Работата по основна част от европейската прокуратура е замразена

Аделина Марини, August 21, 2015

Точно преди две години Европейската комисия предложи създаването на единна европейска прокуратура, която да се бори с измамите с еврофондове. За две години напредъкът е незначителен и напълно се оправдаха очакванията, че това ще е едно от най-трудните европейски досиета, тъй като с него се прави значителна крачка към изнасянето на досега чисто национални компетенции на европейско ниво. Покрай кризата с бежанците и мигрантите, както и нововъзпалилата се криза с Гърция малко встрани остана обсъждането на бъдещето на европейската прокуратура, но тя беше една от основните теми в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през юни, когато се състоя и поредното публично обсъждане. Любопитното е, че работата по законодателството върви на части. Това обяснява и защо министрите решиха да замразят работата по членове от 1 до 16 в проекторегламента засега и да продължат работата по останалите - от 17 до 33.

Първите 16 члена покриват устройството на бъдещата европейска прокуратура, докато останалите се занимават със задачите й, отчетността и разследванията. Срокът за създаването на прокуратурата, според първоначалното предложение на ЕК, е от януари 2016-а година. Еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) настоява, че този срок може да бъде спазен. "Целта за създаване на прокуратурата до 2016-а си остава валиден", каза тя по време на обсъждането в Съвета на министрите на 15 юни. Според люксембургския министър обаче, чиято страна пое ротационното председателство на Съвета от 1 юли, оставащите пет месеца до края на годината няма да са достатъчни, за да се постигне окончателно споразумение.

Между страните-членки има големи несъгласия относно структурата на прокуратурата и нейната роля. За едни колкото по-централизирана и наднационална е тя, толкова по-добре. За други обаче, е много важно държавите-членки да запазят пълен контрол. Последното предложение [на английски език], което беше и замразено, предвижда структурата да се организира на централно и децентрализирано ниво. На централно ниво трябва да има централен офис, който да се състои от колеж, постоянни камари, европейския главен прокурор с неговите/нейните заместници и европейските прокурори. На децентрализираното ниво трябва да бъдат европейските делегирани прокурори, които ще работят в страните-членки. Според предложението на латвийското председателство, което беше обсъдено през юни, колежът трябва да се състои от главния прокурор и от 28 европейски прокурори - по един за всяка страна-членка.

Основна задача на колежа трябва да бъде да взима решения по стратегически и общи въпроси, произтичащи от отделни дела. Целта е колежът да не взима оперативни решения по отделни дела. Постоянните камари да се председателстват или от главния прокурор, или от някой от неговите заместници, или от европейски прокурор. Броят на камарите, техния състав и разделение на компетентностите ще се определя в зависимост от нуждите на прокуратурата. Задача на камарите ще бъде да наблюдават и ръководят разследванията и преследванията, провеждани от европейските делегирани прокурори. Те трябва да се грижат за координацията на разследванията на трансгранични дела и за изпълненията на решенията на колежа.

Делегираните прокурори трябва да действат от името на европейската прокуратура в страните-членки и да имат същите правомощия, както националните прокурори по отношение на разследванията, преследванията и внасянето на делата в съда. Те ще са на подчинение на постоянните камари и на наблюдаващия европейски прокурор. Предвижда се да има по двама или повече делегирани прокурори на страна-членка. Една от спорните точки е как да бъде назначаван главният европейски прокурор. В предложението на латвийското председателство е записано Европейският парламент и Съветът да го/я назначават за мандат от 7 години, без право на подновяване. Съветът трябва да вземе своето решение с обикновено мнозинство.

Кипър, Португалия, Малта, Унгария, Испания, Хърватия и Полша обаче предпочитат европейският главен прокурор да се избира измежду членовете на Колежа. За някои от страните-членки последното предложение на председателството е значително по-слабо от първоначалното. На това мнение са Испания, която нарече предложението безкофеиново, Литва, според която текстът не е достатъчно балансиран и отслабва ролята и правомощията на централното ниво, Италия също е на мнение, че предложението е значително отслабено. "Объркан съм от посоката, в която текстът пое днес", каза италианският министър на правосъдието Андреа Орландо.

Белгия не харесва идеята за колежа. Никога не сме били ентусиасти за придвижване към колеж. Центърът на гравитацията трябва да остане в постоянните камари, е мнението на Белгия. За страната е много трудно да приеме делегирането на голяма част от правомощията на камарите на прокурорите. Това отслабва европейското измерение на прокуратурата. Чувстваме се разочаровани от липсата на амбиция в текста, беше мнението на белгийския министър на правосъдието Коен Геенс. Друга група страни пък бяха готови да приемат предложението, каквото е, само и само да бъде прието. "Подкрепяме членове 1-16, но съжаляваме, че това е просто принципно споразумение и не можем да затворим тази част от документа", каза полският правосъден министър Борис Будка.

Испания смята, че се търси най-малкото общо кратно. Рафаел Катала Поло каза, че първите 16 члена на проекторегламента са приемливи за Испания, но че това е абсолютният минимум за институция от такъв мащаб и с такова значение. Той дори обяви, че Испания е готова да вдигне всичките си резерви само и само предложението да не се "декофеинизира" повече. Германия също заяви, че може да се съгласи с 16-те члена, въпреки трудностите, тъй като е важно вниманието да се прехвърли върху следващите членове (от 17 до 33), които съдържат някои много спорни подробности.

