Завръщане на разширяването от света на мъртвите?

Аделина Марини, November 15, 2017

През последните два-три месеца се наблюдава сериозна промяна в динамиката на процеса на разширяване, с което се поставя край на твърде мрачните прогнози за европейските перспективи и стабилността на турбулентния регион на Западните Балкани ... засега. Какво ново? Македония се завръща с огромна амбиция и висока скорост на европейския път, Сърбия сменя плочата, Черна гора се откъсна от хватката на Русия, ЕК се активизира, страните-членки започнаха да обръщат повече внимание на региона и да участват активно в процесите, които го движат. Въпреки че процесът остава замразен към Турция, а на Балканите все още има проблеми, най-големият от които е Босна и Херцеговина, може да се каже, че евроинтеграцията се завърна на сцената.

Втори шанс за Македония

Най-радикална е промяната в Македония, която беше започнала да се превръща в черна дупка на Балканите след продължителното авторитарно управление на ВМРО-ДПМНЕ и тежката политическа криза в страната, която течеше в продължение на повече от две години и достигна кулминацията си в края на април с кървавото нападение над парламента в Скопие. Оттогава досега се промени много. Страната има ново правителство, което беше посрещнато скептично, но вече направи гигантски стъпки в сравнение с последните 12 години. Първата задача на правителството на премиера Зоран Заев беше да върне Македония на европейския й път, за което беше нужно да спечели двете си съседки Гърция и България.

С Гърция трябва да бъде намерено решение на спора с името на бившата югорепублика - процес, който тече под егидата на ООН, но беше на практика замразен. Правителството в Скопие води активна политика към възстановяване на доверието на Атина с пълното съзнание, че това ще бъде много трудна задача. Второто предизвикателство беше договарянето на споразумение за приятелство с България, което от години трови отношенията между Скопие и София. Споразумението вече е факт, след като в сряда (26 юли) беше обявено, че двете страни са приключили преговорите и текстът на договора е публикуван. Церемонията по подписването ще се състои на 1 август в Скопие. Текстът на договора ще бъде подписан на два езика - македонски и български, което е част от компромисите, които българската страна направи.

По думите на премиера Зоран Заев с това споразумение и двете страни са направили компромиси и са еднакво удовлетворени или неудовлетворени. След подписването предстои процеса на ратификация, който едва ли ще мине без проблеми и в двете страни, но въпреки това договорът е огромна крачка напред и за двете държави. С него една от пречките пред евроинтеграцията на Македония ще бъде отстранена. Премиерът Заев бърза да отвори европейската перспектива на страната колкото се може по-скоро, за да може да се заеме с вътрешните реформи, които ще бъдат доста по-тежки и трудни с опозиция, която беше готова на всичко, дори и с цената на етнически конфликт да запази властта си.

През юни еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) постави началото на редовни месечни пресконференции, по време на които да се отчита за работата в ресора си, който освен разширяването, включва също и политиката към съседните на ЕС страни. Първата пресконференция в края на юни беше посветена именно на разширяването. Тогава той беше доста резервиран, като подчерта, че изборите и формирането на ново правителство не са достатъчно условие ЕК да поднови препоръката си да започнат преговорите с Македония, които стоят блокирани вече повече от десетилетие, заради ветото на Гърция.

Комисията започна да издава препоръки през 2009-та година, но престана през 2015-та година, заради кризата в страната. Оттогава е в сила условието да се изпълни изцяло споразумението от Пържино и да има значителен напредък по програмата за реформи. Йоханес Хан каза през юни, че се надява, че в Скопие наистина става дума за промяна на мисленето и че ако Македония изпълни своята част от сделката, европейците ще откликнат. Тогава той призна, че преди 12 години Македония е била най-добрия ученик в класа, но вече не е и отговорността за това донякъде е извън стрната. "Фактът, че имаше липса на конкретна перспектива определено повлия на ситуацията вътре в страната и това е въпрос, който съм подвигал и преди, така че смятам, че определени съседи би трябвало да имат интерес да допринесат към собствения си интерес за стабилността и вклчването на тази страна в бъдещето на ЕС", бяха думите на Хан на 12 юни.

