Великобритания се сблъсква със себе си в Шотландия

Аделина Марини, May 7, 2015

2 април ще остане в британската история като важна дата. Това е датата, която бележи прегрупирането на британската политика. На тази дата се състоя първият дебат между лидерите на 7 политически партии, борещи се за гласа на британския избирател на парламентарните избори на 7 май, по време на който изгря звездата на първия министър на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия (SNP) Никола Стърджън на британската сцена. В момента двете най-големи и доскоро доминиращи партии британския политически живот са изправени пред остра конкуренция всяка в своя политически спектър. Консерваторите вече няколко години се борят за крайно десните избиратели с националистичната и евроскептична Независима партия на Обединеното кралство (UKIP) на Найджъл Фараж, което доведе до остро обтягане на отношенията между Великобритания и Европейския съюз.

До съвсем скоро това беше добра новина за Лейбъристката партия, която изглеждаше незасегната от битките в дясното пространство. Но вече не. Лейбъристите вече си имат своя UKIP и това е SNP. Социологическите проучвания показват, че шотландските националисти са в състояние изцяло да изметат лейбъристите в Шотландия като вземат всички 59 шотландски места в Камарата на представителите. Лидерката на SNP Никола Стърджън не вярва, че това ще стане, но дори и да вземе по-малко, духът от бутилката е вече пуснат на свобода. Никола Стърджън е определяна като най-мощната жена в Обединеното кралство. Всички са изненадани от този факт, но са единодушни, че това е краят на британската политика в сегашния й вид.

Бившият министър за Европа във второто правителство на Тони Блеър, Денис Макшейн, шотландец по произход, лейбърист по идеология и проевропеец, смята, че началото на този процес е поставено още от Маргарет Тачър, която, по неговите думи, умишлено е унищожила шотландската икономика и е провеждала социално-икономически експерименти. Тя се е отнасяла към Шотландия като към далечна колония. Освен това, каза още той в интервю за euinside, Шотландия винаги е била по-ляво ориентирана, "по-моралистична държава", а в момента на власт са премиер и вицепремиер от много богати семейства, образовани в елитни училища, завършили елитни университети като Оксфорд и Кембридж. Те провеждат дясна политика, която, обяснява г-н Макшейн, може и да има смисъл в Лондон или отделни части от Англия, но е ненавиждана в Шотландия. И наистина прави впечатление, че Никола Стърджън използва думата "остерити" (затягане на коланите) почти толкова често, колкото и гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Биографът на Никола Стърджън и на предшественика й Алекс Салмънд Дейвид Торанс пък смята, че лейбъристите са започнали да губят почва под краката си в Шотландия със създаването на шотландския парламент през 1999-а година, а SNP започнаха полека-лека да заемат освобождаваната от лейбъристите територия. Те се представят като по-добра и по-автентична версия на старата шотландска Лейбъристка партия и като много по-верни на принципите си, казва журналистът в интервю за този сайт. В Шотландия консерваторите никак не са популярни. Те рядко печелят по повече от един депутат.

Професор Майкъл Кийтинг, директор на Центъра за конституционна промяна и професор по политика в университетите в Единбург и Абърдийн, е на мнение, че източникът на възхода на националистите е в кампанията за референдума за независимост на Шотландия миналата есен. Тогава лейбъристите заеха страната на консерваторите. В момента SNP се представя като партията, която представлява Шотландия в Лондон. Лейбъристите нямат сериозна членска маса в Шотландия, нито добре смазана машина, но оцеляваха поради липсата на сериозна конкуренция, каза професорът в интервю по телефона.

Но докато анализатори и експерти вече осъзнават разместването на политическите пластове във Великобритания, водещите политици или не виждат това, или се опитват да го пренебрегнат. По време на дебатите, а и в медийните престрелки, лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд упорито натъртваше, че битката му е само с Дейвид Камерън. Независимо за какво се говори, той се обръщаше към премиера като към единствения си опонент. Г-н Камерън беше първоначално по-резервиран, но впоследствие и той се включи в играта, като заяви, че предстоящите избори са кръстопът. "Това е избор между две партии", каза той. Същевременно обаче, той концентрира последните дни от кампанията си върху заплахите, че ако все още неопределилите се избиратели подкрепят лейбъристите, това ще означава подкрепа за националистите.

Подобна реторика само потвърди това, което казва Никола Стърджън, а и много анализатори, че гласът на шотландците твърде дълго е приеман за даденост. Същото каза и лидерката на партията от Уелс "Плайд Къмри": "Лейбъристите твърде дълго приемаха гласовете от Уелс за даденост". Тя каза това по повод категоричната позиция на Ед Милибанд да отхвърля предизборно евентуална подкрепа от страна на уелската партия за съставяне на правителство. Той отказва също и възможността за коалиция с шотландските националисти. Според Дейвид Торанс обаче, без значение какво ще стане след 7 май, Никола Стърджън е единственият победител в тази кампания. Тя има много полезни ходове. Ако отново има консервативно правителство, тя ще продължи да настоява, че Шотландия е напълно различна държава по отношение на изборите, където торите са силно непопулярни. Ако има лейбъристко правителство, зависимо от подкрепата на SNP, тя може да изтъкне своето влияние не само в Шотландия, но и на британско ниво, за да настоява за по-леви политики.

Дори и лейбъристите да кажат, че нямат нужда от подкрепата на националистите, тя може да каже, че за пореден път те отхвърлят гласа на Шотландия и да обърне това в своя полза. Тъй като е ефективен политически играч и има изключително силни политически инстинкти, Никола Стърджън ще извлече максимума от политическия капитал на тези избори, смята биографът й Дейвид Торанс.

