euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Окончателните решения за цялостен отговор на дълговата криза ще бъдат взети в сряда, 26 октомври. Това става ясно от съвместно изявление на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. Въпреки отлагането на Европейския съвет с една седмица, времето все пак няма да стигне за постигане на компромис по спорните въпроси. Затова в неделя лидерите на 27-те страни от ЕС ще вземат решение относно рекапитализацията на банките, но останалите точки от дневния ред, свързани с еврозоната, ще бъдат отложени за срещата на върха в сряда. Тогава се очаква лидерите на еврозоната да могат да отговорят окончателно на въпросите за увеличението на спасителния фонд EFSF, за втория гръцки заем и участието на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг.

Както обясни говорителят на Ангела Меркел Щефан Зилберт, Меркел и Саркози ще се срещнат отново в събота вечерта. Те са се споразумели, че целият всеобхватен пакет от мерки ще бъде подробно обсъден в неделя, за да бъде одобрен окончателно в сряда.

Гърция

Докладът на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) изказва недвусмислени съмнения в устойчивостта на гръцкия дълг, което налага промяна в договорените вече параметри за участието на частния сектор в преструктурирането му. На 21 юли беше постигнато споразумение, че финансовите институции ще загубят средно 21 процента от стойността на гръцките облигации, но вече се смята, че това е твърде недостатъчно и се обсъждат загуби от порядъка на 50%. „На базата на доклада на Тройката и анализа на устойчивостта на гръцкия дълг, Германия и Франция ще поискат да продължат преговорите директно с частния сектор, за да бъде постигнато споразумение, което подобрява устойчивостта на дълга”, се казва в изявлението на Берлин и Париж.

Проблемът е, че сделката с частния сектор трябва да е доброволна, защото в противен случай рейтинговите агенции вече предупредиха, че ще обявят Гърция във фалит. И ако за загуби от 21% може да се приеме, че има съгласие от частния сектор, едва ли загуби от 50% могат да минат за „доброволно участие”. Още през юли, обаче, европейските лидери дадоха да се разбере, че са склонни да поемат риска от гръцки фалит, ако това е цената да се намали дълга до устойчиви нива.

EFSF

Препъни камъкът, обаче е спорът за увеличаването на ефективността на спасителния фонд за еврозоната EFSF. Преди броени дни страните от еврозоната одобриха новите функции на спасителния фонд, договорени от лидерите на 21 юли - да изкупува дълг на вторичните пазари и да отпуска средства за рекапитализиране на банките. За целта, обаче фондът има нужда от значително повече средства от сегашните 440 милиарда евро - според различните източници 1,5-2 трилиона евро. Въпросът е как фондът да набере тези средства, без да се налага страните от еврозоната да плащат допълнително.

Една от идеите, подкрепяна от Франция е фондът да бъде превърнат в банка, която да се рефинансира от Европейската централна банка. Самата ЕЦБ, обаче, както и Германия е против това, защото би поставило под съмнение независимостта й и би променило мандата й. Според еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, цитиран от германския вестник Handelsblatt рефинансирането на фонда от ЕЦБ „може да се окаже трудно” и „трябва да си даваме сметка какво е позволено и какво не според европейския договор”.

Германците предпочитат вариант, при който спасителният фонд гарантира част (около 20 процента до една трета) от всяка нова дългова емисия в еврозоната. Целта е да се възстанови пазарното доверие, а фондът да увеличи средствата си до 1-1,5 трилиона евро. Не е ясно обаче дали това няма да създаде още по-голямо объркване на пазарите. От друга страна, французите се страхуват, че всяка грешна стъпка може да им струва рейтинга ААА, а това би поставило под съмнение и операциите на самия EFSF, който разчита именно на най-високия кредитен рейтинг на шест страни от еврозоната, за да набира пазарно финансиране.

Решаващ фактор за поредната отсрочка е съпротивата на германския Бундестаг срещу всякакви решения за увеличение на EFSF, които биха увеличили германските финансови ангажименти към еврозоната. Канцлерът Меркел няма достатъчно време, за да се опита да събере достатъчна подкрепа. Решението на федералния конституционен съд по повод спасителните операции в еврозоната даде правомощия на парламента да одобрява предварително всички решения на правителството в тази област. Надеждите са, че между срещата на върха в неделя и тази в сряда вече ще има яснота за предпочитания метод на действие спрямо EFSF и канцлерът Меркел ще има възможност да убеди Бундестага да я подкрепи.

Вчера [20 октомври] Ангела Меркел и Никола Саркози са провели и видеоконферентен разговор с американския президент Барак Обама и с британския премиер Дейвид Камерън. „Канцлерът Меркел и президентът Саркози разбират напълно спешността на проблемите в еврозоната и работят усърдно, за да постигнат всеобхватно решение, което решава проблемите и което ще бъде политически устойчиво,” се казва в съобщението на Белия дом.

Днес [21 октомври] финансовите министри от еврозоната се събират в Брюксел, в опит да решат някои от спорните въпроси. Очаква се заседанието да продължи поне до полунощ местно време. еuinside ще бъде в сградата на Съвета през целия ден и ще проследи на живо брифинга, който се очаква в малките часове на утрешния ден.