euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В ЕС вече започват да осъзнават заплахата, която Русия представлява. Уви, все още е твърде голямо различието в начина, по който Източната криза се интерпретира в страните-членки. Добрата новина е, че това е заложено в мандата на новия председател на Европейския съвет. Лошата обаче е, че няма време за това. Има и още една лоша новина от дългоочакваните институционални назначения и тя е, че засега "задълбочаването на интеграцията" по отношение на външната политика на ЕС се отлага за друг път. Същевременно руският президент Владимир Путин се възползва с всички средства от липсата на единност в ЕС и води безкомпромисна информационна и прокси-война, целяща да накаже Украйна за това, че иска да избере път, различен от този, който Москва е начертала за нея. Това е и предупреждение към всички останали, които дръзнат да се отделят от руската сфера на влияние. 

В ЕС все още цари пълно недоумение от действията на Русия

Спектърът на интерпретацията на кризата в Украйна и на истинските намерения на Русия е изключително широк в рамките на Европейския съюз и то не в началото на кризата, а в края на август, когато Крим вече е превзет в нарушение на международното законодателство; когато е свален граждански самолет над източна Украйна от финансираните и подкрепяни от Русия проруски "бунтовници"; когато вече са наложени икономически санкции и полето за действие се стеснява. Въпреки че почти всички лидери от страните-членки говореха за това, че кризата не може да се реши с военни средства, мнозина от тях бяха склонни да нарекат ситуацията "напрежение", докато други, говореха открито за "война". Някои държави са в паника, а за други Източната криза е второстепенен въпрос за ЕС. А институциите на Съюза, в очакване на новите назначения, изглеждаха като нещо съвсем отделно.

Затова беше изключително важно как обичайните пазарлъци около топ-назначенията в ЕС ще отразят рисковете и кого лидерите ще изберат на ключовите позиции - външен министър на Съюза и председател на Европейския съвет (срещите на върха на страните-членки). Отиващият си шеф на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу описа най-откровено ситуацията по време на дългоочакваната среща на върха на ЕС на 30 август. Дни преди срещата вече беше ясно кои ще бъдат избрани и затова основният фокус на правителствените шефове беше да обсъдят общите си действия. Според Барозу поведението на руското ръководство е напълно необяснимо. "Честно казано, няма никакъв смисъл от такъв конфликт или нов тип Студена война. Обясних това изключително ясно за пореден път на президента Путин вчера [29 август]". 

Налице е прекалено силен контраст между многократно повтаряните обещания за политически диалог и драматичната реалност на терена, каза още г-н Барозу. Дали заради края на мандата си или заради естеството на кризата той напълно изостави дипломатичния тон и изрази съвсем искрено недоумението си. Украйна, каза той, има право на споразумението за асоцииране и ЕС не може да откаже това. Съюзът е ангажиран в диалог с Русия, Комисията е посредник, създадена е работна група, която търси начин да намери решение на притесненията на Москва. "Защо тогава продължава, нека го наречем с правилната дума, защото това, което става в източна Украйна, е наистина война? Защо?", продължи в пълно недоумение бившият португалски премиер. Той каза, че конфликтът е наближил точката, от която няма да има връщане назад, което означава, че ако ескалацията продължи, ще бъде невъзможно да се възстановят "онзи тип отношения, които вярвам, че са в интерес на ЕС и Русия".

Какво обаче е в интерес на Русия?

На 29 август, по време на младежки форум руският президент разигра [на английски език] поредния си "диалог" с "бъдещето на Русия", по време на който присъстващите младежи се оказаха изключително дълбоко ангажирани със ставащото в Украйна и много добре информирани. Владимир Путин използва "разговора" по време на младежкия фолум Селигер, за да представи своята паралелна вселена. Според него бившият украински президент Виктор Янукович е отказал да подпише търговското споразумение с ЕС, защото е вярвал, че документът все още се нуждае от значителна допълнителна работа. "Нашите западни партньори обаче, с подкрепата на определено радикално настроени и националистични групировки, извършиха държавен преврат", обясни Путин, пропускайки да спомене, че е упражнил икономически натиск върху Янукович да не подписва споразумението с ЕС и че отправи съвсем публични заплахи, както и това, че неговото правителство финансира, оборудва и открито подкрепя не по-малко радикално настроени проруски групи. 

