Голямото предизвикателство пред Сърбия

Аделина Марини, May 6, 2012

Ако човек гледа достатъчно дълго сръбската национална телевизия, може да се почувства истински сърбин. Толкова е силно усещането за нация и за нейните възможности, бъдеще и най-вече минало. И не само телевизията, навсякъде из Белград ще чуете основно сръбски песни. На този фон обаче не по-малко впечатление правят рекламите за намаления във веригите супермаркети - евтино агнешко за Гергьовден, свинско на добра цена, салами, сирена, което навежда на други мисли - покрай патриотизма трябва и да се яде, ако може на добра цена, защото иначе е трудно. Обстановката в някои части на Белград навява и на други мисли - хората повече мислят за оцеляване, отколкото за добра и чиста среда. А често срещаните казина са сигурен белег за беднотия. Същевременно обаче, за разлика от България например, в сръбската столица кипи усилено инфраструктурно строителство.

Каква е икономическата ситуация в Сърбия?

През септември 2011 г. Международният валутен фонд (МВФ) одобри 18-месечно предварително споразумение със Сърбия на стойност 1.1 млрд. евро. Засега обаче сръбското правителство отказва да ползва тези пари и ги пази за случай на нужда. А тази нужда може скоро и да настъпи, не толкова защото правителството може нещо да сбърка (което също не е изключено), а по-скоро заради цялостното икономическо потъване в ЕС. През 2008 г. Сърбия се радваше на относително добър икономически растеж от 5.5% от БВП. Глобалната икономическа криза обаче не пропусна и страната, преживяла война само 10 години по-рано и още от 2009 година отбелязва отрицателен растеж от -3%. До миналата година, когато в първата половина по данни на МВФ Сърбия излиза на плюс с 2.75%. Основни двигатели на растежа са инвестициите и износа.

Уви, заради кризата в Европа, брутният вътрешен продукт на страната се очаква да нарасне с половин процент тази година. Пак според анализа на МВФ, Сърбия все още е само частично интегрирана с регионалната верига на доставки на ЕС. Въпреки това обаче и съществуващите връзки бързо водят до спад в търговията, което засяга износа на страната тежко. Засега Сърбия има буфери - добро ниво на чуждестранни валутни резерви, гъвкав и конкурентен обменен курс, относително добри данни за рисковете за банково финансиране. Въпреки това обаче, рискът от преливане на европейската зараза прави периферните икономики твърде уязвими. Затова Фондът препоръчва Сърбия да подсили финансовите си буфери.

Дотук властите отговарят на спадащия растеж и намаляваща инфлация добре. Голямото предизвикателство обаче е безработицата. За миналата година броят на безработните в Сърбия е бил 22.2% от всички работоспособни сърби, като прогнозите за 2012 са за увеличение - до 22.4%. Това е една от най-високите стойности на безработните в Европа, като само Испания е с по-висок процент. Оценката на МВФ е, че продължава спадът в наемането в частния сектор, докато публичният запазва високи нива на заетост. От 2008 г. насам частният сектор е затворил около 20% от работните места. Важно е да се отбележи, че голяма част от тях са в компании, които зависят от държавни субсидии. Фондът отбелязва, обаче, че официалната статистика не успява да обхване цялостното състояние на трудовия пазар в Сърбия.

Дългът на страната също е висок, макар и да се намира все още в границите на приличието от 45%. Прогнозите обаче са за нарастване през 2012 г. За миналата година дългът е бил 44.1 на сто, като се очаква той да достигне 44.5 процента тази година.

Какъв изход предлагат главните опоненти в изборите?

Демократическата партия на Борис Тадич залага в своята програма на приближаването към Европейския съюз. Според "Програмата за по-добър живот" на демократите, спечелването на статут на страна кандидатка е голяма стъпка напред в постигането на основната цел - модерна Сърбия в Европа. "За нас Европа не е просто концепция, а истински, конкретни неща - функциониращи институции, подобрена инфраструктура, по-добра макроикономическа, политическа и законова стабилност", се казва в програмата. По-конкретно обаче тази важна стъпка напред към европейско членство отваря европейската хазна широко за финансиране на сръбската икономика.

Очакванията на демократите са европейските фондове да подпомогнат инвестиционни проекти, от което да се създадат условия за нови работни места, по-голям обем на търговията, приток на нов капитал и по-ефективно производство заради новите технологии. На сайта на партията е направена и графика, от която се вижда до момента какви средства е усвоила Сърбия и какви очаквания има. Преди получаването на статута, Сърбия е получила 800 млн. евро по предприсъединителния инструмент ИПА, с които са финансирани 129 проекта през периода 2007-2011 г. След кандидатурата се очакват 1.4 млрд. евро, изчислено на 4% от БВП годишно.