Само месец по-късно (на 18 юли) се състоя и първият от много време насам Съвет за стабилизиране и асоцииране с Македония. Последният беше през 2015-та година. Атмосферата беше коренно различна. Върховната комисарка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) заяви, че има ново усещане за оптимизъм и ново начало за страната. Тя похвали правителството за стъпките, които е предприело спрямо съседите. Йоханес Хан влезе в ролята на лошото ченге като напомни, че от Македония се очаква да работи по изпълнението на споразумението от Пържино и спешните реформи като подчерта, че "това не е покана да се бърза със законодателните предложения в парламента". Важно е да се провеждат подобаващи консултации.

Македонският външен министър Никола Димитров заяви, че това е втори шанс, който страната получава след "една дълга, тежка, морална и политическа, и институцинална криза". Основен приоритет на правителството, каза той, е изграждането на независими и функционални институции, които ще гарантират върховенство на закона. "Твърдо сме решени да използваме този втори шанс, който получаваме като държава". Ако правителството продължи със същите темпове и амбиция, много е възможно ЕК да направи изключение и да излезе с извънреден доклад, с който да се направи препоръка към Съвета да започне преговори. Миналата година ЕК обяви, че докладите за напредъка вече ще се публикуват през пролетта, така че тази година ще бъде първата, когато няма да има доклади за разширяването през есента.

"Много сме гъвкави по този въпрос, но в положителен смисъл. Ако нещата са достатъчно зрели, със сигурност ще излезем със специален доклад преди април, но мисля, че трябва нещата да се подготвят добре вътре в страната, докато се работи по приоритетните реформи, плана за действие и всичко, което е свързано с това", каза г-н Хан на 18 юли. Все пак той също се съгласи, че във въздуха витае оптимизъм, породен от споразумението, постигнато с България. "Бих искал да подчертая колко положително оценяваме факта, че Бившата югославска република Македония и България се справят двустранно без никакво посредничество или улеснение да постигнат важно споразумение, което ние приветстваме. Така че оптимизмът е във въздуха", каза той.

Сърбия - от провокацията с влака-манастир към признаване на Косово?

Значителна промяна се забелязва и по отношение на Сърбия, която е ключа към стабилността в региона и е гарант за неговата евроинтеграция. Много вода изтече, откакто правителството изпрати провокативно влака-манастир към Косово, с което повиши напрежението до най-високата му точка в последните две десетилетия. Проруски настроеният Томислав Николич, който имаше милошевички възгледи спрямо Косово, вече не е политически фактор. Президент е Александър Вучич, който при избирането му обеща да проведе вътрешнонационален диалог за Косово, който ще бъде подготовка към намиране на трайно решение, включващо нещо достатъчно близо до признаване, че да даде възможност на ЕК да затвори преговорна глава 35, която по презумпция трябва да бъде затворена последна.

Въпреки че минаха три месеца от избирането му, за този диалог се заговори, едва след като ЕС прибра морковите и извади тоягата. Това се случи на 14 юли по време на визитата на г-н Вучич в Брюксел. Тогава председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) обясни на сръбския президент, че вече е време да направи истински избор, да спре с приказките и да се заеме с действията. Няколко дена по-късно Александър Вучич отправи официална покана към всички слоеве на обществото за диалог за бъдещето на Косово. В авторски текст [на сръбски език], публикуван в полутаблоида Blic Вучич смени плочата. Доскоро с думите и действията си той настройваше сръбската общественост срещу Косово, но в текста си от тази седмица призовава към реализъм.

"Иска ми се, като президент на Републиката, да се опитаме да решим нашите конфликти веднъж завинаги, ако е възможно, ако пък не е, нищо", пише г-н Вучич. "Време е Сърбия да работи, мисли, получава и побеждава без конфликти. Сигурен съм, че още днес сме в състояние да направим това. Само си представете какво би могло да се случи! И недейте да мълчите за това! Всички пътища за политическо сътрудничество и икономически напредък ще се отворят за Сърбия. Вратата на ЕС - също", пише още в текста на сръбския президент, който вече предизвиква сериозни полемики. Все още не е ясно кои политически сили ще се включат в дискусията и как точно. Според сръбските медии самият президент все още няма яснота какво следва след този диалог.