Според Путин, Съединените щати и европейските страни са въвлечени в промяна на властта, "анти-конституционна промяна на властта, извършена със сила, а част от страната не приема тази промяна и е потискана чрез брутална военна сила и употребата на самолети, артилерия, ракетни системи и танкове. Ако това са днешните европейски ценности, тогава аз съм повече от разочарован", добави г-н Путин като сравни сегашната ситуация с окупацията на Ленинград (Санкт Петербург). Той отново пропусна да спомене дългогодишните си открити и не толкова открити опити да влияе на политическите процеси в Украйна и другите държави от съветската сфера на влияние. "Има историци тук и хора с техни собствени виждания за историята на нашата страна, които може би ще спорят с мен, но мисля, че руският и украинският народ са на практика един народ, независимо какво другите може да кажат", завърши Путин, с което много ясно показа какво стои зад намеренията му - Украйна е руска, няма право на собствен избор и ще бъде руска, каквото и да струва това. 

Туск - най-доброто решение на ЕС от много време насам

На фона на това изявление, което съдържа още, напълно неразбираеми за високо развитите демократични общности, тези, реакцията на Европейския съюз на следващия ден беше ... компромисна. Лидерите излязоха с напълно неадекватни на нивото на заплахата заключения [на английски език], в които за пореден път осъждат и преповтарят вече направени заявления, призовават за диалог, за прилагане на мирния план на украинския президент Порошенко, осъждат незаконното анексиране на полуостров Крим, незаконната финансова и логистична подкрепа за бунтовниците в Източна Украйна и т.н. В същото време, сякаш като контрапункт на слабите послания, 28-те единодушно избраха полския министър-председател Доналд Туск за европейски президент за следващите две години и половина (толкова е мандатът на този пост), при това с много ясен мандат - да посрещне трите основни предизвикателства за ЕС в следващите години: стагниращата икономика; украинско-руската криза, която настоящият президент на Европейския съвет Херман Ван Ромпой описа като "най-сериозната заплаха за континенталната сигурност от Студената война насам"; и мястото на Великобритания в ЕС.

Изборът на г-н Туск е с многопластово огромно значение както във вътрешен план за ЕС, така и във външнополитически. Той е символ на трудния компромис, който трябваше да бъде направен между интересите на страните-членки, интересите на Съюза като общност, между рудиментарната обща външна политика и нуждата от по-задълбочен подход, енергийната сигурност, икономическата криза, между старите и новите членки, между севера и юга. Преди решаващата среща на върха на 30 август изглеждаше, че от външнополитическа гледна точка най-добре би било лидерите да изберат полския външен министър Радек Шикорски вместо неопитната италианка Федерика Могерини. С така формулирания мандат и с неговия опит Доналд Туск е отличен избор за тази позиция, което си пролича още от първите му изявления след официалното обявяване на кандидатурата му. 

Туск е един от премиерите-ветерани в ЕС - на поста е от 16 ноември 2007 година. Роден е в Гданск - град-символ на полската борба за независимост от СССР. Г-н Туск е съосновател на Асоциацията на независимите студенти в Гданск, лидер на движението "Солидарност" в издателската къща Wydawnictwo Morskie и е работил като журналист в седмичното издание "Самоуправление". По време на управлението му Полша беше единствената страна-членка на ЕС, която не изпадна в рецесия и дори отбелязваше забележителен икономически растеж. В този период страната се превърна от "нова" в "стара" и много влиятелна членка на ЕС. В началото изглеждаше естествен говорител на източния блок, но това не се получи поради съпротивата на някои държави от региона. Въпреки това обаче, Варшава работеше усилено за консолидация на позициите на страните от източната част на ЕС по общи теми. 

