euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Германците си поискаха "Супер Мути" и я получиха

Аделина Марини, October 3, 2013

Основният двигател на ЕС работи добре, безотказно, предсказуемо и най-вече стабилно. Шофьорът остава същия и по всичко личи, че ще продължи стабилния курс на малките крачки. Общо взето така може да се обобщят федералните избори в Германия, които предложиха малко изненади, ако изобщо може да се говори за изненади. От една страна беше неочаквано, че партията на Ангела Меркел (Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз) ще е на ръба да спечели абсолютно мнозинство, поне за няколко часа, и то след два пълни мандата коалиционно управление, но от друга - това не е чак толкова изненадващо. Голямата изненада е, че либералите от FDP останаха извън парламента.

Кампанията беше една от най-скучните по мнението на много анализатори, но и най-следена отблизо в целия Европейски съюз, а дори и извън него, заради значението, което Германия има за бъдещето му. В този смисъл изборите може да се приемат и за показателни за европейските настроения в Германия броени дни, след като Европейският парламент лансира първата в историята си мащабна кампания за евроизборите през май догодина. Значението на германските избори някак подцени значително мащаба на изборите за евродепутати и постави дилемата за това колко важни в общоевропейски план може да бъдат едни национални избори срещу това колко незначителни може да бъдат в национален план едни общоевропейски избори.

Именно заради противопоставянето национално срещу общоевропейско, което ще преобладава в европейската кампания догодина, euinside потърси за анализ на изборите в Германия български журналисти, анализатори и политически активни граждани, които живеят в страната и имат пряк поглед върху събитията там.

Изненада или не?

Капка Тодорова, кореспондент в Германия на един от големите български всекидневници в България - "24 часа" - смята, че изборите са били едновременно изненадващи и не чак толкова неочаквани като резултат. "Все пак победата на Ангела Меркел беше очаквана доста преди гласуването, когато всички проучвания й даваха 50% одобрение и направиха от нея един от най-харесваните канцлери в страната. Изненадата е в отпадането на досегашния коалиционен партньор - либералната Свободнодемократическа партия (FDP), които не успяха да прескочат 5-процентната бариера. Самата Меркел обаче беше изненадана  от вероятността, която продължи няколко часа, да управлява с абсолютно мнозинство. Не й достигнаха 4 депутатски места за това".

Весела Кулев, политолог и журналист, който работи като консултант и анализатор в Института за политически стратегии в Бремен, представи няколко факта в подкрепа на твърдението, че резултатите са изненада. "Макар социологическите проучвания да сочеха победа на християндемократите, никой не очакваше почти пълната победа на партията на Ангела Меркел, на която не достигнаха 0,5 процента, за да уравлява сама, което е постигано само веднъж в историята на федералната република - от Аденауер. Също така се предвиждаше зелените и крайната левица да загубят гласове, но не с толкова отчетлива процентна разлика. Очакванията (и страховете) антиевропейската Алтернатива за Германия (AfD) да влезе в Бундестага не се сбъднаха, а прогнозите партията на пиратите да успее да влезе с минимален резултат, също не се оправдаха".

Г-жа Кулев също е на мнение, че най-голямата изненада и дори шок е за неолибералите, досегашен постоянен и най-желан партньор на ХДС и специално на Меркел. "За първи път в историята на ФРГ либералите остават без парламентарно представителство - не им достигнаха 0.2 процента, за да минат минималната граница от 5 процента. Драмата е голяма, предвид че най-големите данъчни облекчения и конкретни реформи в редица политически и икономически ресори дойдоха през последните години именно от блока на свободните демократи. Програмата им е изключително добра, но липсват убедителни кадри, липсват нови лица и липсва добрата, съобразена с избирателя, пропаганда на програмата им. Със свободните демократи се получи така, че над 2.5 милиона от гласоподавателите им се преляха в полза на Меркел. Не защото програмата на ХДС е по-добра, а защото Меркел говори на езика на хората, тя пое ролята на липсващия (в положителен смисъл) фюрер (водач) на нацията, като обединяваща фигура".

И все пак е забележително в епицентъра на толкова голяма и безпрецедентна за ЕС криза като сътресенията в еврозоната лидер да бъде поискан за трети път от избирателите си на фона на резките движения в много от засегнатите от икономическата криза държави. В този смисъл причината за решението на германските гласоподаватели е доста интересна. Капка Тодорова казва, че най-лесното обяснение на този феномен е чисто човешкото: насред криза, която Германия майсторски избягва, би било лудост да смениш внезапно курса и да започнеш отначало.

