euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Надали някой ще отрече, че кризата изтика в ъгъла общата външна политика на ЕС и за този период свикнахме да гледаме на нея като на нещо, което уж го има, но никой не го е виждал, за да го потвърди. За трета поредна година Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) прави Оценка [на английски език] за външната политика на ЕС. От изданието за 2012 г. се вижда, че на глобалната сцена Европа бележи малко по-добри резултати в сравнение с предходните две години. В някои случаи резултатите са дори окуражителни.

В Оценката се изследва цялостното представяне на 27-те страни-членки, действащи самостоятелно, в групи и на равнище европейски институции. Така на базата на поведението на съответните страни в 79 индивидуални аспекта по шест направления – политика към САЩ, Китай, Русия, Близкия Изток, страните от Северна Африка и глобалните въпроси, свързани с разоръжаването, ООН и др. - експертите от института извеждат някои съществени нови заключения за външнополитическия капацитет на ЕС три години от началото на кризата и също толкова от Договора от Лисабон.

Страни-лидери

Като критерий за поставяне на страна-членка в категорията "лидер" или "мързеливец" анализът извежда отговорността или липсата й на национално равнище към единните външнополитически цели на ЕС. Именно по линия на инициативността на преден план излиза първият съществен извод-резултат от годишната "атестация". Към "трите големи", които очаквано са Германия, Франция и Великобритания, през 2012 г. със смели стъпки се доближават Швеция, Холандия и Полша. В сравнение с резултатите от 2011 г. се забелязва спад във "водещата" роля на Берлин, Париж и Лондон. През изминалата година заслугите за външнополитическите успехи на ЕС се дължат на Германия в 12 случая, а на Швеция - в 10, при това последната има лидерска позиция в най-малко една индивидуална тема във всяко от шестте направления. Това свидетелства за ангажираност на страната към целия спектър външнополитически интереси на ЕС, а не за прояви на иницативност в зони от изцяло национален интерес.

Въпреки че 2012 година до голяма степен ще остане като един особено проблематичен период в отношенията между Брюксел и Лондон, Обединеното кралство е запазило челното си място сред авторите на съвременната общностна външна политика. Пример за нейната ангажираност откриваме най-ясно в контекста на ООН - в дебатите около рамката на Целите на хилядолетието (осемте конкретни сфери, в които страните на глобално равнище се ангажираха да работят съвместно за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда), както и в участието й в по-малки формати като Е3+3 ("трите големи" в ЕС, Китай, Русия и САЩ) за обединени дипломатически усилия по отношение на ядрената програма на Иран.

Липсва координация в създаването на контакти със сирийската опозиция, но пък има инициативност, отчита анализът. Най-активни в този аспект през 2012 г. са били Франция и Великобритания. Според анализаторите водещите им роли тук "не изглеждаха да са тясно съгласувани една с друга, нито с останалите страни-членки".

Критиката към Германия, която безспорно е лидерът на страните-членки във външната политика на ЕС, е свързана с назряващото "специално партньорство" с Китай. Във връзка с двете посещения на германския канцлер в азиатската страна през изминалата година анализът извежда заключението, че "всъщност по-скоро тя [Ангела Меркел], отколкото т.нар. тройка, изглеждаше ключовия партньор на Китай по въпросите за еврокризата". Оценката на експертите припомня още и случая от септември 2012 г., когато Германия като че ли не подкрепи и дори подрина усилията на Европейската комисия срещу азиатския гигант по повод предоставянето на нерегламентирани субсидии на производителите на соларни панели.

Първите страни-подгласнички на "трите големи" са Швеция, Холандия и Полша със съответно – 10, 8 и 5 добри оценки. Слабите места за Стокхолм и Варшава са в приноса им към стратегическия диалог с Китай, а за Амстердам – проблемите около визовата либерализация с Украйна, Молдова и Русия.

Категорията на "мързеливците"

В другата част на скалата са "мързеливците" - с най-много случаи на неадекватно участие във външнополитическите инициативи на ЕС се нареждат Гърция, Латвия, Румъния, Испания, Литва и Португалия. Южната ни съседка бележи слаби резултати по отношение на средствата за финансова подкрепа и приносът й към мисиите на ЕС по сигурността и отбраната. Според доклада 2012 г. за Гърция е преминала основно под знака на овладяването на икономическата криза. Недоброто представяне на Латвия в стратегическия диалог с Китай по отношение на човешките права, както и политическата либерализация с Беларус са основните причини за категоризирането на страната в "слабата" група. Страната обаче се проявява като "лидер", заедно с Румъния в усилията за облекчаване на визовия режим с Украйна, Русия и Молдова.

Напредъкът на северната ни съседка с източните партньори обаче не е достатъчен и Букурещ се нарежда сред държавите "мързеливци" с почти същите аргументи като Рига, но с още едно слабо място - сърбо-косовският въпрос.
При Испания и Португалия вътрешните и икономическите проблеми, според анализаторите, са и най-вероятната причина за неуспешното представяне на външнополитическата арена. Мадрид получава похвала единствено заради приноса си към мисиите по сигурността и отбраната и финансовото подпомагане на страните от Близкия Изток и Северна Африка. Именно в тези аспекти обаче, както и по отношение на хуманитарната помощ в Сахел и защитата на човешките права в Китай, другата пиренейска държава – Португалия - получава "черни точки".

България – инициативна, но не съвсем

Според данните от годишната оценка, при България положението е "50 на 50" – т.е. нито да се оплачат от нас, нито да се похвалят. Страната ни е с единия крак в успешната група по отношение на приноса й към мисиите в Афганистан и споразумението за търговия с оръжия на ООН. Другият крак от своя страна спъва общите европейски усилия в диалога за търговска либерализация с Китай и въпреки засвидетелствания ангажимент с присъединяването на вече бившия министър Младенов към визитите на външните министри на Швеция и Полша в страните от Северна Африка и Близкия Изток, България не е увеличила финансовите средства, с които участва в региона, съгласно предложението на ЕК.

Общата картина на външната политика за 2012 г.

Като цялостна оценка на европейската външна политика най-добри са резултатите, постигнати в отношенията със САЩ за овладяване на иранските амбиции за въоръжаване и разпространение на оръжия, както и по сирийската тема. Ако ползваме училищната шестобална система за оценяване, експертите на ЕСВП са оценили усилията на ЕС през 2012 г. с "много добър" по косовския въпрос, търговските връзки с източните съседи (Грузия, Армения, Молдова, макар с Украйна напредъкът да не е значителен) и партньорството с Китай в контекста на овладяването на климатичните промени, като в последния аспект оценката е малко по-ниска – "добър".

Най-слабо е представянето на Брюксел в сферата на реформата по сигурността в държавите от Близкия Изток и Северна Африка. Този аспект на външната политика цели да подпомогне полагането на нужните устои за демократично управление – законност, ред, контрол по границите, за което опитът на ЕС би могъл да бъде полезен. През изминалата година, въпреки че индивидуално и в групи някои страни-членки са изпълнили конкретни проекти за консолидиране на демократичните преходи в арабския свят (обучения, обмяна на практики и др.), Брюксел не е участвал директно в подобни инициативи.