euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 21 и 22 ноември в Брюксел ще се състои специална конференция за правосъдието, която ще бъде пореден епизод от публичното обсъждане на пет документа на Европейската комисия, свързани с общото европейско пространство на правосъдие в ЕС. Под номер четири е документът [на английски език] за създаването на общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона, по който ЕК усилено работи и предстои да излезе със съобщение по темата. Заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието и основните права, нахвърли основните насоки, по които се работи, още през септември. Основният аргумент зад идеята е, че се е появила нужда от засилване на основите, върху които е изграден Европейският съюз, а именно спазването на фундаменталните ценности на Съюза, върховенството на закона и демокрацията.

"Наскоро имаше заплахи за правната и демократична тъкан в някои страни-членки на ЕС. Това потвърждава, че е необходим по-добър комплект инструменти в нашите институционални договорености, отиващи отвъд алтернативи като 'меката сила' за политическо убеждение или 'ядрената опция' на член 7 от Договора за ЕС", се казва в документа за обсъждане на бъдещия механизъм за върховенството на закона. По него ЕК събира идеи до края на годината, които може да се подадат единствено онлайн. euinside също събира мнения по темата. В интервю за този сайт бившият министър на правосъдието на Румъния, а сега член на Европарламента от групата на ЕНП Моника Маковей заяви, че за нея най-разумно би било да се опрости процедурата по активиране на "ядрената опция" член 7, за да може от такъв механизъм да има ефект. А по повод България и Румъния, които вече имат механизъм, който донякъде покрива върховенството на закона в тези две страни, г-жа Маковей категорично отхвърли възможността от сливане на двата механизма.

Моника Маковей е също така и докладчик в Европарламента по усвояването на предприсъединителните фондове за финансиране на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в страните-кандидатки. Докладчик в сянка по този въпрос е българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и министър на външните работи, когато беше изработен Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), с който България и Румъния се присъединиха на 1 януари 2007-а година. В интервю за този сайт г-н Калфин заяви, че според него бъдещият механизъм трябва да отчита разнообразието на съдебните системи в различните страни. Основната му цел първоначално трябва да бъде да се дава публичност на откритите проблеми и да се създават стимули за страните, които изостават по показателите в него.

Ивайло Калфин обвърза намеренията на Вивиан Рединг за създаване на механизъм за защита на върховенството на закона с предложеното тази година табло [на английски език] с оценка на работата на националните правосъдни системи. По думите му, тъй като данните за това табло са събирани от най-различни източници, това е предизвикало сериозни проблеми. Затова ЕК иска да излезе със собствена методология. Той обаче категорично отхвърли възможността като санкция да се прилага член 7 от ДЕС. "Това е една изключително крайна мярка, която не е редно да се шегуваме с нея", добави той. За разлика от румънската си колежка Ивайло Калфин подкрепи изцяло идеята за връзка между МСП и бъдещия механизъм за върховенството на закона. "Абсолютно може да се намери връзка", каза той, защото ако ЕС има някакъв опит, независимо дали добър или лош, от прилагането на такива системи, то е точно с механизма за България и Румъния.

Това, по думите му, са единствените съществуващи практики в ЕС, за да се наблюдава и оценява по някакъв начин съдебната система на една страна. Най-нормалното е този механизъм да се разпростре върху всички страни-членки, но чак след като се извлекат всички поуки от него, предупреди г-н Калфин. Въпреки че в МСП има много добри показатели, които може да се използват в целия ЕС, като скорост на съдебни решения, ефективност на съдебните решения, работа на съдебните институции и пр., които на практика се покриват от таблото, представено през пролетта от ЕК, все пак МСП отдавна не върши работата, за която беше създаден, каза българският евродепутат. Затова и той трябва да отпадне за България и Румъния. Различни правителства свикнаха да получават негативни резултати, което води до кратки дописки в медиите, но не и до продължаване на реформите.

Ако обаче механизмът е общоевропейски, базира се на правила, които се отнасят до абсолютно всички, включително и новите страни-членки, тогава би имал по-добър ефект. Това е много важно от гледна точка на процеса на разширяване, при който беше сменен подходът като част от извличането на поуките от предходни разширявания. В момента всички страни от процеса на разширяване, с които ЕК преговаря за членство, започват преговорите от най-трудните глави - 23 и 24. Това, според Ивайло Калфин, осигурява достатъчно дълъг период от време, по време на който ЕС може да употреби всичките си ниструменти за оказване на контрол и влияние за промяна на системите в кандидатките. "Този период за политически натиск от страна на съдействие на европейските институции се пренася преди, а не след членството", каза той.

Ивайло Калфин е докладчик в сянка по доклада за финансирането на съдебните реформи в процеса на разширяване, в който основният докладчик Моника Маковей припомня, че борбата срещу корупцията и организираната престъпност е един от най-важните приоритети за всяка страна-кандидатка или потенциална страна-кандидатка. В доклада се отбелязва, че средно само 3.13% от общия размер на предприсъединителния пакет на ЕС за периода 2007-2013 г. са били предназначени за правосъдието, 0.52% за борбата срещу корупцията и около 16.29% за укрепване на принципите на правовата държава (върховенството на закона). Други интересни факти, изнесени в доклада, са, че само в две държави от процеса - Хърватия и Турция (Хърватия вече официално е член на ЕС) съфинансират проектите си, докато например всички проекти в Сърбия са изцяло финансирани от предприсъединителната помощ на ЕС.

Моника Маковей смята, че съфинансирането на проектите в областта на съдебната система и борбата срещу корупцията водят до по-голяма степен на съпричастност от страна на бенефициентите и призовава ЕК да увеличи броя на проектите, съфинансирани от националните органи. Ивайло Калфин обаче посочва, че разговорът не трябва да се концентрира само върху средствата, защото ефективността им трябва да се разглежда в по-общ контекст. В числата, които г-жа Маковей представя, не са включени мисии като гражданската мисия на ЕС EULEX в Косово, която е изцяло насочена към реформиране на полицейската и правосъдната система на най-младата балканска държава. Освен това, извън директно насочените средства има и други инструменти, които подпомагат реформите в сферата на правосъдието в страните-кандидатки, например парите за регионално развитие, които включват много обществени поръчки. А обществените поръчки, казва Ивайло Калфин, са част от действащата система на правосъдие, на държавната администрация и борбата с корупцията.

Нещо, което България добре познава, тъй като обществените поръчки залегнаха като основен акцент и в Механизма за сътрудничество и проверка. Трябва да има по-измерими критерии за съдебните реформи, смята Ивайло Калфин, извън простото отчитане колко пари са усвоени. Промяната в един закон сам по себе си не води до по-ефективна съдебна система, каза той като припомни българския опит в този смисъл.

Задачата, с която ЕК се е заела е изключително тежка, както признава и евродепутатът Ивайло Калфин. До момента ЕС работи на парче за адресирането на конкретни проблеми. Таблото за оценка на работата на съдебните системи беше създадено изцяло в контекста на Европейския семестър като още един начин за подобряване на условията за икономически растеж. Механизмът за сътрудничество и проверка също беше създаден, за да се опита да реши конкретен проблем, но след опита с Румъния и Унгария стана ясно, че е необходимо още.