euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Покрай избора на нов върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността се наложи мисълта, че на този пост се утвърждава традиция да бъде поставян човек без никакъв външнополитически опит. Така беше с първия върховен представител след въвеждането на този пост с Лисабонския договор 2009-а година. Тогава след продължителни пазарлъци беше избрана баронеса Катрин Ащън. Изслушването й в Европейския парламент завърши със смесени чувства. Едни казваха, че се е представила лошо, други - обратното. Тежка политическа търговия съпроводи и номинирането на италианския външен министър Федерика Могерини пет години по-късно. Съмненията в нейната способност да поеме поста бяха дори още по-големи, отколкото с Катрин Ащън, заради настоящия геополитически момент, на фона на който малкият й опит изпъкваше като основен недостатък.

Федерика Могерини е министър на външните работи от февруари тази година. Тя е на 41 години и професионалната й биография се изчерпва с това, че е била депутат в италианския парламент, където е била във външната комисия. Тя е и била секретар по външните и европейските въпроси на Демократическата партия, ръководена в момента от премиера Матео Ренци. Освен липсата на опит, друга сериозна слабост на г-жа Могерини беше нейната и на страната й позиция спрямо Русия. Това провокира десетина държави от източната част на ЕС да открият фронт срещу нея, но в крайна сметка се съгласиха. И няма за какво да съжаляват. За изслушване във външната комисия, втората най-мощна и влиятелна парламентарна комисия след икономическата в Европейския парламент, се яви една съвсем различна Федерика Могерини - с вече утвърдени позиции, с ясна визия за предизвикателствата, пред които ЕС е изправен, с много добре написано домашно, чар и чудесно чувство за хумор.

След три часа препитване по всякакви въпроси от външнополитическия ресор Федерика Могерини остави евродепутатите, а също и наблюдаващите отстрани журналисти и анализатори в захлас. През цялото време г-жа Могерини излъчваше увереност и пълна откритост към евродепутатите. За последните няколко месеца, откакто нейното име се завъртя в европейския "мехур", както се наричат на жаргон европейските институции, тя демонстрира, че се учи и трупа опит бързо. Показа също, че има усет за важните неща. Още с встъпителните си думи [на английски език] тя обезоръжи евродепутатите като се самоиронизираше и отговаряше в аванс на очаквани въпроси. Преди месец тя се яви пред външната комисия за изслушване, но в качеството си на представител на италианското председателство на Съвета. Тогава тя демонстрира добро владеене на английски и френски език.

На 6 октомври обаче тя се извини пред евродепутатите, че ще говори само на английски, защото й отнема повече време да мисли на френски, а все пак има само 15 минути, през които трябва да начертае плановете за следващите пет години за целия свят. Това е особено трудно, а за италианка е на практика невъзможно, каза тя. 

Ще работя за обща външна политика

Федерика Могерини изключително точно очерта във встъпителните си думи, а също и в писмените си отговори [на английски] към евродепутатите преди изслушването, най-болезнените области в сегашното състояние на "общата" външна политика на ЕС и начерта план как да махне кавичките. Това ще бъде най-голямото предизвикателство, но няма никакво съмнение, че тя ще направи всичко възможно да направи това. Защо? Не само защото заяви, че наистина мисли това, което казва, а и защото се ангажира да работи много тясно с Европейския парламент. Това ще стане под формата на редовни срещи във външната комисия преди всяко заседание на Съвета по външни отношения, което е много сериозна крачка напред във включването на Европейския парламент в задаването тона на европейската външна политика. В тези срещи ще участва или тя, или нейн заместник в зависимост от дневния ред. Това може да са еврокомисарят на политиката за съседство и преговорите по разширяване Йоханес Хан или еврокомисарят за регионалното развитие Невен Мимица. Може обаче да е и всеки друг, чийто ресор има външно измерение, а това са почти всички.

За Федерика Могерини ще бъде успех дори и ако успее само да намери общ знаменател на всички 28 външни политики в ЕС. В момента, каза тя, имаме 28 външни политики и никой не иска да има 29-а, тоест политика на Европейскака комисия или на Федерика Могерини. Само че днешните предизвикателства изискват да се изгради обща визия. И това трябва да става навреме, а не когато вече трябва да се седне на масата на преговорите. "Твърде късно е да реагираме на криза, която вече тече. Трябва да споделяме обща визия от самото начало", посочи г-жа Могерини. Затова тя ще започне мандата си с обиколка на всички 28 страни-членки, като ще започне от Латвия, която поема ротационното председателство от Италия на 1 януари. По време на срещите си тя няма да се среща само с правителството, но и с парламента, евродепутатите от съответната държава, неправителствени организации, аналитични центрове, академични кръгове, което е много амбициозна и отдавна необходима задача. 

