Спасяването на банките ще е в собствените им ръце

Аделина Марини, May 16, 2013

Един от големите уроци от кризата в Европа, за който не е говорено достатъчно, е, че още в самото начало беше приложен грешен подход - първо индивидуално спасение, а след това търсене на решение на ниво ЕС. Някои страни се втурнаха сами да спасяват рухващите си банкови сектори, други бяха натиснати от партньорите им да направят това от страх да не се прелее проблема при тях, започна национализация на банки, фалити на държави, като с всяка следваща плочка от доминото в еврозоната ситуацията се усложняваше. Еманацията беше Кипър, където за първи път акционерите бяха принудени да поемат част от отговорността. През цялото това време, вече шеста година поред, ЕС се опитва с малки стъпки да изгради на общностно ниво защитни механизми, за да предотврати бъдещи кризи, но усилията винаги биват смекчавани от страните-членки с цел да не се загуби националния суверенитет.

В началото, след първата среща на най-високо равнище на Г20, когато бяха набелязани мерки за засилване на финансовата регулация на глобално ниво, ЕС водеше в усилията да създаде добра система за надзор и регулация. Уви, органите, които създаде бяха по-скоро макети, отколкото реално способни институции. Юни 2012 г. маркира повратната точка, когато ЕС най-накрая осъзна нещо, което е изписано от десетилетия върху сградата на българския парламент "Съединението прави силата". Тогава лидерите на страните-членки се договориха да създадат банков съюз. Но недейте да си мислите, че стъпката, която са решили да направят лидерите е голяма. "Това ще бъде банков съюз от дърво, не от стомана", написа [на английски език] преди дни германският министър на финансите Волфганг Шойбле в The Financial Times. "Но ще изпълни ролята си и ще ни купи още време за създаването на правна основа за дългосрочната цел: истински европейски и наднационален съюз, със силни, централни власти, евентуално покриващи целия вътрешен пазар".

А докато дойде моментът за промени в уставните договори на ЕС, за което никой не обича да говори и никой не бърза, изграждането на банковия съюз ще върви, както и досега, стъпка по стъпка. До момента това, което е направено и в очите на европейските институции е създадено със завидна скорост, е механизма за надзор на банките, който ще влезе в сила от пролетта или лятото на 2014 г. Той ще даде възможност на Европейската централна банка да вижда проблемите още в зародиш и да реагира навреме. Както обясни наскоро пред икономическата комисия на Европарламента Йорг Асмусен, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, ако надзорният механизъм беше в сила, ситуацията в Кипър щеше да бъде предотвратена.

А още преди да бъдат взети съдбовните решения в края на юни миналата година, ЕК излезе с предложение за оздравяване и преструктуриране на болни финансови институции. В момента Европа страда от тежка икономическа криза и висока безработица, кредитирането е ограничено. Както обясни заместник-председателят на Еврокомисията Оли Рен, Европа само частично успя да ремонтира финансовия си сектор, което действа като спирачка пред възстановяването. Работата по проектодирективата обаче не може да се похвали с бързината, с която беше одобрен надзорният механизъм, което отново е резултат от националната политика на снишаване, докато бурята отмине, а ако не отмине, тогава ще се престрашим да си дадем парченце от суверенитета. Хронологията на процеса говори сама за себе си - на 6 юни 2012 г. ЕК публикува предложението. То беше разгледано за първи път от министрите на финансите на ЕС на 10 юли 2012 г. Второто разглеждане в Съвета беше на 14 май 2013 г., а първото гласуване на съпътстващия го доклад на Европарламента в икономическата комисия ще бъде на 20 май. Евентуалното му разглеждане в пленарната зала ще бъде през октомври.

Същността на предложението

Основният замисъл на предложението е да се избегне спасяването на банките с пари на данъкоплатците, ключовите елементи от него са създаването на механизъм за вътрешно банково спасяване, тоест с участието на акционерите, правила за координация между страните-членки и техните национални органи в случаите, когато става дума за големи и презгранични финансови институции, а също и за създаването на национални фондове за оздравяване и преструктуриране на проблемни банки, които ще работят паралелно със схемите за гарантиране на влоговете. Най-любопитното от всичко в предложението обаче е инструментът за "самоспасяване", който на практика беше приложен още преди създаването си в Кипър. Комисията предлага този елемент да заработи от 1 януари 2018 г., за да се даде възможност на всички институции да съберат необходимите средства.

