euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Западните Балкани отново влизат в светлината на прожекторите на срещата на върха на Европейския съюз, а същевременно привлякоха вниманието и на външните министри на НАТО, които също се срещат в Брюксел. Но този път посланието е различно. Регионът вече не представлява заплаха за сигурността на Европа, но има много други проблеми за решаване. Затова и НАТО специално продължава напред с основния си приоритет - Афганистан в момента, а също и отношенията с Русия, докато ЕС трябва да поеме горещия картоф и да реши какво да прави с него. Макар в полезрението на тези две големи и стратегически важни организации да влиза целият регион с почти всички страни от него, основният фокус падна върху Сърбия и Косово.

Първо, защото двете страни имат множество нерешени проблеми и са източник на напрежение за региона и за Европа и второ, защото тяхното бъдеще в двете организации все още е неясно.

Европейското бъдеще на Сърбия

От срещата на лидерите на ЕС в четвъртък и петък Белград очаква да получи одобрение на предложението на Европейската комисия от октомври за започване на преговори за членство. Още тогава обаче, Комисията заяви категорично, че това може и трябва да стане под условие - ако диалогът Белград-Прищина върви добре и най-вече - ако договореностите се прилагат на практика. Нещо, което доскоро не беше така. Едва наскоро сръбският президент Борис Тадич призова сърбите в северно Косово да премахнат барикадите и да се приберат по домовете си, което обаче се осъществява буквално в последния момент и изглежда не успява да убеди никого, защото в речта си пред Бундестага миналия петък (2 декември) канцлерът Ангела Меркел заяви достатъчно категорично, че Сърбия не е готова да започне преговори.

Министрите на външните работи на съюза, обаче, в рамките на Съвета по общи въпроси в понеделник (5 декември) излязоха с изключително задълбочени заключения по въпроса. Може да се каже, че две трети от заключителния документ е посветен на разширяването и Западните Балкани, а Сърбия и Косово заемат не малка част от него. Ключовото изречение обаче е следното: "В светлината на постигнатия от Сърбия до момента напредък и като се има предвид, че Сърбия отново се ангажира с диалога и прилага бързо и на добра воля постигнатите договорености, Съветът взима предвид положителната оценка на Комисията и препоръката за даване на статут на кандидат, което ще бъде обмислено от Европейския съвет, съобразно с установената практика. Съветът очаква Сърбия да обърне внимание на регионалното сътрудничество".

Така формулирано, това изречение не дава особено ясна представа дали страните ще подкрепят започването на преговори със Сърбия, но по-нататък се посочва, че Съветът отбелязва, че започването на преговори за членство ще бъде "обсъдено от Европейския съвет, според установената практика, след като Комисията оцени, че Сърбия е постигнала необходимото ниво на съобразяване с критериите за членство, по-специално ключовият приоритет за предприемане на крачки към видимо и устойчиво подобряване на отношенията с Косово, съобразно с условията на процеса за стабилизиране и асоцииране". Посочва се още, че от Сърбия се очаква да сътрудничи активно с гражданската мисия на ЕС EULEX.

Съветът по общи въпроси отбелязва и още нещо - че импулсът за реформи трябва да бъде запазен по отношение на необходимата степен на съобразяване с критериите за членство, включително и постоянно прилагане на приетото законодателство, особено в областта на върховенството на закона. Специално внимание трябва да бъде обърнато на недискриминационното отношение към малцинствата и подобряване на бизнес-средата.

Сърбия и НАТО

"Ситуацията в Косово предизвиква загриженост", така започна снощи пресконференцията си генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен след първия ден от срещата на външните министри в Брюксел, които обсъждаха ситуацията в Косово изключително подробно. Той добави, че ограничаването на правото на придвижване е неприемливо и отправи наистина остро послание към Сърбия да премахне барикадите и да осигури свободата на придвижване. Подобно и на ЕС, министрите от НАТО също подчертават, че е важно не само да се постигат договорености, но да има реални и измерими резултати. Според министър Николай Младенов, който участва в срещата, е необходим категоричен политически диалог в Косово, за да може да се интегрират сърбите в Северна Митровица. Това обаче не може да стане само с административни мерки, а с ясен политически разговор за обхвата "на евентуална автономия", както е предвидено в плана "Ахтисаари", договорен преди Косово да обяви независимост.

"Ние трябва да бъдем безапелационно ясни, че границите не се променят, че границите са окончателни и всички решения, които се търсят, са в рамките на тези граници", уточни министър Младенов като добави, че тази формулировка е получила широка подкрепа от останалите министри на НАТО.

От думите на българския външен министър, от тези на генералния секретар на пакта, както и на държавния секретар Хилъри Клинтън става ясно, че Сърбия няма особено голям избор, освен да сътрудничи. Това, което се забелязва в Алианса е, че се отбелязва напредък и в тази посока. Една много положителна крачка е решението на Белград да предостави на Алианса, с когото има тежки отношения заради бомбардировките през 1999-а година, индивидуален план за действие, в който страната предоставя информация за бъдещите си планове за оптимизация на въоръжените сили и развитието на армията си. НАТО разглежда развиването на партньорски отношения със Сърбия като изключително важно за стабилността в региона. Въпреки това обаче, министрите от пакта решиха, че ще замразят процеса на намаляване на присъствието на натовските сили КФОР на етап две. През март тази година КФОР приключи фаза две от намаляването на присъствието си в Косово и в момента там има около 5 000 натовски войници.

Сега големият въпрос е дали Сърбия ще получи положителен отговор на своите очаквания за започване на преговори с ЕС, тъй като съществуват опасения, че ако това не стане то може да доведе до радикализирането на Сърбия, особено на фона на предстоящите избори догодина там. Тук в Брюксел обаче се смята, че Сърбия вече е направила своя избор и въпросът е по-скоро с каква скорост ще се осъществи евроинтеграцията на страната, а не дали. Очевидно е обаче, че - както коментирахме и с шефа на варшавския офис на Европейския съвет за външни отношения Константи Геберт - Европа вече не е онова пухкаво любезно място. Условията са ясни и компромис с тях няма да бъде направен. Това трябва да е и подходът на Сърбия при постигането на напредък - непреклонност пред дългосрочната цел - стабилност, демокрация и икономически просперитет.