Разговорът за бъдещето на отношенията Сърбия-Косово няма да е никак лек и е възможно да отнемат доста политическа енергия и време. Големият риск е това да бъде за сметка на ключови реформи, най-вече в сферата на върховенството на закона, чиято липса отново е заслуга на самия Александър Вучич и управлението на неговата партия през последните пет години. Чисто технически Сърбия напредва в преговорния процес. През юни без фанфари и високо присъствие, и при нулев медиен интерес се състоя шестата среща на Конференцията за присъединяване със Сърбия, по време на която бяха отворени две нови глави - 7 (Закон за интелектуалната собственост) и 29 (Митнически съюз). До момента със Сърбия са отворени 10 от общо 35 глави. От тях две вече са затворени. Очаква се до края на годината да бъдат отворени още глави.

Черна гора - илюзия за напредък

Това обаче отдавна не е мерило за напредък, както добре показва примерът с Черна гора. Тя също има значителен принос в промяната на динамиката в процеса на разширяване, след като успя да се откъсне от мъртвата схватка с Русия и стана пълноправен член на НАТО. Страната се смята за най-напреднала, защото е започнала преговори по 28 от 35 глави, включително с отварянето на 20 юни на глава 22 (Регионална политика и координация на структурни инструменти) и на глава 1 (Свободно движение на стоки). Тогава приключиха преговорите по глава 30 (Външни отношения) и тя беше официално затворена. Всъщност хармонизирането на външната политика на Черна гора с тази на ЕС е най-големият напредък на страната, както беше и миналата година, когато euinside направи анализ на състоянието на разширяването.

По най-важните глави - 23 и 24 - които засягат върховенството на закона и независимостта на медиите Черна гора не е отбелязала никакъв напредък, а това са главите, които ако не бъдат затворени, страната няма да влезе в ЕС. Тази система беше въведена за първи път именно за Черна гора, заради горчивия опит с България и Румъния, които влязоха със специален механизъм, който да следи напредъка по създаването на независима съдебна система и правова държава, но след сериозните проблеми, които ЕС има в момента с Полша и Унгария е повече от сигурно, че кандидатките ще бъдат гледани под лупа и ще се търсят дългосрочни гаранции.

В изявлението, което беше публикувано след конференцията с Черна гора на 20 юни, се казва изрично, че работата по глави 23 и 24 е основна за цялостното темпо на преговорния процес. Черна гора е похвалена, че от законодателна и институционална гледна точка е отбелязала напредък, но липсват достатъчно конкретни действия по отношение на борбата с корупцията, организираната престъпност, прането на пари и насилието над журналисти. Специално се подчертава колко е важна медийната свобода за ЕС. Черногорските власти са призовани да ускорят усилията си за създаването на благоприятна среда за развитието на разследваща журналистика и медийна свобода като цяло. В този смисъл беше многозначително, че след конференцията не беше зададен нито един въпрос от присъстващите журналисти. Подобна беше ситуацията и след конференцията със Сърбия.

Босна и Херцеговина - Гордиевият възел на разширяването

Ще тръгне ли Дейтънското творение по пътя на европейската интеграция е въпросът с голяма трудност в процеса на разширяването. Страната подаде молба за членство миналата година и тази получи задължителния въпросник от Европейската комисия. Попълването му обаче се оказва много сериозен проблем. Надеждите на правителството са, че до края на август въпросникът ще бъде попълнен и ще може да се даде за превод, но според скептиците БиХ няма да е готова с въпросника до края на годината. Междувременно страната е изправена и пред политическа криза, като е възможно гласуването на вот на недоверие на правителството.

Към Сърбия и Македония подходът на ЕС стана доста политически, докато към БиХ е изцяло технически. Това е често допускана грешка в процеса на разширяване през последното десетилетие. Тази грешка обаче струва скъпо, когато става дума за най-трудните и проблематични държави, наредили се на опашката за европейско членство. Сигнал за сложността на случая БиХ беше невъзможността на страната да подпише транспортния договор в Триест по време на срещата на върха със страните от Западните Балкани. В момента ЕС е в позиция на изчакване на отговорите на въпросника, но няма план какво да предприеме, ако не го получи в разумен срок. Вдигането на рамене в стил "без въпросник няма статут на кандидатка" не е опция в този случай.

