Хърватия достигна края на началото

Аделина Марини, March 27, 2013

Пътят към членството на Хърватия в ЕС изглежда разчистен, след като на 26 март еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле връчи лично последния мониторингов доклад [на английски език] на Европейската комисия на извънредно заседание на хърватското правителство в Загреб. Заседанието протече без излишна тържественост и продължи не повече от 30 минути, през което време премиерът Зоран Миланович се спря съвсем накратко на свършената работа и доста повече не само на задачите, които стоят пред страната и след членството на 1 юли тази година, но и пред ЕС. Комисар Фюле също се спря повече на бъдещето, отколкото на миналото, за което каза само, че Хърватия е успешен пример.

Колко подготвена е Хърватия за членство на 1 юли?

Това е въпросът, който ще мъчи депутатите в страните, които все още не са довършили процеса на ратификация на хърватския присъединителен договор. Трите най-важни и влиятелни от тях са Германия, Холандия и Дания. Берлин обяви още преди няколко месеца, че ще довърши процедурата, когато види последния доклад на ЕК, за да се увери, че Хърватия няма да повтори съдбата на България и Румъния, които влязоха в ЕС на 1 януари 2007 г. и все още не са довършили реформите, най-вече в областта на правосъдието и борбата с корупцията. И макар че с Хърватия Комисията смени подхода като не само увеличи броя на главите, но и като цяло проведе много по-задълбочен процес на оценка на реално изпълнените задачи, от доклада се вижда, че има недовършена работа.

С октомврийския си доклад Комисията очерта десет задачи, които трябваше да бъдат изпълнени до присъединяването и като цяло работата по тях беше по-скоро техническа и Хърватия се справи добре с тях. Комисар Фюле заяви, че като цяло страната е изпълнила задачите, но прочитът на доклада показва къде може да възникне проблем. Задачата, която изисква да продължи трупането на резултати на базата на ефективно, ефикасно и обективно разследване и преследване в борбата с организираната престъпност и корупцията на всички нива, включително и в уязвими сектори като обществените поръчки. Като ключовата дума тук, както в България и Румъния, е повече окончателни присъди.

Докладът отчита обаче, че макар правната и институционална рамка за борба с корупцията и организираната престъпност да е адекватна, броят на присъдите по дела за организираната престъпност е нисък. В сферата на корупцията присъдите също са малко и много често са условни. Според ЕК е необходимо присъдите по отношение на корупцията и организираната престъпност да бъдат адекватни на степента на престъпленията и да се направи възможното, за да се избегне създаването на климат на безнаказаност, какъвто е очевиден в България. Премиерът Зоран Миланович заяви по време на правителственото заседание във вторник, че Европа е "алергична към разхищението на европейски средства", но ако има нещо, към което тя изпитва наистина силна алергия, то това е организираната престъпност да превземе управлението.

По отношение на борбата с корупцията на местно ниво, където най-уязвимият сектор са обществените поръчки, докладът отчита, че системата за проверка на прекратяването на дела от прокуратурата не гарантира независими проверки на взетите решения от държавните прокурори.

Друга уязвима област в Хърватия е предотвратяването на конфликт на интереси. Докладът отчита, че вече са в сила нужните промени в Закона за финансирането на политическите дейности и избирателните кампании и се посочва, че предстоящите през май местни избори ще бъдат изпитание за прилагането на подобрените правила. По отношение на обществените поръчки обаче, въпреки че е увеличена прозрачността чрез въвеждането на ново законодателство, Хърватия е нужно да предприеме повече мерки, за да предотврати възникването на нередности, особено при проекти, съфинансирани по кохезионната политика. Освен това страната трябва да осигури силен механизъм за предотвратяване на корупцията в държавните компании, включително по отношение на членството в надзорни и управителни бордове.

Именно конфликтът на интереси и прозрачността при обществените поръчки беше акцентът на румънския евродепутат Monica Macovei (ЕНП), бивш министър на правосъдието на Румъния, която поиска по време на обсъждане на доклада за напредъка на Хърватия в Европарламента, за страната да бъде въведен механизъм, сходен с този за България и Румъния. Предложението й не беше прието, но хърватски неправителствени организации настояват за някаква форма на наблюдение и след присъединяването по-скоро вътре в страната, извършван от гражданския сектор.

Трябва да се създаде и нова система за заплащане, базирана на заслугите, да се създадат механизми за възнаграждение и задържане на квалифицираните кадри. Съвпадение или не, в същия ден, в който еврокомисарят Фюле представи доклада за Хърватия в Загреб, шефът на хърватската държавна газова компания Плинакро подаде оставка заради спорни назначения, едно от които е на съпруга на министъра на строителството Анка Мрак Тариташ.

