euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Навремето Гари Линекер* казваше, че футболът е проста игра, в която 22 души ритат една топка час и половина и накрая печелят германците. Днес този британски страх от германска доминация е излязъл далеч извън пределите на футбола. Великобритания наблюдава отстрани случващото се с еврозоната и хем се страхува от последиците от евентуален разпад, хем се страхува се, че идеите за реформи на валутния съюз ще разделят Европа на две скорости. Това ще означава тонът в ЕС да бъде задаван от еврозоната, управлявана от Германия по германски модел.

По време на дебатите за кризата в еврозоната, проведени в Европейския парламент на 16 ноември, британският депутат Nigel Faragе от групата "Европа на свободата и демокрацията" заяви директно, че не желае да живее в Европа, доминирана от Германия. Макар г-н Faragе да е известен с крайните си евроскептични позиции, в момента те не са чужди на голяма част от британското общество. Достатъчно е да погледнем вестникарските заглавия.

Великобритания настоява лидерите на еврозоната да предприемат спешни и решителни мерки за стабилизирането й (да извадят "голямата базука", по израза на Дейвид Камерън), но отказва каквото и да било участие в спасяването на еврото. Германия, от своя страна очаква от Лондон по-голям европейски ангажимент, след като кризата бъде решена, каза канцлерът Меркел в навечерието на срещата си с британския премиер.

Отгоре на всичко, Великобритания и Германия сплетоха рога по въпроса за данъка върху финансовите транзакции. Берлин настоява той да бъде въведен спешно в ЕС, след като очевидно не може да бъде постигнато глобално съгласие за налагането му. Великобритания твърди, че това ще изтласка финансовите услуги от Европа и най-вече - от лондонското Сити. Освен това, Лондон вече въведе банков данък, който смята за напълно достатъчен. По този повод финансовите министри на двете страни размениха остри реплики на последното заседание на Съвета на европейските финансови министри.

На този фон, британският премиер Дейвид Камерън пристигна в Берлин за среща на четири очи с германския канцлер Ангела Меркел. Пред медиите и двамата заявиха, че стабилността на еврозоната е споделен интерес. Затова са обсъждали как да стабилизират еврозоната, как да стимулират конкурентоспособността и да върнат доверието, каза канцлерът. Относно договорните промени тя подчерта, че те ще засягат единствено еврозоната, намеквайки, че Великобритания не би имала повод да организира референдум и с това да блокира промените. Да, но независимо по каква процедура, промените трябва да бъдат одобрени от всички 27 страни членки.

Има ли цена британското съгласие? Ако има, вероятно е твърде висока, защото по въпроса за данъка върху финансовите транзакции днес не е бил постигнат напредък.

Дейвид Камерън акцентира на пълното съгласие между него и Ангела Меркел за значението на единния пазар, на бюджетната дисциплина и за нуждата от по-голяма конкурентоспособност и дерегулация в ЕС. Ние сме в Eвропа, защото сме търговска нация, това е най-големият единен пазар в света и ние виждаме голям потенциал да го завършим, заяви Камерън. Той съобщи, че Германия подкрепя британската позиция против увеличението на европейския бюджет с 5%, както предлага Европейският парламент, което Камерън за пореден път определи като неприемливо и призова бюджетът да бъде увеличен само с нивото на инфлацията.

Никой от двамата лидери не отговори директно на въпроса трябва ли ЕЦБ да бъде кредитор от последна инстанция. Британският премиер обаче заяви, че „трябва да използваме всички средства, които имаме на разположение”.

Преди да пристигне в Берлин, Дейвид Камерън се отби в Брюксел, където се срещна с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Подробности от разговорите, обаче, не бяха съобщени. В очакване на Европейския съвет на 9 декември и с изострянето на дълговата криза, която вече тропа на портите на Мадрид, Рим и Париж, европейските лидери са в непрестанни дипломатически совалки и телефонни разговори, макар на този етап- безрезултатно.

Но Германия и Великобритания, макар и да имат спорове, са обединени от необходимостта единният пазар да бъде запазен на всяка цена. А това означава да не се стига до формално разделение на еврозоната от останалите 10 страни, въпреки нуждата от засилване на интеграцията в еврозоната. В това отношение Берлин е по-близо до Лондон, отколкото до Париж, който е готов на всичко, за да се предпази от вълната на недоверие, прииждаща от периферията на еврозоната. Може би затова Дейвид Камерън и Ангела Меркел не просто неколкократно заявиха, а и демонстрираха приятелски чувства. А Дейвид Камерън изцяло подкрепи позицията на Меркел, че са нужни дългосрочни мерки за фискална дисциплина в еврозоната, макар и с ясното съзнание, че те минават през договорни промени.

Това противоречиво на пръв поглед отношение намира чудесно обяснение отново чрез футбола, защото както в политическата, така и на футболната сцена се очертава пълен германски диктат. В момента германският национален отбор е сред най-силните в света- Германия се класира за Евро 2012 с осем победи от осем мача, при това, както написа Том Адамс от Евроспорт, с артистичен, вълнуващ и атакуващ футбол. Подобно признание за германския футбол обаче не идва с лекота от един англичанин: да си израснал като английски фен, а сега не просто да харесваш германската игра, а да искаш германците да триумфират на Евро 2012, е „предателство в огромни размери”, пише Адамс. Това те кара да се съмняваш във всичко, в което вярваш като фен и „да се чудиш дали не би искал да бъдеш малко повече, добре де, германец”.

*Гари Линекер е легендарен британски футболист