Катрин Аштън - колкото толкова
euinside, January 18, 2010
Много се изписа и изговори за това дали и първият кандидат за новия европейски пост на върховен комисар за външните отношения и политиката на сигурност Катрин Аштън се е представила добре на изслушванията в Европейския парламент миналата седмица. Когато се прави такава оценка обаче, е хубаво да се има предвид, че много очаквания бяха вложени в този пост още при обсъждането на Лисабонския договор, но много малко от тях на практика останаха в последния вариант на споразумението, влязло в сила на 1 декември 2009 г.
Независимо от горната уговорка, изслушването на лейди Аштън в комисията по външни отношения в ЕП миналия понеделник беше натоварено с изключително много очаквания. Всъщност очакванията бяха като за европейски външен министър, какъвто повечето медии наистина започнаха да наричат върховния представител, но по-скоро за краткост, отколкото за достоверност. Истината е, че правомощията на върховния представител не са дори близо до тези на национален външен министър. Катрин Аштън ще председателства Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС (GAERC), на който се събират външните министри на страните-членки, за да обсъдят заедно както въпроси от външната политика на съюза, така и свързани с общоевропейски решения. Тя също така ще координира мненията и позициите на страните-членки по външнополитическите приоритети на съюза, както и когато трябва да се реагира при международна криза от всякакъв характер.
От тази гледна точка, представянето на британския кандидат баронеса Катрин Аштън беше повече от задоволително. Тя демонстрира увереност и знания по основните въпроси от външната политика, набеляза кои са невралгичните точки в света, където ЕС трябва задължително да се намеси или да увеличи своето присъствие по един или друг начин, а също и набеляза и онези области, които би трябвало да са от сериозен интерес за Съюза.
Най-много критики баронесата отнесе заради това, че обяви като свой основен приоритет създаването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД), предвидена в Лисабонския договор. Конфликтът дойде от там, че, първо, това така или иначе трябва да се направи, според евродепутатите и, второ, те се подразниха от нежеланието на Катрин Аштън да подложи на изслушване всеки кандидат за "посланик" или поне специалните пратеници. Подобен въпрос зададе и българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Кристиян Вигенин. На първия му въпрос, зададен от името на групата му, изтече времето, та се наложи г-жа Аштън да "отгатва" питането. Вигенин се възпозва от правото си на реплика или следващ въпрос, който започна с обяснението:
"Понякога е трудно да говориш на родния си език, сега ще опитам английски. Въпросът ми беше много конкретен - съгласна ли сте, че назначенията в ЕСВД да бъдат подлагани на изслушване в ЕП?" Баронеса Аштън отговори, че би било много трудно цяла група служители да бъде отделена да се занимава с изслушвания в парламента. На последващи въпроси и на други евродепутати по темата, тя добави, че изслушванията биха отнели наистина много време, а ЕСВД трябва да заработи максимално бързо. Амбицията на лейди Аштън е до края на април службата да е готова, за да бъде одобрена от Европейския съвет (лидерите на ЕС). Тя обаче увери, че подборът на дипломатите ще бъде добър.
Депутатът от групата на Европейската народна партия Андрей Ковачев също изрази разочарование: "Вие ни разочаровахте, когато казахте, че не сте убедена от необходимостта от изслушвания за висши дипломатически служители. Предполагам, че мислите същото за назначаването на специалните представители. В интерес на прозрачността и отговорността готова ли сте да помислите за онези длъжности за страни, които определихте като стратегически - САЩ, Индия, Бразилия, Япония?" И на този въпрос, отговорът на Катрин Аштън беше отрицателен:
"Съжалявам, че ви разочаровам. Винаги ми е неприятно да разочаровам, но аз не смятам да има много различни представители за много различни страни. Ще направя така, че да бъдат избрани най-подходящите хора. Не съм убедена, че провеждането на слушания, които не са и предвидени по договор, са добра идея. Решенията не бива да се изнасят от институцията, в която в момента се взимат".
Аштън беше атакувана и заради размиването на ресора й сред други комисари - като 
разширяването и политиката на добросъседство, развитието и ресора на българския кандидат - международно сътрудничество и хуманитарна помощ. Тъй като кандидатът заяви, че няма да се занимава основно с политиката на добросъседство, защото с нея ще се занимава чешкият кандидат Щефан Фюле, това доведе до разочарованието на представител на групата на Зелените и до директен упрек, че ако други ще се занимават с тази толкова важна политика, тя какво ще прави.