Крайната цел е в следващите пет години "да няма ние и те, когато европейските институции говорят една за друга, а да има само ние - ЕС - което включва Комисията, Европейската служба за външна дейност, Съвета и Европейския парламент". Дори само това е достатъчно, за да бъде одобрена кандидатурата на Могерини, защото колкото и идеи да сподели, които ни харесват за решаването на украинската криза, ситуацията с терористичната организация "Ислямска държава", конфликтите в Близкия изток или разширяването, те няма да имат никаква стойност, ако не получат пълната подкрепа на страните-членки. А иначе предизвикателствата са много. ЕС трябва да осигури пълна подкрепа за Украйна по отношение на нейната сигурност, институционални реформи, политически процеси, икономически и енергийни предизвикателства. Молдова и Грузия също се нуждаят от подкрепа. Трябва да се работи с Армения, Азербайджан и Беларус. С Русия - също, като непосредствената задача е да се работи за пълното изпълнение на споразумението от Минск. 

Не по-малко тежки са и предизвикателствата на юг, особено в Близкия изток, където ЕС е ефективен плащач, но трябва да се превърне в ефективен играч. Нужно е да се разработи рамка за общи действия, за да се спре похода на "Ислямска държава", "която не е държава и не е Ислям, а главна глобална заплаха и заплаха за всички нас". Африка не е само получател на пари от ЕС, но и партньор. Към всички тези предизвикателства трябва да се подхожда едновременно, защото те не чакат, обобщи Федерика Могерини. Не може повече да се работи на парче. Как обаче да стане това?

Нужно ни е стратегическо мислене

Освен обиколката на страните-членки и активната работа с Европейския парламент, Федерика Могерини планира и преглед на Европейската стратегия за сигурност, която, според нея, е дълбоко остаряла. "Глобалните и регионални обстоятелства, в които живеем са се променили радикално", каза тя и затова е необходимо да се помисли за нова стратегия. Тя може да не е пълноценна стратегия, може да е само бяла книга или нещо друго, по-важното е да се изгради стратегическо мислене. "Трябва да мислим за голямата картина", беше призивът й. Съществена част от това мислене ще бъде отбраната и това беше ключово в изказването на италианският външен министър, надграждащо иначе доста витиеватото изказване на Жан-Клод Юнкер в Европейския парламент през юли, когато представи приоритетите си като шеф на ЕК. Тогава той само загатна за засилване на сътрудничеството в отбраната между страните-членки, а Федерика Могерини доразвива идеята. 

Тя почива на стратегическите насоки, които лидерите на страните-членки договориха през юни и които също са твърде обтекаеми. За Федерика Могерини компасът ще бъде член 21 от Договора, който гласи: "да запазим мира, да предовратим конфликти, да подсилим международната сигурност". Според нея правилният път е да се възстанови сътрудничеството в сферата на отбраната под формата на обединяване на усилия и ресурси, но е наясно, че това ще бъде доста трудно. За да се осъществи, е необходимо страните-членки да са убедени, че е необходимо. Засега, съдейки от заключенията на лидерите от юни тази година и от декември миналата година, страните-членки са препотвърдили ангажимента си да работят заедно. Задачата на Федерика Могерини ще бъде да провери и да гарантира, че поетите ангажименти няма да си останат само на хартия. 

Политиката на разширяване е най-добрият инструмент за развитие

На фона на провокиращите скептицизъм изказвания на Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по преговорите за разширяването относно разширяването на ЕС към Западните Балкани, изказването на Федерика Могерини звучеше доста по-насърчаващо. За нея основен принцип в работата й ще бъде, че не са важни само съседите, а и техните съседи. Затова и основен приоритет трябва да бъде да се "погрижим за нашата част на света", като започнем от Балканите и Турция. "Вярвам, че политиката на разширяване е най-добрата, да не кажа единствената гаранция за дългосрочна трансформация към демокрация, стабилност и икономическо развитие". За нея приоритет номер едно в този смисъл ще бъде Босна и Херцеговина след изборите, които ще се проведат на 12 октомври. До подробности не се стигна, но не е и необходимо на този етап. Тя обърна обаче внимание на лошата инфраструктурна свързаност на Балканите. По-лесно е да се стигне от столиците в региона до Виена, отколкото от една столица до друга, илюстрира тя ситуацията. 

