euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Бидейки силно фокусиран върху себе си, бъдещето и настоящето си, Европейският съюз често през последното десетилетие допуска една и съща грешка - въобразява си, че светът около него се върти със същата скорост, с която ЕС се върти около себе си. Уви, пръкването на Лисабонския договор след близо 10 години настройки и преговори свари Европейския съюз крайно неподготвен за бумеранга на глобализацията, който се върна със страшна сила и удари по сърцето на ЕС - еврозоната. Съюзът нито беше в състояние да реагира, нито пък да произведе трайно решение по примера на Съединените щати, например, с които много анализатори и политици обичат да правят сравнения. Независимо от новите позиции на президент на Европейския съвет и на "единен телефонен номер" за външната политика в лицето на Катрин Аштън, ЕС си остава крайно импотентен да взима бързи решения в кризисни ситуации както вътре в себе си, така и извън.

Ситуацията в Турция през последните дни показва за пореден път именно тази импотентност и късогледост. Още преди 4-5 години беше видимо, че Турция не може да бъде третирана по същия начин, както останалите страни-кандидатки за членство, тъй като е различна във всяко едно отношение. Вместо да отчете особеностите и да реши веднъж завинаги какво иска от Турция, с Турция и за Турция, ЕС предпочете да замрази отношенията си със страната, докато дойдат по-добри дни, за които обаче съюзът нямаше никакви намерения да поработи, за да се случат. Като изключим, разбира се, самотните усилия на еврокомисаря на разширяването, който се опита да възвърне интереса към ангажиментите на най-проблемните страни-кандидатки чрез общо взето една и съща инициатива, само че за Турция тя беше малко по-широко скроена.

Ако за Македония и Босна и Херцеговина беше въведен специалният диалог на високо равнище, за който ЕК повтаряше мантрично, че не е това, което си мислите, а именно заместител на преговорния процес, то за Турция беше отворена празна папка със заглавие "положителна програма". Празна, защото беше оставена свободата на турската страна да попълва с каквото реши тази папка. Това обаче по никакъв начин не промени факта, че отношенията с Турция продължават да са замръзнали в 2010-а година, когато за последен път беше отворена глава в преговорния процес. Оттогава досега Кипър на практика фалира (а заради него са блокирани 8 преговорни глави) и се наложи ЕС не само да прибегне до сравнително евтино спасяване, но и да настъпи по крака Русия. Междувременно и Франция започна да затъва икономически, но пък именно оттам дойде сигналът за съживяване на отношенията - френският президент Франсоа Оланд посети Турция и намекна недвусмислено, че е време преговорите да бъдат възобновени.

Последва и посещение на европейския президент Херман Ван Ромпой, а след това и дългоочакваният Съвет за асоцииране ЕС-Турция, който се състоя в Брюксел на 27 май.

Само че вече е 2013, а не 2010

Изненадата на ЕС е, че нищо вече не е същото и това си пролича особено ясно миналата седмица, когато в Брюксел се срещнаха външният министър на страната Давутоолу, ирландският му колега Иймън Гилмор и еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле. Вместо покорната и махаща с опашка в очакване на поредното кокалче и милване по главата Турция, в Брюксел се яви неопитомен, но на пръв поглед дружелюбен звяр, чиято икономика процъфтява, регионалното й влияние нараства заради няколкото добре отиграни дипломатически хода около конфликта в Сирия, а преди това и с Израел. Всичко това спечели на страната респект и й донесе ново самочувствие, което тя не пропуска да осребри при всяка възможност.

Това направи и Ахмет Давутоолу в Брюксел на 27 май, когато каза много ясно и категорично, че е време за "нова стратегическа визия за отношенията между ЕС и Турция", което на превод от дипломатически означава, че Турция вече не признава стария модел на преговори с отваряне и затваряне на глави. Първият дипломат на Турция подчерта отново, за пореден път, че за Турция европерспективата си остава стратегическа цел, но направи необходимото, за да разясни на домакините си, че са се променили условията за постигането на тази цел. Най-вече трябва да се промени подходът - тоягата и морковът няма да бъдат приемани повече от Турция. И за да не губи повече време, Ахмет Давутоолу постави условията на масата: първо Турция да бъде включена подобаващо при договарянето на споразумения за свободна търговия между ЕС и трети страни, тъй като Турция е част от Митническия съюз и съответно Анкара трябва да бъде партньор. В противен случай, обясни външният министър, се създават условия за нечестна търговия спрямо Турция.

