euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На фона на все по-задълбочаващите се разлики в икономическото развитие на страните-членки на Европейския съюз, вече се стигна до осъзнаването, че основен елемент не само в икономическото възстановяване, но и развитие, е образованието. Това ясно личи от факта, че Съветът на министрите на финансите на 27-те (Екофин) разгледа на заседанието си на 19 октомври доклад на Комисията за икономическа политика и Европейската комисия за публичните разходи за висше образование. Докладът е доста обширен и подробен и от него става ясно, че системата на висшето образование, както и нейното финансиране сериозно се различават в отделните страни-членки. Не само това, но и начинът, по който се набират студенти, по който се управляват висшите учебни заведения и по който се набират и/или освобождават преподаватели.

Документът от 132 страници е изготвен след препоръка на Съвета от 14 май, "за да се продължи секторният анализ с оглед на по-подробното оценяване на ефективността и ефикасността на публичните разходи за научни разработки, изследвания и образование. Предвид силната връзка между висшето образование и производителността, а също и растежа, желателно е да се разработят подходящи инструменти за оценка на ефективността и ефикасността", се казва в заключенията на Съвета.

Екофин подчертава в своите заключения, в които на темата са отделени най-много страници, че подобряването на ефективността и ефикасността на публичните разходи за висше образование изисква действия на по-ранните нива на образование, които могат да положат необходимите на студентите основи, за да напредват и показват добри резултати във висшето образование. Следователно, пише още в заключенията, намесата на по-ранните образователни етапи може да доведе и до по-голяма ефективност на разходите.

Отделно от това се посочва, че реформирането на системите на висшето образование и, по-специално, начинът на управление, има потенциала да повиши ефективността на публичните разходи. От доклада става ясно, че системите на висше образование в ЕС са по-ефективни, когато висшите учебни заведения имат базисна автономия и гъвкавост, особено по отношение на политиката на човешките ресурси и финансовата автономия. По-високи нива на автономия, придружени с подходящи механизми за отчетност, може да увеличат образователната и изследователска производителност, както и да предоставят възможност за финансово поощряване на добрите преподаватели и студенти.

Екофин отбелязва и още един важен извод от доклада, а именно, че освен ориентиране към по-голяма ефективност на висшето образование, е необходимо да се гарантира и дългосрочното финансиране. "В този смисъл, трябва да се обърне внимание на факта, че застаряването на населението може да упражни допълнителен натиск върху финансирането на висшето образование заради три причини: първата е нуждата от периодично образование и преквалификация, тъй като се увеличава постепенно продължителността на работа.

Второ, образованието и квалификацията ще стават все по-важни за постигането на ръст на производителността, необходим за гарантиране на силен икономически растеж. И, трето, бъдещата цена на висшето образование също ще се увеличи, заедно с очакваното увеличение на броя на студентите заради по-високите нива на участие".

Поради тази причина, 27-те финансови министри отбелязват, че трябва много сериозно да се помисли за въвеждането на механизми за частно финансиране на висшето образование. Това особено силно се налага там, където публичното финансиране е значително ограничено и е поставено в зависимост от броя на студентите. Същевременно се посочва, че ако се премине към увеличаване на студентските такси, трябва непременно да се гарантира добре функционираща система на заеми и/или безвъзмездни средства, за да се осигури достъпът до висше образование на по-бедните студенти.

Екофин приема изводите в доклада като подчертава, че е налице силна необходимост от високо квалифицирана работна ръка в ЕС, а също и съобразяване с целите, заложени в 10-годишната икономическа стратегия Европа 2020. За пореден път се напомня и азбучната истина, че пазарът на труда и образователните политики са тясно свързани: "връщането към образование е по-ниско, когато пазарът на труда не възнаграждава добрата квалификация, независимо че тази квалификация е необходима за засилване на потенциала за растеж в дългосрочен план", пише още в заключенията от последното заседание на Екофин, на което България беше представена от постоянния представител на страната в ЕС Бойко Коцев.

Съветът също подчертава, че е спешно в период на значителна бюджетна консолидация, да се увеличи ефективността и ефикасността на публичните разходи за висше образование чрез по-добро управление. Нещо повече, Съветът приканва страните-членки да обмислят необходимите реформи, а на Комисията възлага задачата да изложи своите заключения от доклада в анализите и предложенията си в рамките на Европа 2020. Комисията, освен това, е приканена да следи за ефекта от съответните европейски политики, насочени към създаване на работни места, поощряване на технологичния напредък и засилване на дългосрочния потенциал за растеж на европейската икономика.