На второ място е източната политика, която ще се нуждае от сериозно европейско внимание. Нищо на изток обаче няма да се получи без Русия, беше посланието на Федерика Могерини. Тя припомни на евродепутатите, че само преди месец им е казала, че Русия вече не е стратегически партньор, но тя е стратегическа страна в глобален мащаб и е съсед на Украйна. Това означава, че трябва да се направи дълбока преоценка на отношенията с Русия през следващите пет години. Могерини напълно изключи решаване на проблемите с военни средства. За да разберем как най-ефективно да се справим с Путин, трябва да говорим с Украйна, каза тя и да проведем задълбочена дискусия помежду ни. Русия се опитва да обясни на съседите ни, че ЕС е лош избор. Ние трябва да ги убедим в точно обратното. За целта обаче трябва да се реши един основен проблем в рамките на ЕС, а именно когато група страни-членки вижда нещо като заплаха, останалите да спрат да ги пренебрегват. 

Точно това се получи по отношение на Русия. Полша и балтийските държави месеци наред предупреждаваха, че това, което Путин прави в Украйна, е сериозна заплаха, но останалите членки подценяваха заплахата до отцепването на Крим. Между другото, още преди пет години тогавашният кандидат за върховен представител на ЕС Катрин Ащън виждаше в Русия заплахата. Тогава споменът от газовата криза в началото на 2009-а година беше още съвсем пресен и затова по време на изслушването си в Европарламента лейди Ащън заяви, че ЕС има нужда от добри отношения с Русия, но за целта е необходимо да има ясна енергийна стратегия. "Много е важно също така, Русия да не гледа на енергетиката като на политически въпрос", бяха думите й пред външната комисия на ЕП. Те бяха повторени пет години по-късно от кандидата за еврокомисар по политиката на съседство Йоханес Хан. А за Федерика Могерини водещият принцип трябва да бъде "да се готвим за най-лошото, докато се надяваме на най-доброто". 

Най-големият проблем в отношенията с Русия обаче е единството и Федерика Могерини го демонстрира много ясно. Тя каза в отговор на въпрос на евродепутат как ще реагира, ако Русия се опита да създаде коридор към Крим, че ако това стане, "ние ще трябва да останем единни". Страните-членки, обясни тя, имат различна чувствителност по отношение на руския въпрос, но "все пак успяхме да останем заедно". Очевидно е, че това не е даденост и ще трябва да се работи всеки път по постигането на единна позиция. 

Човешките права ще бъдат локомотивът на европейската външна политика

Правата на човека винаги са били в основата на европейската външна политика, заради което и ЕС винаги е наричан мека сила. В последните години обаче те бяха изместени на заден план, особено по отношение на Русия, но също и по отношение на Китай. Ситуацията драматично се промени след Арабската пролет, началото на войната в Сирия и повторното възпламеняване на Ирак. Според Федерика Могерини обаче, това трябва да е пътеводната светлина на ЕС. Не бива да има изключение при прилагането на този принцип, заложен и в Договорите на ЕС под член 21. Само че, за да може да изпълнява тази своя роля, ЕС трябва да бъде безупречен и у дома. Нещо, за което намекна и Могерини като каза, че "европейците имаме особена отговорност в разработването на последователна програма, включително и в нашите вътрешни политики, и нека спомена трите основни сфери: медийна свобода, жени и религиозна свобода". Все неща, по които се наблюдава влошаване в самия ЕС. 

Фактът, че го споменава, както и че Жан-Клод Юнкер даде на дясната си ръка именно този ресор плюс върховенството на закона, означава, че тази Европейска комисия наистина е твърдо решена да се бори за това. 

Парламентарна дипломация

Това беше още една много важна, но малко обсъждана идея на Федерика Могерини. Редовни делегации на Европейския парламент из горещи точки на света би могло да допринесе сериозно за уплътняването на общата европейска външна политика. Темата обаче не провокира интерес от страна на евродепутатите, поне по време на изслушването. Г-жа Могерини изрази разочарочавание в края на изслушването от това, че не е била питана по-подробно за специалното партньорство, което иска да установи с евродепутатите, независимо че ги увери неколкократно колко й е приятно да бъде сред тях. В това нямаше нужда да ги убеждава, тъй като беше очевидно, че се чувства комфортно при обсъждането на външнополитически въпроси с тях. Както сама го обясни, държа много и на интелектуалния аспект. 

Дали обаче ще се чувства също толкова комфортно и в Съвета, където ще е по-тежката част от работата й, предстои да видим. Няма никакво съмнение обаче, че Федерика Могерини е ново поколение европейски политици, която ще влее нова кръв във вече силно зациклилата европейска машина. Ако успее да създаде онова специално партньорство с Европарламента, за което говореше и наложи традицията темите от всеки Съвет по външни въпроси да се обсъждат предварително от външната комисия на Европейския парламент, това със сигурност ще събуди и страните-членки, като прикове вниманието им към това, което е важно за ЕС, а не само за отделните страни-членки. Дори и само това да постигне, ще е голям успех за върховния представител по външната политика.