"Има и друго, не по-маловажно обяснение. От години големите партии не само в Германия, а и в Европа, губят членска маса и се опитват да спрат този отлив, привличайки привърженици на други партии. Така левите станаха по-малко леви, а десните завиха  наляво. Ангела Меркел е ясен пример за такова развитие - всъщност политиката й е базирана на ценностите на ХДС, но тя е отворена за всякакви разумни решения и идеи на другите партии. Така в програмата й постепенно попаднаха и теми, които в миналото бяха категорично социалдемократически или зелени", смята Капка Тодорова. Весела Кулев е съгласна като добавя още причини. Меркел не стресира избирателя, тя има балансирано излъчване, дори онези, които не я харесват като политик, я харесват като личност, заради образа й на майка на нацията, в която е влязла по необходимост. В Западна Германия тя печели като консерватор, в Източна Германия гласуват за нея, защото е "една от нас".

"На Меркел може да се има доверие, че тя ще защити ЕС, когато това се налага, че тя ще защити и ФРГ, когато това се налага - и за двата федеративни съюза, за националния и паневропейския, тя е припознавана в една и съща роля, на 'закрилницата на ценностите'. Спрямо нуждите на служители и работници, тя артикулира състрадание, същевременно най-важните й партньори са големите банки и съюзите на работодателите", посочва Весела Кулев. Това вероятно е и причината, заради която ARD нарече канцлера в първите часове след приключването на гласуването "Супер фрау", а в Twitter това преля и в "супер мути".

Една скучна кампания, но с доста скандали

И Капка Тодорова, и Весела Кулев са единодушни, че предизборната кампания е била доста скучна. Г-жа Тодорова успя да открои някои по-смели решения за плакати и снимки. Тя припомня снимката на Пеер Щайнбрюк с изпънат среден пръст, публикувана на корицата на сп. "Зюддойче магацин". Така той позира в рубриката интервю със снимки при отговор на въпроса какво мисли за критиците си. Доста смел отговор. Острието на левицата пък - красивата Зара Вагенкнехт, се осмели да позира облечена като Фрида Кало за предизборната си кампания. Така се обърна към жените избиратели. Друга новост, според Капка Тодорова, бе публикуването на социологически проучвания почти в последния момент - в петък преди гласуването излязоха последните. Досега последните анкети се правеха в неделята преди изборите. Причината за промяната този път бе изключително трудната прогноза. Управляващи и опозиция отидоха на избори с равен брой гласове на своя страна - по 45%.

"Всъщност, като цяло, това беше най-скучната, ненапрегната кампания, като политически ПР през последните 23 години във ФРГ", написа в отговор Весела Кулев. Тя обаче припомня многото скандали, съпътствали кампанията, от които незасегнати останаха само ХДС (и ХСС в Бавария). "Това обяснява и преливането на гласовете в полза на Меркел от всички посоки, което може да се интерпретира като доверие, но и като вид наказателен вот. Наказателен за свободните демократи, които отказаха да дебатират въвеждането на минимална работна заплата на час и минимална пенсия - по подобие на Люксембург и Белгия, с който отказ отблъснаха редица гласоподаватели от ниската прослойка на средната класа. Свободните демократи бяха също така засегнати от скандалите на партията на Зелените, която е била обвързана с (и в частност все още толерира) лобито на педофилите - оказа се, че една кандидатка на свободните демократи, макар от непопулярните либерални кандидатури, е съучаствала на академична (!) студия в края на 1980-те и средата на 1990-те за легализиране на педофилията".

Въпросната дама, пише г-жа Кулев, е нова и почти никому непозната сред свободните демократи. Тя влиза в партията едва зимата на 2007 г. и преди месеци беше принудена да напусне партията, веднага след като стана известна биографията й, но това се отрази на доверието на симпатизантите на либералите. "Традиционните гласоподаватели на либералите, чието ядро винаги е било между 5-7 процента не са се стопили - 4.8 процента резултат говорят за прехвърлянето на част от техните гласове (по изчисления до момента става дума за 2.5 милиона гласа) в полза на Меркел, като залагане на 'по-сигурно'. Трябва да се има предвид, че дори когато Ханс-Дитрих Геншер като лидер на свободните демократи на практика осъществи с преговорите си с Горбачов и Шеварнадзе немското Обединение, дори и тогава свободните демократи не се радваха на повече от около 10 процента при изборите за Бундестаг.

При Зелените проблемите с обвързаностите с лобито на педофилите във ФРГ са много мащабни и комплексни, затова и отливът на около 8 процента от гласовете им е напълно обясним - и досега Юрген Тритин, последният динозавър на Зелените, продължава да стои на позицията, че към педофилите трябва да се проявява повече толерантност и да се преразгледат 'основни законови положения' при инкриминирането на педофилията. Този възглед не се понася от множеството гласоподаватели, а наказателният вот срещу зелените говори ясно и за отрицанието на гласоподавателите им. Но, макар и ощетени, те влизат в Бундестага, за което има обяснение - традиционно за тях в Германия гласуват крайно леви екозащитници и мигрантите от турски и арабски ислямски произход, това ядро се запази.

