euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Демокрацията е чудесно нещо, докато функционира. А функционира, ако хората се чувстват свободни и не по-малко важното, а дори най-важното е, ако има икономически растеж". Това каза премиерът на Хърватия Зоран Миланович в края на турнето "Проинвест" - инициатива на кабинета за поощряване на публичните и частните инвестиции, която беше лансирана в началото на годината и се състоеше в обикалянето на големите хърватски градове и в представянето пред местния бизнес на възможностите за инвестиции, както и на мерките, които правителството предприема, за да ги улесни. Местни медии коментираха обаче след заключителната среща в Загреб в началото на май, че интересът към инициативата е бил твърде вял. Залата, в която се състоя събитието беше полупразна, но медиите и правителството се разминаха в тълкуването на този факт. Според кабинета, просто залата е била прекалено голяма, а според медиите - интересът твърде слаб.

Каквато и да е истината, факт е, че Хърватия ще бъде поредният болник, който ще стане официално част от ЕС на 1 юли 2013 г. По думите на самия премиер Зоран Миланович пред събралите се на 8 май бизнесмени в конферентната зала на загребския панаир, за четирите години криза (а тази година те ще станат всъщност 6) инвестициите в Хърватия са спаднали с повече от 40%. Той смята обаче, че това е както слабото място, така и ключа към потенциалното оздравяване. Как обаче да стане това е големият въпрос, по който премиерът и правителството му стават все по-изолирани. Опозицията обвинява кабинета в липса на ясна стратегия за икономическо възстановяване, синдикатите стават все по-агресивни и враждебни, протести и стачки вече има ежемесечно, а хората са все по-апатични.

На дебютните избори за Европейския парламент беше отбелязана изключително ниска избирателна активност. На първия кръг от местните избори на 19 май, тя беше доста по-висока, но резултатите показват също толкова смесените чувства на хърватите. Според най-новото социологическо проучване на Ipsos Puls и Нова телевизия, 66.1% от анкетираните хървати не вярват на кабинета, 24.2 на сто вярват на правителството, което обаче е най-ниското ниво от началото на мандата. Нещо повече, анкетите показват, че 71.7 процента от анкетираните смятат, че посоката, в която Хърватия се движи е грешна, само 19 на сто вярват, че страната се движи в правилната посока. Интересно е да се отбележи различното виждане на правителството и работодателите точно за посоката.

Така например лидерът на сдружението на работодателите Ивица Мудринич заяви в деня на предприемача (27 май), че правителството се движи в кръг. "Очевидно е, че не сме избрали магистрала, нито скоростен път, а сме останали задръстени в кръговото, което междувременно толкова се е похабило и е станало на дупки, че шофирането по него е рисковано и представлява борба за оцеляване". На това обаче премиерът отговори като заяви, че кръговото движение е добро за сигурността. Той смята, че всъщност това е добра новина, защото означава, че "още не сме излетели от пътя".

В интервю за този сайт д-р Дамир Новотни, анализатор от консултантската компания T&MC  каза, че най-големият проблем на хърватската икономика е структурата на индустрията, която е на нивото от 50-е години на миналия век. Става дума за така наречената фордистка структура (по името на Хенри Форд), която се състои в масово евтино производство. Тя е променена в Съединените щати през 70-е години на миналия век, а в Европа изчезва в началото на 90-е години като оттогава досега се намира в постоянно и продължително преструктуриране в търсене на производство с добавена стойност. В Хърватия за съжаление, казва още д-р Новотни, производството е неконкурентно и с ниска добавена стойност.

Причината за това е, разбира се, в липсата на инвестиции в технологично оборудване, а това се дължи на един много интересен феномен, който е специфичен за държави в преход от посткомунистическо-планова икономика към пазарна икономика и то преход, започнал точно в епицентъра на глобализацията. Според д-р Дамир Новотни, проблемът с частния капитал в Хърватия е, че той не е чисто частен, а е по-скоро политически. Това означава, че в големите хърватски индустриални компании, в които държавата има все още дял (например "Подравка", позната с прочутата "Вегета"), частният капитал не се държи така, както например в компания като "Агрокор", собственик на най-голямата и най-разпространена верига супермаркети в Хърватия "Конзум".