За Естония и Финландия документът представлява добра основа за дискусии и те нямат проблеми с първите 16 члена. Португалия и Унгария категорично отказаха да вдигнат своите възражения. Според Португалия, делегираният прокурор е най-добре позициониран да взима конкретни решения, тъй като е най-добре запознат със сериозността и сложността на делата. Моделът, който се предлага в момента, не е адекватен и затова Лисабон не може да приеме първите 16 члена във вида, в който са. Унгария също настоява на своята резерва, подкрепена още от Кипър, Чехия, Филнадия, Хърватия, Ирландия, Малта, Португалия и Словения. Тези страни държат основните функции да се поемат от делегираните прокурори, тоест те се застъпват за максимално запазване на националните компетенции вместо да се изнасят на централно ниво. Те искат и орязване на правомощията на постоянните камари в член 9.

Срещу този член се обяви и българският министър на правосъдието Христо Иванов, който заяви, че България има проблем с него, особено по отношение на прага на измамите - сто хиляди евро. Въпреки възражението си обаче, той обяви, че България ще подкрепи предложението, тъй като то е добра отправна точка. Проблемният член предвижда постоянните камари да делегират правото си на взимане на решение на наблюдаващия прокурор в няколко случая, като например степента на сериозност на престъплението или сложността на процедурите по дело за нарушение, което е ощетило финансовите интереси на ЕС с по-малко от 100 000 евро.

Словения също обяви, че не може да вдигне резервите си, които изрази и при предишни обсъждания, а именно, че в регламента не е отбелязано, че в някои страни има специална институция разследващ съдия. Хърватия, Чехия, Холандия и Кипър смятат, че текстът на първите 16 члена трябва да се преразгледа, но не сега. За еврокомисар Юрова това решение беше разчарование, "защото много енергия, интелектуален капацитет и време беше отдадено". Дзинтарс Раснач, министърът на правосъдието на Латвия, призова от името на председателството всеки министър да обясни на обществото защо всеки евроцент трябва да бъде защитен. "Без този регламент защитата няма да бъде толкова добра", каза той.

Два месеца преди Съветът отново да включи темата в дневния си ред Европейският парламент отправи остри критики срещу страните-членки заради бездействието им. По време на дебат в пленарната зала много евродепутати остро критикуваха отсъствието на Съвета. Шефката на комисията за бюджетен контрол Ингеборг Гресле (ЕНП, Германия) се възмути от това, че Съветът дори отказва да присъства на дебати в пленарната зала. Тя призова Съвета спешно да разговаря с парламента, който по това досие не е съзаконодател, но е длъжен да се консултира с ЕП за окончателното решение. Силвия-Ивон Кауфман (Социалисти и демократи, Германия) също критикува страните-членки. "Съветът трябва да знае, че се нуждаят от одобрението на парламента, макар и да не сме част от законодателната процедура. ЕП трябва да участва в избора на главния прокурор", подчерта тя.

Луи Мишел (АЛДЕ), бивш министър на външните работи на Белгия и еврокомисар, заяви, че страните-членки понякога се крият зад суверенитета си, за да не правят нищо. "Някои от тях играят картата на националния интерес, за да избегнат проверка, което може да доведе до ситуация на безнаказаност и затова аз съм за централизация", каза той като добави, че не вярва на някои страни-членки. Ян Филип Албрехт (Зелени/ЕСА, Германия) пък директно заплаши, че ако Съветът не приеме препоръките и поправките на евродепутатите, парламентът няма да каже "да" в края на процедурата. ЕП прие резолюция [на английски език], чийто автор е румънската евродепутатка и бивш министър на правосъдието Моника Маковей, в която призовава Съвета да гарантира прозрачност и демократична легитимност като го държи напълно информиран.

За ЕП е много важно европейската прокуратура да е единна, силна и независима, която да може да разследва и внася в съда. Тя трябва да може първа да решава дали има компетентност преди националните власти да са започнали свое разследване, за да се избегне дублиране. Освен това европейската прокуратура трябва да може да отнема разследвания от националните власти, ако сметне това за необходимо. ЕП иска обхватът на прокуратурата да се разшири и към измамите с ДДС. Парламентът изразява съжаление, че Съветът предпочита колежа, вместо йерархичния ред предложен от ЕК. За резолюцията гласуваха 487 депутати. Против бяха 165. Направи впечатление, че в дебата участваха основно депутати от евроскептичните групи, особено от Полша и Великобритания. Интересно беше също да се отбележи, че италианските депутати от групата на Найджъл Фараж Европа на пряка свобода и демокрация, които са от движението на Бепе Грило "Пет звезди", имаха напълно противоположни възгледи от тези на британските депутати от Партията на независимостта на Обединеното кралство.

Според Лаура Ферара, необходима е ефективна прокуратура, която стъпва на солидна законова база. Тя предложи освен измамите с ДДС в обхвата й да се добавят още организираната престъпност и мафията. Според колегата й от същата група Уилям (граф на) Дартмут (Великобритания) резолюцията е антидемократична. ЕС е паразитен вид, който се храни от данъкоплатеца, заяви той. Предложението, по неговите думи, е Троянски кон, който няма да реши нищо, но ще унищожи още национален суверенитет. Еврокомисарката Вера Юрова увери скептиците, че юрисдикцията на националните съдилища ще бъде запазена и че принципът на субсидиарност не е нарушен.

Институционални въпроси на ЕС