euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Някои неща са неизбежни. Заради сблъсъка между краткосрочното и дъгосрочното. И заради настъпилото междувременно развитие. Такъв именно е случаят със ставащото в Близкия изток и Северна Африка. Район, чието бъдеще и настояще беше определяно от краткосрочните политически и икономически интереси. Дългосрочните винаги оставаха за някой друг. И днес бунтовете в региона продължават като дори стигнаха и до Либия. Кой можеше да си помисли, че и там може да избухнат народни недоволства.

Разбира се, причините навсякъде са различни, но е факт, че неизбежното дойде - промяната в тези консервативни общества, в които религията все още не е изцяло отделена от държавата. И точно защото неизбежното дойде, развитият свят засега предпочита да стои и да гледа, вместо да предприеме каквото и да било от страх да не сбърка, защото грешки в момент като този точно в Близкия изток може да имат ужасяващи последици.

Затова са интересни гледните точки на онези, чийто глас по-рядко чуваме в какофонията. Такава гледна точка е например турският министър на външните работи. Той е интересен по няколко причини. Първата е, че Турция от няколко години насам вече не е това, което беше. Тя е сериозен фактор в региона, със стабилни политически и административни устои, с ясни позиции и просперираща икономика. Не случайно по време на бунтовете в Египет, Турция беше посочвана като модел, който северноафриканската държава може да следва.

Бъдещето на Близкия изток не може да се определя от сигурността на Израел

Това беше основното послание на Ахмет Давутоглу в интервю за телевизия Al Jazeera. Той приветства ставащото в Египет и го определи като "позитивен ефект на доминото" в противоречие с предишната позиция на страната му от времето преди Хосни Мубарак да подаде оставка. А, обяснението му е, че проблемът в региона през последните 20 години след началото на близкоизточния мирен процес е, че до момента нищо не е постигнато и виновен за това е единствено Израел. Любопитен е обаче начинът, по който г-н Давутоглу обвини отново Израел:

"И кой трябва да бъде обвинен за това - младите хора по улиците, демонстриращи за мир, стабилност и свобода в Кайро или онези, които са в Израел, които многократно блокираха пътя към мира, които наскоро настояха да имат селища, спиращи всички процеси в региона. Така че, следователно, дали ще са египтяните, тунизийците или някой друг народ, те не трябва да бъдат наказвани заради грешните решения на Израел".

Турският първи дипломат каза това в отговор на въпроса какви притеснения има Турция от събитията в региона. Той не изрази някакви конкретни страхове като по отношение на споразумението от Кемп Дейвид дори заяви, че демонстрантите неколкократно са повторили, че ще спазват всички международни ангажименти на страната си. И отново атакува Израел. Що се отнася до това Турция да служи като модел за развитие на Египет (светска държава, контролирана от армията, макар и с намаляващо влияние на военните), Ахмет Давутоглу заяви, че днешната турска демокрация е успешна, но че няма съвършена демокрация.

Впрочем за липсата на съвършена демокрация говори и бившият американски държавен секретар във второто правителство на Джордж Буш Младши, Кондолиза Райс. В статия за вестник "Вашингтон пост" от 16 февруари тя пише, че навсякъде демокрацията има своите силни и слаби страни, но че най-голямото предизвикателство в района на Близкия изток ще бъдат принципите на радикалния политически Ислям. Но, подчерта тя, посочвайки Турция за пример - "тази битка се води в целия регион - в Ирак, Ливан и особено в Турция, където десетилетията на светска власт осигуриха пътя за настаняването на религиозни хора в публичното пространство. В Египет, християните и последователите на други религии също ще намерят своето място и глас".

Между другото, текстът на Кондолиза Райс е особено показателен за важността на събитията в момента, особено като се има предвид, че именно по време на 8-годишното управление на Джордж Буш, Америка се превърна в мръсна дума в региона. И не е никак случайно, че настоящият президент Барак Обама реши да бъде внимателен и предпазлив в реакциите си за ставащото в Близкия изток и Северна Африка. Нещо повече, той си каза в прав текст, че на този етап би било по-скоро вредно Америка да бъде замесена във вътрешните дебати.

Г-жа Райс също е изключително откровена като признава, че американските интереси в региона определено са разчитали на твърдата ръка на автократите в района. Тя очерта Мюсюлманското братство като предизвикателство: "Мюсюлманското братство представлява най-организираната политическа сила в Египет. Мубарак винаги казваше, че изборът е между него и Братството и водеще политика, която изпълни това пророчество. Докато много почтени, по-светски ориентирани политически лидери бяха преследвани и затваряни от режима, Братството организираше в джамиите и предоставяше социални услуги там, където режимът не можеше. Ще отнеме време да се изравнят силите". Докато Давутоглу окачестви Мюсюлманското братство като част от египетския народ и заяви, че Турция гледа на египетския народ като цяло.

Кондолиза Райс е изключително откровена и по още един принцип, по който се различава в известна степен от турското виждане. "Ние не можем да определяме предпочитанията във външната политика на следващото правителство на Египет. Но ние можем да им повлияем чрез нашите връзки с армията, връзки с гражданското общество и обещанието за икономическа помощ и свободна търговия, което да помогне за подобряване на битието на египетския народ".

Турция, напротив, смята, че не е нейна работа да се меси нито във външната, нито във вътрешната политика на Египет, най-малкото защото египетските институции имат дълбоки исторически традиции като силни, с добре изградена култура, политика и общество. "Никой не трябва да се тревожи за демокрацията в Египет. Решенията във вътрешната и външната политика трябва да бъдат в ръцете на египетския народ, а не на други страни". И, макар Давутоглу очевидно да визираше предимно Израел, посланието е ясно.

Берлинска стена или не?

При анализирането на посланията на двама влиятелни политици (Райс и Давутоглу) отново на преден план излезе въпросът - може ли ставащото в региона да бъде сравнявано с 90-те години на миналия век в Източна Европа? Според Давутоглу, "в момента виждаме историческа възможност, каквато пропуснахме през 90-те години, когато източноевропейсите страни бяха трансформирани към демокрация и този път, си помислихме ние, тази възможност не бива да бъде пропускана". Не стана ясно от изказването на турския външен министър каква точно възможност е била пропусната по отношение на Източна Европа, но по-нататък той добави, че са ясни мирните методи на протестиращите и затова трябва да се демонстрира солидарност с тях.

"Това не е 1979-та година [Ислямската революция в Иран], нито пък е 1989-та. Падането на комунизма освободи патриоти, които винаги са разглеждали Съединените щати като "остров на свободата". Нашата история с народите на Близкия изток е много различна. Въпреки това, Съединените щати ще подкрепят демократичните сили, не защото те са по-приятелски настроени към нас, а защото те са по-приятелски настроени към техния собствен народ", посочва пък Кондолиза Райс.

Всъщност, може би позициите на Турция и Съединените щати не се различават толкова много. Въпросът, обаче, е какво остава недоизказано, както и кой какви уроци си е взел от станалото в Източна Европа през 90-те години. Но колкото и да има основания за паралели с бившите комунистически страни, районът на Близкия изток е съвсем различен в исторически, религиозен, културен, политически и икономически план.