Голямо разочарование за привържениците на Пиратите се оказаха позициите им по време на скандалите с подслушванията на службите за сигурност на САЩ и Великобритания, и аферата Сноудън. Затова и гласоподавателите им ги наказаха и те остават извън Бундестага. На практика пиратите не реагираха дори с един-единствен политически формулиран акт, те не изразиха никакво отношение, сякаш не съществуваха като партия, която е влязла в Буднестага, благодарение на обещанието за защита на гражданите от подобни посегателства в личната им сфера след аферата Асанж.

Големите заявки на Алтернатива за Германия за реформи в ЕС и валутата мутираха за два месеца в анти-европейски клишета и настройване срещу новите държави-членки, с което не успяха да се разграничат от крайно десните радикали като националистите на НПД, и бяха ухажвани и от неонацисти. Скандал с отклоняване на партийни средства за лични нужди сложи допълнително петно и върху странното семейство 'благородници' граф и графиня на Олденбург, което е оглавило Алтернатива за Германия, една, прокламираща се като широка гражданска платформа", обобщи кампанията политологът Кулев.

Според Найден Чакъров, член на българската партия на Зелените и живеещ в Германия, до широката публика след "дестилирането през медиите" са достигнали две точки от програмата на Зелените в Германия: увеличаване на данъци и препоръка за гастрономическите заведения с държавно участие за един ден в седмицата без месо. "В този смисъл моят личен извод е, че в политиката навсякъде има силна селекция за практическа липса на ясни позиции, в което Меркел е перфектна. Зелените навсякъде се борят за сравнително ясни неща, така че това просто означава че са осъдени да се опитват да плуват срещу течението и верятно никога няма да могат да достигнат мнозинство. Германските зелени по-скоро се придвижиха в посока на българските си колеги по откровеност и за жалост лъсва колко далече е нагласата им за устойчивост от средния гласоподавател", е анализът на Найден Чакъров. Той припомня и педофилския скандал.

Какво да очакваме?

"Математически погледнато имаме само три възможни варианта за коалиция: Голяма - християндемократи и социалдемократи, Черно-зелена - християндемократи и зелени, и червено-черно-зелена - ГСДП, зелените и левицата", обяснява Капка Тодорова. "Третият вариант е възможен само математически. Така че в следващите 30 дни Ангела Меркел ще има възможност да състави коалиция или със социалдемократите, или със зелените. И с двете партии са възможни достатъчно компромиси, за да е възможно едно добро управление. Както вече посочих, Ангела Меркел възприе доста от темите на социалдемократите и зелените в своята програма, така че кой знае какви противоречия не би имало. Чисто от прагматична гледна точка, не вярвам, че тя ще търси първо зелените за партньор. Причината е в горната камара на германския парламент - там тя няма да има мнозинство с такава коалиция и трудно би прокарвала решенията си. От тази гледна точка изключително комфортно би управлявала със социалдемократите. Това, което ни засяга нас най-вече - курсът спрямо  ЕС и фискалната политика, няма да претърпи промени, с която и партия от двете да се коалира".

"Вероятността за широка коалиция между християндемократи и социалдемократи е най-голяма", е убедена и Весела Кулев. "Вероятността за коалиция между християндемократи и зелените е по-слаба, а най-слаба, но не изключена, е и "интригата" от коалиция между социалдемократи, зелени и крайната левица (Die Linke), с който вариант в момента социалдемократите се опитват да сплашват Меркел, така щото да получат от нея по-добри карти в политическия покер, който играят като двама на маса. Вероятно социалдемократите ще получат министерските кресла в ресорите, освободени от свободните демократи и вероятно министерството на семейството и образованието".

Весела Кулев смята, че два основни фронта са се откроили във външната и вътрешната политика по време на предизборната кампания. Във външната политика - за или против ЕС като настояща федерация и за или против еврото като обща валута на съюза. Във вътрешната политика - за или против минималната заплата и минималната пенсия и за или против повече сигурност за работниците и служителите, чиито права в частния сектор са съкратени до минимум буквално и на практика вече може да се говори за условия на роби (липса на договори, принуждаване на работа преко договора, ниски заплати, уволнения при влизане в синдикати или опит да се договори тарифно възнаграждение и прочие).

Това ще са фронтовете, смята тя, пред които ще стои и бъдещата коалиция през следващия мандат и това са проблемите, които се нуждаят от отговори, за да спрат стопяването на средната класа и обедняването на нейните прослойки. В този смисъл теми ще бъдат данъчната политика, тарифите за заплащане, защитата на работните места, облекченията за работници и работодатели, защитата на потребителите и кредитоползвателите, и не на последно място - свръхбогатите като данъчни бегълци, е мнението й.

