euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В навечерието на 22-рата годишнина от клането в Сребреница, при почти нулев журналистически интерес в Брюксел се състоя вторият по ред Съвет за асоцииране и стабилизиране с Босна и Херцеговина с участието на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, премиера на Босна и Херцеговина Денис Звиздич и няколко министри. Могерини и Звиздич отчетоха голям напредък, изразяващ се в молбата на БиХ за членство, подадена миналата година, положителния отговор от страна на Съвета и изпращането на задължителния въпросник от ЕК, създаването най-сетне след дълги години разправии на координационен механизъм по европейските въпроси. Напредък беше отчетен и в работата по програмата за реформи. 

ЕС очаква реформи, а БиХ - статут на кандидатка

"Много е направено и много е постигнато", беше оценката на г-жа Могерини, според която в крайна сметка присъединяването към ЕС означава точно това - реформи и по-специално трансформация в икономиката, върховенството на закона и публичната администрация. ЕС очаква от БиХ одобряването на законите за акциза, подготовката на общи стратегии за енергетиката, земеделието и заетостта. Очаква се и подписването на транспортно споразумение по време на четвъртата по ред среща на върха на Берлинския процес в Триест на 12 юли. "Фокусът трябва да остане върху програмата за реформи както върху икономиката, така и върху върховенството на закона", каза Федерика Могерини и съобщи, че по време на Съвета е постигнато съгласие "повече и по-бързо" да бъде водещият принцип за двете страни. 

В общото изявление [на английски език] след срещата се изразява и притеснение, че БиХ е засегната от "феномена на чуждестранните терористи и радикализацията". ЕС очаква от властите на страната да предприемат още мерки най-вече в посока на предотвратяване и борба с радикализацията. В тазгодишния доклад [на английски език] на Европол се посочва, че конфликтът в Сирия има огромен резонанс в Албания, БиХ, Косово, Македония и Сърбия. Повече от 800 чуждестранни бойци-терористи от страни от Западните Балкани са пътували до Сирия, за да се присъединят към въоръжения конфликт. В някои части на Западните Балкани се проповядва радикална ислямистка идеология, особено в БиХ, района Санджак, населените с албанци територии в Сърбия и Македония, Косово и Албания, пише в доклада. 

Премиерът Звиздич отчете пред почти празната пресзала в Брюксел, че за времето между последния Съвет за асоцииране и стабилизиране (декември 2015-та година) е направено много. В последните 16 месеца не е регистрирано нито едно заминаване от БиХ във военни зони, а от началото на годината не е отбелязано нито едно заминаване или връщане. Денис Звиздич изрази очакване на следващото заседание на Съвета за асоцииране и стабилизиране БиХ-ЕС догодина страната вече да има статут на кандидатка. Проблемът е обаче, че БиХ е изправена пред сериозни обструкции, което е причината някои процеси да закъсняват, включително и подготовката на отговорите на въпросника на Европейската комисия, което е незаобиколимо условие за получаване на статут на кандидатка. 

Въпросникът е инструмент, чрез който ЕК оценява готовността на страната да продължи напред по евроинтеграционния път. С въпросите се оценява правната база, инстутиционалното и икономическото състояние на страната. Обикновено срокът за попълване на въпросника е 3 месеца, но в случая на БиХ вече мина половин година от изпращането му. По думите на г-н Звиздич по европейския си път БиХ често има пречки от страна на онези, "които не са достатъчно посветени на европейската интеграция или са посветени на европейската интеграция само на думи". Той каза обаче, че с помощта на европейските институции тези проблеми се решават. 

Изпод привидната нормалност

Ако човек види пресконференцията и прочете съвместното изявление, ще си каже, че това е просто още една от страните-кандидатки, която има да си напише домашното и докато не го направи, няма какво да иска. Само че става дума за БиХ, която беше разкъсана от кървава война и геноцид. Мирът беше постигнат трудно с подписването на Дейтънското мирно споразумение, което е и в основата на функционирането на държавата до ден-днешен, но все по-слабо успява да удържи на геополитическото напрежение и на завръщането на националистичната реторика от началото на 90-те години на миналия век. В последните две години мнозина в страната оценяват ситуацията като също толкова тежка, колкото и в навечерието на войната, ако не и повече. Причина за това са онези поставящи пречки пред европейския път на БиХ, които обаче Денис Звиздич предпочете да не назове поименно, а и никой не попита кои са те. 

За сметка на това беше зададен въпрос от страна на журналист, който се представи по начин, който също добре показва какво не е наред под повърхността на БиХ: "изненадващо все още съществуващата босненска държавна телевизия". Той попита кой е виновен за сегашната ситуация, при която утре (11 юли) ще се отбележи поредната годишнина от клането в Сребреница, а в същото време в Баня Лука (в сръбския ентитет на БиХ) ще се проведе шествие в подкрепа на обвиняемия за военни престъпления Ратко Младич. Журналистът напомни на Федерика Могерини, че "вашите приятели американците поне частично решиха дилемата като поставиха [Милорад] Додик в черен списък". 

