euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Н. Младенов: Най-голямата опасност за Близкия изток е ревизия на Кемп Дейвид

Аделина Марини, Ралица Ковачева, February 9, 2011

Следим от самото начало събитията в Тунис и Египет и се опитваме да вникнем в случващото се.

Не е толкова лесно, особено когато идваш от държава, която само преди 20 години е преминала през подобни катаклизми, за да тръгне да гради демокрация и, смея да твърдя, още е далече от западните представи за демокрация. От множеството позиции, официални и неофициални, коментари, анализи, става ясно, че ние в euinside не сме единствените, които се опитваме да разберем какво става, нито пък сме сами в мнението, че този път трябва много по-внимателно да се стимулират гражданските и демократични процеси.

Но въпросът, който най-много напираше в нас беше можеха ли тези събития да се предвидят и международната общност (най-вече ЕС) да бъде по-подготвена в реакцията си. Именно с този въпрос започна и нашето интервю с министъра на външните работи Николай Младенов. Според него, независимо от дългогодишните тенденции всички бяха изненадани по същия начин, по който са били изненадани през 1989-90 г. от бързината, с която режимите в Централна и Източна Европа паднаха. Г-н Младенов вижда тенденциите в Арабския свят добре изложени в докладите на Програмата за развитие на ООН още от 2005-та година. В тези доклади ясно се вижда, разказва той, че бързата раждаемост, високата безработица сред младите хора, огромната разлика между бедни и богати и ограничените възможности за икономическо развитие създават взривоопасна ситуация в много страни от Арабския свят.

Ситуацията се усложнява още повече и от стремежа на всички, включително и на международната общност, в района на Близкия изток да бъде запазена стабилността. И именно в това външният ни министър вижда основния риск от случващото се в Египет. Това е страната, която е ключа към стабилността и поддържането на мира в региона. Ако бъдещо правителство в Кайро реши да се отметне от споразумението от Кемп Дейвид, това може да има катастрофални последици за региона. Споразумението от Кемп Дейвид е подписано през 1978-ма година между Египет и Израел след 12 дни тайни преговори и представлява на практика мирно споразумение между двете държави. Споразумението е подписано от тогавашния египетски президент Ануар Садат и от израелския премиер Менахем Бегин в присъствието на президента Джими Картър.

"Ако има някаква ревизия на постигнатите договорености от Кемп Дейвид, които постигнаха в крайна сметка мир между Египет и Израел, ако има ревизия на тези договорености, ако в бъдеще властта в Египет се откаже от това - това ще има катастрофални последици за региона. Мисля, че въпреки болката на много хора, високата емоция, която винаги този разговор предизвиква, особено в Арабския свят, мнозинството трябва да си дава сметка, че мирът е много по-добра възможност отколкото войната", смята Николай Младенов.

Според него голямата грешка на международната общност до момента е, че не е работила по-тясно с организациите на гражданското общество в тези страни, колкото и малко да са те, защото в момента най-големият риск пред преходния период към демокрация е липсата на добре организирана опозиция. На същото мнение е и бившият български външен министър Ивайло Калфин, според когото след дълго управление на една партия опозицията обикновено е доста разкъсана, без стабилни структури и изявени лидери. "Това може да бъде достатъчно за отстраняването на сегашните управляващи, но надали ще бъде стабилна конструкция в бъдеще", пише още той в блога си.

Г-н Младенов пък смята, че най-голямата грешка, която може да бъде направена оттук нататък, ще бъде ако се приеме, че всичко ще бъде решено само от едни избори. "Тоест, имаш едни избори и това означава, че вече имаш реална демокрация, реално управление и т.н. Това би било много грешно. Изборите са само част от един дълъг процес, който изисква много много други фактори да се подредят, за да може държавата да се управлява успешно. Изборите са важни, важни са медиите, важна е самата правителствена организация, важна е зрелостта на политическите партии, независимата съдебна система и т.н. Всичко това е един комплект и наличието на този комплект би ни дало гаранцията, че едно софистицирано общество като Египет може да намери в себе си силите да се противопостави на една криворазбрана религиозна радикализация, която само ще го унищожи."

И все пак, избори в Египет ще има, на тях ще се явят всички, които имат претенции да представляват народа, включително и забраненото движение "Мюсюлманско братство". То вече обяви официално, че ще подкрепя светската държава, за което говори и министър Младенов, като основен елемент в подхода на международната общност при оказването на подкрепа за Египет.

Според г-н Калфин обаче, в Египет, Тунис, Йемен и други страни от региона се наблюдава активизация и сравнително добра организация на някои радикални ислямистки движения. Нещо повече, покрай народните бунтове се освобождават затворници, осъдени за тероризъм, завръщат се радикални лидери, прекарали дълги години в изгнание. "Това, което можем да очакваме е, че едни от най-организираните политически сили ще бъдат радикални групировки като “Мюсюлмански братя”, които бяха притискани в продължение на дълги години от досегашните власти. Като се прибави възприемчивостта на хората, които живеят в трудни условия към подобни послания, можем да си обясним изборните успехи на “Хамас” в Палестина и на “Хизбулла” в Ливан. Не бива да се учудваме, ако един ден Египет и Тунис се управляват от демократично избраните “Мюсюлмански братя”", пише още бившият ни първи дипломат.

Именно затова доста тревожно беше посланието, което дойде от Иран малко след началото на лавината от протести в Северна Африка, а именно, че това са първите признаци на предстоящата скоро ислямска революция в региона. В отговор на въпроса на euinside дали смята, че има основания за такива твърдения, г-н Младенов изрази надежда да няма и допълни, че всички в Европа трябва да работят за това промяната в Близкия изток, в Арабския свят, да не води до създаването на управление, базирано на религията, "защото смесването на религията и политиката винаги води до изкривяване на религията и на политиката".

Като страна-член на Европейския съюз беше важно да разберем и доколко основателни са обвивенията, че ЕС за пореден път не говори с един глас по толкова важен външнополитически проблем, че нямаше ясна позиция, че тя се забави и така нататък. Според настоящият ни първи дипломат не е било възможно по толкова многослоен проблем, развиващ се с часове, да се излезе от името на 27 страни-членки с рязка и категорична позиция. Според предшественика му обаче, в реакцията на ЕС е имало проблем, защото не се е получила една, а множество реакции - на върховния представител на ЕС за външната политика, Катрин Аштън; на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой; на шефа на Еврокомисията Барозу; на унгарското председателство; на страните-членки.

Все пак, признава обаче Ивайло Калфин, по отношение на съдържанието реакцията е била в правилната посока - "основаваше се на европейските ценности за свобода и демокрация и на правото за самоопределение". И двамата са напълно единодушни, че трудното тепърва предстои и че трябва да се подходи изключително внимателно. В този контекст логичен беше въпросът провали ли се Европейската политика на добросъседство, насочена именно към съседите на Евросъюза, включително и тези от Северна Африка и Близкия изток.

За Николай Младенов, тази политика трябва изцяло да бъде променена, именно защото досегашната не е била фокусирана върху сътрудничеството с организациите на гражданското общество. Основната цел досега е била арабските страни и Израел да седнат на една маса. Оттук нататък, евентуалната нова политика (за която вече има много гласове) трябва ясно да заяви, че стабилността в региона не пречи на демократичното развитие на страните там.

Ивайло Калфин беше по-скептичен като отговори на въпроса на euinside, че Европейската политика на добросъседство е силен инструмент, "но на нея не бива да се възлагат надежди за осъществяване на определени политически процеси, вместо гражданите на тези страни".