Подбрани цитати от доклада

"Литературата по въпроса предоставя доказателства за ползите от образованието на индивидите и обществото. За гражданите получаването на образование е ключово за доходите и има значителен ефект върху резултатите на пазара на труда. Нещо повече, възвръщаемостта за отделния човек се увеличава силно през последните десетилетия в много страни, допринасяйки за по-широкото неравенство в доходите между хората с различно образование".

"Инвестициите в образование са критичен фактор за засилване на производителността и икономическия растеж. Това е така, защото растежът се базира на техническия напредък, който изисква по-квалифицирани и можещи работници. Инвестициите в образование също така водят до непарични ползи като по-голяма продължителност на живота за по-образованите хора, по-голямо участие в социалния и обществения живот, засилено социално изравняване и намалена престъпност".

"Образованието има съществен дял в публичните разходи в повечето страни-членки. Изследването в този доклад показва, че тези разходи са пряко свързани с по-висок икономически растеж (някои проучвания показват, че всяка допълнителна година училищно образование повишава производителността с 6.2%, а с още 3.1% в дългосрочен план чрез приноса за по-бърз технически напредък)".

Подбрани факти от доклада за България

- България, Полша, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария имат относително ниски публични разходи на студент. Местата за студенти са или финансирани от държавата, или чрез такси, насочени директно в преподаване и с относително ниска ефикасност;

- Преходът към пазара на труда е показател за образователен успех, като липсват резултатите от изпитите във висшето образование, за да се направи сравнение (така както е със средното образование). Според данните в доклада, ползите от образованието за отделния човек по отношение на намиране на работа се различават значително. Тези ползи са особено големи в България, Чехия, Литва, Унгария, Малта, Полша и Словакия;

- Великобритания, Ирландия и Литва имат най-голям брой завършили висшисти на глава от населението, което е над средното за целия Европейски съюз. Броят им е сравнително малък в Кипър, Германия, Австрия, България и Чехия. Броят на публикациите на глава от населението е най-висок в Швеция и Финландия, а най-нисък в България, Латвия и Румъния;

- Страните с най-висока производителност на глава от населението (Финландия и Швеция) са също и държавите с най-голям брой академичен състав. Производителността на академичния състав е над средното. Някои страни постигат над средната производителност на глава от населението (Холандия и Великобритания), което се дължи предимно на високата производителност на академичния състав, въпреки че той е доста по-малоброен от средното. Трета група страни, където назначаването на над средния брой академичен състав създава производителност под средната. Тази група включва Испания, Португалия, Унгария, Словакия, Естония, Полша и България;

- През 2007 г. публичните разходи за висше образование съставляваха 22% от общите разходи за образование с дялове над 30% или над в Дания, Финландия и Гърция. Публичните разходи на студент надвишават 10,000 евро в Германия, Швеция, Холандия, Кипър, Австрия и Дания, а близо до 10,000 евро са във Финландия, Ирландия, Франция и Белгия. Под средното за ЕС са разходите на студент в Италия, Чехия, Португалия, Испания и Великобритания. В останалите държави публичните разходи на студент са под 5,000, като под 3,000 са в България, Полша, Латвия, Литва и Румъния.

За съжаление България не е спомената сред страните, които в момента провеждат реформа на системата на висшето образование, въпреки че се посочва, че през последното десетилетие почти няма страна в ЕС, която да не провежда такава реформа, да не прави закон за висшето образование или той да е вече в парламента.

Фактът, че Съветът на финансовите министри се занимава с този доклад и е отделил на мнението си по него най-много място в заключенията си от 19 октомври, е показателен за необходимостта за по-целенасочени усилия в подобряването на системите на висше образование в ЕС с оглед на гарантирането на стабилен икономически растеж. За съжаление обаче, образованието е изцяло в правомощията на страните-членки, а на институционално ниво може да бъдат правени единствено препоръки, анализи и програми.

Остава да разчитаме, че все някога ще имаме правителство, което не само на думи, но и на дела ще осъзнае необходимостта от засилване на образованието в България, ще го реформира така, че да създаде различни възможности за последващо образование, квалификация или преквалификация. Защото, както вече неведнъж стана ясно, страната ни не може повече да смята за предимство ниската цена на труда. Ние очакваме и имаме нужда от повече.