euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сърбия и ЕС са в патова ситуация и ако не бъде намерен изход от нея, това може да се окаже поредното много голямо геополитическо предизвикателство за ЕС. Заради незапочването на преговори за членство в ЕС Белград вече видимо губи търпение. Това стана особено ясно по време на срещата вчера (21 април) между председателя на Европейския съвет Доналд Туск и сръбския премиер Александър Вучич. Двамата направиха кратки изявления без въпроси на журналисти. Разликата помежду им обаче беше лесно забележима. Бившият полски премиер Туск изглеждаше, както обикновено, приветлив и усмихнат, нищо че каза две много сериозни неща. Първото е, че бъдещето на Сърбия в ЕС е важно както за самата балканска държава, така и за ЕС. Същевременно обаче, е изключително важно сръбската външна политика да се води от нейната основна стратегическа цел, а именно членството в ЕС. Това е еднозначно предупреждение, че членството на Сърбия в ЕС вече съвсем формално се обвързва с налагането на санкции срещу Русия.

Премиерът Вучич беше пълна противоположност на европейския президент. Той изглеждаше или твърде изморен, или твърде отегчен. Отмерваше думите си много внимателно, без да чете от предварително написан текст, каквато е обичайната му практика. Отново за разлика от Доналд Туск, който имаше грижливо подготвено писмено изявление. Вучич потвърди, че основната стратегическа цел на Сърбия е да бъде част от ЕС. Нещо, което той повтаря денонощно, откакто е премиер на страната. Вучич се опита да заговори на езика на Европа, като посочи, че Сърбия работи усилено и се справя добре по отношение на фискалния дефицит, публичния дълг и изобщо устойчивостта на икономиката. Все теми, които преобладават в европейското публично пространство и вече са важни и за Сърбия, тъй като Европейският семестър вече ще се прилага и за страните-кандидатки. Съгласи се и с констатацията на Доналд Туск, че Сърбия трябва да работи още много за върховенството на закона. 

Само че по тази тема се забеляза особен нюанс. Бившият главен секретар на Сръбската радикална партия, основана от Воислав Шешел, каза, че е напълно съгласен с оценката относно върховенството на закона, "правовата държава или както там го наричате, правилата и процедурите". За правова държава сръбският премиер използва немския термин rechststaat. Фактът, че не отдаде никакво значение как точно се нарича това, издава известно пренебрежение към един от фундаментите, върху който е изграден ЕС. Г-н Вучич не коментира изобщо въпроса с външнополитическата ориентация на Сърбия, но за сметка на това заяви, че очаква първите преговорни глави да бъдат отворени през юни, тъй като, по думите му, Сърбия заслужава това заради отлично приключилия процес на преглед на сръбското законодателство (задължителна процедура преди началото на същинските преговорир screening) и заради продължаването на диалога с Прищина. 

"Дали това ще стане през юни не зависи от нас, но трябва да кажа, че ние в Сърбия правим всичко и всъщност заслужаваме това", добави г-н Вучич. Днес в Суботица той каза, че очаква още през май да стане ясно дали Съветът ще се съгласи да започнат същинските преговори за членство. Сърбия очакваше отварянето на първите глави, и то 23-а и 24-а, да стане през декември миналата година, но тогава не само че това не стана, но ЕС дори не се ангажира с дата. За сметка на това Съветът по общи въпроси посочи ясно, че от Сърбия се очаква да синхронизира външната си политика с тази на Европейския съюз, което е изискване под прикритие Сърбия да въведе санкции срещу Русия. Нещо, което Белград упорито отказва. Правителството на Александър Вучич е напълно убедено, че е възможно да запази добрите си отношения с Русия и същевременно да се приближава към ЕС.

Предвид сериозно влошилите се отношения между ЕС и Русия обаче, това не е опция, която Брюксел може да приеме. Проблемът е обаче, че тази патова ситуация крие сериозни рискове. Сръбското правителство досега демонстрираше пълна отдаденост към европейския процес, но същевременно нагласите на мнозина в Сърбия са, че членството не бива да става на всяка цена, особено ако това включва влошаване на отношенията с "братска Русия". 

Сърбия официално започна преговори на 21 януари миналата година, но без да бъдат отваряни конкретни глави. За неформално начало на същинския преговорен процес се смята отварянето на глави 23 и 24. Те покриват най-трудните за постигане в региона политически критерии като върховенството на закона, независимостта на медиите, човешките права, правата на малцинствата и др. След присъединяването на България и Румъния, които влязоха неподготвени в ЕС със специален механизъм, Европейската комисия смени подхода, приложен изцяло върху Черна гора, с която преговорите започнаха именно от глави 23 и 24. Целта на този подход е най-трудните глави да се отварят в самото начало на преговорите и да се затварят последни, когато е ясно, че не само е налице необходимото законодателство, но е задействан и механизма на правовата държава. Тоест, има гаранции, че върховенството на закона е въдворено. 

Именно затова Сърбия толкова настоява на отварянето на глави 23 и 24. Миналата година обаче, след демонстративния военен парад в Белград в чест на руския президент Владимир Путин, правителството на Александър Вучич си даде сметка, че е малко вероятно да получи точно това, затова той свали изискванията като изрази надежда "поне" главата, засягаща търговията да бъде отворена. 

В настоящия геополитически момент ЕС напълно основателно изисква от Сърбия синхронизация на външната й политика с европейската. Същевременно обаче, ако е вярно това, че ако Сърбия наложи санкции срещу Русия, това ще доведе до спиране на газа, търговията и други проблеми, както обясни в Загреб наскоро главната преговаряща на Сърбия с ЕС Таня Мишчевич, то ЕС трябва да намери отговор на тези страхове. Сегашната патова ситуация е повратен геополитически момент за ЕС, който изисква много прецизност, мъдрост и визия. Без Сърбия, Балканите ще останат проблематичен район, а Европа има достатъчно исторически опит, за да знае, че това не е добре за стабилността на континента.