Защо държавата не трябва да финансира частните училища

Мариян Карагьозов*, February 27, 2012

След като вече публикува позицията в подкрепа на това държавата да финансира частните наред с държавните училища и детски градини, euinside ви представя обратната теза, защитена от Мариян Карагьозов. Спорната разпоредба е част от новия проектозакон за училищното образование, който в момента се обсъжда.

Евентуалното приемане на тази разпоредба би била втората стъпка, насърчаваща приватизацията на общественото образование у нас. Първата беше инициираната от министър Даниел Вълчев реформа, която въведе в сила делегираните бюджети – бяха премахнати колективните договори и всички преподаватели сключват индивидуални, а всяко училище се конкурира с останалите училища. Целта беше да се подобри качеството, като училищата, които предлагат по-високо ниво да привличат повече деца и да получават повече пари. В крайна сметка, подобряване на качеството не видяхме, но заради изискването във всяко образователно заведение да учат определен минимум деца, редица училища, предимно в малки и отдалечени населени места, бяха затворени.

Редно е да се отбележи, че това не е първият опит за въвеждане на принципа “парите следват ученика”, известен още като „ваучерна система”. Лансираната от десни икономисти идея е стара и първият опит за налагането й у нас беше иницииран през декември 2007 г. от Асоциацията на частните училища. Сега обаче лобистите на идеята предпочетоха да останат в сянка и законопроектът е подготвен от МОНМ. Привържениците на предложения принцип „парите следват ученика” изтъкват няколко аргумента – такава система съществува на „Запад”, не бива да делим децата, таксите ще паднат, образованието ще стане по-достъпно, ще се повишат конкуренцията и качеството.

На първо място, само в някои от развитите страни тази система е приложена, като при това резултатите са доста спорни, например в Швеция. Швеция и България имат някои прилики – в скандинавската страна съществуват географски отдалечени, изолирани райони, които са по-бедни в сравнение с други индустриални части на страната. Със сигурност можем да твърдим, че един беден шведски регион е многократно по-богат от един беден български. След като е безспорно, че дори в Швеция въвеждането на въпросната система радикално влошава образованието за по-бедните, логично е да очакваме това да важи и за България.

Също така трябва да се отчитат и някои съответни особености в страните, в които въпросната система е приложена. Например в Холандия има епархийски училища и учениците в тях получават държавно финансиране, но тези училища не са „частни” в смисъла, който влагаме в тази дума в България. В Англия ваучерите бяха въведени от Маргарет Тачър и отменени по-късно като неуспешен експеримент. Друг негативен пример е Южна Америка, където още дълго ще се преодолява негативното наследство от приложените на практика неолиберални реформи и съветите на Световната банка, в резултат на което държавните училище западнаха. В Чили ситуацията ескалира до масови ученически и студентски бунтове през 2011 г.

Често пъти като алтернатива беше изтъквана Финландия. В случая със северната страна през 1990-те години тя преживя най-тежката си криза за последните стотина години. Измъкването стана чрез мощна струя държавни инвестиции в образование и здравеопазване. Днес Финландия е в челото на всички класации и индекси, вкл. и прочутата PISA (Programme for International Student Assessment – Международна програма за оценка на учениците). Дори и в най-отдалечените кътчета на страната класовете са малки, обучавани в свръхмодерно оборудвани класни стаи с достъп до най-новите информационни технологии.

Към този често цитиран пример бих искал да добавя още един - Турция. В южната ни съседка държавата инвестира изключително сериозни суми в образование и се наблюдава бум на висшето образование. Вложенията в образованието са и една от важните предпоставки за икономическия ръст край Босфора от последното десетилетие.

