9/11 за свободата на изразяване
Аделина Марини, January 9, 2015
7 януари 2015. Денят, когато беше нанесен първият мащабен и кървав удар по свободата на словото. Малко преди обяд Европа беше ударена в сърцето, в най-скъпото й - свободата на изразяване и свободата изобщо. И то във Франция, родината на Liberté, Égalité, Fraternité (свобода, равенство, братство). Беше посегнато на най-силното оръжие на ЕС - неговите ценности. Въоръжени с калашници маскирани нападатели нахлуха в редакцията на френското сатирично списание Charlie Hebdo и убиха хладнокръвно 12 души, сред които едни от най-известните карикатуристи в света. Те направиха това с викове "Пророкът е отмъстен" и "В името на Бог". Това отприщи безпрецедентна реакция на солидарност и единство в целия демократичен свят. Невиждано и вдъхновяващо единство както по отношение на това какво точно е атакувано, така и че то е фундамент.
От Белград през София и Тирана до Амстердам, Лондон, Мадрид. Отвсякъде "чуруликаха" осъждания, каквито не сме виждали никога досега. Дори не и за атентатите в Мадрид и Лондон. Социалната мрежа Twitter буквално се взриви от "чуруликания" от всички краища на Европа и света. Повечето бяха единодушни, че това не е просто убийство на 12 цивилни граждани. Това е нападение срещу демокрацията. "Смятам това за нападение срещу медиите, но също и срещу основните ценности на Европа: демокрацията и свободата на словото", каза полската премиерка Ева Копач. "Убийствата в Париж са ужасяващи. Стоим заедно с френския народ в борбата срещу терора и в защита на свободата на словото", гласеше туита на британския министър-председател Дейвид Камерън. "Нападението над 'Шарли ебдо' е нападение над основните човешки свободи, за които във всеки момент и с всички средства си струва да се борим", изчурулика хърватската депутатка от групата на консерваторите в Европарламента Ружа Томашич.
"Съгласен съм с френския имам, който днес [7 януари] нарече убитите журналисти мъченици на свободата. Днешните убийства са част от по-голяма конфронтация, не между цивилизациите, не. Между самата цивилизация и онези, които се противопоставят на цивилизования свят", каза американският държавен секретар Джон Кери, като се присъедини към целия свят в осъждането на терористичното нападение на френски език. "Конфликтът, който имаме в Украйна не е просто конфликт между Украйна и Русия. Това е глобален конфликт. Ние се борим за нашата независимост, свобода, за нашата страна и за нашата земя", заяви украинският премиер Арсений Яценюк.
Освен че целият свят проговори и прописа на френски, но и изявленията на държавните лидери бяха далече от обичайните протоколни съболезнования. В рядко навременно и адекватно изявление българският министър-председател Бойко Борисов заяви: "В нас този кървав терористичен акт предизвиква гняв срещу насилственото отнемане на човешки живот и посегателство срещу свободата на словото. Изразяваме солидарността си с френския народ в този тежък за всички нас и Европа момент и съпричастност към скръбта на семействата и близките на загиналите. Няма кауза, която да оправдава терора. Като съюзници в НАТО и ЕС, България и Франция работят заедно за отпор на новите заплахи пред сигурността и мира. Заедно с нашите партньори ние сме уверени, че тероризмът ще бъде победен, каквито и усилия да изисква от нас тази борба".
Хърватският президент Иво Йосипович също беше емоционален: "С този терористичен акт беше нанесен брутален удар върху ценностите на свободния демократичен свят". А премиерът на Словения Миро Церар написа в Twitter: "Остро осъждам този отвратителен акт на тероризъм, насочен срещу свободата на пресата - едно от най-големите цивилизационни постижения и изразявам пълната солидарност на Словения с Франция, медиите и семействата на жертвите".