Европейската външна министърка заяви, че не се интересува от хвърлянето на вина. Тя призна, че Сребреница е най-дълбокият белег на кожата на Европа. "Чувствам морална отговорност и политически дълг не толкова да обвинявам някого, колкото да намеря начини и пътища за сътрудничество и помирение". Тя добави, че последния път, когато е разговаряла с Додик, той я е уверил в решимостта си да бъде конструктивен. "Очаквам действията му да са на нивото на думите му", заключи тя. Твърде наивно очакване, особено като се има предвид, че по време на първата си голяма обиколка в страните от Западните Балкани в началото на годината Федерика Могерини сама призна, че се е сблъскала с изненадваща за нея (а и за ЕС) опасна реалност в региона. 

Срещите на Съвета за асоцииране и стабилизиране веднъж годишно са крайно недостатъчни за решаването на проблемите, които БиХ има, а надеждите към ЕС са големи, както стана ясно от думите на Денис Звиздич, който няколко пъти натърти, че ЕС е единствената и най-голяма цел на страната. Нещо повече, той посочи Федерика Могерини като най-големия стимул за развитието на европейските процеси в БиХ. За да може БиХ да се справи с договореното от Звиздич и Могерини "повече и по-бързо", е нужно ЕС да се ангажира много по-сериозно и да спре да разчита на БиХ да се справя сама със задачите пред нея. Крайно време е БиХ да влезе като задължителен "предмет" в присъединителния "курикулум" по същия начин, както диалогът Белград-Прищина влезе като отделна глава в преговорния процес на Сърбия. 

В този диалог трябва да участват БиХ, Сърбия, Хърватия и ЕС, които да гарантират (не само на думи), че ще се работи по изпълнението на програмата за реформи в зададения срок, както и че наистина подкрепят европейския път на БиХ. Това може да изглежда като ненужно упражнение, но предвид все по-нервното поведение на Русия в региона, след като изгуби Черна гора и Македония, много е важно ЕС да успее да вземе нещата в свои ръце. За нервността на Москва може да се съди по поведението й след интервюто [на английски език] на новоизбраната сръбска премиерка Ана Бърнабич за Bloomberg. За заглавие на текста си по интервюто Bloomberg избра: "Сърбия ще избере ЕС пред Русия, ако бъде принудена". 

По-късно Ана Бърнабич се срещна с руския посланик в Белград Александър Чепурин и му предаде стенограма на интервюто, с което го увери, че думите й са били неправилно интерпретирани от американското издание. За това научихме от руския пропаганден канал "Спутник", който предаде думите на говорителката на руското външно министерство, че Ана Бърнабич не е имала предвид това. euinside опита да получи стенограма или запис от интервюто, но към момента нямаме отговор нито от Bloomberg, нито от правителствения пресцентър в Белград. Вицепремиерката Зорана Михайлович обаче заяви, че тя би предпочела първо министрите да бяха получили стенограмата, вместо руският посланик. Интервюто предизвика многодневни дебати в сръбското общество. 

Това е само един епизод от натиска, на който Сърбия е подложена и който промяната в управлението на страната няма да смекчи. Сърбия поддържа много близки отношения с ръководството на сръбския ентитет в Босна и Херцеговина. Президентът Милорад Додик е чест гост на най-важните политически събития в Белград. Той беше специален гост и на обявяването на изборната победа на Александър Вучич на президентските избори през април и беше представен почти като роднина. Именно заради това (европейското) бъдещето на БиХ трябва да бъде част от преговорния процес на Сърбия, но задължително с участието на Хърватия, която също има влияние върху вътрешната политика на дейтънската държава.

На 7 юли в Сараево се състоя първото съвместно заседание на правителствата на БиХ и Хърватия, откакто Андрей Пленкович стана министър-председател на Хърватия. Амбицията е тези съвместни заседания да се превърнат в практика с цел решаването на двустранни отворени въпроси. В момента Хърватия е най-силният глас в ЕС в подкрепа на европейската интеграция на БиХ, но той доста често не е обективен и е партийно оцветен. Затова е необходимо този тристранен диалог да се осъществява с посредничеството на върховната представителка. Така ще се избегне тя, а оттам и ЕС да се изненадва всеки път, когато се сблъскат с положението на терен. Време е ЕС да спре да очаква невъзможното от БиХ, допускайки други фактори да определят съдбата й и вместо това да се заеме с осигуряването на среда за постигане на възможното. 

Съюзът подхранва големи надежди за срещата в Триест на 12 юли, когато се очаква да бъде представен официално плана "Берлин+", но не бива да се забравя, че някои проблеми не се решават с пари, макар и да е вярно, че парите помагат.