Освен това първото полско председателство беше изключително успешно и остави силно впечатление, както у старите членки, така и у Европейския парламент. Варшава пое председателството в много важен момент в ЕС, когато започнаха преговорите по новата многогодишна финансова рамка на Съюза до 2020 г., а също и в момента, когато се пишеше реформата на икономическото управление на ЕС, която задълбочи интеграцията, особено в еврозоната. Варшава изигра много важна роля за предотвратяване на двускоростна Европа. С всичко това, а също и с последователната си политика спрямо страните от Източното партньорство, както и с опитите за възстановяване на отношенията с Русия, Доналд Туск и неговото правителство си спечелиха огромно уважение в Общността. 

След обявяването на назначението му, Доналд Туск, силно критикуван заради лошия му английски, демонстрира качества на силен водач още в първите секунди. В самото начало той изпревари журналистическите въпроси, въртящи се основно около липсата на знания за чужди езици, като обеща, че до 1 декември, когато ще встъпи официално в длъжност ще владее добре английски. Той дори прояви чувство за хумор (силно уважавано качество сред журналистическата гилдия в Брюксел) като с малкото си знания по английски, чрез игра на думи се зарече, че ще изглади английския си (на английски думата е polish, която написана с главна буква означава "полски"). Според него, основните му предимства са, че внася източноевропейския опит и енергия - нещо, от което ЕС имаше огромна нужда. На фона на ясните тенденции за завръщане на тоталитаризма и приближаването към Русия на някои страни-членки, което е условие за сериозно напрежение в рамките на Съюза, назначаването на този висок пост на човек от региона с вярата на Полша в "европейската мечта" е отлично решение.

Това е добра новина не само за пропадащите "нови" членки като България и Унгария например, но и за много от старите, където национализмът, ксенофобията и антиевропейските настроения набират сила изключително бързо. Туск припомни, че 80 на сто от поляците вярват в ЕС и "не търсят алтернатива на Съюза". "Аз съм убеден, че няма интелигентна алтернатива на ЕС", каза още Туск. Той си постави за задача да търси обща позиция по всички важни въпроси от Украйна през Либия до останалите предизвикателства като подчерта, че ще се придържа към стратегическите насоки на ЕС, оповестени на юнската среща на върха на Съюза. И ако тогава критикувах тези насоки, че са прекалено общи, всъщност тяхната обтекаемост ще развърже ръцете на Доналд Туск. За него приоритет номер едно е източната криза. Цялото му представяне на 30 август беше изключително вдъхновяващо на фона на доста мрачните чувства в ЕС, особено след последните европейски избори. Това, което липсваше в изказването му обаче е, че не спомена нито дума за разширяването на ЕС и то специално към Западните Балкани, важна част от които са също обект на силно руско влияние. 

Той обеща да бъде мост между страните от еврозоната и тези, които са отвън. Неговият опит като министър-председател на държава със силна фискална дисциплина, но и солиден икономически растеж, както и страната-шампион по усвояване на пари от еврофондовете, ще бъде много силен партньор на другата изключително силна фигура в ЕС - новият шеф на Европейската комисия. Също премиер-ветеран - Жан-Клод Юнкер. 

Федерика Могерини - само вестоносец

Изборът на Доналд Туск, както и неговият мандат да изработи обща позиция на ЕС за отношенията с Русия и Украйна, показват, че външната политика на Съюза остава в ръцете на Европейския съвет и ще се води основно от държавните и правителствени ръководители на страните-членки. В този смисъл изборът на младия италиански външен министър Федерика Могерини не е чак толкова лоша новина, колкото изглеждаше. За нея не може да се каже нищо повече от това, че значително промени възгледите си, след като беше назначена. Тя е външен министър от февруари тази година и е на 41 години. За мнозина е твърде млада и има твърде малко институционален и политически опит, за да е в състояние да заеме поста на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. От 1 юли нейната функция беше подсилена заради това, че Италия пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. През целия този период обаче от 1 юли до 30 август за нея Източната криза не беше приоритет, а Украйна беше рядко споменавана.