Турция остава във фризера

Това е страната, която на практика е изпаднала от процеса на разширяване, но все още никой не смее да го признае на глас. Със сегашното си ръководство и политика Турция не може да продължи европейския си път. Тази седмица (25 юли) се състоя политически диалог между ЕС и Турция, който затвърди патовата ситуация Двете страни не успяха да сближат позициите си по най-спорните въпроси за върховенството на закона, арестите на журналисти и правозащитници. Пресконференцията след продължилия часове наред диалог беше негово продължение, както отбеляза г-жа Могерини. За ЕС върховенството на закона, правото на справедлив процес, свободата на изразяване и събиране, добрите отношения със съседите са ключа към отварянето на нови глави с Турция. Докато няма напредък по тези точки, няма да има отваряне на нови глави, но ще продължи диалогът по темите от общ интерес, които са основно в сферата на външната политика, енергетиката и миграцията.

Турция настоява, че единственият начин да се реши проблема с върховенството на закона е като се отворят глави 23 и 24. С това е съгласен и еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан, който припомни обаче, че страните-членки са тези, които настояват да не се отварят нови преговорни глави. "За момента ново отваряне не е възможно", отсече Хан с равен тон, докато представителите на Турция - външният министър Мевлут Чавушоглу и главният преговарящ с ЕС Йомер Челик - говореха разпалено, опитвайки се да обяснят, че нищо направено досега не е против демокрацията и върховенството на закона. Политическият диалог с Турция разкрива напълно диаметралните схващания за това що е то върховенство на закона, демокрация, свобода на медиите и гражданско общество.

Безспорна е промяната в климата на разширяването, но тя е доста крехка. Обрат може да настъпи все още доста лесно. Македонският успех зависи много от поведението на опозицията вътре в страната и от това как ще бъде отиграна ситуацията с името й. Много е важно ЕС да не допусне спорът за името да остане двустранен проблем, защото колкото и да се приема, че Сърбия е ключът към стабилността на региона, промените в Македония са тези, които промениха значително динамиката в евроинтеграционния процес. В Сърбия ситуацията е още по-крехка, тъй като там не става дума за искрена промяна, а за преобличане на вълка в овча кожа.

Засега ЕС не вади моркова с датата за присъединяване, както иска Вучич и е добре да не го вади, докато не види ясни резултати - какво следва след диалога за Косово, напредък по глави 23 и 24, промяна по отношение на медиите и ясно разделение на властите. Черна гора трябва да спре да бъде третирана като най-напредналата страна, само защото е отворила най-много глави и защото е преминала изцяло в западния лагер. Вътрешната политическа ситуация все още остава несигурна и може да бъде източник на проблеми и в бъдеще, най-малкият от които ще бъде продължаване на липсата на напредък по най-важните реформи.

Докато БиХ се опитва да попълни въпросника, ЕС е хубаво да излезе с резервен план, който да включва намиране на решение на вътрешното напрежение между отделните етноси в страната. ЕС в момента е заровил главата си в пясъка, но това не може да продължи дълго. Ако Сърбия не само на думи се приближи още към ЕС и започне откъсването си от Русия, БиХ ще остане единственият инструмент в ръцете на Москва за дестабилизация на региона през Мирослав Додик. Затова Брюксел трябва да изостави техническия подход към страната и да разработи дългосрочна стратегия.

Косово все още се опитва да сформира правителство, но ако Сърбия започне трансформация, това ще се отрази и на Косово, а ще бъде и катализатор за ускоряване на реформите в Албания. Тогава най-трудната задача за решаване ще остане Турция. ЕС трябва да си отговори на въпроса докога може да държи преговорите с нея във фризера и какви са възможните варианти за бъдещето. Нищоправенето и чакането не е решение, особено когато залогът са милионите бежанци и мигранти и външнополитическите интереси на ЕС в района на Близкия изток.

Западни Балкани