euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Големи очаквания в Европа и най-вече в еврозоната за това кого ще изберат германците начело на правителството ... на Европа. Очаквания, подхранвани системно от разчупването на европейските табута от Жозе Мануел Барозу, бившия португалски премиер, който приключва втория си мандат като шеф на Еврокомисията, заговорил в епицентъра на кризата в еврозоната за федерализация, за повече интеграция на политическо, социално и икономическо равнище, който начерта пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (еврозоната) и който отказа да се примири с доста по-постната и направо опоскана визия, нарисувана от президента Херман Ван Ромпой, опитал се да направи лесна за преглъщане смес от желанията на страните-членки и на европейските институции.

Само че, анализаторите са единодушни, че Германия няма да откликне на тези очаквания. Не само анализаторите, но и социологическите проучвания по европейски теми, провеждани редовно от аналитичния център Open Europe показват, че германците все повече се приобщават към клуба на желаещите по-малко Европа. А по-малко Европа означава по-малко от германските пари за европейските неудачници. Били те неподготвени за членство в еврозоната гърци, забърсани от урагана на кризата ирландци или реформиращи се само за присъединяването страни-кандидатки, които след това решават да си карат по старому. Германия изглежда повече от всякога изморена. Изморена от старание да не се реализират страховете от нейната мощ (следвоенния период). Изморена от страховете, че нейната мощ няма да се реализира (кризисния период в еврозоната). Страх, изразен от полския външен министър Радек Шикорски преди две години в реч, която някъде бе прочетена като скандална (най-вече в Полша), а другаде като преломна за европейската история. Реч, която също нагнетяваше очаквания, че е дошло време за нова Европа с нова Германия начело.

Според Улрике Герот [на английски език], анализатор в Европейския съвет за външни отношения (ECFR), европейците очакват много от Германия. Искат тя да приеме трансфера на ресурси и ако е необходимо - на правомощия, които да поддържат дългосрочно жизнеспособността на проекта на европейската интеграция. И про-, и антиинтеграционистите се опасяват по един и същ начин от нарастващата мощ на Германия. Изборите в страната вече не са основно само национален въпрос, защото в зависимост от резултата, жителите в останалите страни-членки на ЕС и особено в еврозоната може да усетят икономическите, социални и политически последици дори в много по-голяма степен, отколкото самите германски гласоподаватели.

Сходна е ситуацията и с водещи политици в страните-членки, които искат най-голямата и най-мощна икономика в ЕС да поеме своята отговорност за политическо водачество, съизмеримо с икономическата й мощ, пише Улрике Герот. Немалко политици искат Берлин да предложи дългосрочна перспектива за бъдещето на Европа. Само че, Германия няма какво да предложи в отговор на този изненадващ, по думите на германския анализатор, каталог с искания. Едва ли която и да било правителствена коалиция, дори и старата, ще предложи "просветителско водачество", което ще приеме значителна краткосрочна саможертва, за да се впусне в далече по-несигурната визия за дългосрочна политическа стабилност. Германия живее в различен свят със свои собствени задръжки и тревоги, много от които се пренебрегват от външния свят.

Страхове от обедняване, подхранвани от променяща се демография, в комбинация с новия импулс, който се появи с падането на Берлинската стена през 1989-а година. Има пропаст между европейските очаквания за по-твърда и конструктивна германска роля. На Берлин обаче му липсва политическата амбиция да предложи ясно водачество в размирни времена. По-скоро германските политически лидери се надяват да въздействат на събитията чрез личния пример, чрез прилагането на германския модел на пестеливост у дома и конкурентност в чужбина. Според германците, това е единствения начин Европа да успее във все по-конкурентен и глобализиран свят, е мнението на Улрике Герот.

Анализаторите от британския евроскептичен аналитичен център Open Europe също са на мнение [на английски език], че Германия няма да откликне на големите очаквания. Те се концентрират подробно върху основните въпроси, пред които ЕС е изправен в момента и представят вероятностите всички тези задачи да бъдат реализирани. Основният въпрос, разбира се, е свързан с бъдещето на банковия съюз - голямата европейска амбиция, която най-вероятно ще бъде реализирана, но не с онази визия, с която бяха начертани плановете за нея. Става дума за общо девет предложения, от които обаче реално се работи по две-три. Останалите са само идеология, която периодично излиза на повърхността, когато на хоризонта липсва друго решение.

