euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Покрай протестите и промените в Египет, започна да придобива все по-ясни очертания една нова тенденция - който владее интернет, той ще владее света. Помните ли размириците в Молдова през април 2009-та година, които бяха наречени на Запад Twitter-революция? Тогава, пак според западни анализатори и медии, повечето протестиращи се бяха организирали в социалната мрежа Twitter, откъдето впрочем идваха и повечето новини за събитията в Кишинеу. Малко след това, същата година, ситуацията се повтори и в Иран след президентските избори, спечелени отново от Ахмадинеджад и предизвикали най-големите протести в страната на аятоласите от десетилетия.

Тогава пак на социалните мрежи беше приписана изключително голяма роля. Сега, отново, влиянието им е на дневен ред и в Тунис, и в Египет, а също и в останалите страни от Арабския свят. Доколко обаче социалните медии наистина имат роля в провокирането на бунтове или поне в подпомагането им? По този въпрос все още има сериозни разногласия, но е факт, че авторитарните режими правят всичко възможно да ограничат достъпа на гражданите си до социалните мрежи. Факт е също, че социалните мрежи са единственият прозорец към света и помежду им за хората, живеещи в затворени деспотични общества.

И още един факт, който ще добие по-голяма яснота по-късно днес - американският държавен секретар Хилари Клинтън ще обяви новата политика на САЩ, която ще се занимава с интернет-свободата. По тази политика се работи вече от една година, както съобщава вестник "Ню Йорк Таймс", но предвид събитията в Близкия изток, основни елементи от нея ще бъдат оповестени днес (15 февруари). Работата по новата политика досега е била спъвана от ожесточени спорове за това дали тя трябва да подкрепи и дори нещо повече - да разглежда интернет предимно като оръжие за сваляне на репресивни режими или като средство, което автократите използват за изкореняване и смазване на несъгласието.

Американският държавен секретар вече призна двойнствената роля на интернет в обръщение преди година. Очаква се и в днешното й изявление темата отново да бъде засегната като се отбележи как социалните мрежи са били използвани както от протестиращите, така и от правителствата по време на бунтовете в Тунис, Египет и други арабски страни. Очаква се също да бъдат разкрити и плановете на Държавния департамент да финансира програми за заобикалящи услуги, които позволяват на потребителите да избягват интернет защитни стени (firewalls) и да обучават правозащитници как да предпазят електронната си кореспонденция от наблюдение или как да изтрият уличаваща информация от мобилния си телефон, ако бъдат задържани от полицията.

Всичко това лично мен ме навежда на една мисъл, а именно - който овладее интернет пространството, той ще владее света. И тази мисъл се породи, освен от горното, още и от факта, че социалните мрежи са забранени в страни като Китай, Саудитска Арабия и Иран. И макар у нас социалните мрежи да са също прекрасен инструмент за събиране на подкрепа за един или друг протест, чието реално измерение обаче е в пъти по-малко, по света очевидно това съотношение е достатъчно, за да предизвика ответни действия. И предвид факта, че Съединените щати губят на икономическия и военен фронт, интернет фронтът изглежда изключително добра среда за осигуряване на глобално влияние.

И преди да ме обвините в крайности или привързаност към теорията на конспирациите, ето и още един факт. Отново "Ню Йорк Таймс" съобщи, че ръководството на Facebook, за която мрежа вестникът твърди, че е изиграла главната роля при въстанието в Египет, отказва да коментира каквото и да е по въпроса. Основното обяснение, което се дава в момента от компанията е, че тя не желае да бъде обвинявана във вземане на страна, което обаче вече е факт заради решението на Facebook да затвори няколко страници, призоваващи към протест в Египет заради нарушение на правилото потребителите да използват истинските си самоличности, а не фалшиви.

Такъв е случаят с мениджър на Google, който беше задържан от полицията в Египет по време на протестите. През ноември Уаел Гоним е използвал псевдоним, за да създаде профил на един от администраторите на протестна страница. Поради наличието на извънредно положение в Египет, което ограничава свободата на словото, г-н Гоним е щял да изложи себе си, както и други организатори на голям риск, ако са били разкрити навреме. В крайна сметка Гоним е бил разкрит и престоя 12 дни в ареста. Той е смятан и за един от символите на протестите в Египет.