Как смята Демократическата партия да подобри живота на сърбите? Програмата е разделена на 10 глави, подредени в следната важност: изграждане на инфраструктура и опазване на околната среда; борба за работни места; подкрепа за малките предприятия; засилване на износа, промишлеността и земеделието; поощряване на раждаемостта и намаляване на бедността [населението на страната е 7,310,555, но прирастът е отрицателен, макар и не със същия застаряващ ефект, както в ЕС и това се вижда ясно по улиците - все още доста младо население]; подобряване на условията на живот чрез реформа на системата на образованието, здравеопазването, културата и спорта; инвестиции в икономика на знанието [чисто европейски приоритет]; подсилване на демократичните институции и децентрализация; ефикасно правораздаване и борба с корупцията и организираната престъпност; опазване на териториалната цялост и балансирана външна политика.

Програмата на новата Сръбска прогресивна партия (СПП) на бившия (дали?) радикал Томислав Николич е озаглавена "Бяла книга на програмата за промяна" и съдържа 20 точки, представени по-скоро като лозунги, отколкото като реални програмни намерения, което вероятно се дължи на липсата на управленски опит: силна икономика - условия за модерна и силна Сърбия; привличане на инвестиции - условие за увеличаване на растежа; Косово и Метохия - част от Сърбия [на трето място като приоритет]; Сърбия в Европа и в сътрудничество със света [ЕС е след Косово като приоритет]; политически принципи за защита на правата на националните малцинства; цяла и децентрализирана Сърбия; земеделието като шанс за Сърбия; развитието на енергетиката и миньорството е перспектива за Сърбия; транспорт, инфраструктура и туризъм - условие за развитието на останалите търговски и промишлени сектори; борба с корупцията и престъпността; здравеопазване; социална политика и социална справедливост; реституция; стратегия за младите - сила за бъдещето; стратегия за пенсионерите - грижа за нашето настояще; култура, наука и образование - залог за бъдещето; защита на околната среда и опазване на природните ресурси и богатства - път към устойчиво развитие; отечество и диаспора - неразривно цяло; свобода на медиите - основа и условие за демокрация; развитие на спорта.

Децентрализация и районизация

Надали ви е направило впечатление, но в програмите на двете партии става дума за децентрализация, което е важен процес от регионалното развитие, но за Сърбия той има специално значение и затова доста често е обект на спорове в публичното пространство в страната. Както посочва аналитичният център Osservatorio Balcani i Caucaso, обсъждането на регионализацията и регионалната политика се е превърнало в силно политизирана тема, която до голяма степен измества вниманието от регионалното развитие и икономическото сближаване. Тъй като Косово е специален случай, то не участва в контекста на децентрализацията и регионализацията. Между другото, Сърбия, както и много други страни в югоизточна Европа страда от изсмукване на живите сили от по-малките и бедни региони, обричайки ги на още по-голяма бедност и в крайна сметка на загиване.

Ситуацията обаче все още е обратима, според Osservatorio Balcani i Caucaso. Причините за това явление са бързото разширяване на нетъргуемия сектор (в който две трети от инвестициите са насочени към сектора на услугите) и значителният и постоянен процес на деиндустриализация, които са довели до спад на стандарта на живот в селските райони. Селската бедност през 2010 г. е оценявана на 13.6%, което е значително повече в сравнение с 5.7% в градските части. Още по-стряскащи са данните за БВП - в Белград брутният вътрешен продукт на глава от населението е с 80 процентни пункта по-висок от средното за Сърбия. В резултат процесът на миграция от селските към градските райони, по-специално Белград, се увеличава.

В този смисъл, регионализацията на страната не е просто политическо и икономическо предизвикателство, а и психологическо, тъй като Сърбия трябва да се справя с двойното наследство на бившата социалистическа република Югославия и с режима на Милошевич, отбелязва аналитичният център. Именно заради Косово и автономията на Войводина регионализацията се е превърнала в парлив въпрос, който на моменти повдига темата за политическата стабилност и националното единство, както и териториалната цялост.

Всичко това са гигантски предизвикателства пред Сърбия, която трябва днес да направи един не особено блестящ избор - между старото, познато лице на Борис Тадич, който на практика кандидатства за трети президентски мандат и са съвсем основателни въпросите - защо нищо от това, което обещавате не е направено - и новото, спорно лице на Томислав Николич, който няма никакъв управленски опит, но за сметка на това е известен в страната и Европа с радикалните си, шовинистични и националистически изказвания. Мнозина в Европа съзнават, че изборите в Сърбия са не по-малко важни от тези във Франция и Гърция (също днес), но ще останат на заден план, тъй като от Франция зависи бъдещето на ЕС, а от Гърция - на еврозоната. Може би от тази гледна точка донякъде е символично, че този важен избор ще се състои на Гергьовден - денят на храбрите и смелите. Сърбия определено има нужда от смел избор и храбър водач.