euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Точно една година отне най-голямата интеграционна стъпка от създаването на еврото насам - единният надзорен механизъм (ЕНМ) за банките - да бъде одобрена, след гласуване в Европарламента по време на септемврийската му пленарна сесия, благодарение на сключването на историческо по рода си междуинституционално споразумение. С този документ [на английски език] евродепутатите получават огромни правомощия, с което се утвърждават като ключов фактор в европейската политика. Надзорният механизъм е първата голяма крачка към създаването на банков съюз, идеята за който беше одобрена от лидерите на страните-членки през юни 2012 г. с основна цел да се сложи край на омагьосания кръг спасяване на банки с пари на данъкоплатците, кризи, пак спасяване на банки с публични средства.

Какво представлява механизмът?

Единният надзорен механизъм за банките ще покрива всички банки в зоната на единната валута, както и онези извън нея в зависимост от това дали неевро страни ще се присъединят към него, както и от обвързаността на банки от еврозоната с банки извън нея. Надзорната роля ще се изпълнява от Европейската централна банка, за която се създават правила, така че да бъдат ясно разграничени надзорните й функции от паричната й политика. По изчисления на банката финансовите институции в еврозоната са около шест хиляди, но не всички ще попаднат под директния надзор на Франкфурт. ЕЦБ ще има директна отговорност за банките, които притежават активи на стойност над 30 милиарда евро или които имат дял от поне 20% от брутния вътрешен продукт на страната, в която са създадени. Под директния надзор на банката ще попадат и всички онези, които са поискали или са получили бюджетна помощ през спасителните механизми на еврозоната, като Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) или Европейския механизъм за стабилност (ESM).

ЕНМ е изключително голям пробив след няколкото неуспешни опита на европейските лидери и институции с малки крачки, без сдаване на допълнителен суверенитет, да решават проблеми, разкриващи дълбока взаимосвързаност. Както призна Йорг Асмусен, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ (Германия), на неформалната среща на Еврогрупата във Вилнюс на 13 септември, предишните два стрес-теста, които трябваше да удостоверят реалното състояние на европейските банки, се провалиха. "Сега може би имаме трети, последен шанс да поправим банковата система", каза той.

Преговорите по ЕНМ, макар и кратки за европейските измерения, бяха съпроводени с интензивни спорове - първо между страните-членки, голяма част от които не желаеха да предадат на практика още суверенитет на външен (всъщност изцяло вътрешен - ЕЦБ) орган и се опитваха да договорят отстъпки, които биха им дали възможност да защитят националните си интереси. И второ - между институциите (между Съвета и Европарламента, а после между Европарламента и ЕЦБ). Може да се каже, че скоростта и ефективността на тези преговори е резултат от лошото икономическо състояние в еврозоната, нарастващата безработица и отсъствието дори на краткосрочна положителна перспектива. Създаде се друг порочен кръг - има потенциал за растеж, но за него липсва достъпно финансиране. Кредитирането е затегнато в много от страните-членки на паричния съюз и е скъпо. В резултат фирмите не развиват допълнителни дейности, не правят нови инвестиции и съответно не наемат нови работници. Еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние обясни този омагьосан кръг с прости данни - 65% от икономиката в Европа се финансира от банките, за разлика от САЩ, където процентът е доста по-нисък.

Правата на европейския надзорник ще включват лицензиране или оттегляне на разрешителните за всички кредитни институции в еврозоната. ЕЦБ ще отговаря още за придобиванията и за разпродажбата на активите на банките. Ще провежда стрес-тестове, които обаче няма да заменят тестовете, които и досега провеждаше Европейският банков орган, създаден през 2010 г. в пакет с още няколко надзорни органа - първият колеблив опит за общоевропеизиране на решенията на отдавна общите европейски проблеми. Националните надзорници ще продължат да изпълняват функциите си, само че ще отговарят за по-малко значимите банки. ЕЦБ обаче ще има правото да изисква цялата необходима информация, която й е необходима в разследването на конкретен случай, да провежда разследвания на кредитни институции, както и на хора, замесени в определени дейности и да провежда инспекции на място. ЕЦБ ще може и да налага финансови санкции.

Надзорният дял на ЕЦБ ще се състои от председател и заместник-председател, избрани от управителния съвет на ЕЦБ и състоящ се от четирима представители на централната банка и по един представител на всяка национална банка или компетентна институция. Отделно от това ще бъде създадена и комисия от посредници за решаване на несъгласия, които може да възникнат между националните компетентни власти и управителния съвет на банката.

