euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В началото на 2014-а година изглеждаше сякаш европейският път на Сърбия е слънчев и необратим. Това беше преди Путин да анексира Крим, да нахлуе в Източна Украйна и да заяви, че Балканите са сфера на влияние на Русия. През декември 2014-а година европейският път на Сърбия стана облачен, неравен и съвсем не необратим. През януари миналата година беше дадена дългоочакваната зелена светлина Сърбия да започне преговори за присъединяване, като към онзи момент най-голямото препятствие беше възцаряването на върховенство на закона, а след това и икономическите реформи. В края на 2014-а година обаче прилагането на Брюкселското споразумение за нормализацията на отношенията с Косово се превърна в предварително условие. И ако това малко или много се очакваше, в края на декември се появи и още едно предварително условие - Сърбия да скъса с Русия. Така за 12 месеца Сърбия се превърна от шампион в процеса на разширяване в геополитическа дилема.

Най-често повтаряната мантра в Сърбия през миналата година беше именно членството в ЕС и как то е стратегическа цел на страната. Това толкова често се повтаряше, че изглеждаше сякаш Сърбия се опитва да убеди сама себе си. Правителството на премиера Александър Вучич предприе смели икономически реформи, което не остана незабелязано в Брюксел, но беше неубедителен по отношение на други ключови условия за членство като медийната свобода, върховенството на закона, независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Но най-вече политиката към Русия. И затова роля изигра демонстративната проява на близост с Кремъл през октомври, когато беше организиран военен парад по повод освобождаването на Белград от фашистите със специален гост - Владимир Путин. Посланието беше повече от ясно. През декември Брюксел отвърна на удара. 

"Съветът призовава Сърбия постепенно да се присъедини към Общата външна и политика на сигурност на ЕС, съобразно с преговорната рамка". Това е изключително директен призив Сърбия да въведе санкции срещу Русия. И ако все пак това изречение от заключенията [на английски език] на Съвета по общи въпроси на ЕС, който се проведе на 16 декември в Брюксел, позволява по-свободни интерпретации, изявлението на латвийския външен министър Едгарс Ринкевич, чиято страна пое от 1 януари ротационното председателство на Съвета на ЕС, след Съвета за асоцииране ЕС-Сърбия не остави никакво съмнение, че посланието е насочено именно към Русия. На пресконференцията след срещата той заяви: "Сърбия отново препотвърди ангажимента си към своя стратегически избор към ЕС. Същевременно обаче, ЕС има ясен и нарастващ интерес сръбската външна политика да се придвижи към ЕС в конкретен план". 

Съветът за асоцииране е форматът, в който се водят преговорите между ЕС и страните-кандидатки. На първия такъв Съвет през януари миналата година беше договорена преговорната рамка, а Сърбия очакваше и силно се надяваше на втория през декември да бъдат отворени първите преговорни глави. Нещо повече, Белград разчиташе, че първите глави ще бъдат 23-а и 24-а, защото, според новия подход на ЕС към страните от процеса на разширяване, тези фундаментални глави, засягащи медийната свобода, независимостта на съдебната система, фундаменталните човешки права, европейските ценности, борбата с корупцията и организираната престъпност, се отварят в началото на преговорния процес и се затварят последни. На практика отварянето на тези глави означава и фактическо начало на преговорния процес. 

В късната есен на 2014-а година обаче, заради конфронтацията между ЕС и Русия, властите в Белград занижиха очакванията - ако може да се отвори поне глава 32, която е свързана с финансовите въпроси. ЕС беше непреклонен. Не само че не беше отворена нито една преговорна глава, но не беше посочена и конкретна дата за това. "Малко сме разочаровани, че не получихме отваряне на първите глави, нито дата, но това по никакъв начин няма да ни спре. Напротив, ще работим още по-усилено", каза сръбската министърка на евроинтеграцията Ядранка Йоксимович. Тя заяви, че Сърбия е схванала напълно европейските послания и ги е разбрала добре. Попитана от euinside дали това означава, че Сърбия е разбрала, че от нея се очаква да промени политиката си спрямо Русия, г-жа Йоксимович заяви: "Като страна-кандидатка ние разбираме важността на глава 31 и разбира се знаем също, че трябва постепенно да се присъединим към всички условия и стандарти. Ние сме страна-кандидатка, но не сме отворили нито една глава все още, така че това също е реалистичен подход, че не е лесно да бъдеш част от всички решения, когато не си въвлечен в тях". 

