euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Дали парите ще последват децата или ...

Десислава Бошнакова*, February 17, 2012

Новият проектозакон за училищното образование предвижда за първи път в образованието да бъде въведен на практика принципът "парите следват ученика", който ще позволи на учениците в частни училища също да получават държавна субсидия. Това предизвика разнопосочни реакции - от пълно одобрение до яростна критика. euinside подкрепя предложението, защото смята, че ще даде по-голям избор на децата и родителите и ще увеличи конкуренцията, особено ако частните училища реагират с намаляване на таксите. Крайно време е държавните училища също да започнат да се конкурират за децата ни, още повече предвид факта, че родителите дофинансират училищните бюджети по най-различни начини. Тук публикуваме една позиция "за" предложението и очакваме, ако имате мнение по темата да го споделите като коментар под статията.

Принципът "парите следват ученика" има за цел държавата еднакво и в равна степен да поеме разходите за образователните изисквания, които има към всички деца в български училища. В момента по отношение на частните училища и учениците в тях държавата има само изисквания. И повярвайте ми, държавата много стриктно следи дали те се спазват. Единственото изключение от правилото за лишаване на учениците в частните училища от държавна субсидия, извоювано след много битки, е снабдяването им с учебници и учебни помагала от 2008 г.

Когато като гражданин на България имам задължения и ги изпълнявам, редно е да получа парите, които държавата е предвидила за този вид дейност, а не да се финансирам сама. Ако искам повече от това, което държавата ми предлага и иска да знам, то тогава е редно и задължително да се финансирам сама.

Никой не говори за държавно финансиране на частни училища. Говорим за държавни пари за български деца. Ако детето се премести от едно училище в друго, парите го следват. Така че парите са за детето, не за училището. Това е изключително важно да се разбере. И когато има задължения и те се изпълняват, редно е да се изпълняват еднакво за всички и правата, произтичащи от тях.

Това е ситуацията към момента. Децата в частните училища на практика освобождават средства от бюджета за образование, защото не получават единния разходен стандарт (ЕРС). А бюджетът за образование се формира на базата на ЕГН на децата в ученическа възраст. Тоест парите на децата, които са в частни училища са заложени в бюджета, защото чисто хипотетично родителите на всички тези деца могат да решат да ги запишат в държавно или общинско училище и държавата трябва да има тези пари в бюджета си. Така че въвеждането на принципа парите следват ученика няма по никакъв начин да увеличи бюджета за образование, а ще помогне за правилното харчене на парите – да отидат при тези деца, за които са предвидени.

Според доклад на Световната банка за състоянието на образователните системи по света, в страните с най-силно развита или т.нар. „интегрална" среда за публично-частни партньорства, публичният сектор финансира частните училища като осигурява на учениците ваучери за тяхното обучение, независимо от училището, в което са избрали да се учат, с което се насърчава свободният избор на учениците и конкуренцията между училищата.

В приетата от Народното събрание Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.) е залегнало въвеждането на принципа „Парите следват ученика” „не по-рано от 2009 г.”. Редно е през 2012 г. да залегне и в закона и преди края на периода – 2015 г. – да започне да се прилага. Ако принципът остане в предложения за гласуване нов закон за училищното образование, децата, лишавани с години от гарантираните им по Конституция права ще получат подкрепата на своята държава.

Като родител единственото, което искам е децата ми да бъдат еднакво третирани и равнопоставени, независимо от това в какво училище учат или чия е собствеността му. Иначе е трудно да им се обясни, че държавата се грижи за тях и още по-трудно да ги възпиташ в уважение, защото те такова не са получили – не е уважен изборът им къде да се учат.

Създаването на условия за публично-частни партньорства в сферата на образованието ще повиши качеството на образованието, а от това ще спечелим всички ние – родители и деца. Явно е, че държавата няма да се справи сама с тежките промени, които трябва да се осъществят във философията на образователната политика. И не че от Министерството не знаят какво да се направи, просто винаги и за всичко съпротивата към новото, което води до промяна е огромна. Тук партньорството с частни организации за предлагане на по-добро образование, може да помогне на всички заинтересовани. Надявам се, че всички сме заинтересувани децата ни да получат по-добро образование.

*Десислава Бошнакова е член на УС на Инициативен родителски комитет - сдружение с нестопанска цел в обществена полза за защита правата на децата на равен достъп да образование, подпомагане и закрила.