Голямото предизвикателство е икономиката

Там, където икономиката е в тежко състояние, обикновено се увеличава и корупцията. В този смисъл Хърватия е изправена пред големи предизвикателства. В доклада Комисията засяга темата съвсем накратко като посочва, че са предприети важни първи крачки по отношение на "спешно необходимите" структурни реформи в икономиката, насочени към подобряване на конкурентоспособността и перспективите за растеж. В доклада се отчита желанието на Хърватия на доброволни начала да се включи в Европейския семестър тази година, което според ЕК ще предостави добра възможност за разработването на програма за структурни реформи. В обръщението си пред министрите от кабинета г-н Фюле посочи, че Хърватия трябва да продължи със структурните реформи, не само защото в бъдеще тя трябва да се присъедини към еврозоната, но и защото трябва да увеличи конкурентоспособността на икономиката си.

Ставащото в еврозоната обаче, където поредна страна разклати зоната на единната валута (Кипър), показва, че още в процеса на присъединяване тези страни са показвали дефекти, които при тогавашните глобални и икономически обстоятелства, не са били забелязани. Затова и попитах еврокомисаря Фюле дали с оглед на тези проблеми не трябва да се засили фокуса в присъединителния процес върху икономическите и фискални проблеми. Той каза, че в последния период на разширяването фокусът е бил върху върховенството на закона, но е нужно да се обърне внимание на кандидатките и върху повишаването на конкурентоспособността им. 2013 да бъде годината, в която страните-кандидатки ще бъдат привлечени по-навътре към новото икономическо управление на ЕС, добави еврокомисарят.

Хърватският премиер Зоран Миланович от своя страна увери, че в Хърватия е изключен кипърският сценарий. Той не пропусна да отбележи, че голям дял от вината за ситуацията в Кипър носи и самият ЕС. "И вторият проблем на Кипър е, че докато на всички им изнасяше, те си затваряха очите". Според хърватския премиер Кипър е класически пример на "монокултура и страна, която живее от лихви". Сега тя трябва да плати цената за това, каза Миланович и добави, че подобно нещо няма да се случи повече в бъдеще. В края на правителственото заседание хърватският министър-председател направи забележителен анализ на ситуацията в Европа като заяви, че Европа е сложна, но че големият й проблем са постоянните промени. Често се сравняваме със САЩ, която обаче е в една и съща институционална среда, функционираща много добре вече 240 години.

ЕС се променя постоянно, което е силата на Европа, но и нейната слабост, посочи Миланович. Настоящата криза изисква Европа най-накрая да се самоопредели и да спрем да се променяме на всеки пет години, завърши той.

Следващата хърватска цел

Въпреки че все още процесът на присъединяване на Хърватия към ЕС не е приключил, тъй като изпитание ще бъде завършването на ратификационния процес, Хърватия вече си е поставила новата цел - присъединяване към Шенген през 2015 година. Зоран Миланович призна, че това няма да бъде толкова просто, ако се съди по това, че на някои страни присъединяването им става доста бавно. Той не посочи България и Румъния конкретно, но те са единствените, които не успяват да се присъединят към шенгенското пространство на сигурност, независимо че ЕК и Европарламентът установиха, че двете страни са изпълнили "технически" критериите още преди две години. Големият проблем обаче е, че двете страни показват хронична неспособност да се преборят с корупцията на всички нива, а в случая на България и с организираната престъпност, което кара все по-голям брой страни-членки да настояват двете страни да останат извън Шенген.

Зоран Миланович каза обаче, че Хърватия ще се съпоставя с най-добрите, а първият вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич посочи, че страната вече е овладяла технологията. Ключът според нея е в правосъдието, което тя нарече "майката на всички глави". И все пак, присъединяването на страната както към ЕС, така и към Шенген ще става под дебелата сянка на България и Румъния, което пролича и от въпроса на журналист дали Хърватия би била "по-адекватна" страна-членка на ЕС. Този въпрос напълно смути еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле, който каза, че категорията на членството в ЕС е само една и тя е пълноправно членство, от което се възползват и България, и Румъния. Той припомни, че двете страни са наблюдавани чрез Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Той подчерта обаче, че ще бъде от полза за целия ЕС, ако повече няма нужда от този механизъм.

Остават още само няколко седмици преди Хърватия да стане 28-ата членка на ЕС, но това едва ли е повод за радост на фона на тежките проблеми, пред които са изправени останалите 27. Страната има големи амбиции да бъде лидер за страните от региона, на които дългият път (за Хърватия продължил 10 години) към ЕС тепърва предстои. Най-голямата помощ, която тя може да им осигури обаче е да се пребори с проблемите, с които не успяха много от предходните страни - България, Румъния, Унгария, а също и съседна Словения, която изпадна наскоро в тежка политическа криза, породена и от икономическите проблеми. Еврокомисарят Фюле честити на Хърватия за отлично свършената работа, но всъщност всички сме наясно, че тя тепърва предстои. Както каза премиерът Миланович, достигнахме края на началото.

Шенген