Нещо повече, в приоритетите на председателството кризата почти не се споменава, а Русия е обозначена като стратегически партньор на ЕС. По време на изслушването й във външната комисия на Европейския парламент на 2 септември в качеството й на представител на ротационното председателство, г-жа Могерини призна, че изготвянето на приоритетите често се прави доста преди началната дата на председателството и затова те не отговарят изцяло на реалностите. Тя каза, че въпреки това, би променила само едно изречение в тях и то е, че Русия вече не е стратегически партньор. Показателно е, че Федерика Могерини беше много предпазлива по време на първата си пресконференция след назначаването й, но се отпусна доста повече по време на разговоря й с евродепутатите. Тогава тя спомена разширяването на ЕС, говори подробно и за Украйна, която изплува вече като основен приоритет. 

Всичко това показва, че Федерика Могерини ще се учи в движение и ще се опита да влезе в ролята на върховен представител на ЕС. Това, което ще я затрудни особено силно обаче е, че все по-малко е ясно какво точно представлява този пост. Както euinside вече писа, функциите на върховния представител бяха подсилени с Лисабонския договор, но продължиха да са доста обтекаеми. Първият върховен представител от влизането в сила на Договора е британската баронеса Катрин Ащън, чиято основна задача беше да изгради Европейската служба за външна дейност, да създаде процедурите и да проведе избора за шефове на "посолствата" на ЕС (делегации, представителства), както и да се опита да изпълни, както се оказа, най-трудната задача - да направи така, че ЕС да говори с един глас. И ако създаването на външната служба и съпътстващите я процедури и правила са по-скоро техническа работа, Катрин Ащън все пак ще остане запомнена в европейската история с Брюкселското споразумение за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, което отвори на Сърбия вратата за започване на преговори за членство в ЕС.

Това обаче е само малка стъпка към решаването на един от големите пъзели на Балканите. Трудното тепърва предстои. Освен това ЕС по-малко от всякога говори с един общ глас, което прави задачата на неопитната, но чаровна Федерика Могерини изключително трудна. А с президент на Европейския съвет като Доналд Туск, може да се окаже, че нейната роля ще бъде по-скоро протоколна и че тя ще служи като вестоносец и координатор, вместо като човек, който мисли стратегически и чертае визии. Изборът й е резултат от необходимостта за постигане на сложен вътрешноевропейски компромис, отразяващ множество интереси на най-различни нива. Едно обаче е сигурно. С избора на Доналд Туск се отваря нов път за развитие на Европейския съюз. Път, при който личността ще е водеща, а не поста. Висшите постове в ЕС са с много неконкретни мандати, затова е от огромно значение кой ги заема. Това все повече важи и за Европейската комисия, чийто нов състав ще бъде разгледан в отделен текст. 

Единственото, което може да обърка плановете на ЕС, движещи се със съвсем друга скорост, са по-нататъшните действия на Русия. Според литовския президент Далия Грибаускайте обаче, промените са задача за НАТО. "Русия на практика е във война със страна, която иска по-тясна интеграция с Европа. Това означава, че Русия е на практика във война с Европа", каза тя преди началото на срещата на върха на 30 август и добави: "По-добре е да очакваме повече от НАТО. Щастлива съм, че техният подход е реалистичен, имат фактите на масата. Не бива да се залъгваме и да слушаме повече лъжите на Путин". Важно е да се добави, че голяма част от страните-членки на ЕС са и членки на НАТО. Това означава, че ако те не говорят с един глас в рамките на Пакта, той няма да е в състояние да отговори подобаващо на руската заплаха. А и на каквато и да е друга заплаха, впрочем. Ако ЕС можеше да купува време за решаването на дълговата криза в еврозоната, то с външнополитическите кризи, които го обграждат от всички страни, това вече не е възможно. Времето не е на страната на ЕС, а на злото. Надеждите ни са в Доналд Туск и дано това, че не знае чужди езици, не се окаже пречка в този съдбовен за ЕС момент.