Според изчисления на Международния валутен фонд и Европейската комисия, загубите, причинени от кризата в европейските банки в периода между 2007 и 2010 година възлизат на близо 1 трилион евро или 8% от брутния вътрешен продукт на ЕС. БВП на Съюза се е свил през 2009 г. заради икономическата рецесия, причинена от финансовата криза, с 6%, по данни на Евростат. Одобрените държавни помощи, включително и гаранциите между октомври 2008 и октомври 2011 г. възлизат на 4.5 трилиона евро или 37% от брутния вътрешен продукт, е изчислила Комисията. А реално използваните държавни мерки, включително и гаранциите в периода 2008-2010 г. са изчислени на 1.6 трилиона евро или 13% от европейския брутен вътрешен продукт. От тях 409 милиарда евро са парите за рекапитализация и покупка на активи.

Проектодирективата изисква от страните-членки да създадат предварителни спасителни фондове, в които ще събират в продължение на 10 години по най-малко 0.5% от стойността на застрахованите влогове в кредитните институции.

Споровете

Министрите на финансите на ЕС, под натиска на ирландското председателство, обсъждаха на 14 май публично предложението като се спряха по-специално на клаузата за вътрешнобанково спасяване. Според председателството, има общо съгласие за обхвата на спасяване с вътрешни ресурси като се допуска ограничен списък от изключения; за нивото на капацитета за поемане на загубите, така че да пасне на мащаба на изключенията; за това, че влоговете до сто хиляди евро са свещени и трябва във всички случаи да бъдат защитени. Не толкова добре изглеждаха нещата по време на двучасовото обсъждане. Като цяло цареше съгласие за това, че е необходимо спешно споразумение, по възможност до юни. Основните различия обаче бяха резултат от огромното разнообразие на банковите системи, както и това, че едни са в еврозоната, а други - не. Различие имаше по отношение на преференциалното третиране на вложителите - кои да бъдат пощадени и кои не при прилагането на механизма за вътрешнобанково спасяване. Спорове имаше и за това кога да влезе в сила механизма.

Йорг Асмусен, от ЕЦБ, очерта следната йерархия за участие на вътрешните банкови ресурси: акционерите, младшите кредитори, старшите неподсигурени кредитори и само като последна възможност да бъдат включвани и неосигурените вложители. Застрахованите трябва във всички случаи да бъдат защитени. ЕЦБ предупреди обаче, че редът не бива да бъде прилаган механично и на съответните органи трябва да бъде дадена възможност да отчитат финансовата стабилност и макроикономическите последици. Освен това ЕЦБ смята, че директивата трябва да влезе в сила от 1 януари 2015, а не от 2018, както предлага ЕК.

Първи от министрите се изказа шведският Андерш Борг, който подчерта няколко важни неща. Първото е, че Швеция отдавна си има (след тежката скандинавска банкова криза в началото на 90-е години) изградена система от закони и инструменти, за да гарантира финансовата си стабилност, на което еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние реагира ехидно като заяви, че е наясно, че някои държави, сред които и Швеция, с успех са се справяли с банковите си кризи и че те имат основание да споделят своя опит. Трябва да се има предвид обаче, че има разлика между национална банкова криза и това, което преживяваме в момента, добави г-н Барние.

Шведската банкова система е много голяма, но и силно концентрирана в основно четири големи банки, които работят предимно с чуждо финансиране. Освен всичко останало, Швеция не е член на еврозоната и по тази причина не може да разчита на ликвидност от ЕЦБ. Андерш Борг смята, че ако се наложи вътрешно спасяване на една от големите банки, ще се увеличи значително рискът ликвидност, което от своя страна може да доведе до системен риск. Така както е структурирана, шведската система не би могла да работи с директивата. Той призова за гъвкавост за страните извън еврозоната, както и да се даде повече възможност за национални решения (дискреция). Предложение, което Великобритания веднага прегърна.

Според британския министър на финансите Джордж Осбърн обаче, гъвкавостта трябва да има известни ограничения. Уроците от Кипър, каза той, както и от Исландия и проблемите с Холандия, показват, че застрахованите вложители трябва да бъдат защитени. В Кипър много от незастрахованите вложители бяха руски фирми, което има доста сложни последици. Категорично трябва да има предпочитания към застрахованите депозитари. Великобритания също е против създаването на предварителен оздравителен банков фонд.

С различни възгледи беше испанският министър Луис Де Гуиндос, според когото всички влогове трябва да бъдат защитени, защото, според него, ако има втурване към банките за влоговете до сто хиляди, по-големите депозити също ще пострадат. Испанският министър каза също, че предпочита директивата да влезе в сила от 2018 г. С отличаваща се позиция беше и Дания, чийто министър Маргрете Вестагер заяви, че в страната й вложителите под сто и над сто хиляди евро са равно третирани. Затова и Дания е против преференциите към вложителите. Според г-жа Вестагер, преференциалното третиране на вложителите ще прехвърли по-голяма тежест върху големите институции. При преференциалното третиране на вложителите ще има по-ниска защита на големите банки и особено на тези, които финансират схемите за защита на депозитите.

