради вече сериозния си публичен дълг (над 60% от БВП), за хърватското правителство е от особено значение как ще протече разговорът за гъвкавостта на ниво ЕС. Хърватският премиер Зоран Миланович, макар и от семейството на ПЕС, се застъпва (основно на думи) силно за фискална дисциплина, но със сигурност натискът на италианския му колега Матео Ренци за гъвкавост ще му дойде добре. Що се отнася до хърватските финанси, Ивана Малетич, която иначе е от групата на ЕНП, също говори за гъвкавост. 

Тя припомня, че ЕНП определено е за остерити, но когато става дума за това, винаги се изтъкват два елемента: структурните реформи и фискалната консолидация да вървят ръка за ръка с инвестиции. Тя припомни, че от миналата година се опитва да прокара поправка, която да въведе някакъв вид гъвкавост в страните, които имат проблем с инвестициите. Става дума за това страните-членки, чийто брутен вътрешен продукт е под средното за ЕС като цяло и които са включени в процедура по свърхдефицит, дефицитът да се изчислява, така че да изключва инвестициите за проекти, които се съфинансират от еврофондовете. В поправката "Малетич" се призовава също за изключване на разходите за финансиране на проектите в процеса на тяхното изпълнение.

Трябва обаче да има условие и то е да се провеждат структурни реформи, докато се работи за фискална консолидация. Нещо, което, призна тя, в Хърватия не се получава. Това е изцяло в духа на исканата от г-н Ренци гъвкавост. Как точно ще залегне това в новия пейпър на ЕК, предстои да видим. Ясно е обаче, че и от ляво, и от дясно в Европарламента има нагласи за повече гъвкавост. За Ивана Малетич е добре, че над Московиси ще бъде Валдис Домбровскис, "който свърши феноменална работа в своята страна". Има по-широк опит, добър бекграунд. Тя вярва обаче, че е възможно Московиси и Домбровскис да се сработят добре. Бившият френски финансов министър има друг поглед върху икономическата политика и може би е добре, че двамата не са идентични. Тогава решенията ще се взимат чрез аргументиране и дълбок размисъл, заключи тя. 

Успех за разширяването

Всички хърватски евродепутати са по един или друг начин ангажирани с европейската интеграция на Западните Балкани. Повечето от тях обаче не виждат проблем с новото име на портфейла, който се отнася до разширяването - "Европейска политика на добросъседство и преговорите за разширяване". Тонино Пицула смята, че става дума за добър компромис както по отношение на ресора на еврокомисаря Йоханес Хан, така и за избора на Федерика Могерини за върховен представител за външната политика на ЕС. "Тя идва от съседната ни Италия, заради което можем да разчитаме на малко по-силна чувствителност, когато става дума за хърватските интереси в района на Адриатика, но и Централна Европа". Освен това италианската остполитика (източната политика) е различна от тази на Германия. Бившият хърватски външен министър добави, че твърде повратно са изтълкувани думите на Жан-Клод Юнкер, че в следващите пет години няма да има разширяване на ЕС.

"Нека бъдем реалисти. Той не е казвал, че няма да има разширяване през следващите пет години, но коя страна ще е готова и след повече от 5 години да влезе в ЕС? Мисля, че нито една. Така че, това беше изречение, което по-скоро отекна вътре в ЕС, отколкото да е имало за цел да обезкуражи усилията на изток. Мисля, че г-жа Могерини ще подкрепя амбициите на страните от Балканите", заключи г-н Пицула. Андрей Пленкович също не изглеждаше обезпокоен. Според него е "отлично" това, че изрично се споменава разширяването. Той хареса и това, че Йоханес Хан е избран за поста, защото много добре познава региона. Г-н Пленкович очаква Хан да работи добре с Европарламента и с Хърватия в частност. Попитан от euinside дали все пак не е лоша новината, че новият ресор се отнася само до преговорите за разширяване, което автоматично изключва Македония и Босна и Херцеговина, той отговори, че няма причини за притеснения. 

Изслушването на Пиер Московиси е планирано за 2 октомври от 9 часа (ЦЕВ) в икономическата комисия, което euinside ще предаде пряко в Коментарницата. Йоханес Хан ще се яви пред външната комисия на 30 септември от 1330 часа (ЦЕВ), по което също очаквайте предаване на живо. Слушането на Федерика Могерини е на 6 октомври от 1830 часа (ЦЕВ) във външната комисия на ЕП. Тя вече се яви в началото на новия сезон пред членовете на комисията, макар и в качеството си на представител на италианското председателство. Въпреки това обаче, според хърватските евродепутати, тя е оставила много добро впечатление у тях. Според заместник-председателя на комисията Пленкович, тя е млада и енергична, говори добре и гладко няколко езика, и вероятно ще получи подкрепа на изслушването.