Какво означават изборите в Холандия за Европа?
Ралица Ковачева, September 4, 2012
На 12 септември холандците отиват на избори за втори път в последните две години. Мъчително сформираното след изборите през есента на 2010-а коалиционно правителство на либералите и християндемократите беше принудено да разчита на парламентарната подкрепа на крайно дясната Партия на свободата на Хеерт Вилдерс. В крайна сметка, както euinside писа, правителството плати скъпо за тази подкрепа и падна през април 2012 г. след провала на преговорите за допълнителни съкращения на разходите в бюджет 2013.
Политическият пейзаж в Холандия е силно фрагментиран. Според социологическите проучвания от 31 август Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте води в предпочтанията на избирателите, но със скромните 22%. Социалдемократите от Партията на труда събират 16.6% от гласовете, а Християндемократическият апел и социаллибералите от "Демократи 66" - около 9%.
Убедително нагоре в проучванията върви Социалистическата партия (17%),
за която анализаторите прогнозират, че може да излезе първа политическа сила след изборите. Причината - заиграването на социалистите с популистки и антиевропейски послания, използващи страха на хората, че губят стандарта на живот и сигурността, с които са свикнали.
В другата крайност на политическия спектър Хеерт Вилдерс засега разчита на 13% от гласовете, но анализаторите са единодушни, че подкрепата за него по-скоро пада. Или поне няма да нарасне.
В Холандия прагът за влизане в парламента се определя като броя на валидните бюлетини се раздели на 150, колкото е броят на местата в парламента и така се получава праг от под 1%, който е един от най-ниските в света. По тази причина дори партии с много малък процент от гласовете също могат да получат парламентарни места. Зелените например засега имат подкрепата на три процента от избирателите, което може да им донесе 4 места в парламента. По тази причина е възможно (а понякога наложително) формирането на много шарени, дори непредвидими коалиции. Това е и преобладаващата прогноза за резултата от изборите.
Къде е Европа?
В коментарите си за предизборната кампания в Холандия европейските медии и редица анализатори посочват, че основните теми са свързани с кризата в еврозоната и бъдещето на европейския проект. В последните две години (управлението на Рюте) Холандия се очерта като един от "фискалните ястреби" в еврозоната, дори повече от Германия - страната твърдо застана зад курса на бюджетна дисциплина и дори предложи недисциплинираните страни да бъдат изключвани от еврозоната. По ирония на съдбата правителството падна именно в опит да наложи бюджетни съкращения в собствената си страна (макар че съкращенията бяха договорени броени дни по-късно и подкрепени от пет партии в парламента). В същия дух на стриктно спазване на правилата Хага блокира влизането на България и Румъния в Шенген заради незадоволителните резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.
В момент, когато най-популярният въпрос в Европейския съюз е повече или по-малко Европа, близо една трета от холандците са готови да гласуват за популистки партии с евроскептични послания - социалистите и крайнодесните популисти на Вилдерс. За да се впишат в кампанията, дори традиционните и проевропейски партии ще трябва да заемат по-евроскептични позиции, отбелязват Adriaan Schout и Jan Marinus Wiersma в анализ за Европейския съвет за външни отношения. Според тях обаче холандският евроскептицизъм е по-скоро европрагматизъм. Холандия иска да защити икономическия си интерес в ЕС (около 80% от холандския износ е за ЕС), но като запази националния си суверенитет.
От друга страна Холандия подкрепи засилването на икономическото управление в ЕС и правото на Европейската комисия да надзирава бюджетите на страните-членки. Според анализаторите обяснението е в традиционната подкрепа на Хага за Европейската комисия, която осигурява защита на по-малките страни-членки от доминиращите интереси на големите страни. Затова, макар като цяло да са скептични по отношение на задълбочаването на европейската интеграция, повечето холандски партии биха подкрепили този процес да обхваща целия ЕС (и европейските институции), а не само еврозоната. Холандия се опасява, че засилването на интеграцията само в еврозоната може да я превърне в перманентен трансферен съюз (в който едни страни издържат други), а в икономически план Хага само ще загуби от фрагментацията на европейския вътрешен пазар. Тези страхове са основните двигатели на холандския евроскептицизъм, отбелязват анализаторите.
"Антиевропейските настроения идват от страха от глобализацията и
загубата на суверенитет. Още повече, хората се страхуват, че жизненият им стандарт намалява в сравнение с гражданите на по-новите страни-членки. Някои от лидерите на популистките партии се възползват от тези страхове и успешно използват Европейския съюз като изкупителна жертва," коментира евродепутатът от ЕНП Corien Wortmann-Kool в отговор на въпрос на euinside. Тя е представител на Християндемократическия апел, който подкрепя европейския проект и е "готов да участва в дискусиите за по-нататъшна европейска интеглрация, необходима за запазването на еврото и еврозоната".
Колебаещият се избирател
Всъшност европейските теми не движат кампанията, нито определят избора на гласоподавателите, каза за euinside Инти Суарез от холандската Зелена партия. "Има национален консенсус относно бюджетните икономии и незначителна дискусия за това колко големи да са бюджетните съкращения. Никой не харесва спасителните програми, но всеки знае, че те ще станат и в дългосрочен план това вероятно ще е добре за холандците. Също така има широк национален консенсус относно опитите да се намали миграцията и да се спре европейската интеграция."
Според него определяща за тази кампания е "продължаващата нерешителност на избирателя". Липсват важни за избирателите въпроси, по които политиците да излязат с ясни позиции, което води до голям брой колебаещи се гласоподаватели. А политиците от своя страна, тъй като не знаят какво очакват избирателите, стават още по-плахи и неясни в позициите си. Този порочен кръг, по думите на Инти Суарез, води до силна фрагментаризация на политическия пейзаж и до по-нататъшна радикализация. "Разбира се, ако не намирате яснота у центриската партия, за която сте свикнали да гласувате, някой ден ще намерите повече яснота в дясно или ляво."
Прогнозите
Инти Суарез прогнозира коалиционно правителство начело с либералите и с участието на Д66, християндемократите, Християнския съюз и дори Зелената партия. "Мисля, че социалдемократите нямат нужния тласък да бъдат избрани в кризисни времена, а крайно левите в крайна сметка не са това, което холандците на улицата биха искали да видят в управлението." Евродепутатът Corien Wortmann-Kool също смята, че популистите от дясно (Партията на свободата) и популистите от ляво (Социалистическата партия) няма да влязат в управлението. Тя очаква коалиция от поне 3 или 4 партии "с ясна проевропейска линия и конструктивен подход към спасяването на Европейския съюз".
Вероятно, както и преди две години, сформирането на правителство ще бъде трудно и дълго, но в крайна сметка новият кабинет ще прилича на сегашния. С тази разлика, че може да не му се наложи (и вероятно ще бъдат положени всички усилия за това) да не разчита на подкрепата на популисти. Поведението на Холандия на европейската сцена обаче едва ли ще се промени. Страната ще продължи да бъде един от най-яростните защитници на спазването на правилата, независимо дали става дума за бюджетния надзор или за Шенген. Но истинското изпитание за холандските политици би било другаде - ако в скоро време започнат сериозни дебати за нов европейски договор. Предвид съдбата на европейската конституция, която беше блокирана именно от Холандия (и Франция) през 2005 г. и обществения консенсус против отдаване на повече национален суверенитет на Брюксел, тази тема може да свали бъдещото холандско правителство, точно както бюджетните икономии свалиха предишното.