При такава ситуация банките ще разчитат повече на влоговете като източник на финансиране, а това означава, че те може да изчезнат за секунди. Чехия отново застъпи консервативна позиция като заяви, че не иска изключения по дискрецията (свободата на действие на национално ниво). Прага подкрепя идеята за преференции за вложителите, но не желае хармонизация на законите за несъстоятелност. Националните фондове за оздравяване са ресурси на страните-членки и по тази причина европейското законодателство не бива да се меси в начините, по които се използват те. Националните органи трябва да са тези, които решават как да се използват парите от фондовете. Освен това, каза чешкият министър Мирослав Калоусек, фондовете за оздравяване трябва да финансират техническите аспекти на оздравяването, а не да се използват за рекапитализация на банките.

Мнението на българския служебен министър на финансите Калин Христов доведе до промяна на полската позиция, която преди това беше, че интервенциите за сметка на съществуващите акционери под формата на рекапитализация на банката са най-ефективния и евтин начин за защита на депозитите. Полша събира данък от банките вече в продължение на над десет години и настоява да може да използва натрупаните средства в този фонд, вместо тепърва да попълва нов. А мнението, което Калин Христов изрази, беше, че е необходим европейски подход. Той се възпротиви от постоянните сравнения с американския опит като посочи, че европейската банкова система е много разнородна, с различно ниво на развитие и затова е нужен различен режим, който да отговаря на държавите с различна структура на банковата система и на държави, които нямат единна парична политика. Такава е България, която е във валутен борд.

Г-н Христов обясни, че българската банкова система се състои от малки банки, които се финансират основно от вложенията. При това положение, в случай на криза ще се стигне до изтегляне на вложенията много преди да бъдат предприети мерки за спасяване и оздравяване, а това ще повлече след себе си и проблеми с ликвидността и валутата. Затова, предложи той, най-добре е да има предпочитания не само за депозитите под сто, но и за тези над сто хиляди евро, тъй като структурите на банковата система налагат преференции на вложенията, които могат да бъдат комбинирани с предварителен буфер и така ще се избегнат рисковете от процикличност. Полският финансов министър Яцек Ростовски поиска за втори път думата, за да каже, че е впечатлен от българската позиция и да промени изказването си.

Той обясни, че ако се запише определена поредност, това ще промени представата за риск, а това само по себе си ще дебалансира банките. Българското изказване ме убеди, че по-голямата дискреция е по-добър вариант, което не означава, че няма да има решение или санкция от независим орган, допълни полският министър. Мария Фектер обаче, министър на финансите на Австрия, отсече, че с гъвкавост не може да бъде постигната правна сигурност. Ако властите имат възможност да изключат някои кредитори при някои обстоятелства, няма да има никакво доверие към системата.

Германия изказа сходно мнение, като посочи, че националната свобода на действие трябва да бъде максимално ограничена. Френският министър Пиер Московиси също заяви, че се застъпва цялата система да бъде под общ европейски контрол. Урокът от Кипър е, че трябва да е ясно какво ще стане с всеки вложител. Позицията на Волфганг Шойбле беше изразена два дена по-рано в специална статия за The Financial Times, където той обяснява необходимостта от двустепенен подход в изграждането на банковия съюз. Причината за това е, че Германия вижда пречки в европейските договори за създаването на допълнението към директивата за банково оздравяване - единният орган за банково оздравяване и преструктуриране. Г-н Шойбле смята, че въвеждането на този орган ще изисква промени в договорите. Двустепенният подход означава да се започне с механизъм за спасение, основан на мрежа от национални органи.

Предстои още една среща по темата на 21 юни, точно в навечерието на Европейския съвет на 27 и 28 юни. Ирландия явно разчита, че ще успее да повтори успеха от декември, когато буквално в 12 без 5 беше постигнато споразумение по надзорния механизъм за банките точно два дена преди финалната за годината среща на върха на ЕС. В дискусиите съвсем скоро ще се включи и Европейският парламент. Gunnar Hökmark (ЕНП, Швеция) е докладчик по темата и предлага в своят проект на законодателна резолюция три допълнителни инструмента: гаранция от банкови задължения, които да се използват в процеса на оздравяване; капиталови инжекции за рекапитализация на проблемната институция; временно преминаване на институцията в публична собственост. Докладът му ще бъде разгледан на първо четене в икономическата комисия на 20 май.

Финансовата регулация и надзор