Нямаше как да не направи впечатление обаче фактът, че страните, в които свободата на медиите не е на почит, рядко споменаваха в своите съболезнователни телеграми тази свобода. Макар да беше наистина сърцато и прочувствено изявлението на сръбския премиер Александър Вучич, в него нямаше и дума за медиите или медийната свобода. "Ужасени сме от станалото, но сме сигурни, че република Франция и великата френска цивилизация, известна със своята толерантност, ще успее да се пребори с опасността на тероризма", гласеше официалното съболезнователно писмо на сръбския премиер.
Сърбия е ключова държава за разширяването на ЕС към Западните Балкани, като в стратегията на ЕК в последните години особено силно се засили вниманието към независимостта на медиите. Съобщението от Кремъл звучеше служебно и дистанцирано. В него се посочва, че президентът Путин осъжда "циничното престъпление" и потвърждава готовността си за продължаване на активното сътрудничество в борбата с тероризма. Лаконичен беше и премиерът на Унгария Виктор Орбан.
Впечатляващо дълго и задълбочено беше изявлението на премиера на Албания Еди Рама. "Албанците са натъжени и възмутени отвъд всякакви думи от това, което стана днес в сърцето на европейската цивилизация на свобода и човешки права. [...] Но аз съм сигурен, че този варварски удар над жив паметник на моралната свобода като 'Шарли ебдо' и отнемането на невинните животи на талантливите журналисти в известния френски вестник ще увеличат съзнанието на нашите народи за изключителното човешко богатство на нашата цивилизация".
А ние уважаваме ли свободата ни на изразяване?
Убийството на 12-те колеги е и момент на отрезвяване. На осъзнаване, че макар свободата на словото да е една от изконните ценности на ЕС, тя съвсем не се разбира еднозначно в самия Съюз. Вчера Twitter се пръскаше по шевовете от осъждания и изяви на съпричастност. Всеки си слагаше снимката "Аз съм Шарли" за профилна или за кавър във Facebook или Twitter, включително и профилите на големите политически семейства в ЕС - ЕНП, Социалистите и демократите, АЛДЕ. Тези партии обаче имат грехове спрямо свободата на изразяване в Европа. Те мълчаливо подминават процеса на бавно убийство, макар с други средства, а не с "Калашников", на медийната свобода в Унгария, България. И сякаш за да си измие ръцете, ЕС засили взискателността си по тази тема спрямо страните-кандидатки от Западните Балкани.
С какви очи обаче ЕС ще иска медийна свобода у страните-кандидатки, след като се проваля да я осигури в собствените си граници? Според индекса на свободата на печата на "Репортери без граници" за 2014 година, Унгария, която ограничи значително медийната свобода, е изпаднала с 8 места и заема вече 64-то място. България се е сринала с 13 места и вече е номер 100 в класацията. Загуба на медийна свобода отбелязват още Румъния (-3), Гърция (-15) и дори Франция (-2). Липсата на свобода на медиите е идеалната среда за развитие на търпимост към словото на омразата. Това вече се наблюдава на много места в Европа. В България словото на омраза достигна ужасяващи размери. В Сърбия също настъпи 
значително влошаване, въпреки че според индекса за свободата на медиите страната се е изкачила с 9 места напред до 54-то място.
Според доклада на ЕК за напредъка на разширяването обаче, медийната среда в Сърбия се е влошила значително през миналата година. Не само медийната, но се е засилил и говорът на омраза, което стана особено силно със завръщането на обвиняемия за военни престъпления в бивша Югославия бивш лидер Воислав Шешель. А в Черна гора все още не са разкрити убийствата на журналисти от последните години. В Македония също е отбелязан регрес по отношение на медийната свобода и значително влошаване на медийната среда.
