Между урните и ценностите
Ралица Ковачева, September 5, 2011
Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел понесе поредна изборна загуба, този път в най-бедната германска провинция Макленбург-Предна Померания. Християндемократите получават 23% от гласовете (срещу 28 на последните избори през 2006-а), докато коалиционните им партньори от Партията на свободните демократи дори не успяха да преминат 5-процентовата бариера за влизане в местния парламент.
Социалдемократите печелят убедително с над 36% от гласовете (при 30% на последните избори). За победители в изборите могат да се смятат и Зелените, които с резултат от 8% влизат за първи път в местния парламент и така за първи път в историята си партията има места във всичките 16 регионални парламенти в страната. Социалдемократите, които досега управляваха в коалиция с християндемократите, имат възможност да продължат общото управление или да завият на ляво, като изберат за коалиционен партньор Зелените или Левите, които спечелиха 18% от гласовете. Макар и с малко, 5-процентовата бариера преодоляха и националистите от крайно дясната Национал-демократическа партия- Народен съюз.
Коментаторите отбелязват, че загубата в Макленбург-Предна Померания е лична загуба за лидера на ХДС Ангела Меркел, защото тя силно се ангажира с кампанията в провинцията, където се намира и собственият й избирателен район. Поражението вероятно ще се повтори на изборите в Берлин по-късно през септември, а броени дни след това Бундестагът трябва да гласува решенията на лидерите на еврозоната от 21 юли за втория гръцки заем и промените в спасителния фонд за еврозоната. На този фон, гласуването едва ли ще мине безпроблемно за управляващите.
Християндемократите загубиха всички местни избори тази година, макар според мнозина резултатите да не са показателни за националните избори през 2013-а. Гласоподавателите не одобряват участието на Германия в спасителните операции в еврозоната, но в същото време критикуват канцлера Меркел, че не успява да се справи с дълговата криза и не проявява необходимото лидерство. Бедствието в ядрената централа във Фукушима (Япония) и променливата позиция на ХДС към бъдещето на ядрената енергия в Германия определено му донесе негативи, за сметка на Зелените, които подобриха резултатите си на всички местни избори през годината.
Коментатори, обаче, отбелязват, че има и още една причина за слабите резултати на християндемократите и тя важи не само за Германия - отдръпването на гласоподавателите в Европа от традиционните консервативни ценности под натиска на кризата, на глобализацията, на имигрантската вълна. Все повече европейци избират сигурността пред свободата, връщането на границите пред свободното движение, социалната сигурност пред свободната инициатива.
Икономическата криза даде хляб на критиците на пазарната икономика и съживи призивите за социално равенство. Това е може би най-очевидно в Гърция, но подобен социално-популистки патос не е чужд на реториката на мнозина европейски лидери, а и на европейските институции. Особено силно е усещането за отказ от класическите консервативни ценности и либералните убеждения в общество като българското, което така и не извървя докрай прехода от социализма към демокрацията. И докато в най-бедната държава в ЕС е очаквано, макар и неправилно, призивите за социално равенство и сигурност да доминират в публичната среда, очевидно подобна склонност не е чужда и на част от германското общество.
През 2007-ма година канцлерът Ангела Меркел отговаря на въпросите на 
читателите на вестник Die Welt*. Един от въпросите е дали споделя безпокойството, че в [германското] общество свободата постоянно губи почва в полза на равенството и социалната сигурност. В отговор г-жа Меркел признава, че в обществото наистина съществува разбиране за свободата без отговорност, което тя, обаче, не споделя.
Същата година, в съвместно интервю за списание Der Spiegel канцлерът Меркел и кардинал Карл Леман, епископ на Майнц и най-високопоставеният представител на католическата църква в Германия, обясняват разбирането си за социалната справедливост. И двамата акцентират на личната отговорност, която изисква от всеки човек да допринесе, да си помогне сам и едва тогава има право да очаква общността да му помогне.
В интервютата и речите си Ангела Меркел често говори за социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард (баща на германското икономическо чудо след Втората световна война) и припомня, че големият му успех се дължи на простия принцип - да насърчава конкуренцията, личната инициатива и развитието. „Този който работи, трябва да има повече от този, който не работи. Този, който успява да извърши повече, трябва да има повече от този, който извършва по-малко”, простичко обяснява г-жа Меркел разбирането си за справедливостта. И цитира самия Ерхард, който в книгата си „Благоденствие за всички” обяснява отношенията между държавата и гражданите така: „Аз искам да се справям с моите собствени сили. Искам да нося сам риска на живота, самият аз да бъда отговорен за съдбата си. Погрижи се, държаво, да съм в състояние да извърша това”.
Независимо от изборните резултати, можем да не се притесняваме, че германското общество ще забрави тези думи, защото те отдавна са излезли от страниците и са се превърнали в начин на живот и споделена ценност. Но за мнозина европейци, особено в момента, е жизнено важно да осъзнаят смисъла им. Защото нито която и да е страна, нито обединена Европа може да продължи напред без осъзнатото и индивидуално усилие на всеки един гражданин. Защото споделеното благоденствие може да съществува само чрез споделената отговорност. Повече от 60 години след германците е време да го разберат и останалите.
*Всички следващи цитати са от сборника "Толерантността е душата на Европа" с речи, статии и интервюта на Ангела Меркел, издаден в България от фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност” през 2009 година