Аргументът „да не делим децата” е класическа техника за манипулация, апелираща към чувствата, а не към разума. Кой нормален човек би искал да дели децата? Въпросът обаче е, че не обществото, а техните родители (при това в повечето случаи напълно съзнателно и целейки именно това) са ги отделили. Несправедливо е чрез данъци да бъдат подпомагани предприемачески проекти, каквито са и частните училища – най-малкото, защото това противоречи на пазарната логика и изкривява конкуренцията, тъй като частните училища биват субсидирани от повече източници, отколкото държавните. Нелогично е да се твърди, че богатите са дискриминирани – по правило те имат много по-широк достъп до образователни възможности, както и знания и умения как да отстояват правата си. Също така държавата вече непряко подпомага частните училища и детски градини, осигурявайки безплатни учебници и вървящите с тях учебни тетрадки и други помагала.

На следващо място не е сигурно, че таксите ще паднат. Дори главният секретар на министерството на образованието Красимир Вълчев призна публично този факт. По сметките на поддържниците на идеята, ако има намаляване, то би снижило таксите с около 25%, т.е. ако сега таксата е 5000 лв. годишно – тя би намаляла до около 3700 лв. годишно. Това също е непосилна сума за огромен процент от населението (75% от българските домакинства имат в сметките си в банките спестявания до 1000 лв.). По-вероятно е обаче да предположим, че таксите няма да паднат, а просто ще бъде максимализирана печалбата. Зад говоренето за абстрактна свобода се крие свободата на бизнеса и на богатите да разпределят разходите на цялото общество, докато една тънка прослойка се облагодетелства и приватизира печалбите.

Трето, видно е, че и в момента без допълнителни субсидии частните училища поминуват твърде добре, въпреки някои оплаквания от тяхна страна, че таксите не стигали. Повечето частни училища в момента ползват сградния фонд на държавни или общински заведения. Елементарна сметка показва, че заплащаният изключително скромен наем, консумативите (ток, вода, парно, училищни пособия), разходите за учителски заплати, данъци и осигуровки се покриват от таксите само на няколко деца, а всички останали са чиста печалба. Ако бъдем последователни и прилагаме пазарната логика докрай и в този случай (застъпниците за проектозакона настояват за повече пазарни механизми и конкуренция), след като таксите не са им достатъчни и не могат да издържат на конкуренцията се налага или да обявят несъстоятелност, или да се реформират, както гласи модерното клише.

Аргументите за конкуренцията, която частните училища предизвикват, също са спорни. Самият аз съм получил бакалавърска степен и от частен университет, затова от личен опит мога да заявя за съществуваващата сред част от обучаващите се в частни образователни институции нагласа за всепозволеност, тъй като „си плащам”. Разбира се, съществуват и някои приятни изключения. Също така е важно да се уточни какво се има предвид под „качеството” на образованието – дали става дума за изграждането на мислещи хора със способност да анализират или „качеството” се свежда до това какво е продаваемо.

Със сигурност предложението ще доведе до постепенно увеличаване на неравенството и ще намалее социалната мобилност в обществото и образованието ще се превърне в механизъм за възпроизводство и задълбочаване на социалните неравенства – „който се ражда беден, умира глупав”. Подобен сценарий - с оглед нерешената ромска интеграция - ще има тежки, да не кажа катастрофални последици за цялото общество и за държавата. Освен етнизация, подобна мярка би засилила и регионализацията на бедността, т.е. тези идеи са потенциална мощна бомба с часовников механизъм.

Нарастването на броя на необразовано население, невключено в обеществото, крие редица рискове – нарастване на престъпността, натоварване на социалните системи, спад в данъчните приходи на държавата, намаляване на БВП на глава от населението поради ниската производителност на труда и др. Всеки трябва да е наясно, че щом пести от образование, тогава ще се наложи да даде десетократно повече пари за социални помощи, помощи за безработни, за полиция и армия, защото крайният резултат ще бъде сформирането на огромна неграмотна и необразована маса.

*Мариян Карагьозов е бакалавър по близкоизточни изследвания от НБУ и дипломант по право в СУ "Св.Климент Охридски".

България: Хоризонт 2020