euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Краен екстремизъм - истинската стойност на тренировъчната мисия на ЕС в Мали

Ханес Ленк, стажант, February 7, 2013

След като падна в ръцете на бунтовниците-Туарези и на свързани с Ал Кайда ислямски екстремисти, притесненията, че северно Мали може да се превърне в крепост на екстремизма, бързо се увеличават. Французите откликнаха бързо на заплахата в Сахел (подсахарския район) като разположиха военни части в подкрепа на малийските въоръжени сили. Оттогава всички очи са вперени в Европейския съюз в очакване на намесата му за възстановяването на териториалната цялост на северно Мали. Възможността за изпращането на тренировъчна мисия на ЕС, не много по-различна от тази в Сомалия, беше обсъдена от Съвета на външните министри на ЕС в средата на октомври миналата година, а на 17 януари министрите на външните работи на Съюза официално я създадоха.

Мисия "Мали" е една от многото мерки, които отразяват участието на ЕС в района Сахел още отпреди ислямисткото нашествие в северната част на страната, където продължаващите военни действия допълнително влошават продоволствената криза и хуманитарната обстановка в една от най-бедните страни в света. "ЕС е ангажиран да допринесе активно за мирния и стабилен процес на преход в Мали, както и за дълготрайни решения на кризата със сигурността в северно Мали", твърди Съюзът в официалните си документи. Извън хуманитарните аспекти обаче, засилващият се екстремизъм представлява много по-конкретна заплаха за сигурността на самия ЕС. Увеличаващите се действия на свързани с терористи групи в северно Мали увеличава риска от терористични нападения на територията на ЕС и е вероятно да попречи на изпълнението на стратегическите цели на Съюза. Следователно, силен отговор на ЕС на заплахите в Мали се превръща в първостепенна задача за общата външна политика и изглежда намира адекватно място в Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО).

Мисията в Мали този мощен отговор ли е?

В по-широкия контекст на ОПСО на ЕС кризата в Мали подчертава както необходимостта от еманципация на ОПСО, така и възможност за демонстриране на обхвата, решимостта и ангажираността на ОПСО при случаи на кризи в районите от непосредственото съседство. Официалният мандат на Мисия "Мали" е строго ограничен до обучението и консултацията на малийските въоръжени сили, и изключва директна намеса в бойни операции. Това отразява резултатите от Съвета по външни отношения от началото на октомври 2012 г. Отделно от изграждането на военен капацитет, мисията ще подкрепя още командването и операции, логистика, човешки ресурси, разпространението на международното хуманитарно законодателство и защита на цивилните и човешките права.

Мисия "Мали" не си поставя обаче цел да предоставя краткосрочно решение на настоящата заплаха за сигурност, а по-скоро поставя основите на силни въоръжени сили на Мали, които да могат да отговарят навреме, ефективно и ефикасно на заплахи за сигурността, както и да защитават териториалната цялост на страната в дългосрочен план.

За първите 15 месеца се предвижда разполагането на 450 души военен персонал до средата на февруари най-късно. Въпреки че голяма част от страните-членки са потвърдили подкрепата си за мисията в Мали, откликването не е неограничено. Пред долната камара на британския парламент премиерът Дейвид Камерън описа района Сахел като превръщащ се в "магнит за джихадисти" и обеща силни анти-терористични и разузнавателни действия в отговор на Алжирската заложническа криза. И все пак, относно мисията в Мали той подчерта, че разполагането на военни части ще бъде в "десетки, а не стотици". Германия се съгласи да изпрати 40 души и да участва с 15 милиона евро, но трудности с логистиката може да забавят разполагането им. Обществеността изглежда като цяло е съгласна с нуждата ситуацията в северно Мали да бъде стабилизирана, но не се чувства комфортно от изпращането на национални войници в зони на активни бойни действия.

При пътуването си до Мали за пърночална оценка на обстановката Франсоа Льокоантр, френският генерал, който ръководи тренировъчната мисия на ЕС в страната, установи, че малийските войници са лошо обучени, недобре екипирани и крайно деморализирани от постоянните поражения, които търпят от бунтовниците. Той подчерта, че може да отнеме и повече от първоначално планирания 15-месечен мандат за изграждането на истински военен капацитет на малийската армия. Той каза още, че "наскорошните събития са подчертали, че това, което изглеждаше в началото като краткосрочна тренировъчна мисия на малийската армия, всъщност е фундаментално и абсолютно необходимо действие за армия, която се разпада изключително бързо пред офанзивата на Туарезите".

