euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изслушването на холандския министър на финансите Йерун Дайселблум в икономическата комисия на ЕП във вторник по план трябваше да мине гладко и скучно. Целта на изслушването беше министърът да отчете свършеното от холандското ротационно председателство през неговия шестмесечен мандат начело на Съвета. Вместо това обаче в комисията се разгоря дискусия за спазването на европейските правила и по-конкретно Пактът за стабилност и растеж (ПСР), който поставя рамки на фискалните политики на страните-членки. Дискусията беше отворена с въпроса на холандската евродепутатка Естер де Ланге (ЕНП) по повод наскорошно интервю на г-н Дайселблум за няколко европейски медии, в което той отправи остри критики срещу решенията на ЕК по тазгодишния европейски семестър. В него холандският министър, който е и шеф на Еврогрупата, заяви, че ако ЕК си затваря очите за всичко, еврозоната ще се превърне в един сляп паричен съюз. 

И тази година ЕК реши да не приложи цялата сила на европейското законодателство спрямо онези държави-членки, които системно не изпълняват правилата и конкретните препоръки. Комисията направи поредни отстъпки на Испания и Португалия като заяви директно, че сега не е моментът да се спазват правилата. Франция също за поредна година остана извън наказателната политика на Съюза, въпреки че анализът на ЕК показва ясно, че тя отново няма да успее да вкара публичните си финанси в ред, нито да изпълни конкретните препоръки за подобряване на общото икономическо състояние. "Аз съм много притеснен", започна Йерун Дайселблум. "Ако страните-членки чувстват, че решенията на ЕК са много трудни за разбиране и много трудни за предвиждане, и не са обективни, и вероятно правят разлика между малките и големите членки, това е много голямо притеснение", обясни министърът. 

Той директно назова Испания, Португалия и Франция като страни, за които решенията на ЕК повдигат въпроси дали правилата се спазват както трябва. Според Йерун Дайселблум коментарът на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) в интервю за телевизията на френския сенат, че ЕК си е затваряла очите за нарушенията на Франция, "защото това е Франция", също е предизвикал негативни реакции в Съвета на министрите. "[Подобни коментари] допълнително подхранват притесненията у по-малките страни-членки, че по-големите получават различно отношение и това не е добре. Става дума за доверието между нас", заяви холандският министър и призова Комисията да бъде много предпазлива, да отстоява правилата и пактовете и че пактът (за стабилност и растеж) е изключително важен за запазване на сътрудничеството и доверието в ЕС. 

Нещо повече, обясни той, това прави все по-трудно да се изисква от останалите да спазват правилата, договорени от всички заедно. Йерун Дайселблум цитира и шефа на ЕЦБ Марио Драги, че Пактът за стабилност и растеж е пакт на доверието. "А аз винаги добавям, че не става дума само за доверието на външния свят и финансовите пазари в еврозоната, а и за доверието между самите нас". Коментарът на холандския финансов министър беше аплодиран от френската евродепутатка Силви Гулар (АЛДЕ), която цитира член 60 от Хартата на основните права, който казва, че законът трябва да се прилага за всички. Белгийският член на комисията Филип Ламберц (Зелени/ЕСА) обаче опонира като заяви, че когато правилата са контрапродуктивни, те трябва да се променят. Според него, правилата в ПСР са проциклични и трябва да се променят. 

Йерун Дайселблум се съгласи, но подчерта, че докато правилата са налице, ЕК има официална правна роля да ги спазва по възможно най-обективния начин и с допустимата гъвкавост. Гунар Хьокмарк (ЕНП, Швеция) възропта срещу това като заяви, че ЕС твърде много се фокусира върху институционална реформа, вместо върху структурните реформи. "Или може би понякога ние заменяме стари правила, които не спазваме, с нови правила с надеждата, че тях ще спазваме". Шефът на икономическата комисия на ЕП Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи, Италия) обаче не беше съгласен с мнението на министъра за Франция. Той заяви в края на обсъждането, че точно тази година не вижда никакво специално отношение спрямо Франция. "Мисля, че е трудно да се обжалва решението, така че нека се концентрираме върху фактите. Това е по-конструктивно", каза той. 

Йерун Дайселблум се защити като посочи, че забележките му имат малко отношение към Франция. Той припомни обаче, че Франция получи отсрочка "и затова може да има обективни причини". Много страни са получили отсрочки, но важното е решенията да са обективни и ясни, обясни министърът. Тази година Франция наистина не е получавала допълнителни години, тъй като все още е в допълнителния срок, който ЕК й даде през 2015-а година. Париж трябва да коригира прекомерния си бюджетен дефицит до края на 2017-а година. Според анализа [на английски език] на ЕК от тази година обаче, има риск тази цел да не бъде изпълнена. За тази година ЕК очаква, че Франция ще изпълни поставената цел за бюджетен дефицит от 3.4%, но за следващата година, ако не се промени политиката, дефицитът се очаква да достигне 3.2%, което поставя под риск спазването на крайния срок за коригиране на прекомерния дефицит, се казва в доклада, съпровождащ тазгодишните конкретни препоръки към Франция. 

От доклада става ясно също, че напредъкът на Франция в изпълнението на препоръките е минимален. В този смисъл Йерун Дайселблум заяви, че шефът на ЕК дължи обяснение за репликата си спрямо Франция. Темата за тазгодишните препоръки на ЕК е една от основните в програмата на срещата на министрите на финансите на ЕС днес.