Второ, от Турция няма да бъде изисквано да подпише споразумението за реадмисия като предварително условие ЕС да изпълни ангажимента си да осигури безвизов режим за турските граждани, така както прави за всички останали страни от процеса на разширяване. Просто това ще стане едновременно - в мига, в който Турция подпише, визите падат. Засега обаче ЕС не е в състояние да отиграе тази висока топка. Еврокомисарят на разширяването изглеждаше на пресконференцията след срещата напълно сериозен и без никакви емоции. Той заяви, че е налице "шанс" за преотваряне на преговорите и подчерта, че положителната програма трябва да продължи. А според ирландския първи дипломат Гилмор, в процеса е инжектирана нова енергия. Дали с Турция ще бъдат започнати преговори ще стане ясно този месец.

Но в заключенията [на английски език] от Съвета за асоцииране е напомнено нещо, което ЕК записа в миналогодишния си доклад за напредъка на Турция към европейско членство. Отбелязват се с одобрение усилията на Анкара да продължи с политическите реформи, но се припомня, че е от изключително значение Турция да осигури свободата на изразяване, на религия, на собственост, правата на синдикатите, на малцинствата, на жените и децата, да гарантира полова равнопоставеност и да се бори с дискриминацията, както и да премахне мъченията.

А какво щеше да стане, ако събитията в Турция бяха станали по-рано?

Само че гневът на турците, започнал от най-безобиден протест срещу плановете на правителството да реконструира една от малкото останали зелени площи в Истанбул, което включва и строителството на мол, прерасна в протести срещу все по-авторитарното управление на премиера Ердоган, който е на поста си вече трети пореден мандат. Най-впечатляващото от масовите и все по-разрастващи се протести, които вече някои анализатори започнаха да наричат "турска пролет", е липсата на адекватно поведение на медиите. Сблъсъците между силите на реда и демонстрантите изкараха наяве точно това, срещу което ЕК роптае от години, но някак тихомълком и без необходимите лостове за упражняване на влияние, а именно преговорите.

Нещо повече, вместо да реагира светкавично, ЕС чака цели три дена и чак в неделя излезе реакция от върховния представител на съюза за външната политика и сигурността Катрин Аштън. В кратко изявление [на английски език] от офиса й се посочва, че г-жа Аштън е дълбоко обезпокоена от насилието в Истанбул и други градове на страната и изразява съжаление от непропорционалната употреба на сила от страна на турските сили на реда. Баронеса Аштън пожелава също така бързо възстановяване на пострадалите и призовава към сдържаност от всички страни, за прекратяване на насилието и за започване на диалог за намирането на мирно решение.

Само че ситуацията е вече извън контрол, както съобщава във Facebook българският журналист в Турция Нихал Йозерган. В обширен репортаж специално за последователите й в тази социална мрежа, тя посочва, че събитията в Турция започват да излизат от контрол, успоредно с увеличаващата се доза неравномерна сила, която полицията прилага. Нихал Йозерган пише още, че в момента Турция е разделена "отново" на две и че положението е много взривоопасно. В Twitter, който премиерът Ердоган нарече опасна социална мрежа, в която се разпространяват лъжи, шефът на Европарламента Мартин Шулц написа, че "жестокостта, с която полицията откликва е напълно непропорционална и само ще доведе до разрастване на протестите". Вече се чуват призиви от отделни групи в Европейския парламент преговорите с Турция да не бъдат подновявани, което според други ще бъде грешка.

Всичко това обаче показва за пореден път колко ЕС не е в състояние да реагира адекватно на ситуация, която става в собственото му съседство и то в толкова важна за него страна. Всички европейски документи, свързани по един или друг начин с Турция, започват с това, че ЕС "препотвърждава значението, което придава на отношенията си с Турция, страна-кандидатка и ключов партньор за ЕС, заради неговата динамична икономика и стратегическо месторазположение". Само че нищо съществено не стои зад тази куха фраза и Турция добре знае това. А ставащото в Турция, показва по особено болезнен начин цялото безмислие на усилията на ЕС досега. То извади на показ пълната безпомощност на Съюза не просто да реагира подобаващо. То разкри, че през последните три години ЕС изцяло изпусна юздите на Турция. И аз не се наемам да прогнозирам дали изобщо ще бъде възможно да си ги вземе обратно без това да струва изключително скъпо и на двете страни.