euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Няма, защото, повтарям - в момента ние сме с един от най-малките дефицити. Когато всички държави в Европа приведат в такъв размер дефицитите си, тогава няма и политически да е трудно да направиш и необходимите съкращения, и намаляване на пенсиите, ако трябва или на социални помощи, защото всички в Европа ще го направят". Това отговори премиерът Бойко Борисов на въпрос на euinside дали няма да го притесни Брюксел да проверява бюджетните планове, преди те да са влезли в парламента.

Идеята за "Европейски семестър", беше лансирана от Европейската комисия с цел да се опита да овладее вълната от проблеми, породени от прекомерни бюджетни дефицити и публичен дълг, които поставиха под сериозна заплаха самото съществуване на еврозоната. Както впоследствие стана ясно обаче, под заплаха бяха поставени и страните в целия Европейски съюз, не само тези с обща валута.

След трудни разговори в четвъртък лидерите на Европейския съюз все пак успяха да постигнат споразумение по тази точка и Европейски семестър ще има. Точната формулировка гласи: "От 2011 година нататък, в контекста на "Европейски семестър", представяне на Комисията през пролетта конвергентните програми за предстоящата година, отчитайки националните бюджетни процедури". Изречението е сложно, защото отразява постигнатия компромис (за това малко по-подробно в ЕС:ЕС - 1:1). То обаче ясно показва, че макар и да гледа отгоре без да има право да се меси, Европейската комисия ще има правото да види коя държава какви бюджетни планове има.

Според г-н Борисов, идеята всъщност е много добра, защото "ако искаме да бъдем конкурентни на Съединените щати, Китай, на Русия, на големите икономически играчи в света, това е единственият шанс - да имаме мощна, обща, икономическа, европейска, финансова политика".

Той добави, че всички ние (страните от ЕС) трябва да бъдем отговорни и пред останалите. Тези думи звучат твърде хубаво, за да са истина, особено на фона на това, което правителството прави в момента именно в бюджетната сфера. Сагата около актуализацията на бюджета за тази година е доказателство за липсата на мисъл, която да надскочи българските мащаби и границите на личния рейтинг.

Винаги е интересно ставащото на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз да бъде погледната през очите на министър-председател на държава, чието място в този съюз е спорно от много гледни точки (с изключение на геополитическата). От страната, в която е написана "Бай Ганьо", погледът към подобен формат срещи, на които се обсъждат толкова сложни теми като намирането на баланс между исканията на добре развитите и напреднали страни и слабо развитите, страдащи от хроничен недостиг не само на пари, но и на политически и всякакъв друг капацитет, дава много храна за размисъл.

Така например е странен подходът на управляващите у нас, на подобен род срещи, при наличието на собствена зала за национални брифинги, срещите с журналистите да се състоят на входа между пресцентъра и основната сграда - там, където не само течението е ужасяващо, но и човекопотокът е значителен. На фона на заплеснати в мачовете по телевизорите служители на охраната, на тръгващи си делегации, на щуращи се напред-назад журналисти, на тракането на колички от персонала в сградата, е някак особено да стоиш на крака пред родния си министър-председател и да го питаш за това как е минала срещата на лидерите.

А, той пък, да говори сякаш с раздвоение за поста си - от една страна в думите му се усеща дистанция - сякаш той не се припознава като част от лидерите на масата, а в някакъв друг момент репликите му показват, че това са "колеги". Любопитно е също и как, макар да се опитва да вникне в общоевропейските теми и да се усеща осъзнаване, че България не е изолирана от тях, думите му говорят за нещо далечно. Така например, Бойко Борисов, попитан дали е била обсъдена новата 10-годишна стратегия на ЕС за икономическо развитие Европа 2020, отговори така:

"Просто Европа е осъзнала, че ако иска да бъде водеща, ако иска да се върне на водещо място в света, трябва да вкара много пари, да редуцира силите си, да даде много, много енергия и самочувствие на своите народи, за да участва в глобалната икономика". Ако ви прави впечатление, г-н премиерът говори в трето лице, което оставя усещането, че говори за нещо, от което не е част. Или иначе казано - Европа е осъзнала, но България - не.

И сякаш в потвърждение на усещането ми за раздвоение, премиерът добавя, че все пак България не може да си постави много високи цели в новата стратегия, защото трябва да се съобразим с възможностите ни. "Докато другите хора говорят за иновации, за нови технологии, ние говорим как да получим пари да си рехабилитираме пътищата, да си покрием дупките. Така че, от различни позиции тръгваме".

Според него, България ясно е формулирала своите цели по 2020. Така например, по една от основните "подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност", изискваните по Европа 2020 инвестиции както от публичния, така и от частния сектор са в размер на 3% от БВП. Постижимата цел за страната ни обаче е между 0.6% и 2% от БВП. От своя страна, Европейската комисия смята, че България може да постигне 1.2-1.4%.

Добра новина е, че за премиера повдигането на въпроса дали е постигнато съгласие по налагането на такси върху банките и банковите транзакции, премиерът, който иначе изглеждаше изтощен, се оживи и възкликна: "Да, налози и данъци върху транзакциите и банките. Най-спорната тема. Просто изключително конфликтна, но се стигна до решение сега на срещата в Торонто на Г20 (която започва на 26 юни) да бъде предложено да се приеме и в САЩ - върху транзакциите и върху банките".

Изводите от това трето или четвърто участие на премиера Борисов в срещата на лидерите на ЕС са, че България има все още дълъг път да извърви, докато политическият елит, а оттам и българите, усетят, че страната вече трета година е член на съюза. Това означава не просто да започнем да мислим отговорно и солидарно, но и да мислим по важните теми от глобалния дневен ред, от който България, независимо от незавидното си икономическо, инфраструктурно и всякакво друго състояние, е неразделна част.