euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Помните ли онази сцена от срещата на върха на НАТО на 25 май, когато американският президент Доналд Тръмп арогантно избута премиера на Черна гора Душко Маркович, за да застане най-отпред? Това беше най-споделяното видео за този ден и е най-добрата илюстрация на разширяването на пакта, което официално стана на 5 юни. Тогава Пактът прие 29-тата си членка - Черна гора. По време на официалната церемония генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг избра да цитира президента Хари С. Труман по време на подписването на Вашингтонския договор през април 1949-та година: "С този пакт се надяваме да създадем щит срещу агресията и страха от агресия. Крепостна стена, която ще ни позволи да се заемем с истинската работа по управлението и обществото. Работата за постигане на по-пълноценен и по-щастлив живот за нашите граждани".

Член 5 - със или без САЩ?

Йенс Столтенберг подчерта също, че член 5 от пакта, "нашия колективен ангажимент, е в сърцето на нашия Алианс. Уникална връзка, която пази нациите ни сигурни вече повече от седем десетилетия". Казана само дни след срещата на върха на НАТО, която послужи за разбиване на илюзиите, че може да се разчита на г-н Тръмп, репликата за член 5 звучи неубедително. Американското издание Politico разкри [на английски език] точно в деня на присъединяването на Черна гора, че въпреки усилията на президентската администрация Доналд Тръмп е премахнал от речта си в Брюксел изречението, което препотвърждава ангажимента на САЩ към член 5, който гарантира, че нападение срещу една членка на пакта е нападение срещу всички. 

Пред изумените членове на администрацията си и пред очакващите с нетърпение изявлението останали партньори в НАТО Доналд Тръмп каза друго. Той заяви, че бъдещето на НАТО трябва да включва по-голям фокус върху тероризма и миграцията, както и заплахите от Русия, и върху източните и южните граници на НАТО. В опит да замажат неловката ситуация от Белия дом обясниха, че именно тази част означава потвърждаване на американския ангажимент към пакта и неговия гръбнак член 5. По-нататък Тръмп атакува останалите членки на пакта за това, че не изпълняват ангажиментите си да заделят по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. 

Според данните на НАТО от март тази година, единици са членките, които през 2016-та година са заделяли по 2% от БВП. Това са Гърция (2.36%), Естония (2.18%), Обединеното кралство (2.17%) и Полша (2.01%). Най-новата членка на пакта заделя 1.6% от своя БВП за отбрана, с което се нарежда на втора линия между страни като Турция (1.69%) и Норвегия (1.55%). Данните на НАТО показват още, че само пет държави са повишили разходите си за отбрана в сравнение с 2009-та година. Това са Естония, Полша, Латвия (на 1.46%), Литва (на 1.49%) и Румъния (на 1.41%). 

Този преход в речта на Тръмп може да се тълкува като пряко обвързване между член 5 и разходите за отбрана. "Два процента е санитарен минимум за посрещане на днешните много сериозни и много порочни заплахи. Ние никога няма да забравим животите, които сме изгубили, никога няма да изоставим приятелите, които стояха до нас и никога няма да се поколебаем в нашата решимост да победим тероризма и да постигнем продължителна сигурност, просперитет и мир", каза Доналд Тръмп, което може да се приеме и за потвърждаване на ангажимента на САЩ към основите на НАТО. Предвид непредсказуемата природа на американския президент, трудно е да се каже със сигурност дали това е така. 

За страна като Черна гора с население от малко над 600 000 души, намираща се в геополитически оспорван регион, член 5 значи много. Той е гаранция за нейната сигурност и цялост. Миналата година в страната беше осуетен опит за преврат и атентат срещу тогавашния премиер Мило Джуканович точно в нощта на парламентарните избори на 16 октомври. Черногорските власти обвиниха Русия, че го е организирала с помощта на сръбски разузнавачи. Превратът беше предотвратен благодарение на намесата на Александър Вучич, тогава министър-председател на Сърбия. В момента тече разследване на случая, но каквото и да излезе от него, съпротивата на Русия срещу приемането на Черна гора в НАТО никога не е била прикривана. 