Д-р Новотни смята, че в тази компания капиталът се държи съвсем нормално, докато в останалите се държи по политически начин, което означава, че не упражнява натиск върху ръководството на компанията да повиши производителността, новаторството, да инвестира. Вместо това единствените усилия на компанията са да задържи работните места, които вече на практика е невъзможно да бъдат запазени. Защо се е стигнало до тази ситуация анализаторът обяснява с политическия клиентелизъм. Новите частни собственици са получили акциите от компаниите по политически начин, не са ги купили. Затова и политическата власт изисква от тях да задържат работните места, да не инвестират в нови технологии. А в днешните условия тези работни места са прекалено много. Най-силно засегнати от "политическия капитал" са металопреработвателната и хранително-вкусовата промишленост, казва анализаторът.

Той също смята, че икономическата политика на правителството е неадекватна, защото то не прави нищо, за да стимулира инвестициите в частния сектор, особено на малките и средните предприятия. Напротив, то поддържа основно големите предприятия, които обаче не могат да бъдат конкурентни на европейския пазар. Дамир Новотни не одобрява и инициативата "Проинвест", тъй като не вижда зад нея никакви финансови инструменти. "Проинвест" е само политическа инициатива, която би трябвало да поощри предприемачите политически, но няма фискални инструменти зад нея.

Не на това мнение е кабинетът. В началото на май вицепремиерът Бранко Гърчич, който отговаря пряко за инвестициите и раздвижването на икономиката, обяви, че най-големият проблем досега е бил, че публичният сектор е растял като заетост, докато в частния сектор заетостта е падала. Затова и основен приоритет ще бъде фискалната консолидация. Ако  преструктурирането беше започнало по-рано, може би вече щяхме да сме в процес на възстановяване, каза тогава г-н Гърчич. Той смята също, че финансови ресурси не липсват - от една страна потенциал има под формата на кредити от международните финансови институции, еврофондовете също са потенциален източник. Правителството търси и варианти чрез банковия сектор да стимулира кредитирането.

Основен приоритет обаче си остава намаляването на дефицита и съответно на дълга, който вече е твърде близо до границата от 60% от брутния вътрешен продукт. С многобройните си изказвания в отговор на критиките (главно от страна на синдикатите), че не може само да се пести, премиерът Зоран Миланович често казва, че правителството не пести, защото пести човек, който има повече. Ние ограничаваме разходите, за да спрем да трупаме дълг, казва той и с тези думи съвсем спокойно влиза в групата на остеристите, които вярват, че ограничаването на публичните разходи ще подпомогне растежа и излизането от кризата. Това разбира се е спор, който се води на най-високо европейско равнище и все още няма признаци за помирение на позициите между остеристите и харчистите, за които euinside подробно писа. Но дали наистина Зоран Миланович е остерист, както изглежда? В интервю за предаването Hardtalk на ВВС премиерът заяви, че неговото  е първото правителство, което наложи "някаква форма на остерити".

Д-р Новотни не е убеден. Според него твърде малко съкращения на разходите са направени - не повече от 300-400 млн. евро. Трябва да се реже още, тъй като дефицитът и тази година ще превиши 3%. Все пак той е на мнение, че е необходимо политиката на затягане на коланите да върви в комплект със стимулиране на инвестициите. Добър пример, казва той, за баланс между остеризъм и харчизъм е Австрия. Независимо че смята, че хърватската икономика не е готова за това, което я чака от 1 юли, анализаторът е оптимист, защото Хърватия се намира на благоприятно място - в близост до най-силно развитите европейски, а също и глобални икономики - Австрия, Германия, Италия. Той все пак предупреждава, че самото членство в ЕС не е достатъчно за излизането от кризата. Доста по-важни са икономическите политики на правителството.

Всъщност, Хърватия е на ръба на голяма промяна не само от гледна точка на това, което предстои на 1 юли. Поне на думи правителството на Зоран Миланович е първото, което иска да въведе сериозни промени и изглежда реформаторски настроено. За него основен приоритет, заявяван все по-често, е въвеждането на правов ред. Това изглежда за него е по-важно от всичко останало. Това, на фона на предизвикателствата, с които ЕС се сблъска в България, Румъния и Унгария, изглежда доста амбициозно. Икономическите ползи биха дошли и сами след това. Факт е, че въвеждането на ред е трудно и болезнено. Но е факт също, че това не може да е единственият приоритет. Премиерът Миланович се оплака пред работодателите от натиска на синдикатите и от начина, по който извиват ръцете на кабинета. Но на един лидер не му е работа да се оплаква, а да намери начин да наложи това, в което вярва.

Убежденията на Миланович са в правилната посока, остава само да успее да изкара страната от кръговото. И ако трябва да погледнем съвсем обективно резултатите от местните избори, те определено би трябвало да дават достатъчно сигнали на Миланович, че е на прав път. Просто трябва да спре да се върти в кръг и да гледа уплашено към профсъюзите.