Силен, по-силен, Европарламент

Важно е да се отбележи, че за надзорните функции на ЕЦБ ще се прилагат изключително строги правила за поведение на служителите, които покриват включително и изтичането на информация към медиите. И точно тук идва ролята на Европейския парламент, съгласно постигнатото след продължили цяло лято преговори с Европейската централна банка споразумение. Съгласно това споразумение ЕЦБ ще създаде конкретни критерии за подбора на председателя на надзора, което включва какви са професионалните му качества, познанията му за финансовите институции и пазари, опитът му във финансовия надзор. Тези критерии ЕЦБ се задължава да направи публични. Основно изискване на ЕП е банката да се придържа към най-високите професионални стандарти. За да е по-сигурно обаче, съответната комисия на Европарламента ще одобрява кандидатите за председателския пост и неговия заместник.

С цел да се осигури повече прозрачност и отчетност в споразумението са залегнали няколко много важни договорености. Председателят на надзорния съвет на ЕЦБ ще участва в публични изслушвания за изпълнението на надзорните задачи пред съответната комисия на Европарламента като в зависимост от програмата на Европейския парламент, такива изслушвания трябва да има поне два пъти годишно. Това, което прави силно впечатление в споразумението е, че в него е отделена цяла страница на поверителните срещи, което повдига въпроса дали с тях не се обезсмислят публичните изслушвания. Правилата за поверителност, договорени между ЕП и ЕЦБ са изключително строги и предвиждат доста по-чести непублични срещи, след които се забранява категорично да се правят каквито и да било публични изявления. Всеки участник в тези поверителни дискусии ще подписва всеки път официална декларация, че няма да разкрива пред трети лица съдържанието на обсъжданията.

Председателят на надзорния съвет ще представя пред ресорната парламентарна комисия годишен доклад за изпълнението на надзорните си задачи, за работата си с националните надзорни власти, за разделението между паричната си политика и надзора и по още много въпроси, които покриват целия спектър от работата на надзорния съвет. На практика с това споразумение Европейският парламент се издига до равностойно положение със Съвета и дори повече, поне що се отнася до общоевропейските въпроси.

Вероятно получаването на тази безпрецедентна власт на Европейския парламент е една от причините одобряването на ЕНМ на 12 септември да бъде единодушно от всички политически сили, което е рядко явление. Също толкова рядко явление е и дебатите да бъдат кратки, въпреки че вече имаше преди лятната ваканция дискусии по този въпрос, които доведоха до необходимостта от споразумение с ЕЦБ за повече прозрачност и отчетност пред ЕП. Дори и най-евроскептичните политически групи - Европейските консерватори и реформисти, предвождани от Мартин Каланън и Европа на свобода и демокрация на Найджъл Фараж - подкрепиха механизма и приветстваха създаването му. Единствената критика беше изразена от Jürgen Klute от Конфедералната група на европейската обединена левица (Германия), който е член на икономическата комисия на ЕП. Според него така както е създаден механизмът, той носи риск да създаде проблеми в бъдеще, тъй като не включва и банките извън еврозоната.

Ако извън еврозоната се появят проблеми, ще трябва да ги решаваме пак най-вече със средства на страните от еврозоната, предупреди той и изрази опасение, че се пропуска шанса да се създаде трайна основа, чрез която да бъде стабилизирана банковата система в Европа. Друг член на икономическата комисия на ЕП Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция) също изрази резерви като посочи, че предоставянето на права на неевро-страните да напуснат надзорния механизъм, когато не им харесват препоръките, буди загриженост.

Какво следва?

Въпреки че вече всичко е договорено, механизмът ще премине още веднъж през министрите на финансите на ЕС (Екофин) за финално одобрение на окончателния му вид. След това обаче предстои трудната задача (на този етап изглеждаща доста по-трудна) по договарянето на единния механизъм за оздравяване на банките (ЕМО), предложение за който ЕК представи в края на юли. По него, както euinside писа, Германия изрази сериозни резерви като посочи, че европейското законодателство не допуска създаването на единен фонд за оздравяване. Йорг Асмусен каза в петък вечерта обаче, че член 114 дава достатъчно основания за създаването на фонда. Нещо повече, той посочи, че вече има пълно съгласие между правните служби на Съвета, Комисията и ЕЦБ по този въпрос. Председателството междувременно обяви, че ще се стреми да се постигне общ подход по темата през ноември, за когато министрите на финансите се договориха да се видят два пъти, за да могат да обсъдят втория стълб от банковия съюз.

В зависимост от това как върви работата по подготовката на ЕЦБ да поеме надзорните си функции, надзорният механизъм ще започне работа най-вероятно през есента на 2014 г. Ако се постигне договореност и за оздравителния механизъм, той може да започне да функционира от 2015 г.