Мъртвата хватка на референдумите

Поне един референдум засега изглежда по-скоро неизбежен и ако той се проведе, това ще отприщи и още един. Първият е за оставането или напускането на Великобритания от ЕС. Денис Макшейн припомня, че евроскептицизмът сред консерваторите се засилва сериозно, след като те остават в опозиция през 1997-а година, когато започва 13-годишното управление на Тони Блеър. Консерваторите тогава решават да заложат на враждебността към ЕС като нова причина избирателите отново да гласуват за тях. Появата, по думите на бившия европейски министър на Обединеното кралство, на "популистката, ксенофобска, антиевропейска Независима партия на Обединеното кралство" само засили тази враждебност. UKIP са десни, националисти, по-скоро англичани, отколкото британци. Камерън решава, че може да спечели тези избиратели като им даде половината от това, което искат UKIP. Английските националисти искат две неща, продължава г-н Макшейн - референдум за ЕС и напускане на ЕС. Камерън им дава първото, а за второто тепърва предстои да се разбере дали ще го получат.

Проблемът се усложнява допълнително и от антиевропейските вестници, държани от Рупърт Мърдок, който, според Денис Макшейн, иска да сложи край на европейския проект. И Денис Макшейн, и професор Кийтинг, и Дейвид Торанс са единодушни, че ако се състои европейски референдум и англичаните гласуват за напускане на ЕС, а шотландците - за оставането, това отново ще повдигне въпроса за шотландската независимост. Дейвид Торанс пояснява обаче, че макар и европейският референдум да не изглежда непременно неизбежен, очакването сред избирателите вече е такова гласуване да се състои. Плебисцит е обещаван многократно, но не е провеждан. Едва ли този път ще бъде нарушено това обещание, смята той.

В тази ситуация позицията на шотландските националисти е много интересна, защото до 80-те години на миналия век те всъщност са били антиевропейска партия, искаща напускане на ЕС. Сега обаче те са по-скоро за оставане, но с амбиция за предоговаряне на отношенията със Съюза. SNP са против единната валута, общата рибарска политика, финансовата и банковата интеграция, не харесват централизацията. Те искат повече власт на местно ниво. Като цяло обаче, те са най-проевропейската партия в Обединеното кралство, според г-н Торанс. Професор Кийтинг казва, че европейският референдум е напълно неизбежен, ако спечелят консерваторите, защото ако той не се проведе, тогава партията ще се разцепи. Все по-вероятно е да се състои всенародно допитване и при лейбъристко управление.

Никой във Великобритания не се наема да прогнозира какъв ще е резултатът от парламентарните избори на 7 май. Сегашната политическа ситуация обаче все повече напомня на британската ситуация в ЕС. Шотландските националисти предизвикват същото главоболие и опасност за оцеляването на британския съюз, каквото причинява Дейвид Камерън на колегите си в Брюксел. Денис Макшейн е съгласен с подобно сравнение. Шотландия разглежда Англия и останалата част от кралството по същия начин, както англичаните виждат останалите в ЕС - източник на власт, законодателство, директиви, заповеди, сложни финансови отношения. "Шотландците вярват, че в мига, в който се отделят от англичаните, ще имат бляскаво слънчево бъдеще на щастие и безплатно уиски за всички, а англичаните вярват, че в мига, в който напуснат ЕС, Англия отново ще бъде чудесна, силна държава без проблеми, без имигранти, без трудности, ниски данъци, индустрията ще процъфтява. Не знам на коя планета живеят тези хора", казва г-н Макшейн.

И тримата са единодушни, че самия ЕС не е могъл да направи нещо, за да предотврати сегашната британска ситуация. Според професор Кийтинг, Европа и сама страда от всеобщ евроскептицизъм. Но е трудно да се каже какво е могла да направи Европа, тъй като не се знае какъв е проблемът с британските консерватори. Те досега не са казали конкретно какво точно искат да се промени. Нещо, от което се оплакват и европейските политици оттатък Ламанша. Проблемът е, че през последните 15 години Европа вече не е толкова привлекателна икономически, колкото беше при присъединяването на Великобритания през 70-те години, казва Дейнис Макшейн. И това не е проблем само за Великобритания. Европа няма да остане заедно, ако не се намери начин да се възстанови икономическото самочувствие.

Проблемът е, както писа наскоро Денис Макшейн в своя статия [на английски език], че британският въпрос може да измести изключително важните за ЕС теми като инфраструктурата, заетостта, капиталовите пазари и енергийния съюз. Дейвид Торанс е на мнение обаче, че Никола Стърджън ще бъде по-предпочитан събеседник в Брюксел, отколкото е Дейвид Камерън. Макар и да иска горе-долу същите неща като него, стилът й е различен. Камерън подхождаше с конфронтация, обръщаше се основно към евроскептичните избиратели, докато лидерката на шотландските националисти е по-позитивна и по-отворена. Като цяло, тя ще се държи по съвсем различен начин, смята биографът й. Какъвто и да е резултатът от изборите във Великобритания, едно е ясно - слонът в стаята и на Острова, и на континента е бъдещето на ЕС. И това бъдеще изглежда все по-мъгливо и неясно, като времето във Великобритания. 7 май е решаващ момент за Великобритания, а два дена по-късно ЕС ще отбележи вероятно по обичайния скучен начин своя празник - 9 май. Сякаш всичко е наред.

*Всички видеофайлове са на английски език

Изборите във Великобритания - да си тръгна или да остана?