Възможни ли са паралели с България или отзвук в България?

Паралели е трудно да се правят, казва Капка Тодорова, тъй като все пак става дума за две коренно различни системи. Теоретично, но само теоретично, е възможен български вариант и в Германия. Това според нея означава спечелилите с голямо мнозинство (41.5%) да не намерят коалиционен партньор и обединената опозиция да състави кабинет. Социалдемократите и зелените многократно категорично отхвърлиха вариант да управляват заедно или благодарение на толеранса на Левицата, която да играе ролята, присъдена на "Атака" в българския парламент. "Така че, тук паралелите свършват. Ако престъпят думата си, ще загубят огромни маси привърженици и това би било политическо самоубийство. Поне аз виждам нещата така. Тук ще уточня само за неизкушените, че в левицата са и бившите комунисти от ГДР", казва журналистът.

Паралели не са възможни, казва и Весела Кулев. "По причина, че става дума за различна политическа традиция и различна политическа среда, за различно схващане на политиката като процес - над 70 процента от имащите право да гласуват си бяха дали гласа до 15 часа, дори при положение, че не са съгласни с партийните концепции и програми, с лицата на партиите. С други думи, дори ако отливът на процентите за няколко партии може да бъде интерпретиран като наказатлен вот, то схващането за гласоподаването като инструмент да контролираш и дори да наказваш политиците е много силно изразено. В България това отношение се изразява най-вече с отказа да се отиде до урната.

Но паралели не са възможни и поради различните системи на гласоподаване и на гласуване, ФРГ е все пак федерация и има специфичен федерален управленчески модел. Може би някога трябва да сравним как се гласува във ФРГ и защо на практика злоупотреби с гласа не са възможни, поради няколко особености на гласоподаването, които не са сложни да се въведат и в България, което би облекчило много българските комисии в секциите, българските граждани, най-вече би спряло веднъж завинаги злоупотребата с фалшиви гласове. Що се отнася до това как ще се отрази немският мандат на българския политически живот - немските социалдемократи са партньори на Станишев, което значи той да бъде бетониран в статуквото; същевременно Меркел е основният гръб, на който разчитат както ГЕРБ, така и консервативните/народняшките партии в Реформаторския блок, нейната победа ще даде храна на амбициите и очакванията им за участие във властта. Дали това ще означава оставка на кабинета сега или ще се чака до април-май 2014 г., когато ще се играе големия политически и партиен покер за листите и квотите на изборите за нов Европарламент - това ще стане ясно до седмици", казва още политологът.

Зацикляне на политическата система или просто традиция?

На тези избори имаше незначително увеличаване на избирателната активност - 72 на сто, но все пак възможно ли е да има изтощение от германската политика? Германците вярват в демократичната система и се възползват от всички лостове, които тя им дава, отговаря ми Капка Тодорова. Казват: "Който не гласува, получава онова, което не е искал". "Дали тези, които гласуват, получават желаното? Явно има и достатъчно недоволни, за да спечели партия като 'Алтернатива за Германия' почти 5%. Та тя едва не влезе в Бундестага. Това е феноменален успех за партия на няколко месеца. Не бива да забравяме обаче, че голям успех имаха преди тях Пиратската партия, а в началото и левицата. Има уморени от глобализацията хора. Но все пак 72% гласуваха и това показва, че мнозинството се осланят на досегашната демократична система и не искат промяна", е мнението й.

"Забелязва се зацикляне в едни и същи проблеми, които не биват решавани веднага и изострят социалните отношения", е мнението на Весела Кулев. "И оттук нуждата от бързи и конректни решения, които, за съжаление, не всеки политически блок може да предложи. По различни причини - десните партии са обвързани традиционно повече с интересите и представителите на работодателите и банките, като игнорират онези на служителите, работниците и потребителите (които не рядко се оказват без сигурни работни места, и, за жалост, без заплати и без права);  левите партии правят същата грешка с обратен знак - те се фиксират върху интересите на синдикатите (които са по-скоро бюрократични конгломерати), в частност артикулират итнерсите на служителите и работниците, но подминават нуждите на работодателите (които често не могат да плащат заплати, защото са пречупвани от жестока данъчна тежест).

От нови (или по-скоро от бързи и работещи) решения се нуждаят няколко области и общото на всички прослойки е да бъде намерено решение, за да не расте и да не се радикализира обществото на крайно бедните. Добра новина е, че за първи път в Бундестага от редиците на християндемократите влезе депутатка от турски етнически произход, родена във ФРГ, с което се разруши картината както за типичния немски консервативен блок, така и за гласуващия все в ляво немски гражданин от турски произход. И друга приятна изненада е първият депутат африканец в Бундестага", обобщи г-жа Кулев.