euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато Европа се обединяваше и надигаше срещу посегателството над свободата на словото с атентата срещу редакцията на френското сатирично списание Charlie Hebdo, при който загинаха 12 души, между Сърбия и ЕС избухна словесен конфликт .... за свободата на словото. Поводът е статия [на сръбски език] на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN), публикувана миналия четвъртък (7 януари, точно ден след кървавия атентат в Париж), в която се разкрива, че държавната компания "Сръбска електроиндустрия" (EPS) е сключила договор за обновяване на мината "Тамнава" с консорциум, който няма никакъв опит. Договорът е и на висока цена. Мината "Тамнава" пострада тежко от миналогодишните наводнения в Сърбия, а договорът с "Енерготехника Южна Бачка" е за изпомпване на водата от шахтите. Според разследването на BIRN, консорциумът е свързан с много близък съюзник на премиера Александър Вучич. 

На следващия ден, петък, премиерът реагира по типичния за него начин - остро и агресивно на публикацията като нарече журналистите от Мрежата "лъжци". "Важно е хората [които публикуваха разследването] да знаят ... Те са получили парите си от г-н Дейвънпорт [шефа на делегацията на ЕС в Белград] и ЕС, за да говорят срещу сръбското правителство", каза г-н Вучич на пресконференция. Подобни реакции срещу независими разследвания и журналистически статии зачестиха по време на управлението на Виктор Орбан в Унгария и се смятат за патент на руския президент Владимир Путин. И двамата обявиха финансираните от чужбина неправителствени организации за "чужди агенти", чиято цел е да срути управлението. Реакцията на премиера на Сърбия, чиято страна има амбицията да стане член на ЕС до 2020-а година, но има огромни проблеми за решаване, включително и геополитически, предизвика изумление в Брюксел.

Говорителката на върховния представител за външната политика и сигурността на ЕС, Мая Коциянчич заяви, че е силно изненадана от твърденията на сръбския министър-председател, че ЕС плаща на отделни организации да провеждат кампания срещу правителството. "Силно осъждаме тези неоснователни твърдения. ЕС се застъпва за независима и смела журналистика и свобода на словото в цяла Европа и отвъд нея. Свободата на изразяването е основен принцип на демокрацията. В своите усилия да подкрепя свободата на изразяването ЕС предоставя и финансови грантове на независими и неправителствени организации в целия регион на състезателен принцип и следвайки строги процедури. Всички бенефициенти имат пълна редакционна независимост и сами са отговорни за съдържанието на публикациите си. ЕС очаква сръбските власти да осигурят среда, подкрепяща свободата на изразяването и на медиите", се казва в официалното изявление на говорителката на Федерика Могерини.

Точно в деня, когато милиони се събраха на площада на Републиката в Париж, за да се противопоставят на опитите да се ограничи свободата на изразяването, г-н Александър Вучич отговори на ЕС като заяви на свой ред, че е изненадан от твърденията на Мая Коциянчич. "Сърбия подкрепя независимата и смела журналистика, както и свободата на словото в цяла Европа и извън нея, и тази свобода на изразяване е основен принцип на демокрацията. Именно затова съм озадачен от факта, че Мая Коциянчич се опитва в името на ЕС да ме накара да замълча, да ми забрани дори да отговарям на журналистически въпроси", каза премиерът на Сърбия. Той стигна дори по-далече като попита Коциянчич и шефа на Делегацията Майкъл Дейвънпорт дали забраняват на министър-председателя на Сърбия да отговаря на въпроси на журналисти и дали се опитват да му забранят да информира сръбската общественост, че "онези, на които плащате, не говорят истината" и "че свободата на изразяване и истината не е позволена на нас, обикновените смъртни". 

В заключение той заяви, че истински вярва в европейските ценности, но не вярва лицемерието и лъжите да са ценност, за която трябва да се бори. Сърбия продължи офанзивата си като в медиите широко беше цитирано мястото на Сърбия в световната класация на "Репортери без граници" за свободата на словото, според която Сърбия отбелязва значителен напредък. На това реагира Независимото сдружение на журналистите (NUNS) и Независимото общество на журналистите във Войводина (NDNV), които отправиха остри критики [на сръбски език] срещу държавната осведомителна агенция Tanjug. Твърди се, че Tanjug е публикувала новина отпреди една година за напредъка на Сърбия по отношение на медийната свобода. Двете сдружения смятат за симптоматично, че тази новина се появява точно в момента, когато "Александър Вучич по най-груб начин атакува журналистите от BIRN, което е във всички случаи един от индикаторите за свободата на медиите в Сърбия". 

Както euinside наскоро писа, факт е, че Сърбия действително се изкачва с големи стъпки в класацията на "Репортери без граници". През 2013-а година тя скача със 17 места до 63-о място, а през миналата година (2014-а), Сърбия се изкачва с още 9 места и вече е на 54-то. За сравнение съседна Хърватия е на 65-то място през 2014-а година, което беше натъртено от сръбските медии в контекста на това, че има страни от ЕС, които са по-зле. България пък миналата година слезе до най-ниското си ниво от десетилетие насам - 100. Тя е най-ниско класираната страна-членка на ЕС. Все още не са излезли данните за 2015-а година, така че на този етап тези за 2014-а са все още валидни. 

В доклада за напредъка на Сърбия към европейско членство обаче, публикуван през октомври 2014-а година, се отбелязва влошаване на медийната ситуация в тази страна. "Съществуват притеснения относно влошаващите се условия за пълното упражняване на свободата на изразяване" в Сърбия. За практическата несвобода усилено говорят и някои медии в самата Сърбия, както този сайт неведнъж е писал. Проблемите с медийната среда не само в Сърбия, но и във всички страни от процеса на разширяване към Западните Балкани бяха основна тема по време на редовното обсъждане на докладите за напредъка на тези страни в подкомисията за правата на човека в Европарламента през есента на миналата година. 

Като част от размяната на реплики между Сърбия и ЕС бяха и изказвания от страна на премиера Вучич като "Аз няма да бъда кукла на конци" или на Александър Вулин, министър в правителството, според когото "никой няма право да нарежда на премиера Вучич, освен гражданите на Сърбия". Показателно е, че премиерът Вучич не беше сред над 50-те държавни лидери в Париж, които участваха в шествието на единството в знак на солидарност със свободата на изразяване. Сред присъстващите бяха дори премиерите на Унгария и България, които имат сериозни проблеми със свободата на словото и изразяването. Сърбия беше представена от първия вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, който заяви, че "нападението срещу свободата на словото е нападение над цялото общество". Проблемът с различното схващане на свободата на словото в Сърбия и ЕС може да се окаже поредната сериозна пречка пред европейската интеграция на Сърбия, на чийто път вече застанаха Косово и отношенията с Русия.