ЕС излиза с цялостна стратегия за Афганистан и Пакистан
Аделина Марини, October 27, 2009
На финалната права преди да стане ясно дали ЕС ще започне да работи на базата на нов институционален договор - Лисабонския, Съюзът демонстрира готовност да спре да се занимава със себе си. Доказателство за това е решението да се създаде цялостна стратегия за Афганистан и Пакистан, съпроводена с План за действие. Стратегията беше обсъдена от външните министри на Съюза на Съвета по общи въпроси и външни отношения, която приключи днес в Люксембург.
В заключенията си министрите посочват, че международната общност е поела огромен ангажимент в Афганистан и започва все повече да насочва усилия към Пакистан. Целта на новата стратегия е ЕС да си гарантира сигурност, стабилност и просперитет в район, който е отвъд пределите на непосредствените съседи, но за сметка на това европейските политици са осъзнали, че най-сериозните глобални заплахи като наркотрафика, презграничната престъпност и оръжията за масово поразяване, имат директни последици в Европа.
С новата си стратегия ЕС ще поеме дългосрочен ангажимент както към Афганистан, така и към Пакистан, но не с военни средства. Подходът ще е същият, както при останалите извънгранични политики на Съюза - изграждане на административен капацитет, налагане на върховенство на закона, изграждане на местни и регионални структури, подпомагане на демократичните и пазарни механизми, подсилване на гражданското общество и медиите.
Досега ЕС отделяше всяка година по близо 1 млрд. евро годишно за Афганистан и около 
300 млн. евро за Пакистан. Парите се изразходват за различни граждански, политически и други дейности за развитието на Афганистан. Тези помощи са напълно независими от усилията, които отделни страни-членки полагат в чисто военен аспект като част от международните сили за сигурност ISAF. Шведският външен министър, чиято страна в момента председателства ЕС, ще предложи на ЕК да увеличи значително бюджета за Афганистан и Пакистан за периода 2011-2013 г.
Още в началото на следващата седмица върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана и Карл Билд ще заминат за Вашингтон, за да представят плановете си. На съвета си днес и вчера външните министри на съюза посочиха, че ЕС ще работи в Афганистан и Пакистан заедно с международните си партньори, най-вече със САЩ.
На пресконференция след края на Съвета, г-н Билд обясни, че засега ЕС няма намерение да поема водеща роля в двете азиатски държави, но смята да концентрира голяма част от усилията си в подпомагането на диалога между Афганистан и Пакистан и регионалните играчи като Индия, Китай, Русия, Иран, Турция, страните от Близкия изток, Централна Азия. Като част от новата стратегия Брюксел ще изпрати в Кабул още един специален представител на съюза, отделно от ръководителя на Делегацията на ЕК в афганистанската столица.
Решението на ЕС да участва активно в Афганистан и Пакистан идва в момент, когато САЩ изпитват сериозни затруднения там. Президентът Барак Обама, който предложи нови инициативи за справяне с бавния политически процес в Афганистан, беше подложен на остри критики както отвън, така и вътре в САЩ. Критиците му настояват, че изпращането на още войски в Афганистан няма да доведе до успешен край на войната, която Джордж Буш започна там месеци след 11 септември 2001 г. Още повече, че Обама е принуден в момента да води 2 изключително тежки войни (Ирак и Афганистан) в условия на остра икономическа криза, изтощение от липсата на напредък в тези 2 войни, както и на фона на други косвени фактори.
И, ако досега основен съюзник на Вашингтон и в двете войни беше Великобритания + (с доста по-малко усилия) страни като България, Полша, Испания и т.н., сега единният подход на ЕС може да се окаже онзи катализатор, който би довел до резултати. Защото факт е, че САЩ не са в състояние да работят паралелно върху сигурността в Афганистан, сражавайки се на партизански начала с талибани и други военизирани групировки и, същевременно, да работи за институционалното и демократично изграждане на страната. Още повече след пропадането на Пакистан и превръщането му в постоянен източник на напрежение и нестабилност.