Според Аштън обаче, няма проблем - наличието на комисари, които да се занимават с отделни сфери на външната политика е по-скоро предимство, отколкото недостатък.
Втората група въпроси, която предизвика разделение и сред самите членове на ЕП беше миналото на кандидата като ковчежник на Кампанията за ядрено разоръжаване. Основните въпроси бяха насочени към това дали тя все още споделя идеята за ядрено разоръжаване, особено в контекста на Иран. "Не смятам, че реалностите през 70-години са били същите както сега през 2010. Тогавашните идеи не са актуални днес", заяви лейди Аштън и добави, че отдавна вече не е член на движението, но че самата идея за неразпространението на ядрените оръжия е актуална и днес. Други депутати обаче окачествиха участието й в Кампанията като най-добрата точка от нейната биография.
На въпрос за значението на Индия за ЕС, Катрин Аштън заяви, че Индия е изключително важен фактор в региона. Това ще бъде и една от страните, които тя смята да посети възможно най-скоро, особено на фона на амбицията й да превърне ролята на ЕС в Афганистан в доста по-сериозна. Според нея Европа и САЩ трябва да обединят усилията си в Афганистан. Това може да стане още на 28-ми, когато в Лондон ще се състои международно заседание за Афганистан. Изказването й по тази тема, впрочем, макар да не провокира особено голям интерес сред депутатите е важно от гледна точка на това, че в края на миналата година ЕС прие План за действие в Афганистан, който беше приет хладно от Вашингтон, тъй като не заявява ясно как точно ще помогне на американците във военните им действия там.
Според Аштън обаче, ЕС ще концентрира усилията си върху хуманитарната и политическата сфера, а не върху военните действия в района.
Голяма част от изслушването беше прекарана във въпроси за Близкия изток и по-специално конфликтът между израелци и палестинци. Номинираната за върховен представител на външните отношения и политиката на сигурност се изказа предпазливо по темата, по която има разнобой и в рамките на ЕС. Тя обаче подчерта, че Израел има правото на сигурно и спокойно съществуване, както и Палестина. Израелско-палестинският конфликт бешу обсъден и в контекста на Иран.
"Много жалко, че Иран не прие предложението на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия). Депутатите знаят, че това е държава, която съществува отдавна. През тези години тя е правила грешки. Но, ако иска да бъде зачитана и от гледна точка на историята и настоящето й, Иран трябва да работи съвместно с нас. Съжалявам за нарушението на човешките права там - няма извинение да се бавим. Ние проявихме върховно търпение - Солана проведе срещи, имахме предложения, бяхме готови да проведем диалог, но на базата на принципите, които очертахме", отбеляза Катрин Аштън.
Тя добави, че Средиземноморският съюз е много важен орган за развитие на отношенията между ЕС и страните от съюза, но арабските страни често ги блокират.
За Русия, кандидатът заяви, че ЕС има нужда от добри взаимоотношения с нея. За да стане това обаче е нужно Съюзът да има ясна енергийна стратегия. Много е важно също така, Русия да не гледа на енергетиката като на политически въпрос. "Ние сме по средата на преоценката на партньорството. За съжаление не постигаме много напредък в някои области като човешките права. Те винаги са част от разговорите ни. Важно е да се намери подходящият начин да се поставят въпросите и аз върху това ще фокусирам своите усилия", добави лейди Аштън.
Попитана дали ЕС трябва да има едно общо място в Съвета за сигурност на ООН, кандидатът призна: "Честно да ви кажа, не зная - хванахте ме. През последните 5 седмици не съм имала време да се подготвя по този въпрос, но си мисля, че той трябва да се обсъди".
Що се отнася до войната в Ирак, Катрин Аштън заяви, че е била министър, когато войната е започнала. Затова смята, че към тогавашните условия решението е било правилно. Сега обаче целта е от Ирак да бъде направена стабилна и благоденстваща държава.
3-часовото изслушване засегна още много въпроси от въшната политика на съюза, по които лейди Аштън, ако не друго, демонстрира познания и намерение да разгледа в подробности какво може Съюзът да направи, ако това изобщо се налага. Някои депутати бяха разочаровани от представянето й, но според други тя се е справила брилянтно. Отново трябва да подчертаем, че разочарованието наистина дойде от прекалено високите очаквания. Но за тях вина има Лисабонският договор, а не Катрин Аштън.