euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Европейската комисия и аз не вярваме, че европейският социален модел е мъртъв”, заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу пред Европейския парламент на 18 април. Същия ден Комисията одобри пакет от документи, посветен на създаването на работни места и постигането на по-висока заетост в ЕС. ЕК предлага на страните-членки конкретни мерки, които надграждат насоките в Годишния обзор на растежа 2012 в изпълнение на целта за постигане на 75% заетост до 2020 г., заложена в стратегията Европа 2020. За да бъде постигната целта, ЕС се нуждае от допълнителни 17.6 милиона работни места. По време на кризата заетостта е намаляла до 68.9%, загубени са 6 милиона работни места, а към февруари 2012 г. безработицата в ЕС приближава 10.2%.

В съобщението на ЕК „Към възстановяване и създаване на работни места“ се посочват три области на мерки, които страните могат да предприемат.

Насърчаване на разкриването на работни места и търсенето на труд,

например чрез субсидии за заетост, изместване на данъчното облагане от труда към въздействието върху околната среда, конкумацията и имуществото, както и подкрепа за самостоятелната заетост. ЕК препоръчва страните да насочат усилията си към областите с голям потенциал за бъдещи работни места като зелената икономика, здравната сфера и информационните и комуникационни технологии (ИКТ), в които до 2020 г. могат да бъдат създадени 20 милиона работни места.

Реформа на трудовите пазари

с цел постигане на по-голяма гъвкавост и приобщаване на повече хора, особено младежите, синхронизиране на търсенето и предлагането на работни места чрез по-големи инвестиции в уменията и по-лесното признаване на уменията и квалификациите в рамките на ЕС. Комисията призовава за премахване на правните и практическите пречки пред свободното движение на работници и конкретно за премахване на ограничителните мерки за достъп до пазара на труда за работниците от

България и Румъния.

Този въпрос беше тема и на дебатите в Европарламента с участието на комисаря по заетостта Ласло Андор. В отговор на настоятелните питания на румънски евродепутати защо български и румънски работници все още не могат да работят в 9 страни-членки комисарят обясни, че трудовата мобилност е регулирана в присъединителните договори на двете страни и минава през три фази. Въпреки това, ЕК приканва старите страни-членки да отворят работните си пазари по-бързо, отколкото е записано в договорите (31 декември 2013) и някои вече го направиха, обясни комисарят. Според него аргументите за продължаване на ограниченията са несъстоятелни и ЕК вече е изразила това мнение пред страните-членки.

Други проблеми пред трудовата мобилност са ограниченията за заемане на постове в публичните услуги, непризнаването на професионалните компетенции, страхът от загуба на пенсионните и социалноосигурителни права, данъчни пречки и др. Във всички тези области ЕК работи по конкретни предложения, но в крайна сметка решаваща е волята на страните-членки.

Минималната заплата

ЕК обаче ясно казва, че заетостта сама по себе си не е гаранция за избягване на бедността, затова призовава за определяне на достойни и устойчиви възнаграждения и избягване на капана на ниските заплати. Тук откриваме и „новината” в съобщението - ЕК препоръчва всички страни-членки да определят минимални заплати на подходящи нива. В повечето страни и сега има минимални заплати, но някои, например Германия, доскоро бяха твърдо против определянето на минимални възнаграждения. Но има признаци за промяна в германската позицията по въпроса, което беше потвърдено и от комисаря Андор.

За първи път призоваваме за въвеждане на минимални заплати, заяви той пред журналисти, но побърза да обясни, че не става дума за унифицирани минимални заплати в ЕС. Запитан дали Комисията променя идеологическия си софтуер по отношение на минималната заплата, комисарят отговори: "Не променяме идеологията си, а отиваме стъпка напред". Според него минималната заплата е добър инструмент за подпомагане на конкурентоспособността, на търсенето на труд, както и в борбата срещу бедността.

В съобщението е записано, че минималните заплати трябва да отразяват цялостното икономическо развитие на страните-членки. Препоръчва се също възможността да се приложат диференцирани минимални заплати, каквато практика съществува в някои страни-членки. Няма конкретен критерий за точното ниво на заплатите в определена страна-членка, обясни пред евродепутатите еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен. Той беше провокиран от словашки евродепутат, който каза, че страната му произвежда най-много коли на глава от населението в света, но заплатите на работниците в бранша са наполовина по-малки отколкото в държавата-майка на автомобилната компания. Комисарят по заетостта Ласло Андор пък коментира, че ако заплатите в Братислава са наистина наполовина по-малки отколкото в развитите страни, това е добър резултат, защото при средните заплати разликите между Северна Европа, Централна Европа и Балканите са много големи. Той обаче отрече това да е форма на дискриминация спрямо страните от Централна и Източна Европа.

За пореден път ЕК подчертава нуждата от засилена координация и мониторинг на политиките за заетост на европейско равнище в съответствие с икономическото управление на ЕС. Както беше решено на срещата на Европейския съвет в края на януари, посветена на заетостта, всяка страна-членка трябва да представи Национален план за работни места, който е част от Националната програма за реформи. Изпълнението на плана ще бъде обект на засилено наблюдение в рамките на Европейския семестър. Той трябва да включва мерки за реформиране на трудовите пазари, обвързване на цената на труда с производителността, насърчаване на младежката заетост, осигуряване на възможност за стажове и обучения на младите хора, премахване на ограниченията в защитените сектори. Комисията планира създаване на таблица с индикатори, по които да се оценява изпълнението на националните планове за заетост подобно на наблюдението на макроикономическите дисбаланси.

С цел по-активно участие на социалните партньори в разработването на политиката за заетостта, Комисията предлага създаването на „европейска тристранка”, която да наблюдава и да обменя мнения за развитието на заплатите във връзка с производителността, инфлацията и вътрешното търсене, безработицата и неравенствата в доходите.

Освен съобщението на ЕК, пакетът за насърчаване на заетостта включва още девет работни документа на службите на Комисията, посветени на анализ на пазара на труда; качеството на стажовете; възможности за младежта; използване на потенциала за заетост в зелената икономика, здравния сектор и ИКТ; домакинските услуги; реформите на трудовите пазари. Пакетът ще бъде обсъден по време на конференция на високо равнище за заетостта на 6—7 септември 2012 г.

Това, което за пореден път липсва в пространните идеи на ЕК е как държавите-членки да бъдат задължени да изпълняват мерките за насърчаване на заетостта, както беше направено по отношение на бюджетната дисциплина (с пакета за икономическото управление, с новите предложения на ЕК специално за еврозоната, с фискалния пакт). Но се прокрадват първите знаци, че посоката е същата - въвеждането на таблица с индикатори за оценка на изпълнение на ангажиментите на страните-членки, свързани със заетостта, по аналогия с наблюдението на макроикономическите дисбаланси. Както euinside вече писа по повод Зелената книга за пенсиите на ЕК, след като бюджетната координация между страните-членки вече е налице, неизбежно е това да се случи и с данъчните, пенсионните, социалните и здравните системи.

Това е единственият начин европейският социален модел не просто да бъде изваден от комата, в която се намира, а да бъде преосмислен и премоделиран по начин, съобразен с новите посткризисни европейски и глобални реалности. Ерата на щедрите социални блага, раздавани от националните бюджети приключи. Това, което ЕС трябва да даде сега на своите граждани са реални и неограничавани възможности за труд. А гражданите, за тях остава най-трудното - да учат, да се усъвършенстват, да търсят активно работа и да работят повече и по-добре. Европейският социален модел е мъртъв, да живее европейският социален модел!