По почти напълно готовия единен надзорен механизъм (ЕНМ), първия елемент от банковия съюз, Германия продължава да има задръжки, свързани основно с ролята на ЕЦБ като единен надзорник. Още по време на преговорите Берлин се тревожеше, че ако ЕЦБ е и надзорник, и мениджър на паричната политика, двете роли може да се смесят и това да има вредни последици. Open Europe очаква, че Германия и след изборите ще продължи да настоява за по-ясно разделение между паричната политика и надзорните функции или направо за изнасянето на надзорника извън централната банка, което обаче изисква промени в договорите на ЕС. Прогнозата на анализаторите се базира на факта, че един от потенциалните участници в бъдещата управляваща коалиция (FDP) желаят надзора да бъде изваден от ЕЦБ, за да се гарантира разделението между паричните и надзорни функции. Социалдемократите (SPD) са на същото мнение, докато Левицата (Die Linke) иска Европарламента да получи допълнителни права за контрол над ЕЦБ, за да се гарантира прозрачност, което вече е факт.

Що се отнася до втория основен елемент на банковия съюз - единния механизъм за оздравяване (ЕМО) - работата по него все още е в начален етап, но конфликтите започнаха дори преди официалното представяне на предложение от Еврокомисията. Проблемът е кой да играе ролята на единен оздравителен орган. Комисията се самопредложи, но Германия е против, защото смята, че създаването на такъв орган, както и на оздравителен фонд, изисква промени в договорите. Наскоро германският член на управителния съвет на ЕЦБ Йорг Асмусен съобщи, че всички правни служби са единодушни, че промени в договорите няма да са необходими, но има и вратичка. Open Europe вижда неяснота след изборите по темата, тъй като доста въпроси остават без отговор.

Финансовият министър (CDU/CSU) предложи двустъпков процес - първо да се създаде мрежа от национални надзорници и след това евентуално да се премине към общ за еврозоната орган за оздравяване на закъсали банки, което ще изисква промяна в договорите. Волфганг Шойбле обаче е против създаването на фонд, особено ако той ще е извън националния контрол. FDP също са скептични към този орган, а SPD не са се изказвали в подкрепа или против органа. Зелените подкрепят общоевропейски фонд и искат да се въведе дългова спирачка за банките, както и да се намали размера им. Die Linke защитават позицията за банкова такса, която да е изцяло предназначена за покриване на разходите от кризата.

Един от много важните въпроси, свързани с банковия съюз, е възможността за директна банкова рекапитализация в еврозоната. През юни лидерите на ЕС се договориха средства от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) да се използват за рекапитализация на банки в еврозоната по примера на помощта, която беше отпусната на Испания миналата година. Това обаче да не става преди надзорният механизъм да започне да функционира от втората половина на 2014 с надзор и стрестестове за банките. Лидерите от еврозоната се поддадоха на натиска от Берлин и се съгласиха само 60 млрд. от общата сума в ЕМС (500 млрд. евро) да се използва за подпомагане на банки в еврозоната и то при условие, че първо частните кредитори поемат загуби.

Всякакво решение за използване на средства от постоянния фонд на еврозоната (ЕМС) за рекапитализация изисква одобрението на Бундестага, което Open Europe прогнозира, че ще бъде съпроводено с условия. По-скоро невероятно изглежда в близко време това да се прави от оздравителен фонд на фона на трудностите, за които стана дума по-горе, смятат анализаторите. Партийните нагласи показват, че коалицията на Ангела Меркел ще продължи да изисква строги условия за отпускането на пари от общия спасителен фонд. Социалдемократите бяха критични по време на кампанията за рекапитализация през ЕМС, а FDP са съгласни, но само ако страните-членки съучастват със собствени средства. Зелените нямат ясна позиция, докато Die Linke е против ЕМС по принцип точно заради опасенията, че фондът ще бъде използван за финансиране на банки за сметка на социалната държава.

Големи промени не може да се очакват и по отношение на политиката на фискална дисциплина, така нареченото остерити (austerity). Макар и да има нюанси, като цяло всички политически сили в Германия са единни, че дългът е проблем и е необходима финансова дисциплина, съпроводена от структурни реформи.

Ще получи ли Гърция отново помощ? Най-вероятно да, ако се съди по анализите на Open Europe на партийните нагласи. Единодушие цари и по въпроса за опрощаване на още гръцки дълг, особено в официалния сектор (ЕС, МВФ и ЕЦБ), което се отрича и от самата централна банка в ЕС. Всички политически сили са против второ "подстригване" на гръцки дълг.

Изводът е, че каквото и да бъде следващото германско правителство, ремонтът в конструкцията на еврозоната ще бъде с местна упойка и задържането в болница няма да е дълго, нито социално. Още по-малко ще има фанфари и цветя за изписването на оцелелите. Ако ще оставаме заедно в еврозоната, то тогава ще трябва да се потрудите и вие, е посланието на германските гласоподаватели. Може би доста показателна е тишината в германската предизборна кампания по отношение на страните извън еврозоната. Тя показва, че ако ще се реформира нещо, то ще бъде в еврозоната и всеки, който поиска да влезе в нея, ще трябва да се присъедини към процеса, както вече стана ясно - с местна упойка, а понякога и на живо. Въпрос на избор, не само на избори.