Веднага след официалната церемония в НАТО руското външно министерство заплаши с ответни мерки Черна гора. В официално изявление на министерството се казва: "В светлината на враждебния курс, избран от черногорските власти, руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки на реципрочна основа. В политиката, както и във физиката, за всяко действие има противоположна реакция". Присъединяването на Черна гора към НАТО съвпадна и с разкритието на мрежа от журналисти от Западните Балкани за подривната роля на Русия и в Македония, която миналата седмица най-после излезе от политическата криза, която тресеше бившата югорепублика от две години. Москва отхвърли твърденията на журналистите, които бяха публикувани [на английски език] и в британския ляволиберален всекидневник The Guardian.

Проблемът не е само в това доколко е ясна подкрепата на Доналд Тръмп за член 5 на натовския договор. Много по-сериозен проблем са съмненията за връзки между неговата администрация и режима на Владимир Путин в Кремъл. Скандални разкрития тресат Белия дом, откакто Доналд Тръмп зае официално поста през януари. Още по време на предизборната кампания той обяви намерение за сближаване с г-н Путин, но оттогава досега ходовете му са противоречиви, а фрустрацията на руския президент все повече нараства. Все още остават неразсеяни и съмненията, че Русия се е месила в изборния процес в САЩ. 

По време на срещата на върха на НАТО Тръмп посочи Русия като риск, но само няколко часа по-рано по време на срещата му с институционалните лидери на ЕС Доналд Туск (Полша, ЕНП) и Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) стана ясно, че основните различия са именно по отношение на Русия. Москва неведнъж е заявявала претенции към Балканите като към своя сфера на влияние. Единствените страни от полуострова, които все още не са в НАТО, нито им предстои скоро да бъдат или пък имат намерение са Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Косово. Сърбия е последователна в политиката си на неутралитет спрямо НАТО, но поддържа сериозни военни и не само връзки с Русия. 

Македонският път към НАТО е блокиран от Гърция, заради все още нерешения спор за името на бившата югорепублика, но страната има твърдо заявен интерес от присъединяване, потвърден и от новия премиер на страната Зоран Заев. По повод приемането на Черна гора македонският външен министър Никола Димитров намекна в Туитър, че се надява скоро Македония да стане 30-тата членка. Босна и Херцеговина е разделена по въпроса, като лидерите в ентитета Република Сръбска се обявяват категорично против присъединяване към Алианса. Евроатлантическото бъдеще на БиХ е изцяло обвързано от позицията на Белград и съответно Москва. Косово няма собствена армия, но настоява да има и това е една от многото точки на напрежение между Прищина и Белград. На този етап няма подкрепа дори и в Брюксел (вкючително централата на НАТО) Косово да получи собствена армия, заради сегашното високо напрежение в региона и особено по оста Прищина-Белград. 

Алианс на демокрации?

По време на церемонията по приемането на Черна гора в НАТО Йенс Столтенберг каза и още нещо, което е под въпрос в момента в организацията: "Ние сме алианс на демокрации. И понякога имаме различни политически перспективи". Самата Черна гора има сериозни демократични дефицити, както показват годишните доклади на ЕК за напредъка й, а също и мястото й в индекса на демокрацията и на свободата на печата. Още по-сериозни проблеми има обаче Турция, чието членство в НАТО вече беше поставено под въпрос. Уронване на демокрацията се забелязва и в други членки, което носи риск за целостта на Алианса, но и за сигурността на членките му. Наскоро, по време на изслушване във външната комисия на Европейския парламент Йенс Столтенберг постави отбраната преди демократичните ценности именно по въпроса за Турция. 

Поздравленията, които черногорският премиер получи и във Вашингтон от вицепрезидента Майк Пенс (не от Доналд Тръмп), не могат да скрият предизвикателствата, пред които е изправен пактът. Днес, както никога досега не може да се каже със сигурност дали, ако някоя членка бъде атакувана, всички ще застанат като един зад нея. А докато Черна гора очакваше последните подписи от ратификационния процес, в ЕС започна работата по изграждането на алтернатива на НАТО - отбранителен съюз.