Независимо дали най-популярната социална мрежа е приложила двоен стандарт или не, факт е, че компаниите, управляващи мрежи, в които се събират милиони хора от цял свят (за Facebook официалните данни посочват 550 милиона потребители), не са подготвени за последствията от наличието на много хора на едно място. Тънка е разликата между реалното събиране на много хора на площад и в интернет, като по-голямата опасност би трябвало да клони именно към интернет, където все още правилата за поведение са terra incognita. И това е само едната страна на медала. Другата е, че в интернет контролът върху потребителите може да се окаже в пъти по-голям отколкото в действителния живот. На практика, това, което става в момента с помощта на интернет е дългоочакваният, но твърде подценяван сблъсък на два паралелни свята.

Сблъсък, който трябва да доведе до смислен разговор за това как да бъде сложен ред в интернет-пространството по подобие на реда, наложен в реалността. Защото, освен само хора, които споделят своите снимки, почивки, мечти, проблеми и т.н., в социалните мрежи има и много други хора, чиито цели отиват много отвъд простото споделяне на снимки, линкове и хобита. И предвид глобалната битка за влияние, съществува реална опасност тънката червена линия да не бъде забелязана и да се стигне до крайности, които няма да се харесат на никого, още по-малко в свободния свят.

Какво все пак стана в Египет?

И все пак, с интернет или без, резултатът от 18-дневните протести в Египет доведоха до оставката на 82-годишния президент Хосни Мубарак. Това стана около 6 часа привечер местно (и българско) време, когато отново след цял ден спекулации и покачване на напрежението, разпространяване на слухове и подхранване на очаквания, държавната телевизия съобщи, че президентът Мубарак е подал оставка и предава управлението на Върховния съвет на въоръжените сили. Това предизвика ликуване и празненства из цял Египет за няколко часа, преди да дойдат и въпросите - колко време ще трае военното управление, ще бъде ли спряно действието на конституцията, ще бъде ли разпуснат парламента, ще се проведат ли демократични избори?

И, докато тези въпроси зрееха, а анализаторите точеха писалките за поредната серия от очаквания, прогнози и анализи, армията откликна като обяви, че военното управление ще трае 6 месеца или до провеждането на избори. Конституцията беше суспендирана, а парламентът - разпуснат. Тепърва предстои да се види дали армията ще откликне и на още едно искане на протестиращите - освобождаването на политическите затворници. Всички тези действия на военното правителство продължават обаче да подхранват скептиците, според които 6 месеца са достатъчно време обещанията да бъдат забравени и управлението на военните да бъде затвърдено. Докато не дойде време за изборите, обаче, няма как да знаем кой лагер е прав.

Но направи впечатление един изключително важен ход - новата военна власт в Египет моментално поиска замразяване на сметките на няколко висши египетски ръководители в Европейския съюз и Съединените щати. Швейцария вече замрази такива сметки в очакване на подобаващо разследване. Засега има само спекулации какъв е размерът на богатството на семейство Мубарак, но със сигурност е добра новина, ако се проведе пълноценно разследване, което да докаже по какъв начин е натрупано това богатство.

Ефектът на доминото

Събитията в Северна Африка толкова бързо се развиха, пак благодарение на новите технологии и социалните мрежи, че вече трудно може да се откроят причините зад един или друг бунт. Въстания има вече в Йемен, в Бахрейн, в Йордания и дори в Иран. Именно Иран е интересният случай в общата картина, тъй като в самото начало на бунтовете в Египет иранското висше ръководство побърза да обяви, че това е само началото на ислямска революция, която ще зарази целия Близък изток. Уви, оказа се, че в 21-ви век вече никой не желае религиозни и идеологически революции, а само права, справедливост, икономически възможности. Нещо повече, протестиращите в Иран директно атакуват религиозното ръководство на страната - аятолах Али Хаменей, което е показателно за мащабите на вълненията в региона.