В някои части на ЕС има не само влошаване на медийната среда, но и отказ от либералната демокрация. Това стана в Унгария миналата година, когато премиерът Виктор Орбан обяви смяна на режима - минаване към нелиберална демокрация по примера на Русия и Турция. Всичко това стана под погледите на колегите му в Европейския съвет и остана ненаказано от европейското му партийно семейство ЕНП. Имаше опити за остри реакции в Европарламента, но те останаха само на думи и не бяха подкрепени от всички политически сили. ЕС има грехове и спрямо България, където, както никога досега, има пълно завладяване на медийната среда от една-единствена империя, ръководена от злополучно известния Делян Пеевски, депутат от ДПС, която е член на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Въпреки тежкото си съучастие в отнемането на медийната независимост, ДПС досега не е получила другарско осъждане от ръководството на АЛДЕ. Румъния също имаше сериозни проблеми с медийната среда, но след безпрецедентната намеса на ЕК, ситуацията започна да се подобрява. Затова ЕС трябва да се захване сериозно за работа и да изчисти собствения си медиен двор, за да има очи да си слага етикет "Аз съм Шарли".
"Фундаментален принцип на демократичните системи е, че равни права се предоставят на всички граждани с възможността те директно или индиректно да участват в колективно взимане на решения, особено чрез свободни избори, избора на политически представители и властта да се държат избрани представители отговорни. За да може гражданите да се възползват от тези права максимално обаче, те трябва да имат свободен достъп до информация, която да им послужи за достатъчна основа да направят информиран политически избор. В противен случай контролът на потоците на информация и манипулация на общественото мнение може да доведат до концентрация на власт, крайната форма на която са авторитарните и тоталитарни системи, които използват цензура и пропаганда за задържане на властта".
Така започва докладът [на английски език] на работната група за проблемите на медиите, съставена по поръчка на бившата еврокомисарка, отговаряща за медиите, Нели Крус. Докладът беше публикуван през януари 2013-а година и беше провокиран от проблемите с медийната среда в няколко държави-членки на ЕС и особено България, където журналисти, сред които и от този сайт, поискаха среща с г-жа Крус. Документът прави множество препоръки как да се реши проблема на европейско ниво, като една от тях гласи: "ЕС трябва да се смята за компетентен да действа в защита на медийната свобода и плурализма на държавно ниво, за да гарантира съдържанието на правата, предоставяни на гражданите чрез Договорите на ЕС и особено правата на свободно движение и на представителна демокрация. Връзката между медийната свобода и плурализма и европейската демокрация оправдава по-широки компетенции на ЕС по отношение повече на тези фундаментални права, отколкото на останалите в Хартата на основните права".
Когато г-н Борисов говори за свобода на словото, трябва да му се припомни, че в неговата страна тя е отнета и то под неговия поглед. След падането на първото му правителство преди 2 години негов бивш министър призна пред медиите, че кабинетът е упражнявал медиен натиск и 
е участвал в изграждането на медийната империя на Делян Пеевски. Бойко Борисов в момента е премиер за втори път, а Вежди Рашидов отново е министър.
7 януари 2015 година е медийният 11 септември 2001-а година, който беляза началото на глобалната война срещу тероризма. Той е повратен момент ЕС да поведе безкомпромисна война срещу опитите да се отнеме медийната свобода в ЕС. И ЕС, но и ние, журналистите, имаме дълг към Стефан Шарбоние, Жан Кабю, Жорж Волински, Бернар Верлхак, Бернар Марис, Филип Оноре. Тяхната битка за правото на изразяване не бива да е напразна. Ние първо трябва да победим у нас, на собствен терен и едва тогава да си закачим лозунга "Аз съм Шарли". Войната срещу тероризма не беше успешна по много причини, но една от тях е липсата на единство във вижданията с какви средства да се води тя и на каква цена.
Едва ли има съмнение за средствата, с които трябва да се води битката за свободата на изразяване в ЕС. "Свободата и плурализмът на медиите трябва да се спазват", гласи член 11.2 от Хартата на основните права на ЕС. Това винаги е било меката сила на ЕС във външнополитически план. Крайно време е тази сила да се използва малко по-твърдо, защото залогът е прекалено голям - освен опазване на европейските ценности в света в момента се води истинска медийна война, в която ЕС изостава.