Мали - бурето с барут в нестабилния район Сахел

През март 2011 г. службата за външна дейност на ЕС прие стратегия [на английски език] за сигурност и развитие на Сахел. Тя се концентрира върху "политическото и икономическо управление, изграждането на институционален капацитет и регионалната интеграция". Според стратегията, непосредствените притеснения за сигурността от екстремизма и организираната престъпност в целия Сахел са директно свързани с икономическото и социално-икономическото развитие на региона. Следователно създаването на сигурна среда чрез по-тясно регионално сътрудничество се смята за съществено за икономическия растеж и намаляването на бедността.

Освен всичко останало, заплахата от нарастващ екстремизъм и свързани с тероризма заплахи за сигурността се придвижват към северно Мали от съседния Магреб и се определят като основно предизвикателство за обеднелия Сахел. Тези заплахи не само пречат на доставките на хуманитарна и помощ за развитие в региона, но представляват и директна заплаха за сигурността на ЕС. В началото на октомври Хилъри Клинтън нарече Мали "буре с барут, което международната общност не може да си позволи да пренебрегне". Намалението на терористичните нападения и престъпните мрежи в района се превръща, в този смисъл, в основна цел в стратегията за Сахел.

Документът предлага "регионален, цялостен и системен" подход, при който тренировъчната мисия на ЕС играе съществена роля. Целта на стратегията е да донесе стабилност и дългосрочни решения за страна, която се намира в тежко влошаваща се криза чрез възстановяването на държавната власт и териториалната цялост. Слабият напредък в постигането на сигурна среда в Мали е отразено в стратегията за Сахел. Конкретните оперативни предизвикателства включват липсата на импулс за Специалната програма за мир, сигурност и развитие в северно Мали и недовършеното създаване на анти-терористична операция. Тези цели са директно свързани с разполагането на мисията на ЕС. Други аспекти от нея са като цяло също свързани с целите, изложени в стратегията за Сахел.

Независимо от това се налага въпросът за ефективността на тренировъчната мисия. Призивите от Франция и временния президент на Мали Дионкунда Траоре са за спешни действия. "Бурето с барут", за което говореше г-жа Клинтън, може още да не е избухнало, но фитилът е запален и вече със сигурност започва да мирише на изгоряло. Френската военна интервенция, която започна на 11 януари, допринесе за подобрението на военната обстановка, но Франция очаква с нетърпение да напусне водещата си позиция в бойните действия. Мисията в Мали съдържа голям потенциал за общата политика на сигурност и отбрана на ЕС. Наскорошните призиви за по-силна позиция на европейската външна политика призовават Съюза да предприеме твърди действия и да поеме отговорността в своето съседство. Алжирската заложническа криза по-рано тази година беше яростен отговор на френската интервенция в Мали, което демонстрира оголеността на ЕС и уязвимостта на Северна Африка.

Предвид този натиск, Съюзът трябва да демонстрира решителни и отговорни действия за овладяване на ситуацията в Мали и за подсилване ролята на ОПСО в глобален план. В крайна сметка европейската намеса в Мали не е само регионална мярка, а важна крачка за предотвратяването на заплахата от терористични нападения на европейска земя. Както каза Дейвид Камерън, "ние трябва да стреснем терористите с нашата сигурност, трябва да ги победим военно [...]". Дали мисията в Мали представлява този силен отговор, предстои да видим. Ясно е, че Мисията е в хармония със стратегията за Сахел. Краткосрочните ползи все още предстои да се разкрият, но това със сигурност е мярка за изграждане на капацитет в подкрепа на създаването на сигурна среда в Мали, и е отговор на екстремизма чрез регионално сътрудничество. Дали ОПСО може да узрее до тази позиция зависи в огромна степен от военните ангажименти, които страните-членки са готови да поемат с тренировъчвата мисия в Мали.