За момента, властите в Иран реагират брутално, което пречи на хората да се организират в голям брой. Въпросът сега е как, въпреки липсата на интернет и свобода за събиране и волеизява, ще се доразвият събитията в ислямската република. Едно е сигурно, колкото повече е неяснотата относно реалните подбуди във всяка една страна от региона, толкова по-голям става рискът за стабилността не само на региона, но и в по-широкия му смисъл.

Западът стои тихо и гледа

Интересна е ролята на Запада в момента, като още по-интересна е реакцията на Европейския съюз. Още късно вечерта в петък излезнаха и първите реакции от Брюксел. Този път Евросъюзът се поучи от критиките, че позицията му отново не е била единна, че пак не е била изразена от един глас, че е била закъсняла и т.н. Изявлението този път беше общо - на тримата основни лидери на Съюза - председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу, на Европейския съвет - Херман ван Ромпой и на върховния представител за външната политика Катрин Аштън. В изявлението си тримата приветстват решението на Хосни Мубарак да се оттегли, както и куража на египтяните да устоят докрай. Те призовават също регионалната стабилност да бъде споделен приоритет, а армията да продължи да действа отговорно и да гарантира, че демократичната промяна ще се състои по мирен път.

Реакциите на политическите сили в Европейския парламент бяха оскъдни. Най-бързи и категорични бяха либералите от АЛДЕ. Лидерът на групата, бившият белгийски премиер Ги Верхофстад обяви, че оттеглянето на Мубарак е исторически момент. "След Тунис, Египет сега ще започне демократичния процес. Народите на Тунис и Египет доказаха, че онези на Запад, които твърдят, че Ислямът и демокрацията са несъвместими, грешат. Когато видим мюсюлмани и християни да демонстрират рамо до рамо, ние сме убедени в силата на хората да изграждат отворени общества и либерална демокрация. АЛДЕ ще предостави цялата възможна подкрепа и ще поиска Европейския съюз да направи същото", завършва изявлението си г-н Верхофстад.

Веднага след падането на Мубарак, АЛДЕ изпратиха в Кайро и свои емисари. Именно там обаче стана ясно, че ЕС ще стои встрани и ще чака. На съвместна пресконференция с основателя на египетската либерална партия д-р Айман Нур, либералът Едуард Макмилън-Скот, който е и заместник председател на Европейския парламент заяви: "Аз не съм британец или европеец, аз съм тук като почетен египтянин, за да се радвам на победата над един тиран. Сега ние трябва да се оттеглим и да оставим арабските страни да се придвижат към демокрация. Ние ще помогнем, ако те поискат това от нас, но това е тяхното бъдеще", каза още британският евродепутат.

Българското министерство на външните работи също реагира незабавно, като публикува изявление на министър Николай Младенов, в което той казва, че египетският народ е отворил нова страница в "гордата история на своята страна". Според г-н Младенов президентът Хосни Мубарак е взел правилното решение да освободи пътя за реформи. "Сега основен приоритет трябва да бъде националният диалог за бързо излъчване на правителство, способно да осигури върховенството на закона и човешките права, и да организира провеждането на свободни избори. Надявам се, армията да бъде гарант на мирния преход към демократично гражданско общество", се посочва още в изявлението.

Това ли е арабската Берлинска стена?

Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, по произход поляк, сравни ставащото в Близкия изток и Северна Африка със събитията от 1989-та година в Източна Европа - алюзия, която впрочем правят не един или двама европейски представители, включително и българският външен министър Николай Младенов. Без да се опитваме да доказваме дали това е така или не, във всички случаи ще бъде изключително полезно да се изучат подробно процесите, които доведоха до "освобождаването" на страните от бившия съветски блок. Най-малкото защото при някои това освобождаване наистина се случи, а при други (като България например) е колебливо и съпровождано с носталгия по миналото.

Така че, 20 години не са чак толкова отдавна, за да може събитията от 1989-та да бъдат внимателно анализирани и да се имат предвид, когато се оценява ставащото в Близкия изток. А всичко това трябва да се погледне през призмата на проблемите на свободата в интернет - един нов тип свобода на един нов тип общество.