Тя добави, че е изключително трудно да се прилагат всички европейски политики, не само заради икономическата ситуация, когато не си част от процеса на взимане на решения. На практика това означава, че Сърбия поставя условие на условието - започва преговори и тогава се отказва постепенно от Русия. Не преди това. Латвийският външен министър каза обаче, че ще има допълнителни консултации със Сърбия относно глава 31-ва, които няма да са свързани само с Русия. Глава 31 покрива европейската външна и отбранителна политика и политиката на сигурност. 

Не е само Русия

Преговорите по глави 23 и 24 ще вървят паралелно и с тези по глава 35, която засяга нормализацията на отношенията с Косово. "Глава 35 трябва да се отвори в началото и да продължи до края. Това ще предостави солидна рамка за наблюдение на изпълнението на постигнатите споразумения", се казва в решението на министрите по европейските въпроси и външните работи на ЕС. От сръбските реакции личи, че това може да се окаже дори още по-трудно, отколкото да се предаде приятелството с Русия. "По-добре бедни, отколкото без Косово", заяви наскоро сръбският президент Томислав Николич. Ако признанието на Косово се окаже условие за приемане в ЕС, това ще бъде ясен сигнал, че Брюксел не желае Сърбия да бъде член и че присъединяването към външната политика на Съюза ще бъде тежка задача за Белград. "Няма църква, в която можем да измолим прошка за въвеждането на санкции срещу Русия, защото това решение би било за нас катастрофално", добави сръбският държавен глава.

Ядранка Йоксивомич каза в Брюксел, че има очаквания напредъкът в преговорите да се обвърже с изпълнение на Брюкселското споразумение. "Това не са леки въпроси, но очакваме да се продължи политическият диалог с посредничеството на госпожа Могерини", обясни тя. Основен говорител по темата Косово в Сърбия е именно президентът Николич, който почти всеки ден намира повод да заяви, че изпълнението на Брюкселското споразумение е двупосочно. Какво да направи Сърбия, ако например Косово не изпълнява своята част, пита често той. Според г-жа Йоксимович все още няма конкретен документ, на базата на който да се водят преговорите по глава 35. След възстановяването на политическия диалог (януари) ще започнат консултации за дефиниране какво трябва да се направи, за да се отвори глава 35, "тъй като има различни интерпретации". 

"Изпълнението на Брюкселското споразумение е това, което представлява глава 35. Няма нови условия. Това, което искаме да видим е по-активно изпълнение на споразумението", каза латвийският външен министър Ринкевич. "Съвсем ясно е какво трябва да се направи", добави и генералният директор за разширяването в Европейската комисия Кристиян Даниелсон. 

Освен с призраците на миналото си Сърбия трябва да се бори и със своето настояще. От тази година влиза в сила олекотеният Европейски семестър за страните-кандидатки. Това означава страната да провежда дълбоки структурни реформи, да ограничава разходите и да се бори с растящата безработица и публичен дълг. В доклада си за разширяването за 2014-а година Европейската комисия посочва и още нещо, което се превърна във фундамент за разширяването - медийната среда, която в Сърбия отбелязва влошаване през изминалата година. 

Сърбия не може да напредне без нито един от тези елементи, но за да има напредък тя трябва да започне, а за да започне, Сърбия трябва да е наясно кое й е по-важно - отношенията с Русия и Косово или ЕС. Това е тежка дилема, безспорно, но тя носи онова значение, което имаше Втората световна война за Германия - помирение с миналото. Изборът на европейската ценностна система не е загуба на Косово, а е спечелване на Косово, но с други средства. В крайна сметка, един ден, ако има политическа воля за това, и Сърбия, и Косово ще бъдат заедно в ЕС. Тогава няма да има никакво значение какво е било преди.