euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Гръцката криза ни научи, че трябва да има повече фискална и политическа отговорност", каза в интервю за euinside шефът на Комисията по европейски въпроси в хърватския парламент Даниел Мондекар. Според него, най-лесно е да се каже, че германците са виновни за трудностите на гърците. Това, което се иска от Гърция обаче, може да се види и в препоръките към страни като България, Румъния, Хърватия и Унгария. Става дума за напълно нормални неща като уредена здравна система. Тежката ситуация в някои държави е породена от безотговорно управление. Това ще се реши с по-дълбока интеграция, тъй като така държавите ще се научат, че не са самотни острови, които нищо не ги засяга. "По-дълбоката интеграция ще има онзи ефект на пеперудата, който може наистина, ако има способни и отговорни политици, да има в пъти по-голям ефект на ниво държави", добави младият социалдемократ. 

С него разговарях на 18 септември в момент, когато европейските теми в хърватското публично пространство се изчерпват с решаването на бежанската криза. В страната предстоят парламентарни избори тази есен и е малко вероятно, че европейските теми ще пробият пред националните и регионалните въпроси, особено на фона на силно обтегнатите отношения със Сърбия и Унгария. Въпреки това обаче, г-н Мондекар се надява, че този път в предизборната кампания няма да преобладават до болка познатите стари теми за хърватското фашистко минало, за войната за независимост с прочутия въпрос "Ти къде беше 91-ва?". Иска му се в кампанията да се говори основно за визиите за Хърватия до 2020-та и до 2050-та година. А ако се промъкнат и европейски теми, би било чудесно. За него важни теми са развитието на цифровия пазар и енергийния съюз. Все теми, за които, казва, изобщо не се говори в Хърватия.

Уви, и в останалата част на ЕС това не са най-популярните теми. В центъра на медийното внимание в ЕС, освен бежанската криза, е и продължаването на задълбочаването на интеграцията в еврозоната. С тази тема започна и есенният политически сезон в европейските институции, където стартира обсъждането по същество на доклада на петимата президенти, предвиждащ две фази на задълбочаване. Първата е пълно прилагане на сегашното законодателство, което би постигнало значителен интеграционен ефект, смятат авторите на доклада - шефовете на ЕЦБ, ЕК, ЕП, Еврогрупата и Европейския съвет. Втората фаза предвижда създаването на нови общностни институции и евентуални промени в устройствените договори на ЕС. Друга важна тема в европейския дневен ред е искането на Великобритания за реформа на ЕС, съпроводено с референдум за оставането й в ЕС. 

Тези теми са много важни и за Даниел Мондекар, който твърди, че за Хърватия е особено важно какво става в еврозоната, тъй като страната е високо евроизирана. Разказва, че това си има предистория. Хърватия е била изключително зависима от германската марка, която след това беше заменена от еврото. В момента хърватските кредити са в евро, често се говори в евро, цените на автомобилите се гледат в евро, цената на квадратен метър сгради също е в евро, нищо че официалната валута е куна. От думите на г-н Мондекар става ясно, че бъдещото членство на Хърватия в зоната на общата валута е твърде далечно. Припомня, че страната все още е в процедура по свръхдфецит, има значителни макроикономически дисбаланси и "се опитваме да се приближим към съветите и препоръките на ЕК в рамките на Европейския семестър". 

На този фон ми беше интересно какво мисли шефът на парламентарната комисия по европейски въпроси за идеята на влиятелния британски прореформистки аналитичен център Open Europe (Отворена Европа) членството в еврозоната да стане доброволно. В момента всички неевро страни, без на онези, които имат изключение, са длъжни да приемат общата валута, когато изпълнят условията за това. В нито един от договорите за присъединяване обаче, не е посочена конкретна дата. Даниел Мондекар вижда доста проблеми в доброволността, най-малкото защото още не е ясно какви биха могли да бъдат критериите за влизане и излизане. Това обаче е по-малкият проблем. "Не можете да влезете в дисциплина, да бъдете дисциплиниран и когато заорете, да кажете 'Добре, довиждане'. Ще отпишем част от дълговете и ще кажем 'чао'".

Има само една посока за развитието на еврозоната и тя е към по-силна интеграция. Това обаче не означава да има отделен парламент, тъй като подобно решение ще обърка гражданите. Във всички случаи обаче, е нужна по-силна координация между страните-членки, които са в еврозоната и по-чести срещи на върха на страните, споделящи общата валута. Бъдещето на еврозоната обаче много зависи и от Гърция, където проблемът съвсем не е решен, казва още Даниел Мондекар. Той не очаква еврозоната да се разпадне. 

Иначе е съгласен с някои от исканията на Обединеното кралство за промени в ЕС, най-вече с това Брюксел да спре да регулира дребни неща като размера на краставицата. Брюксел трябва да се меси само там, където е необходимо и където е ясно записано. Като цяло, европейските институции трябва да работят само върху големите неща, а да оставят малките на страните-членки, е мнението на Даниел Мондекар, което съвпада изцяло с визията на Юнкеровата Европейска комисия. Друга инициатива, която социалдемократът подкрепя, е въвеждането на зелени карти за националните парламенти. Това означава да им се даде възможност да предлагат на Европарламента законодателни инициативи. Сигурен е, че много от исканията на Лондон може да бъдат посрещнати и без промени в договорите, където все още има много "сиви зони" на субсидиарността, тоест на това какво може да се прави на ниво институции и какво на национално ниво. 

Категорично е против промени в Договора. Много неща в Лисабонския договор все още не са използвани до края. Нека първо видим кои са тези сиви зони и да видим какво още не сме използвали от него, и едва тогава да започнем да говорим за промени, призовава. "Ако трябва да съм честен, промяната на договорите е Кутията на Пандора". Убеден е, че няма да се стигне до БРизход, освен ако реториката в Обединеното кралство не се изостри от страна на консерваторите, но и на лейбъристите. В този смисъл Даниел Мондекар не беше силно изненадан от избора на Джереми Корбин за лидер на Лейбъристката партия, нито пък очаква той да бъде тежък социалист, както мнозина прогнозират. "Не очаквам, че той ще превърне лейбъристката партия в Сириза. Но че допълнително ще повдигне дискусията за бъдещето на Великобритания в ЕС, със сигурност. Дали ще допринесе това за брексит, съмнявам се", казва.

Според него, излизането на Великобритания от ЕС ще е много опасно за Съюза, тъй като влачи след себе си въпроса за Шотландия, но и за Ирландия, тъй като последната е силно зависима от британския пазар. 80% от ирландския износ е за Обединеното кралство, споделя Даниел Мондекар. Съжалява, че според социологическо проучване, проведено наскоро, гражданите на Югоизточна Европа най-малко се интересуват от въпроса за БРизхода. "Но не защото смятаме, че Великобритания ни е далече, а защото европейските теми в Югоизточна Европа не намират място в медиите". За БРизход не се пише много, нито за преговорите по договора за трансатлантическо партньорство или за енергийния съюз. Излизането на Великобритания ще предизвика силно сътресение в целия ЕС - от Германия до България и Гърция, завършва Даниел Мондекар, твърдо убеден, че неговата партия ще спечели предстоящите парламентарни избори в Хърватия. 

*Прикаченото видео е на хърватски език